№ 87
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Ст. Д. Д.
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
административно наказателно дело № 20211100602876 по описа за 2021
година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С решение от 15.02.2021 г., постановено по НАХД № 19794/2019 г., Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 97 – ми състав, е признал обвиняемия Л.А.Д. за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378,
ал. 4, т. 2 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
Срещу посочения съдебен акт е постъпил въззивен протест от прокурор при
Софийска районна прокуратура, в който се релевират доводи за неправилност на
първоинстанционния акт. Поддържа се безспорна доказаност на повдигнатото обвинение,
като се акцентира върху изслушаните свидетелски показания на полицейските служители Ц.
Д., Н. К. и З. Р.. Прави се искане за отмяна на решението на Софийски районен съд и
признаване на обвиняемото лице за виновно в извършване на престъпление по чл. 324, ал. 1
от НК.
С подадения протест не се правят искания за събиране на доказателства от въззивната
инстанция.
В законоустановения срок не е депозирано възражение срещу подадения протест.
В разпоредително заседание от 21.07.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от
НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемия, свидетели или изслушване на вещо/и лице/а, както и ангажирането
на нови писмени и/или веществени доказателства или доказателствени средства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
Софийска градска прокуратура (СГП) поддържа депозирания въззивен протест и не прави
доказателствени искания.
1
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, обвиняемият Л.А.Д.,
редовно призован, се явява лично. Същият счита делото за неизяснено от фактическа страна
и прави искане за събиране на нови писмени доказателства – кореспонденция с началника
на ДАИ. Като намери направеното доказателствено искане за основателно, настоящият
съдебен състав допусна провеждане на въззивно съдебно следствие с оглед обезпечаване
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване
на делото.
В хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа депозирания протест и
оспорва извода на СРС досежно приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК към инкриминираното
деяние. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което
обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебните прения, обвиняемият Л.А.Д. оспорва подадения протест и излага
съображения по същество досежно притежанието на безсрочно удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“ към датата на инкриминираното деяние.
В предоставената му последна дума, обвиняемият Л.А.Д. моли съда за потвърждаване
на решението на първоинстанционния съд.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVII – ти въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в открито съдебно
заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от надлежно
легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
За да постанови обжалваното решение, съставът на СРС е провел съдебно следствие
по диференцираната процедура на глава XVIII – ма от НПК („Освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание“). Съобразил е
събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, както следва: обясненията на обвиняемия Л.Д.,
показанията на свидетелите Ц. Д., Н. К. и З. Р., справки от ИА "АА" и СДВР, справка –
картон на водача, заповед за задържане на лице, удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, справка за съдимост на обвиняемия.
Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, в което бе
събрано и приобщено ново доказателствено средство, а именно писмено такова – справка на
МТИТС – ИА "АА", с рег. № 66-00-29-413/17. Последното обаче не обективира в себе си
ново доказателство, извън установените на първоинстанционното съдебно следствие, поради
което въззивният състав изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията
на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства и доказателствени
средства. Съставът на СРС е кредитирал изцяло показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, а също и посочените по-горе писмени доказателства и
доказателствени средства и на базата на тези доказателствени източници е изградил своето
вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно
и от настоящия съдебен състав. С оглед изложеното въззивният съд счита, че не са налице
основания за промяната , тъй като, от една страна, пред настоящата съдебна инстанция не
се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, не са налице основания за съществена
2
промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е
правилно установена, на базата на вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Анализът на същия сочи на следното:
Обвиняемият Л.А.Д. е роден на 19.11.1945 г. в гр. Сандански, българин, с българско
гражданство, с висше образование, пенсионер, женен, с адрес в гр. София, ж. к. „****, ЕГН
**********. Същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК.
Обвиняемият Л.А.Д. в правоспособен водач на МПС, и издадено по законоустановения
ред свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *********/10.02.2012 г., с придобита
категория на управление „В“, и валидност до 10.02.2022 г.
На 04.06.2019 г., около 14:15 ч., в гр. София, обвиняемият Л.Д. управлявал лек
автомобил марка “Дачия”, модел “Логан”, с рег. № ****, оборудван като таксиметров
автомобил за извършване на таксиметрова дейност – с рекламни надписи на „Т.Е.Е.“ АД, с
жълт цвят, с надпис “такси”, с монтирана светеща табела на покрива “такси”, с включен
светлинен индикатор за заетост “свободно”. Посоченият лек таксиметров автомобил се
движел по ул. „Железопътна“ с посока на движение към ул. "Първа българска армия". На
кръстовището на ул. „Железопътна“ и ул. „Христо Станишев“, срещу клон на банка „ЦКБ“,
на обвиняемия Л.А.Д. била извършена проверка от полицейски служители при 02 РУ –
СДВР – свидетелите Ц. Д., Н. К. и З. Р.. Същите поискали от обвиняемия да представи
документи за управление на лек таксиметров автомобил. Последният не представил валидно
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, изискуемо съгласно чл. 18, т. 5 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г., поради което бил задържан със заповед за задържане от
04.06.2019 г.
От справка от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" се установява,
че на обвиняемия Л.А.Д. са били издадени "Удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил" серия ВТ № 031611, с валидност до 30.06.2018 г., както и "Удостоверение за
психологическа годност" за водач на лек таксиметров автомобил № 509643, с валидност до
20.09.2019 г.
От справка от Министерство на вътрешните работи – Столична дирекция на
вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, се установява, че обвиняемият Л.А.Д. не е бил
лишаван от право да управлява МПС, не му е отнемано СУМПС и срещу него няма
издадени, връчени и влезли в сила наказателни постановление за управление без СУМПС.
От приложена справка – картон на водача се установява липса на предходни груби
нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като последното констатирано
такова е от 2014 г.
С молба рег. № 66-00-44 от 01.02.2019 г. (л. 37 – л. 38 от досъдебното производство)
обвиняемият Л.А.Д. е инициирал процедура по преиздаване на изискуемото съгласно
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.
На 12.02.2020 г. на Л.А.Д. е издадено удостоверение № 1006180 за водач на лек
таксиметров автомобил, валидно до 12.02.2025 г.
Така възприетата от въззивния състав фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят и от въззивната
инстанция. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от постановлението на СРП
рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В тази насока следва
да бъде отбелязано, че в депозирания въззивен протест и в пледоариите пред въззивната
инстанция, представителят на държавното обвинение не оспорва конкретни факти и
обстоятелства, предвид и че решаващият съд изцяло се е съгласил и солидаризирал с
твърдяната за осъществена фактическа обстановка. Единствените съображения, наведени от
представителя на СГП, са във връзка с изводите на първоинстанционния съд досежно
3
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК към процесната хипотеза. Предвид така изложеното, без
да бъдат преповтаряни изводите на СРС, въззивният състав намира за необходимо, с оглед
на доводите и възраженията във въззивния протест, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на обжалвания акт в
цялост, да посочи следното:
От доказателствата по делото се установява, че обвиняемият Л.А.Д. е правоспособен
водач на МПС, което обстоятелство е видно от справка от СДВР, отдел "Пътна полиция" (л.
26 от ДП). От приложена по делото справка от ИА "Автомобилна администрация" (л. 4 от
ДП) се установява също, че към датата на осъществяване на инкриминираното деяние
обвиняемият Д. е имал издадено удостоверение за психологическа годност № 509643 от
20.09.2018 г., валидно до 20.09.2019 г.
От показанията на свидетелите Ц. Д., Н. К. и З. Р., депозирани в хода на досъдебна
фаза и приобщени от първата инстанция по реда на чл. 283 от НПК, по категоричен начин се
установява, че при извършване на полицейска проверка на инкриминираните дата и място,
обвиняемият Л.А.Д. не е притежавал валидно удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил. Показанията на изброените свидетели са непротиворечиви, като в пълнота
описват осъществилата се на процесната дата фактическа обстановка. Въз основа на тях се
установява, че на 04.06.2019 г. обвиняемият е управлявал лек автомобил марка “Дачия”,
модел “Логан”, с рег. № ****, с рекламни надписи на „Т.Е.Е.“ АД, с жълт цвят, с надпис
“такси”, с монтирана светеща табела на покрива “такси” и с включен светлинен индикатор
за заетост “свободно”. В аналогичен смисъл са и обясненията на обвиняемия, дадени в хода
на съдебното следствие пред първата инстанция, поради което същите, в тази им част,
следва да бъдат кредитирани. Последният не отрича, че е упражнявал таксиметрова дейност,
включително и към момента на спирането му за проверка от полицейските служители.
Подобно на районната инстанция, настоящият съдебен състав кредитира в цялост
показанията на свидетелите Ц. Д., Н. К. и З. Р., тъй като същите кореспондират напълно с
писмените доказателства – приложените справки от СДВР и ИА „АА“ досежно издадените
на обвиняемия документи за осъществяване на таксиметрова дейност, и спомагат за
установяване на горните факти. При тези съображения и въззивният състав ги възприема
като достоверни и изгражда въз основа на тях своите фактически и правни изводи.
Правилно и законосъобразно районният съд е дал вяра и на останалите писмени
доказателства – справка картон на водача, заповед за задържане, удостоверение за водач на
лек таксиметров автомобил от 12.02.2020 г., справка за съдимост на обвиняемия, като е
преценил, че същите са последователни, взаимнодопълващи се и кореспондират по небудещ
съмнение начин със събраните гласни доказателствени средства.
Въззивният съд намира за неотговарящи на обективната истина единствено
обясненията на обвиняемия Л.Д. в частта, в която същият поддържа притежаваното от него
удостоверение за водач на лек таксиметров транспорт серия ВТ № 031611 от 17.12.2003 г. да
е имало безсрочен характер към процесната дата, респ. за липса на съзнание у него за
срочния характер на издаденото му удостоверение. В тази насока въззивният съд съобрази
приложената в досъдебна фаза молба рег. № 66-00-44 от 01.02.2019 г. (л. 37 – л. 38 от
досъдебното производство), изходяща от Л.Д., с която последният е предприел нарочни
действия пред ИА „Автомобилна администрация“ въз връзка с преиздаване на изискуемото
удостоверение съгласно Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и е
обективирал знание за необходимост от иницииране на подобна процедура с оглед
законосъобразното осъществяване на таксиметрова дейност. От друга страна, въз основа на
така цитираната молба се установява, че обвиняемият е предприел необходимите действия за
издаване на процесното удостоверение към дата, предхождаща датата на проверка.
Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия, като фактическата обстановка е установена по несъмнен начин, въз
основа на събраните по надлежния процесуален ред и обсъдени правилно доказателствени
източници. В своята съвкупност последните очертават една константна логична верига от
4
обективни и субективни факти, от които по категоричен начин се установяват процесното
деяние, неговия механизъм и начин на извършване, както и съпричастността към същото на
обвиняемото лице.
При така установеното от фактическа страна, районният съд е направил правилни
правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС, досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като законосъобразно и обосновано го е
подвел под състава на престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК, доколкото събраните по
делото доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните дата и място от
обвиняемото лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
От обективна страна, на 04.06.2019 г., около 14:15 часа, в гр. София, на кръстовището
на ул. „Железопътна“ и ул. „Христо Станишев“, при управление на лек автомобил марка
“Дачия”, модел “Логан”, с рег. № ****, обозначен и оборудван като таксиметров автомобил
за извършване на таксиметрова дейност, обвиняемият Л.А.Д. е упражнявал професия – водач
на лек таксиметров автомобил, без да има съответната правоспособност за това. По-
конкретно, обвиняемият не е притежавал валидно "Удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил", изискуемо съгласно нормата на чл. 18, т. 5 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, съгласно който "Водач на лек
таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания ... 5. да притежава
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за съответната община.“
От субективна страна, престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК може да бъде
осъществено само при пряк умисъл. Обвиняемият Л.А.Д. е извършил деянието виновно,
именно при тази форма на вината – съзнавал е неговия общественоопасен характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Неоснователно
в тази насока се явява възражението на обвиняемото лице, че издаденото му на 17.12.2003 г.
удостоверение за осъществяване на таксиметров превоз е било такова с безсрочен характер с
оглед вече изтъкнатите съображения досежно инициираната от него процедура във връзка с
преиздаване на удостоверението за правоспособност.
Настоящият въззивен състав се солидаризира с крайния извод на районната
инстанция, че осъщественото от обвиняемия Л.А.Д. деяние се явява малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно такова с явно незначителна степен на обществена
опасност, и поради това не съставлява престъпление.
На първо място, законосъобразно в тази насока първоинстанционният съд е
преценил, че нормата на чл. 9, ал. 2 НК е приложима и по отношение на формалните
престъпления, каквото е и престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК, предмет на разглеждане в
настоящото производство. Това е така, тъй като престъпленията от този вид, макар и да
нямат предвиден в състава си съставомерен резултат, винаги застрашават от увреждане
защитените от законодателя обществени интереси.
За да достигне до извода за приложението на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК спрямо
обвиняемия Л.Д., въззивната инстанция, както и районната, извърши комплексна преценка,
базираща се на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, както и въз основа на данните за личността на обвиняемия и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществената опасност и моралната
укоримост на извършеното от него деяние.
В контекста на изложеното въззивният съд изцяло споделя становището на състава на
СРС, че конкретното деяние е с незначителна степен на обществена опасност. В тази връзка
правилно районният съд е отчел обстоятелството, че към инкриминираната дата
обвиняемият Д. не е притежавал само последния от предвидените в чл. 18 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. документи – удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Същият
към момента на проверката е бил правоспособен водач на моторно превозно средство,
притежавал е удостоверение за психологическа годност, не е бил осъждан – все елементи от
фактическия състав, предвиден в подзаконовия нормативен акт, уреждащ условията, при
5
които може да бъде осъществявана процесната професионална дейност, на които
обвиняемото лице е отговаряло. Освен това, по несъмнен начин се установи, макар
обвиняемият да не е разполагал с изискуемото удостоверение за осъществяване на
таксиметрова дейност, последният е предприел нарочни действия по снабдяване с него. Това
обстоятелство се извежда както от неговите обяснения, така и от приложената в досъдебна
фаза молба с рег. № 66-00-44 от 01.02.2019 г. до ИА „Автомобилна администрация“ за
преиздаване на удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Описаното поведение
свидетелства за добросъвестност на обвиняемото лице, което в предхождащ
инкриминираната полицейска проверка момент е предприело действия за снабдяване с
изискуемия документ, респ. води до извод, че обвиняемият не е имал намерение да
упражнява професията „шофьор на такси“ без надлежно удостоверение по принцип и
изобщо. От друга страна, от представеното пред СРС новоиздадено удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил с № 1006180 от 12.02.2020 г. (валидно до 12.02.2025 г.)
въззивният състав направи извод за липса на обективни пречки за упражняване на
съответната дейност от обвиняемия Л.Д..
На следващо място, при извършване на преценка дали конкретното деяние се явява
малозначително, следва да бъде взета под внимание и преценена личността на дееца, както и
конкретното проявление в инкриминираната хипотеза. Видно от събраните по делото
доказателства, обвиняемият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, същият е пенсионер, не е допускал сериозни
нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като такива последно са допускани
от него през 2014 г. Както е изтъкнал и първоинстанционният състав, въпреки напредналата
си възраст, обвиняемият е предприел действия за снабдяване с ново удостоверение за
осъществяване на таксиметрова дейност предвид необходимостта от осигуряване на своята
лична материална обезпеченост, като надлежно и своевременно същият е предприемал и
такива във връзка с издаване на изискуемото съгласно чл. 18 от Наредба № 34 от 06.12.1999
г. удостоверение за психологична годност. Всички тези обстоятелства по категоричен начин
налагат извода, че обвиняемият Л.А.Д. е с добри характеристични данни и с изначална
дисциплинираност към спазване на законовите порядки, а процесното деяние представлява
инцидентна проява в неговия живот.
За да бъде пълна и обективна преценката за малозначителността на дадено деяние,
както се посочи по-горе, решаващият съд изследва и анализира и конкретното проявление
на дееца в инкриминираната хипотеза. В процесния случай, при извършената проверка от
полицейски служители на 02 РУ – СДВР, обвиняемият е оказал съдействие, не е направил
опит да се укрие или да избегне следващите се от деянието неблагоприятни последици по
друг начин, а пред първоинстанционния съд е изразил съжаление за деянието.
Тълкувайки в съвкупност така изяснените обстоятелства, въззивният съдебен състав
се явява изправен пред невъзможността да обоснове извод за наличието дори на най-ниска
степен на обществена опасност на личността на обвиняемото лице.
При тези мотиви, въззивният съд намира за обоснован и законосъобразен изводът на
районната инстанция, че по отношение на извършеното от обвиняемия Л.Д. деяние по чл.
324, ал. 1 от НК са налице основанията за приложението на регламентирания в чл. 9, ал. 2 от
НК институт, тъй като макар и формално конкретното деяние да осъществява признаците на
инкриминирания в постановлението на СРП престъпен състав, поради своята
малозначителност, то не е престъпно.
С оглед на всичко изложено, настоящият състав на Софийски градски съд намира за
неоснователни възраженията, обективирани в протеста относно приложимостта на
института на малозначителността, поради което същият следва да бъде оставен без
уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно – да
бъде потвърдена изцяло.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка
на правилността на обжалваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието
на основания, налагащи неговото изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
6
мотиви, постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд, Наказателно отделение, XVII – ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.02.2021 г., постановено по НАХД № 19794/2019 г.,
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 – ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7