РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Габрово, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20234210100823 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Е. В. Ф., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 16 срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Г.М. Димитров” № 1.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищцата:
Сочи, че на 06.12.2022г., около 13:50 ч., на кръстовището на бул. „Могильов" и
ул. „ЗЕ. ливада" в гр. Габрово настъпило пътнотранспортно произшествие между л. а.
марка "Форд", модел „Фюжън", peг. № ЕВ3321ВМ, собственост на С. А. К., ЕГН
***********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*******” № 10, управляван от същия и л. а.
марка "Кия", модел „Сеед” (неправилно отразен като „Сийд"), peг. № ЕВ 9390 ВМ,
собственост на ищцата Е. В. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. Габрово, ул.
„**********" № 46, управляван от Г.М.А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„***********" № 107, вх. А, ет. 5, ап. 20.
Вината за настъпване на процесното ПТП от 06.12.2022г. имал водачът на л.а.
марка "Форд", модел „Фюжън", peг. № ЕВ 3321 ВМ С. А. Кушкулов, ЕГН **********,
който не спазил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и не пропуснал движещия се по
път с предимство л. а. марка "Кия", модел „Сийд", peг. № ЕВ 9390 ВМ.
В резултат на настъпилото на ПТП на л. а. марка "Кия", модел „Сеед", peг. №
ЕВ 9390 ВМ били увредени и негодни за възстановяване:
1
- Цялата предна част;
- Челно стъкло;
- Предни калници;
- 2 бр. въздушни възглавници,
което довело до тотална щета на процесното МПС и негодността му за
последващо възстановяване и пускане отново в експлоатация.
Управляваният от причинителя на катастрофата автомобил бил застрахован по
задължителна застраховка „гражданска отговорност" в „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, със застрахователна полица № *********.
Извънсъдебна претенция ищцата депозирала при ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД, ЕИК ********* с дата 10.03.2023 г. С писмо с изх. № 1956/12.04.2023 г. по
претенция № 0801-000423/2023-02 ответната страна отказала да определи и изплати
застрахователно обезщетение, като искала допълнителни документи относно процесното
ПТП от 06.12.2022 г., с които пострадалата не разполагала към момента на завеждане на
извънсъдебната претенция пред ответника, част от които и към настоящия момент не били
изготвени по образуваното по повод процесното ПТП ДП № 137/2022 г. по описа на РУ -
Габрово и които според чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ не следвало да се изискват от
застрахователя, за да се произнесе същият по основателността на извънсъдебната
претенция.
Искането на ищцата е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата 7203,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, ведно с
лихвата върху горепосочената сума, съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ,
както и съдебните и деловодни разноски.
Сумите да бъдат заплатени по банкова сметка на ищцата:
ІВАN: ВG84UNCR70001520786189.
2. От страна на ответника:
Счита предявения иск за процесуално допустим, но за неоснователен и
недоказан.
Не оспорва, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и С. А. К. в качеството
си на собственик на л. а. „Форд”, peг. № ЕВ 3321 ВМ, номер на рама
WF0UXXGAJU6U50073, по силата на застрахователна полица № BG/30/122000608790,
със срок на действие от 13.03.22 г. до 12.03.23 г.
Излага следните оспорвания:
1. Оспорва механизма на ПТП. Фактическите твърдения на ищцата не
кореспондирали с действителното положение, при което възникнал пътния инцидент.
Водачът на л. а. „Форд”, peг. № ЕВ 3321 ВМ не бил нарушил императивните правила
за движение, обективирани в ЗДвП и ППЗДвП, т.е. в конкретната ситуация липсвал
един от елементите, изграждащи фактическия състав на деликта, а именно
противоправно поведение. Следователно не можело да бъде ангажирана отговорността
на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, доколкото била функционално обусловена от
отговорността на причинителя на вредата.
2. Оспорва да се е осъществила която и да било от предпоставките на
2
фактическия състав на „деликта" по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача
на застрахованото в ответното дружество МПС.
3. Оспорва твърдението, че изключителна вина за застрахователното събитие
може да се вмени на С. К.. За да бъдела установена вината по категоричен начин,
следвало да има влязъл в сила съдебен акт, но в настоящата ситуация липсвал такъв, а
от деня на събитието бил представен само Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в който било отразено, че условията, при които настъпило неблагоприятното
събитие били в процес на изясняване.
4. При условията на евентуалност, ако съдът приемел, че вина за случилото се
имал водачът К., следвало да се отчете, че водачът Анастасиадис, управлявал л. а.
„Кия", модел „Сеед", peг. № ЕВ 9390 ВМ, не намалил скоростта си на движение към
момента на възникване на опасността, макар и да разполагал с обективна възможност
да предотврати пътния инцидент. С тези си действия по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
значително допринесъл за настъпване на катастрофата.
5. Оспорва размера на претендираното с исковата молба застрахователно
обезщетение, поради следните съображения:
5.1. Претендираното обезщетение за имуществени вреди било прекомерно и
не кореспондирало със средната пазарна цена на ремонта на процесното МПС /труд,
материали и резервни части/, което можело да бъде отремонтирано на много по-ниска
от претендираната с исковата молба стойност с влагане на резервни части, труд и
материали от алтернативни доставчици. Понятието "средни пазарни цепи" не
означавало "цени на официалння вносител", а осреднени цени, определени на
свободния пазар за този вид услуги, при съобразяване на няколко алтернатнвни и
независими нзточника.
5.2. 15 - годишното МПС марка „Кия", модел „Сеед", peг. № ЕВ 9390 ВМ не
подлежало на гаранционно обслужване, съответно отремонтирането му в официален
сервиз не било резонно и икономически обосновано.
5.3. Ако се установяло, че е необходимо да се заплати някаква сума, то тя
следвало да се изчисли по Методиката към Наредба № 24 ОТ 8 март 2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 от Кодекса за застраховането, т.к. в
процесната ситуация не било ремонтирано увреденото МПС и нямало фактури,
констатиращи осъществяването му.
6. В условията на евентуалност и при положение, че се установяло, че
ремонтът ще възлезе на 7203,50 лева, то той надхвърлял 70 % от действителната
стойност на процесното МПС, при което щяла да бъде налична тотална щета по
смисъла на чл. 390 от КЗ.
7. Оспорва акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния иск. В
условията на евентуалност и при уважаване на главния иск, то съобразно разпоредбата
на чл.390, ал.1 от КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение,
определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, било
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Представянето
пред застрахователя на доказателства за това имало значение за началния срок на
забавата. Дължимостта на обезщетението по чл. 405 от КЗ не било обусловена от факта
на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по
иска (в този смисъл били решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г.. на ВКС,
I т. о. и решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о.). С оглед
3
на това и доколкото вземането за лихва имало акцесорен характер спрямо главния дълг
(в т. ч. и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава следвало да се
присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за
настъпване на обстоятелствата по чл.390, ал.1 от КЗ. В настоящия случай
доказателства в тази насока не били депозирани.
С оглед изложеното искът следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен н
недоказан.
Претендира присъждане на разноски по делото.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с акцесорна претенция за
осъждане на ответника да заплати лихва върху претендираното обезщетение съгласно
чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, която не представлява самостоятелен иск.
2. Обстоятелства, имащи значение за спора:
- извършено противоправно деяние от трето лице при управлението лек
автомобил марка "Форд", модел „Фюжън", peг. № ЕВ3321ВМ, застраховано при
ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност";
- получено увреждане на автомобила на ищеца;
- причинно – следствена връзка между противоправното деяние на третото
лице и настъпилите увреждания на автомобила на ищеца;
- размер на разноските за възстановяване на вредите на автомобила на ищеца.
3. От фактическа страна:
От заключението на вещото лице, извършило съдебно автотехническата
експертиза, което съдът кредитира изцяло с доверие, като пълно, ясно и обосновано, и
приложените по делото документи - ликвидационната преписка на ответника и
протоколът за оглед на процесното пътно транспортно произшествие се установа, че
на 06.12.2022 г. около 13'" часа в гр. Габрово, лек автомобил марка „Форд", модел
„Фюжън" с рег. № ЕВ 3321 ВМ, управляван от С. А. К. се движел по бул. „Могильов" в
посока към центъра на града, като достигнал кръстовището на бул. „Могильов" и ул.
„ЗЕ. ливада". Водачът Кошкулов управлявал автомобила в лявата пътна лента със
скорост в рамките на 38 ~ 39 km/h. Достигайки кръстовището К. преминал относимата
за него „стоп" линия и предприел маневра за завиване на ляво с цел последващо
включване в източната част на ул. „ЗЕ. ливада". Към този момент също по бул.
„Могильов”, но в посока към кв. „Младост”, обратна на посоката на движение на л.а.
Форд, кръстовището приближавал автомобил марка „Киа", модел „Сеед", с рег. № ЕВ
4
9390 ВМ, собственост на ищцата и управляван от Г.М.А.. Автомобилът Киа се движел
в дясната за него пътна лента със скорост в рамките на 32-33 km/h. Към момента на
пресичане на значимата за него „стоп "линия от автомобила Форд, лек автомобил Киа
се намирал преди стоп линията на разстояние 7,4 m или на разстояние от мястото на
последвалия удар 19,4 м. При описаните посоки и траектории на движение на двата
автомобила се осъществил удар между тях. При удара, надлъжните оси на
автомобилите сключвали ъгъл около 60°. Осъщественият удар бил челен кос
ексцентричен за лекия автомобил Киа, с основни въздействия в предна дясна част.
След края на удара, този автомобил се завъртял в посока обратна на часовата стрелка,
като масовият му център се движел основно надясно и по малко напред по отношение
на траекторията му на движение преди удара. Изминатото разстояние от масовия му
център след удара било около 3,2 метра. По отношение на автомобила Форд се
осъществил страничен кос ексцентричен удар в предна дясна странична част на
автомобила. След края на удара този автомобил се завъртял в посока по часовата
стрелка, като масовият му център се движел основно напред и по малко наляво по
отношение на траекторията му на движение преди удара. Изминатото разстояние от
масовия му център след удара било около 5 метра.
Съгласно вещото лице причина за настъпване на произшествието от
техническа гледна точка е осъществяването на маневра завиване наляво и навлизане в
платното и лентата за движение на автомобил Киа от водача на автомобил Форд без
своевременно да предприеме действия за пропускане на автомобил Киа. Водачът на
автомобил Форд разполагал с техническа възможност да осъществи това пропускане
на автомобил Киа, намалявайки скоростта си на движение преди л.а. Форд да навлезе
завивайки наляво в платното за движение на автомобила Киа. Водачът на л.а. Киа не е
разполагал с възможност да предотврати удара при навлизането на л.а. Форд в
платното му за движение.
В резултат на удара били увредени множество части на автомобила Киа в
предната му част и челното стъкло, подробно описани от вещото лице. Сработили и
двете му въздушни възглавници.
Съгласно заключението на вещото лице, видът, начина и степента на
увреждане на автомобила Киа с оглед механизма на произшествието определят, че
нанесените щети на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
В показанията на свидетеля С. А. Кушкулов съдът отчита заинтересованост да
се оневини, тъй като неговото противоправно деяние е причина за ПТП. С това се
обяснява и твърдението му, че е бил спрял преди да направи завой наляво в
кръстовището, което е в противоречие с физичните закони и възможностите му на
автомобила му и това беше посочено и обяснено от вещото лице при изслушването му.
На практика от неговите показания може да бъде извлечено единствено, че при
осъществен от него ляв завой на посоченото по-горе кръстовище в посока улица „ЗЕ.
ливада” е възникнало ПТП с автомобила на ищцата.
5
Възстановяване на автомобила с нови части, на цени съгласно магазинната
мрежа, с отчитане остатъчна стойност на автомобила (отчитане на „овехтяването"),
при ремонтни дейности със средна стойност на заплащане на един ремонтен час 8 лв.
съгласно Наредба № 24 за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса
за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства, на база определените позиции и начин на
възстановяване съгласно Опис-заключението на застрахователя, е на стойност 4203,60
лв. /от които 3810,00 лв. за нови части, материали и боядисване и 393,60 лв. за труд/.
Възстановяване на автомобила с нови части, на цени съгласно магазинната
мрежа, без отчитане остатъчна стойност на автомобила (без отчитане на
„овехтяването"), при ремонтни дейности със средна стойност на заплащане на един
ремонтен час 30 лв. /актуалната стойност на заплащане на труда в сервизите за
региона/ на база определените позиции и начин на възстановяване съгласно Опис-
заключението на застрахователя, е на стойност 8810,00 лв. /от които 7334,00 лв. за
нови части, материали и боядисване и 1476,00 лв. за труд/.
Възстановяване на автомобила с нови части, на цени съгласно магазинната
мрежа, с отчитане остатъчна стойност на автомобила (отчитане на „овехтяването"),
при ремонтни дейности със средна стойност на заплащане на един ремонтен час 30 лв.
/актуалната стойност на заплащане на труда в сервизите за региона/ на база
определените позиции и начин на възстановяване съгласно Опис-заключението на
застрахователя, е на стойност 5286,00 лв. /от които 3810 лв. за нови части, материали и
боядисване и 1476 лв. за труд/.
Към датата на пътнотранспортното произшествие 06.12.2022 г. срокът на
експлоатация на автомобила Киа е четиринадесет години и шест месеца и пазарната
му стойност е 6916 лв.
Признава се от страна на ответника, което обстоятелство е закрепено в
доклада по делото, наличието на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на
процесното ПТП, по силата на което от него е покрита гражданската отговорност на
водача, управлявал лекия автомобил марка „Форд", модел „Фюжън" с рег. № ЕВ 3321
ВМ по силата на застрахователна полица № BG/30/122000608790, със срок на действие
от 13.03.22 г. до 12.03.23 г.
4. От правна страна:
От установената фактическа обстановка е видно, че вредите, причинени на
собствения на ищцата лек автомобил марка „Киа", модел „Сеед", с рег. № ЕВ 9390 ВМ
при настъпилото ПТП на на 06.12.2022 г. с лек автомобил марка „Форд", модел
„Фюжън" с рег. № ЕВ 3321 ВМ се намират в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние на водача на лекия автомобил марка „Форд", който като не
пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Киа", с рег. № ЕВ
9390 ВМ нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП/. Тъй като отговорността за възстановяване на
причинените вреди от виновния водач, а именно на управлявалия лекия автомобил
„Форд", е застрахована при ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", то ответникът дължи възстановяването на вредите, нанесени на лекия
6
автомобил на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника, че за да бъде установена вината
на деликвента по категоричен начин, следва да има влязъл в сила съдебен акт.
Противоправността на деянието на причинителя на вредата е елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане и в общия случай се установява в гражданския
процес, освен ако е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, която е
задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от ГПК) или ако искът се разглежда в
наказателния процес.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Изплащането
на застрахователно обезщетение има за цел съответното повредено имущество да бъде
възстановено във вида, в който е било преди настъпването на застрахователното
обезщетение. Ако застрахователното обезщетение бъде определено в по-висок размер,
би се стигнало до неоснователно обогатяване за собственика, а ако бъде определено в
по-нисък размер, собственикът ще бъде увреден, тъй като ще получи вещ, която не е
със същото качество и в същия вид, в какъвто е била преди застрахователното събитие.
Към момента на възникване на ПТП автомобилът е на четиринадесет години и
шест месеца /видно от заключението на вещото лице/ и овехтяването на автомобила
следва да бъде отчетено при определяне на стойността на увредените части, влаганите
материали и боядисване. В конкретният случай следва да бъде взета предвид
стойността на новите части, материали и боядисване с приложения от вещото лице
коефициент на овехтяване 50%, чиято стойност е 3810,00 лева. Що се касае до
разходите за труд, същите следва да бъдат определени по средните цени за региона,
тъй като при определянето им в по-нисък размер ще бъде ощетен собственикът на
МПС. При средни цени за региона 30 лева за час разходите за труда за възстановяване
на автомобила са в размер на 1476 лева. Съответно общият размер на
застрахователното обезщетение при което от една страна не би се стигнало до
неоснователно обогатяване за собственика и от друга той не би бил увреден е 5286,00
лева.
От установените обстоятелства на настъпване на ПТП не се установиха
никакви обстоятелства, от които да може да бъде направен извод за съпричиняване от
страна на водача, управлявал автомобила на ищцата – той се е движел с разрешената за
участъка скорост и не е разполагал с възможност да предотврати удара при
навлизането на л.а. Форд в платното му за движение.
Поради изложеното на ищцата следва да бъде присъдено застрахователно
обезщетение в установения размер от 5286,00 лева, съответно искът следва да бъде
уважен до посочения размер и отхвърлен над него до претендирания размер от 7203,50
7
лева, като неоснователен.
Присъденото обезщетение е повече от 70% от стойността на автомобила и
съгласно чл. 390, ал. 2 от ГПК моторното превозно средство е претърпяло тотална
щета. Законодателят е въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета на
МПС, а именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му,
като условие за плащане. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от
Общите условия на всеки отделен застраховател. Инициирането на административната
процедура не е поставена в зависимост и от това, дали застрахователят е изискал
документа за дерегистрация или не. Предприемането й е в правомощията на
потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на
предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в
забава.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС,
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора не е депозирано и не се твърди.
Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на
застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в
забава в зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя
на застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390, ал. 1 КЗ
не е изпълнено от потребителя, поради което и искът за присъждане на мораторна
лихва е неоснователен за периода преди изпълнението на това условие. Въпреки
направеното своевременно възражение от ответника с отговора на исковата молба
ищецът не е ангажирал доказателства и не е изразил становище относно изпълнение на
това изискване. Нормата на чл. 390, ал. 1 КЗ е специална по отношение на нормата на
чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и при приложението на специалната норма следва да бъде
опредЕ. датата на забава за заплащане на застрахователно обезщетение, от която се
дължи законната лихва. Същевременно, по делото липсват доказателства
застрахователят недобросъвестно да е попречил за настъпване на дерегистрацията на
МПС, с цел да се освободи от заплащане на претендираното обезщетение, поради
което и последиците на чл. 25 ЗЗД не намират приложение. С оглед на горното и
доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг,
обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди, считано от датата
следваща датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл. 390, ал. 1 КЗ.
5. Относно претенциите за разноски:
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
8
отхвърлената част от иска.
В конкретният случай разноски се дължат на ищеца – пропорционално на
уважената част от иска и на ответника - пропорционално на отхвърлената част от иска.
От ищцата са направени разноски за държавна такса в размер на 288,12 лева и
за вещо лице в размер на 268 лева, или общо разноски в размер на 556,12 лева.
Пропорционално на уважената част от иска, на ищцата следва да бъдат присъдени
408,09 лева разноски по делото.
От ответника са направени разноски за вещо лице в размер на 402 лева и за
свидетел в размер на 30 лева. Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100 до
360 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, и цената на иска, следва
да бъде определено възнаграждание в максималния размер от 360 лева. Общо
разноските на ответника са 792 лева. Пропорционално на отхвърлената част от иска, на
ответника следва да бъдат присъдени 210,82 лева разноски по делото.
След извършване на компенсация до размера на по-малкото задължение, на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 197,27 лева.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, от страна на
адвокат Д. Й. Й. е оказана безплатна адвокатска помощ на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/. Минималният адвокатски хонорар дължим върху
заведения иска с оглед размер му, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1020,35 лева, които
разноски с оглед понесените други такива по делото, за ищцата с оглед месечните й
доходи в размер на 1204 лева би било затруднително да заплати. Съгласно правилото
на чл. 78 ал. 1 от ГПК на адвокат Д. Йораданова Й. следва да бъде заплатено от
ответника адвокатско възнаграждание пропорционално на уважената част от иска, а
именно в размер на 748,74 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Г.М. Димитров” № 1 да ЗАПЛАТИ на Е. В. Ф., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 16 сумата 5286,00 лева,
9
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди от увреждане на собствения й лек автомобил марка „Киа", модел „Сеед", с рег.
№ ЕВ 9390 ВМ, резултат от ПТП на 06.12.2022 г. с лек автомобил марка „Форд", модел
„Фюжън" с рег. № ЕВ 3321 ВМ , ведно със законната лихва считано от датата
следваща датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „Киа", модел „Сеед", с рег. № ЕВ 9390
ВМ до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Отхвърля предявения иск за разликата над присъдената сума 5286,00 лева до
претендирания размер от 7203,50 лева, като неоснователен.
2. ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Г.М. Димитров” № 1 да ЗАПЛАТИ на Е. В. Ф., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 16 сумата 197,27 лева -
разноски по делото след извършена компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК
3. Присъдените по-горе суми да бъдат заплатени по банкова сметка с титуляр
Е. В. Ф.:
IBAN: ВG84UNCR700015207861895.
4. ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Г.М. Димитров” № 1 да ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Й. Й., с
ЕГН **********, с адрес на практиката: гр. София, ул. „Алабин” № 42, ет. 3, оф. 10
сумата 748,74 лева - разноски по делото, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2
от ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд - Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10