№ 17652
гр. С., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110158587 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. И. Г. срещу „(фирма)“ ЕООД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцата 1320 лева – неплатена наемна цена за периода
от 01.12.2021 г. до 31.10.2022 г. по договор за наем от 25.11.2017 г. за наем на
търговски обект с адрес: ******, ул. „************“ № 27, ет. -1 (първи
подземен); 111 лева – цена за потребена в имота електрическа енергия в
периода от 01.12.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
двете посочени суми за периода от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2023 г., до окончателното плащане
– задължения по Заповед за изпълнение № 15898/04.06.2023 г. на Софийския
районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че на 25.11.2017 г. страните сключили
договор за наем, по силата на който ищцата предоставяла на ответното
дружество посочения по-горе търговски обект с площ 39 кв.м. при месечен
наем от 120 лева, платими по банков път. Договорът бил със срок до
01.12.2018 г., но после бил мълчаливо продължен поради непротивопоставяне
на ищеца. Ответникът спрял да заплаща наем от началото на месец декември
2021 г. и натрупал задължения за електрическа енергия. Ищцата поканила
ответника да плати, но той платил само задължението си за ноември 2021 г.,
като договорът за наем още не е прекратен според ищцата.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „(фирма)“
ООД, с който предявеният иск се оспорва бланкетно.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
1
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
При разпита си в открито съдебно заседание по делото, проведено на
26.06.2024 г. (на лист 33 от делото) свидетелката на ищцата П.Ш дава
показания, че през месец януари 2017 г. е работела като брокер на недвижими
имоти в агенция „Р.“ в гр. ******. Свидетелства, че била посредник при
сключването на договора със „(фирма)“ ЕООД за ползване на помещение под
наем на адрес: гр. ******, ул. „************“ № 27. Първоначално договорът
бил със срок от 01 година и уговореният месечен наем бил в размер на 120
лева, като след изтичането на този срок ответното дружество продължило да
ползва имота. Наемните вноски се плащали по банков път до 10-то число на
месеца, а наемателят заплащал консумативите за имота, при настъпване на
техния падеж. Дава показания, че не знае дали през 2022 г. ответното
дружество е продължило да ползва имота и не знае дали договорът за наем е
прекратен. Свидетелства, че договорът бил съставен от агенцията-посредник,
в писмена форма, и тъй като наемодателката не живеела в Република
България, екземпляр от договора бил съхраняван в офиса на агенцията, но при
преместването на агенцията-посредник в друг офис, договорът бил изгубен.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и
непротиворечиви. Доколкото от нейните показания се установи, че договорът
за наем е бил сключен в писмена форма, а разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5
ГПК въвежда забрана със свидетелски показания да бъдат установявани
писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е участвала,
съдът намира за необходимо да посочи, че в случая забраната за установяване
със свидетелски показания не е налице, тъй като от показанията на
свидетелката се установи още, че писменият документ, в който е
материализиран договорът за наем е изгубен по не вина на ищцата и на
основание чл. 165, ал. 1 ГПК свидетелски показания за установяване на
неговото съдържание са допустими.
Съгласно писмо с изх. № 6897180/13.06.2024 г. от „(фирма)“ АД (на лист
29 по делото) задълженията за потребена енергия по фактури за периода
14.01.2022 г. до 14.10.2022 г. за обект – магазин, находящ се на адрес: гр.
******, ул. „************“ № 27, са на стойност от 111 лева.
По делото е представен Протокол, акт № 70, том II, рег. №
4656/24.10.2023 г. (на лист 11), съставен от нотариус Н.М, с район на действие
– Районен съд – гр. ******, на основание чл. 563, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 593
ГПК, в който е посочено, че на 24.10.2023 г. в 12:30 ч. в нотариалната й
кантора на адрес: гр. ******, ул. „Я.“ № 1, ет. 1, се явил адвокат И. Х., като
пълномощник на Ц. И. Г., и поискал заедно с нотариуса да посетят офиса на
„(фирма)“ в гр. ******, на ул. „************“ № 27. На 24.10.2023 г. в 13:00 ч.
нотариусът се явил на ул. „************“ № 27, придружаван от адвокат И. Х.
и констатирал при оглед отвън, че сградата е с три самостоятелни външни
врати – по една за всяко от търговските помещения на партерния етаж и един
вход за първия надпартерен етаж. В северната половина от партерния етаж на
сградата имало няколко табели с обозначение на „STAR POST“ от вътрешната
2
страна на прозореца – голяма табела, над нея РАБОТНО ВРЕМЕ – понеделник
– петък 09:00 ч. – 12:00 ч.; 13:00 ч. – 18:00 ч., обедна почивка – 12:00 ч. – 13:00
ч.; събота и неделя – почивни дни. Работно време с клиенти за изплащане и
получаване на пратки сряда от 11:00 – 12:00 ч. и петък от 15:00 ч. – 16:00 ч.,
телефон за връзка: ********. На входната врата на северната част на партера
също имало табела с работното време на STAR POST „понеделник – петък
09:00 ч. – 12:00 ч.; 13:00 ч. – 18:00 ч., обедна почивка – 12:00 ч. – 13:00 ч.;
събота и неделя – почивен ден“. Входната врата била заключена.
Съдът намира за необходимо да посочи, че нотариусите могат да
съставят констативни протоколи и тези протоколи имат доказателствена
тежест на официален документ само при условията на чл. 593 ГПК – за
удостоверяване явяването или неявяването на вписаните лица за извършване
на действия пред нотариуса, за удостоверяване съгласието или несъгласието
на явилите се лица за съответните действия. Нотариусът няма право да
извършва удостоверявания на други факти и обстоятелства извън посочените,
защото нотариалното производство е строго формално (в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 437/04.07.2008
г. по търговско дело № ********, II ТО. Поради това частта от протокола, в
която е посочено, че към 24.10.2023 г. на адрес: ******, ул. „************“ №
27 се намира офис на ответника „(фирма)“ ЕООД, няма характер на
официален документ и не се ползва с присъщата на последния материална
доказателствена сила, а притежава белезите на частен документ, който в
случая представлява свидетелски показания в писмена форма и няма да се
цени от съда.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за признаване
на установено на задължения за наем и консумативи с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за наем с уговорена наемна цена, че имотът е предаден за
ползване на ответника и са натрупани задължения за електрическа енергия.
Договорът за наем е неформален и консенсуален, и за валидното
възникване на наемното правоотношение е необходимо между страните да
бъде постигнато съгласие за вещта, която наемодателят ще предостави за
ползване на наемателя, и за възнаграждението, което наемателят ще заплаща
за предоставеното му ползване. При постигането на такова съгласие договорът
се счита за сключен, независимо от това дали вещта, предмет на същия,
реално е била предадена на наемателя. Предаването е от значение
единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на
наемодателя за същата е обусловено от изпълнението на основното му
задължение да отстъпи ползването на вещта, предмет на наемния договор. В
случай, че наемодателят не е изпълнил задължението си по чл. 228 във връзка
с чл. 230 ЗЗД да предаде на наемателя вещта – предмет на наемния договор, за
последния съгласно практиката на ВКС – Решение № 143/23.08.2016 г. по
3
гражданско дело № ******** г., IV ГО, не е възникнало обусловеното от
изпълнението на задължението за предаване насрещно такова за заплащане на
наемната цена.
В настоящия случай съдът приема за установено от показанията на
свидетелката П.Ш, че между ищцата Ц. Г. като наемодател и ответника
„(фирма)“ ЕООД като наемател е сключен договор за наем, като ответникът е
започнал да ползва помещението като офис. Наемът е в размер на 120 лева,
платим до 10-то число на месеца по банков път, като консумативите следвало
да се заплащат от наемодателя.
Доколкото не се установява имотът да е върнат, а и ответникът не
твърди това, следва да се приеме, че след изтичане на срока на договора
наемателят продължил да ползва имота, като съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД и при
липса на данни ищцата да е прекратила наема или да е поискала опразване на
помещението (дори подаването на иска по настоящото дело е индиция в
обратен смисъл), договорът е продължил като безсрочен. При преценка на
свидетелските показания и липса на каквито и да е доказателства в обратна
посока, съдът приема за установено, че ползването на вещта от наемателя е
продължило и през процесния период – месец декември 2021 – месец
октомври 2022 г.
Тъй като договорът за наем се смята продължен за неопределен срок на
основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД, и тъй като и през процесния период от 11 месеца
ответникът е ползвал имота, за него е възникнало задължение да заплати
наемната цена в размер на 120 лева на месец до 10-то число на съответния
месец.
Поради това предявеният иск за заплащане на наемна цена в размер на
1320 лева е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
От представеното писмо от „(фирма)“ АД (на лист 29 по делото) се
установява, че за процесния недвижим имот са начислени задължения по
фактури за периода 14.01.2022 г. до 14.10.2022 г. на стойност от 111 лева.
Доколкото по делото се установи, че за този период имотът е ползван от
ответното дружество, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД то дължи и заплащането
на стойността на начислената електрическа енергия. Поради изложеното,
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК. Същата е доказала разноски в заповедното производство в размер
от 428,62 лева, от които 28,62 лева държавна такса (платежно нареждане на
лист 3 от ч.гр.д. № 18372/2023 г.) и 400 лева адвокатско възнаграждение
(договор за правна защита и съдействие на лист 6 от ч.гр.д. № 18372/2023 г.,
който съдържа разписка за плащане в брой), а в исковото производство – в
размер на 528,62 лева, от които 28,62 лева държавна такса (платежно
нареждане на лист 4) и 500 лева адвокатско възнаграждение (договор за
правна защита и съдействие на лист 32, който съдържа разписка за плащане в
брой), които на основание ответникът следва да бъде осъден да заплати
4
изцяло.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от Ц. И. Г. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 236, ал. 1 ЗЗД по отношение на „(фирма)“
ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: С., бул. „********“ ***, че
дължи на Ц. И. Г., с ЕГН: **********, и адрес: Р., ул. „******“ № 1, сумата от
1320 лева (хиляда триста и двадесет лева) – неплатена наемна цена за периода
от 01.12.2021 г. до 31.10.2022 г. по договор за наем от 25.11.2017 г. за наем на
търговски обект с адрес: ******, ул. „************“ № 27, ет. -1 (първи
подземен); и сумата от 111 лева (сто и единадесет лева) – цена за потребена в
имота електрическа енергия в периода от 01.12.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно
със законната лихва върху двете посочени суми за периода от 05.04.2023 г., до
окончателното плащане – задължения по Заповед за изпълнение №
15898/04.06.2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „(фирма)“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: С., бул. „********“ ***, да заплати на Ц.
И. Г., ЕГН: **********, с адрес: Р., ул. „******“ № 1, сумата от 428,62 лева
(четиристотин двадесет и осем лева и 62 стотинки) – разноски в заповедното
производство, и 528,62 лева (петстотин двадесет и осем лева и 62 стотинки) –
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5