№ 3318
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Ивета М. Антонова
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511621 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба подадена от взискателите Е. Б. М. и И. В. Р. –М.а по
изпълнително дело №20227830401673 на ЧСИ И.Ч. рег. №738 от РКЧСИ срещу
постановление за прекратяване на изпълнителното дело от 09.03.2022г. Излага оплаквания,
че към датата на издаване на постановлението за прекратяване не е изтекъл двугодишния
срок по смисъла на чл.433 т.8 от ГПК и ЧСИ не е съобразил чл.3 т.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, както и ПЗР - §29 и §13 от същия.
Оспорват като незаконосъобразно и уведомлението до взискателите, че дължат парични
суми по прекратеното изпълнително производство.
Длъжниците по изпълнителното дело, получили препис от частната жалба /том V,
файл 42 от електронната форма на изпълнителното дело представено на USB към делото –
стр.23-25- Д.М.Д.,стр. 75-79 – “К. –КМ“ООД, стр.81-86 – С.М. Г./, не е подал възражение в
срока по чл.436 ал.3 от ГПК.
Частен съдебен изпълнител И.Ч. по реда на 436 ал.3 от ГПК е депозирал мотиви по
извършените от него изпълнителни действия, в които е изложил становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че по изпълнителното дело е подадена единствена
молба от взискателите от 06.02.2020г., в която са посочени изпълнителни способи, като до
датата на прекратяване на същото, не са поискани извършването на изпълнителни действия.
Посочва, че дори и съдът да счете, че давностния срок не е прекратил изпълнителното дело,
то същото следва да се счита за прекратено поради неплатени от взискателите авансово
дължими суми, описани в съобщение приложено към постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство.
1
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител,
приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирани страни
срещу подлежащо на основание чл.435 ал.1 т.3 предл. трето ГПК на обжалване действие на
съдебния изпълнител – прекратяване на принудителното изпълнение.
С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради т. нар.
„перемпция”, която настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. В ТР се разрешават въпросите по отношение на
погасителната давност в изпълнителния процес, но постановките му се отнасят и до срока за
перемиране на изпълнителното дело, доколкото и двата срока се влияят от едни и същи
действия и факти. В мотивите на цитираните тълкувателно решение се приема, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя,
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
Съдебният изпълнител е орган, на когото държавата е делегирала изпълнението на
публични функции. В този смисъл той е независим от страните, а действията му са
подчинени само на закона и на добрите нрави. Категорична и последователна е съдебната
практика, че в производство по чл.435 ГПК съдът действа само като контролно-отменителна
инстанция, вършейки преценка за законосъобразност на конкретни изпълнителни действия.
Възможностите на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително производство са
посочените в чл.433 ал.1 ГПК лимитативно основания за прекратяване на изпълнителното
производство и съдебният изпълнител е длъжен да съобразява наличието им при постъпило
искане за прекратяване.
Ето защо при настъпване на предпоставките по чл.433 ал.1 ГПК ЧСИ следва да
изпълни диспозицията на нормата на ал.3, а именно да уведоми страните за настъпване на
факта, обуславящ прекратяването, и да издаде разпореждане за прекратяване, което след
изтичане на срока за обжалването му влиза в законна сила. Прекратяването не може да бъде
„неоснователно“, при наличието на предпоставките за това, тъй като същото не е искане, а
2
акт на съдебния изпълнител, който е овластен да предприема държавната принуда. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от
разясненията, дадени в т.10 ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и решение
№451/29.03.2016 г. по гр.д. №2306/2015 г., ІV ГО на ВКС. Бездействието на съдебния
изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен,
е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за движението на
производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес. Взискателят винаги има право лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на
отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той
разполага с право на жалбата по чл.435 ал.1 ГПК. Именно поради тази причина законът не
санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя.
Настоящият случай с молба входирана на 12.06.2014г. в кантората на ЧСИ И.Ч. адв.
Владимиров като пълномощник на Е. Б. М. и И. В. Р. са поискали образуване на
изпълнително дело по приложен изпълнителен лист от 14.04.2014г. издаден от Софийски
апелативен съд по гр.д. № 2581/2013г. срещу длъжниците „К.-КМ“ООД и М.Д.Д..
С разпореждане на ЧСИ Р.Ч. от 13.06.2014г. е образувано изпълнително дело №
20189250403305 впоследствие преобразувано по описа на ЧСИ И.Ч. с нов №
20227830401673.
В хода на изпълнителното производство е починал длъжника физическо лице, поради
което и като длъжници по реда на чл.227 от ГПК са конституирани наследниците му Д.М.Д.
и С.М. Г..
С цитираната по – горе молба, взискателите са посочили няколко изпълнителни
способа – публична продан на недвижими имоти /два индивидуализирани имоти и за които
дори са представени писмени документи – нотариален акт/; запор върху банкови сметки на
длъжниците, запор върху трудово възнаграждение на длъжника физическо лице и запор
върху МПС, при условие, че длъжниците притежават такива.
В изпълнение на посочените способи ЧСИ след покана за доброволно изпълнение е
извършвал съответните необходими действия.
С молба от 06.02.2020г. взискателите и жалбоподатели в настоящото производство
са посочили отново изпълнителен способ – публична продан на още един имот,
индивидуализиран подробно в молбата – л.11 от делото /стр.79 от том IV, файл 41 от
електронната форма на изпълнителното дело представено на USB към делото /.
С разпореждане от 22.02.2022г. е посочено – делото да се прекрати.
Доколкото с молбата от 06.02.2020г. се посочва изпълнителен способ и насочване
изпълнението към конкретно имущество на длъжниците, то следва да се счита, че същата
прекъсва срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като от представеното електронно досие на
изпълнителното дело, не се установява предприемане на каквито и да са действия по
изпълнението след подаването на цитираната молба.
С постановление от 09.03.2022г. изпълнителното производство по процесното
изпълнително дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Действително от дата 06.02.2020г. до дата 09.03.2022г. е изтекъл двугодишен период
от време, през който взискателят е бездействал и не е поискал извършване на изпълнителни
действия, но при изчисляване давностния срок по смисъла на т.8 ал.1 чл.433 от ГПК, ЧСИ
не е съобразил чл.3 т.1 и т.2 от ЗМДВИП от 13.03.2020г. вкл. § 29 от ПЗР на същия закон и §
13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП, според които за периода от
13.03.2020г. – 20.05.2020г. давностния срок е спрян, поради което и към дата на издаване на
обжалваното постановление - 09.03.2022г., същия не е изтекъл. В този смисъл констатацията
3
на ЧСИ, че към датата 09.03.2022г. изпълнителното производство е прекратено ex lege на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е незаконосъобразна, поради което и постановлението като
такова следва да бъде отменено.
В обясненията си по чл.436 ал.3 от ГПК ЧСИ И.Ч. е изразил становище, че ако съдът
приеме, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, следва да се приеме, че правилно е прекратено поради неплащане на
дължими авансови суми от взискателите - т.е. на основание чл.433 ал.1 т.6 от ГПК.
Съдът намира за подобно „дописване“ на основанията за прекратяване на
изпълнителното производство за недопустимо. С обжалваното постановление на първо
място не е прекратено, а е констатирано прекратяване настъпило по силата на закона
изпълнително производство, като освен тази констатация в текста на същото липсват
каквито и да са изявления за евентуално, кумулативно или алтернативно изразена воля на
ЧСИ да прекрати същото изпълнително производство на друго основание. Както беше
посочено по – горе, настоящата инстанция действа като контролно-отменителна и в рамките
на предмета очертан с обжалвания акт обективиращ определено действие в хода на
изпълнителното производство. В тази връзка и доводите в жалбата за недължимост на
направената справка за дължими суми изпратена от ЧСИ на взискателите, са ирелевантни и
извън предмета на проверката в настоящото производство.
Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема, че не е настъпил
фактическият състав за прекратяване изпълнителното производство на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК, поради което обжалваното постановление подлежи на отмяна като последица
от подадената жалба от името на взискателите.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 09.03.2022г. на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783 на Камарата на
частните съдебни изпълнители с район на действие Софийски градски съд, с което
прекратено изпълнително дело №20227830401673 /предишен № 20189250403305/ на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4