№ 808
гр. Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500820 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Г. К. П.
чрез адвокат П. С. срещу решение № 3215 от 25.10.2022 г., постановено по
гр.д.№ 6541 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, с
което е признато за установено между страните по предявения от А. Н. Д.
срещу Г. К. П., Д. П. Д. и К. П. М. отрицателен установителен иск, на
основание член 124 от ГПК, че ответниците не са собственици при следните
квоти – 2/3 идеални части за Г. К. П. и по 1/6 идеална част за всеки от Д. П. Д.
и К. П. М. на реална част с площ от 306 кв.м, представляваща 44,80 % от
новообразуван имот № *** по ПНИ на СО „***“, землище на село Д., община
А., целият с площ от 683 кв.м, при граници: север - улица, изток[1]- имот ***.
юг – имот ***, запад- имот ***, идентичен с поземлен имот № 101 по
кадастралния план /КП/ на местност „***“ от 1988 г., записан с площ от 600
кв.м, при граници: имоти №№ 102,108,100 и улица, която реална част
заключена между точки с червено-син контур А-Б-В на комбинирана скица №
3 към съдебно-техническата експертиза на лист 379 от първоинстанционното
дело, която приподписана от съда е неразделна част от решението, и
1
попадаща в границите на стар имот № 70 по помощния план към ПНИ,
записан на А. С. П., на основание точка 3 от решение № 12240 от 07.08.1996 г.
на Поземлена комисия – А.; както и са осъдени на основание член 78, алинея1
от ГПК Г. К. П., Д. П. Д. и К. П. М. да заплатят на А. Н. Д. сумата от 1 410
лева разноски в пъровинстанционното съдебно производство; като решението
е постановено при участие на трети лица-помагачи на страната на ответника
Г. К. П. - М. В. М. и В. М. М..
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че за ищеца
не е налице правен интерес от завеждане на настоящото производство,
доколкото същият няма самостоятелни вещни права върху процесния имот.
Изложени са аргументи, че реституционното решение от което ищеца черпи
правата си е преди изменението на член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ с
„Държавен вестник“ брой 68 от 1999 г., поради което и юридическия състав,
от които произтича правото на собственост е завършен преди влизане в сила
на ПНИ. Сочи се нищожност на решението на поземлената комисия № 12240
от 07.08.1996 г., поради наличие на такова от 1993 г., а именно решение №
7846 от 10.02.1993 г. на ПК –А., с което на наследниците на А. П., между
които и ищеца, е възстановено правото на собственост върху същия имот, но
с план за замеразделяне. Излага , че дори и да се приеме, че решение № 12240
от 07.08.1996 г. не е нищожно, ищецът не е доказал по безспорен начин, че
възстановеният имот по точка 3 от решението и стар имот № 70, отреден и
записан на наследодателя на ищеца по ПКП, са идентични. Излага се, че
съдът неправилно е приел, че преценката относно наличието на
предпоставките на нормата на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност
относно наличието на сграда в имота. навеждат се доводи, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че в имота към 01.03.1991 г. е
имало постройка. Оспорени са аргументите на съда и относно началния
момент, от който за ответника би могла да започне да тече придобивна
давност, респективно момента, в който се счита за завършена
реституционната процедура - влизане в сила на ПНИ, като се твърди, че
решението на ПК –А. от 07.08.1996 г. е постановено преди 30.07.1997 г.,
поради което има конститутивен ефект и срока на придобивната давност към
датата на подаване на исковата молба в съда е изтекъл. Иска се обжалваното
решение да бъде обезсилено, а ако се приеме, че същото е допустимо – да се
2
отмени и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от третите лица – помагачи на
страната на ответниците, с който поддържат въззивната жалба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът А. Д. в качеството на наследник
на А. С. П. има правен интерес от завеждане на иска, тъй като
новообразуваният имот № *** по ПНИ на СО „***“, землището на село Д.,
община А., попада с 44,80 % от площта си, равняваща се на 306 кв.м, в
границите на стар имот № 70 по помощния план, е възстановен на
наследодателя му А. С. П. на основание точка 3 от издадено решение № 12240
от 07.08.1996 г. на Поземлена комисия /ПК/ - А.. Сочи, че реституционната
процедура на новообразувания имот не може да завърши по § 4, алинея 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на П., тъй като в регистъра към ПНИ
е записана ответницата Г. К. П.. Поддържа, че П. не е станала собственик на
процесния имот по силата на сключен от нея договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт /НА/ № 183, том LI, дело № 10820, вх.рег.№
19774 от 20.09.2012 г., тъй като прехвърлителите по сделката М. В. М., М. С.
М. и В. М. М. не са били собственици на описания в него имот № 101 по
кадастралния план /КП/ на местност „***“ в землището на село Д.. Тази
сделка няма вещно-транслативен ефект, тъй като и предхождаща сделка за
имота между М.и от една страна и Й.К., К.К., П. Д.а, Д. Д.а, П. Д.а и С. Д.а,
обективирана в НА за покупко-продажба № 25, том LXX, дело № 14870,
вх.рег.№ 24611 от 02.11.2011 г. не е имала прехвърлителен ефект. Твърди, че
това е така, тъй като последно изброените лица не са станали собственици на
ПИ № 101, защото по отношение на общия им праводател М.И. Д. не е налице
проведена и приключила процедура по трансформиане на предоставено право
на ползване в право на собственост на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В полза на Д. нямало заносъобразно предоставено право на ползване по
силата на някой от нормативните актове, изброени в § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ
върху имот, съответен на новообразувания имот № ***; имотът не попада в
хипотезата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в него не е имало построена
3
сграда към 01.03.1991 г.; имотът не попада в хипотезата на § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, тъй като се намира на по-малко от 30 км от град Варна, който е
областен град с население над 300 000 жители, както и никое от лицата не е
придобило имота по давност, тъй като такава е могло да започне да тече едва
от индивидуализиране на имота с влизане в сила на ПНИ, от който момент не
са изтекли пет години.
Ответницата Г. К. П. е подала отговор на исковата молба в срока по член
131 от ГПК, с който оспорва иска. Намира, че искът е недопустим, тъй като
липсва идентичност между имота, придобит от нея, и имота, възстановен на
наследниците на А. П.. На следващо място сочи, че решение № 12240 от
07.08.1996 г. на ПК[1]- А. е нищожно, тъй като преди това за същия имот е
имало друго решение № 7846 от 10.02.1993 г. на ПК - А. за възстановяване с
план за земеразделяне и за имота по точка 3 не са били основания за издаване
на ново решение. Оспорва се твърдението за липса на вещно-прехвърлително
действие на договора за покупко-продажба от 20.09.2012 г., като се излага, че
на М. Д. е било предоставено валидно право на ползване за имот[1]от 700
кв.м, находящ се в село Д., парцел №101; същият е подал заявление до кмета
на Община А. за закупуване на предоставения за ползване имот, като с
решение на ВОС, постановено по адм.д. № 300/1998 г. е отменен отказ на
кмета на Община А. да признае право на М. Д. да закупи предоставения му за
ползване имот, след което на наследниците на същия е признато право да
придобият собственост, възложена и утвърдена е оценка на имота, която е
била заплатена в законоустановения срок. Сочи се, че в полза на М. Д. са
били налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като към
01.03.1991 г. в имота е била изградена сграда по смисъла на ЗСПЗЗ, която е
била трайно прикрепена към земята, като постройката е била без строителни
книжа и годна за сезонно ползване, и към момента на подаване на
заявлението за изкупуване на имота не е съществувала, поради погиване,
което е причината да не е установена при направен оглед от
административния орган. Твърди, че било подадено и заявление за
изкупуване на имота в законоустановения срок. Счита, че е придобила
собствеността върху имота по силата на договор за покупко-продажба, тъй
като прехвърлителите са били собствениците на прехвърления имот.
Евентуално, навежда възражение за придобиване на имота по давност, като в
упражнявала непрекъснато владение в продължение на повече от пет години
4
в периода от 20.09.2012 г. до датата на подаване на отговора на исковата
молба.
Ответниците Д. П. Д. и К. П. М. не са подали отговор на исковата молба.
Третите лица–помагачи М. В. М. и В. М. М. изразяват становище по
претенцията в първото по делото съдебно заседание чрез техен процесуален
представител, като поддържат, че исковата претенция е недопустима или
евентуално неоснователна. Конкретизира се, че исковете са недопустими, тъй
като ищецът основава претенциите с приложение на § 4к, алинея 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, но имотът се намира в територия, за която не се издава такава
заповед. Излагат, че имотът е придобит от праводателя на техните
праводатели на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Претенцията на ищеца е реална част от 306 кв.м от имот № *** по ПНИ
на СО „***“, поради което и в диспозитива на решението неправилно е
посочено, че това представлява 44,80 % от имота. На първо място - и от
исковата молба, и от уточнителните молби е ведно, че се търси защита на
реална, а не на идеална част от имота. На второ място - реална част е тази,
която е индивидуализирана с площ, граници и съседи, а идеална означава
право на собственост върху всеки квадратен сантиметър от целия обект,
която идеална част не може да бъде опредЕ. с граници. Абсолютно
неприложим в настоящия казус е института на "правната конверсия", въведен
посредством разпоредбите на член 74 от ЗПИНМ /отменен/ и член 181 от
ЗТСУ /отменен/ досежно дворищнорегулационните парцели. При това
положение да се посочва едновременно реална и идеална част противоречи
както на петитума, така и на закона. Също така следва да се отбележи, че
владението върху реална част от имот не може да доведе до придобиване на
идеална част от този имот, като по този начин направи вледелецът
съсобственик.
Поради това решението в частта му относно това, че реалната част с
площ от 306 кв.м представлява 44,80 % от новообразуван имот № *** по
ПНИ на СО „***“ следва да бъде обезсилено.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
5
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член
124, алинея 1 от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. В производството по предявения
отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът следва да установи по пътя на
главното и пълно доказване наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: съществуването на своето право на собственост върху имота на
посоченото правно основание – покупко-продажба, а при условията на
евентуалност – изтекла в нейна полза кратка придобивна давност въз основа
на осъществявано владение, считано от 20.09.2012 г.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника -
тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. №
8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищeца в конкретния
случай се обуславя от наведеното в исковата молба твърдение, че същият е
станали собственик на процесния имот въз основа на решение № 12240 от
07.08.1996 г. на ПК – А., с което на наследниците на А. С. П. е възстановено
правото на собственост върху нива от 4 дка, находяща се в находяща се в
терен по § 4 на село Д. в местността „Е-под село“, заявена с пореден номер 22
от заявление вх.№ 62Е от 20.12.1991 г., подадено от Е. А. М. като наследник
на А. С. П.. Същевременно ответниците също заявяват свои права на
собственост върху процесния имот, придобити чрез договор за покупко-
продажба.
На първо място следва да бъде разгледано възражението на ответната
страна за липса на идентичност между процесния имот с имота по точка 3 от
реституционното решение, на което се позовава ищеца. От заключението на
проведената пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза се
установява, че между ползвателския имот № 101 с площ от 683 кв.м по КП от
2013 г. и процесния имот № 101 с площ от 683 кв.м по ПНИ от 2016 г. е
6
налице пълна идентичност. Също така е удостоверено, че части на три стари
имота по плана за старите имотни граници от 2013 г. участват в образуването
на процесния имот № 101 с площ от 683 кв.м. по ПНИ от 2016 г., а именно –
306 кв.м от стар имот № 70, целият с площ от 3 971 кв.м, 324 кв.м от стар
имот № 72, целият с площ от 5 957 кв.м и 53 кв.м от стар имот № 108, целият
от 3 550 кв.м. Направен е извод, че между подместност „Под село“, в която е
възстановен имота на наследниците на А. С. П. по точка 3 от решението на
ПК и местност „***“ е налице частична идентичност, доколкото по-малката
„Под село“, попада изцяло в по-голямата „***“. При горното становище на
вещото лице настоящият състав на въззивния съд намира, че идентичността
на 306 кв.м от процесния имот с този по решение № 12240 от 07.08.1996 г. на
ПК – А. е установена.
Решение № 12240 от 07.08.1996 г. на ПК - А. е издадено при действието
на член 14, алинея 1, точка 1 от ЗСПЗЗ в редакцията на нормата от „Държавен
вестник“ брой 45 от 1995 г. Към решението липсва скица на възстановения по
точка 3 от същото имот и в решението имотът не е индивидуализиран по
начин, който да позволява установяването на точното му местоположение и
граници, поради което и следва да се приеме, че решението на ПК[1]- А. не се
ползва с конститутивен ефект, а с него само се признава правото на
собственост. Това означава, че реституционната процедура по отношение на
ищеца не е приключила, а възстановяването на правото на собственост следва
да се извърши съгласно § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, тоест със заповед на кмета на
общината, към която се прилага скица на имота. Към момента на предявяване
на иска такава няма издадена на ищеца, тъй като в регистъра към ПНИ и ПКП
за собственик на ПИ № *** е записан на ответницата Г. К. П..
При наличие на възражение за нищожност или за материална
незаконосъобразност на реституционно решение съдът е длъжен да упражни
косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването
или несъществуването на спорното право. Ответницата е лице, неучаствало в
административното производство по реституция и следователно не е
обвързана от постановения административен акт и разполага с възможността
да прави възражения за материалната незаконосъобразност на акта за
възстановяване, но само в рамките на органиченията за това, изведени с
тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, в конкретния
случай – че собствеността неправилно е възстановена с решение № 12240 от
7
07.08.1996 г. на ПК - А. в стари реални граници, след като вече има
постановено решение по протокол № 7846 от 10.02.1993 г. на ПК – А. за
възстановяване на същия имот с план за земеразделяне, което е влязло в сила.
Към момента на постановяване на първоначалното решение от 1993 г. член 14
от ЗСПЗЗ не е съдържал отделна уредба на решението за възстановяване на
собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници и
решението за възстановяване на собствеността в нови реални граници с план
за земеразделяне. Такава уредба е налице в член 18ж и следващи от ППЗСПЗЗ
/редакция в „Държавен вестник“ брой 8 от 1993 г./, от която е видно, че
процедурата по възстановяване на право на собственост с план за
земеразделяне включва: решение на ПК по член 18ж, алинея 2 от ППЗСПЗЗ, с
което се определя размера и категориите земеделски земи, на които
заявителят има право; одобрен и влязъл в сила план за земеразделяне;
решение на ПК, с което въз основа на плана за земеразделяне се възстановява
собствеността върху конкретния имот с описание на граници,
местоположение, съседи. При липсата на доказателства, че са осъществени
втората и третата стъпка от процедурата следва да се приеме, че
възстановяването на собствеността с план за земеразделяне не е приключило.
С изменението на член 14 от ЗСПЗЗ /“Държавен вестник“ брой 45 от 1995 г./
уредбата на двата вида решения на поземлената комисия - за възстановяване
на право на собственост в съществуващи или възстановими реални граници и
за възстановяване на право на собственост с план за земеразделяне е
включена в закона, като именно по този ред е постановено решението от
07.08.1996 г. Освен това, с промените на закона в „Държавен вестник“ брой
45 от 1995 г. е създадена и нова алинея 7 на член 14 от ЗСПЗЗ, даваща
възможност на ПК да изменя вече постановено решение при допуснато
нарушение на закона или правилника, при откриване на нови обстоятелства
или на нови писмени доказателства. Именно тази нова правна уредба е
наложила постановяване на ново решение при съобразяване статута на
подлежащия на възстановяване имот. Поради това постановеното решение №
12240 от 07.08.1996 г. на ПК – А. не е нищожно.
Доколкото ответницата се позовава на договор за покупко-продажба като
придобивно основание, а ищецът е оспорил транслативния ефект с твърдение,
че ползвателят М. Д. не е придобил имота въз основа на трасформиране
8
правото на ползване в право на собственост, то в тежест на ответниците е да
установят, че са осъществени кумулативно елементите от фактическия състав
на § 4а, алинея 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившия
ползвател се предоставя възможност да придобие собствеността върху
земята: да му е предоставено право на ползване върху процесния имот въз
основа на някой от актовете по § 4а, алинея 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в имота до
01.03.1991 г. да е построена сграда по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ;
земята да е заплатена на бившите собственици чрез общината въз основа на
одобрена оценка.
Няма спор по делото, че наследниците М.И. Д. - Й. М.ова К., К.К.К., П.
Х. Д.а, Д. С. Д.а, П. И. Д.а и С. И. Д.а са продали имота на третите лица-
помагачи по делото, които от своя страна са го продали на ответницата Г. П.,
която го е придобила до в режим на съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на съпруга й, наследен от нея и двете им деца -
другите двама ответници/.
Установено е от събраните по делото доказателства, че на М. Д. е
предоставено право на ползване върху процесния имот с решение на
компетентния орган по реда на ПМС № 26 от 1987 г., който имот е идентичен
с процесния; земята е оценена и заплатена чрез общината на бившите
собственици в съответствие с разпоредбата на § 4а, алинея 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Спорен е въпросът дали към 01.03.1991 г. в имота е имало „сграда“ по
смисъла на изискването за постройка по § 1в, алинея 3 от ДР на ППЗСПЗЗ,
която да е трайно прикрепена към терена. Тълкувателно решение № 2 от
13.09.2011 г., постановено по тълк.д.№ 2/2011 г. на ВКС – ОСГК, посочва, че
построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз
основа на актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което е извън
посочените от законодателя в разпоредбата на § 1в, алинея 3 от ДР на
ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява
сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря или не
на изискванията на благоустройственото законодателство към момента на
построяването. Разпоредбата на § 1в, алинея 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ има
тълкувателен характер и като такава се прилага независимо дали
фактическият състав се е осъществил преди или след влизането й в сила. От
събраните по делото доказателства не се установява наличие на сграда в
имота към 1991 г., което съобразно разпоредбата на член 154, алинея 1 от
9
ГПК е в тежест на ответницата. По делото е разпитан свидетел, който
разказва че към 1989 г. е видяла налична в имота тухлена сграда с бетонна
основа и положен покрив, състояща се от една стая около 10-12 кв.м, като не
може да посочи дали е била електро- и водоснабдена. Свидетелските
показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като са дадени от лице, което
би могло да бъде заинтересовано от изхода на спора, доколкото е в
приятелски отношения с ответницата П. и най-вече, защото същите не
кореспондират с другите, събрани в хода на производството доказателства.
Обстоятелството, че в имота е съществувала постройка към 01.03.1991 г. не се
подкрепя нито пряко, нито косвено нито от писмените доказателства, нито от
заключението на вещото лице, което сочи, че в извадката от КП от 1988 г.
няма отразени сгради или постройки в имота. Въз основа на така обсъдените
доказателства не може да се направи категоричен извод за наличие на сграда
в процесния имот към 1991 г., респективно за придобиване на имота на
основание трансформиране правото на ползване в право на собственост на
основание § 4а, алинея 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията й с „Държавен вестник“
брой 28 от 1992 г. се възстановява правото на собственост на гражданите
върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на
ползване съгласно актовете, посочени в § 4, освен ако те представляват лозе,
овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или ако
земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В тези случаи
ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-
малко от 30 км за градовете с население над 300 хиляди жители или на 10 км
от крайбрежната морска ивица. В настоящия казус от заключението на
вещото лице се установява, че имотът се намира на разстояние от 13 500 м от
центъра на град Варна, чийто брой на жителите е над 300 000, тоест
праводателят на ответниците не е могъл да придобие процесния имот по реда
на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Изводът за липса на предпоставките на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ
предполага разглеждане на наведеното в условията на евентуалност
възражение на придобиване на имота по давност – упражняване на
фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 20.09.2012
г. до датата на сезиране на съда.
10
За да са придобили право на собственост въз основа на давностно
владение, ответниците следва да установят по пътя на главно и пълно
доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на член 79,
алинея 1 от ЗС, тъй като с отговора на исковата молба са навели твърдения за
упражнено добросъвестно владение по смисъла на член 70 от ЗС, при което за
придобиване на правото на собственост по давност е необходим изтичането
на кратния предвиден в закон срок – пет години на упражнено непрекъснато,
необезпокоявано и явно владение. Ответницата П. е добросъвестен владелец,
тъй като фактическата власт е упражнявана от нея на основание договора за
продажба, обективиран в НА № 50 от 20.09.2012 г., тоест владее вещта на
правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че
праводателите й не са собственици /не са събрани никакви доказателства, а и
няма наведени такива доводи, че тя е знаела, че придобива от несобственици/.
Възстановен земеделски имот може да бъде придобит по давност, ако
владението е добросъвестно, но само, ако е приключила процедурата по
ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. В практиката на ВКС е посочено,
че за давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи,
установено до 22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на член 5, алинея 2 от
ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба
/22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като от този момент започва
да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти
давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г., е винаги десетгодишен,
дори и когато владелецът на имота е установил добросъвестно владение
върху него преди тази дата. Това владение, установено след 22.11.1997 г. /
какъвто е настоящия случай/, би могло да е добросъвестно и да доведе до
придобиването на земеделския имот въз основа на кратка придобивна давност
единствено, ако към датата на установяване на владението имотът вече е бил
възстановен на бившите му собственици, тоест само, ако е приключила
предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на
собствеността. Давност може да тече от момента на възстановяване правото
на собственост, тоест от настъпване на конститутивния ефект на решението
на ПК, а този ефект настъпва с индивидуализиране на имота - предмет на
реституция. Правилото е, че давност не тече против този, който не може да
защити правото си. Едва след възстановяване на собствеността върху
конкретен имот може да се предяви иск за собственост, с който да се
11
прекъсне течението на давността. Както бе отбелязано по-горе решението от
1996 г. на ПК – А., с което е било възстановено правото на собственост върху
нивата в стари реални граници, няма конститутивен ефект, поради което и е
необходимо да се установи кога имотът е индивидуализиран в достатъчна
степен като обект на собственост - конкретна вещ -, върху която правото на
собственост може да бъде упражнявано. Изводът на настоящия състав е, че
това е станало от момента на влизане в сила на ПНИ, който за местността е
приет със заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016 г., обнародван в „Държавен
вестник“ брой 35 от 10.05.2016 г. Заповедта е влязла в сила с изтичане 14-
дневния срок за оспорване, тоест на 25.05.2016 г. при липса на данни за
обжалване в частта относно процесния имот. От този момент до датата на
предявяване на исковата молба /10.05.2021 г./ не е изтекъл нито петгодишен
давностен срок, още по-малко десетгодишен.
По тези съображения наведеното в условията на евентуалност
възражение на ответниците за придобиване на имота по давност се явява
неоснователно.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 270, алинея 3 и член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3215 от 25.10.2022 г., постановено по гр.д.№
6541 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, в частта,
с която е прието, че реалната част с площ от 306 кв.м от новообразуван имот
№ *** по ПНИ на СО „***“, землище на село Д., община А., целият с площ от
683 кв.м, при граници: север - улица, изток[1]- имот ***. юг – имот ***,
запад- имот ***, представлява 44,80 % от имота.
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 3215 от 25.10.2022 г., постановено по
гр.д.№ 6541 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, в
останалата част.
Решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на
страната на ответника Г. К. П. - М. В. М. ЕГН ********** и В. М. М. ЕГН
**********, двамата от ***.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13