Присъда по дело №7795/2022 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 7795/2022 г. по описа на СРС, НО, 115 състав

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла в Софийски районен съд
(СРС) обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение против С. В. П. за
това, че за времето от 19.00 часа на 03.12.2018 г. до 08.30 часа на 04.12.20218
г. в гр. София е отнел чужди /собственост на т.д. „Т. П.“ Е./ движими вещи –
сумата от 426 лв. /четиристотин двадесет и шест лева/ от владението на К. С.
П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
След предварително изслушване на страните и при наличие на
предпоставките на процесуалния закон с протоколно определение съдът е
постановил разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и седма НПК,
при условията на чл. 371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото
обвинение, като намира същото за доказано, доколкото самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събрания на досъдебното производство
доказателствен материал, с оглед на което държавният обвинител моли съда
да признае подсъдимия за виновен и на последния да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, което на осн.
чл. 58а, ал. 1 НК бъде намалено с 1/3 и изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Моли
сторените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а
веществените доказателства да останат по делото.
Защитникът на подсъдимия намира, че самопризнанието на последния
напълно кореспондира с останалия доказателствен материал. Моли да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода“ в рамките на предложеното от
представителя на СРП, като набляга на смекчаващите вината обстоятелства, а
впоследствие бъде приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. По същество се присъединява към защитника,
изразява съжаление и сочи, че ще възстанови отнетата сума.
В последната си дума моли за справедливост, като сочи, че следва да
бъде наказан, доколкото е извършил престъпление.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и спецификата
на производството по глава Двадесет и седма от НПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. В. П. е роден на ****** година в гр. С******,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, безработен, ЕГН **********, с адрес гр. С********
Към периода 03.12.2018 г. – 04.12.2018 г. свидетелят К. С. П. работел
като охрана на П.инг, находящ се в гр. С****, стопанисван от „Т. П.“ Е., ЕИК
***, с управител М***** – гражданин на Република Северна Македония.
1

Доколкото последният не живеел трайно на територията на Република
България, то оборотът от събраните сума за предлаганата услуга се събирал и
отчитал ежедневно от свидетеля Д. Н. А., който бил упълномощен да
представлява М*****, където е необходимо /с пълномощно от нотариус
Н***** т 07.06.2017 г./.
Свидетелят П. се познавал с подсъдимия П. от дете. Последният често
посещавал бутката, в която П. почивал при извършване на дейността по
охрана на П.инга и събиране на такса за предоставената услуга на случайни
граждани, Двамата гледали телевизия, пиели кафе и общували. Присъствието
на подсъдимия П. в помещението му дало възможност на забележи къде
свидетелят П. съхранява паричните средства, които получава от гражданите,
ползващи предлаганата услуга за П.инг. За времето от 19.00 часа на
03.12.2018 г. до 08.30 часа на 04.12.2018 г., подсъдимият П. отново бил в
бутката, в която се намирал и свидетелят П., във връзка с работата като
охрана на П.инг. Когато свидетелят П. си легнал, подсъдимият П. продължил
да гледа телевизия и у него възникнал умисъл да отнеме част от паричните
средства, които свидетелят П. получавал, във връзка с работата като охрана на
П.инга. Подсъдимият изчакал свидетеля да заспи, навел се пред него и взел
част от оборота за деня, а именно сумата от 426 лева. В просъница свидетелят
П. усетил движението на подсъдимия в стаята, но доколкото това не се
случвало за първи път не му обърнал внимание. След отнемането на
инкриминираната сума подсъдимият П. напуснал местопроизшествието.
Действията му били заснети от охранителна камера, монтирана в самото
помещение, където е подсъдимият извършил деянието. На сутринта
свидетелят А. дошъл на обекта, пуснал отчета на касовия апарат и поискал от
свидетеля П. сумата, която същият следвало да е събрал от клиентите.
Двамата установили липсата на сумата от 426 лв. /четиристотин двадесет и
шест лева/, прегледали записите от охранителната камера и установили, че
деянието е извършено от подсъдимия.
Още на същия ден свидетелят П. подал заявление до началника на 06
РУ-СДВР. На същата дата за срок до 24 часа по реда на ЗМВР бил задържан
подсъдимият. Същият отказал да участва в действия по разследването по реда
на чл. 171, ал. 1 от НПК, поради което такова било проведено по реда на чл.
171, ал. 4 от НПК. Свидетелят П. категорично посочил, че автор на деянието е
именно подсъдимият П.. Последният признал за извършеното пред свидетеля
М. Е. В. – оперативен работник в 06 РУ-СДВР, като му обяснил, че взетите
пари е изхарчил в казино.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, както и от самопризнанието
на подсъдимия, което се подкрепя от показанията на свидетелите К. С. П. /л. 9
и 19 от ДП/, Д. Н. А. /л. 10 от ДП/ и М. Е. В. /л. 119 от ДП/, писмени
доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица /л. 23-25 от ДП/;
писмени доказателства: протокол за доброволно предаване /л. 18 от ДП/;
способи на доказване ВТЕ /л. 38-42 и л. 169-174 от ДП/; справка за съдимост.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна, логична и
последователна, което даде основание на съда да приеме, че самопризнанието
2

на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. От събраните в хода на досъдебното производство
доказателствени материали безспорно се установяват авторът на
инкриминираното деяние, времето, мястото и проявлението на деянието в
обективната действителност. В тази насока с оглед безпротиворечивостта на
доказателствените източници и характера на производството, по което
протече наказателното дело и съобразно разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК
/per argumentum a contrario/ и чл. 373, ал. 3 НПК съдът не дължи обсъждане
на доказателствените източници поотделно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна, че подсъдимият С. В. П. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият П. за времето от 19.00 часа на
03.12.2018 г. до 08.30 часа на 04.12.2018 г. в гр. София е отнел чужди
/собственост на т.д „ Т. П.“ Е./ движими вещи - сумата от 426 лева от
владението на К. С. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои– престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Безспорно е установено, че
подсъдимият е взел сумата от 426 лева от бутката, където се е намирал
свидетелят П. във връзка с извършваната от него дейност като охрана на
П.инг, която сума представлява част от оборота във връзка с предоставяната
услуга.
Преценявайки поведението на подсъдимия въз основа на фактите от
обективна страна, с оглед преценка на психическото отношение на дееца към
деянието и общественоопасните последици, настоящият съдебен състав
намира, че подсъдимият П. е действал от субективна страна при форма на
вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, а
именно, че инкриминираните вещи не са негова собственост, а така на
собственика на П.инга, но независимо от това е отнел същите, като по този
начин неимоверно е засегнал възможността собственика им да се разпорежда
безпрепятствено с тях. Доказано е и конкретното присвоително намерение
при подсъдимия, доколкото по делото се установи, че се е разпоредил
инкриминираната парична сума, собственост на ОЮЛ.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
съдът взе предвид санкцията на приложимия материален закон, като за
престъплението е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до осем
години.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени
множеството производства водени срещу подсъдимия за престъпления срещу
собствеността и прекратени на основание чл. 9, ал. 2 от НК.
Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства не голяма
парична сума, предмет на престъплението, отдалечения времеви период на
извършване на престъплението, чистото съдебно минало на подсъдимия и
влошеното му здравословно съС.ие.
Съвкупната преценка на обществената опасност на деянието, дееца,
3

мотивите и подбудите за извършване на престъплението и установените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, мотивира съда да
приеме, че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при което наказанието следва да се определи под средния
размер предвиден за престъплението, като справедливо такова се явява
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца. Предвид реда, по който
протече производството и предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК,
наказанието следва да се намали с 1/3 и да се определи окончателен размер на
наказанието 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
Отчитайки липсата на предходна съдимост /подсъдимият е
реабилитиран/ и размера на наложеното наказание, съдът прие, че са налице
основанията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години, като за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е необходимо
наказанието да се търпи ефективно. Така определеният срок се явява разумен
с оглед преценка последващото поведение на лицето от гледна точка спазване
наказателноправните запрети предвид възможността от привеждане в
изпълнение на отложеното наказание.
Приобщените по делото веществени доказателства, а именно един брой
флашпамет следва да остане по делото..
С оглед изхода на делото на осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва
да заплати в полза на СДВР сторените по делото разноски в размер на 155,51
лева /сто петдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/.
На осн. чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на
СРС сумата от пет лева- д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	74
Дата:	2 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Киримов

Дело:	20221110207795
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юни 2022 г.

Присъда по дело №7795/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите