№ 348
гр. гр.Н., 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
**222150100182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 1426/16.02.2022 г. на „П.Д.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.В.“ № **, представлявано от
К.Т.Х., срещу В. В. З., роден на ********** г., гражданин на Р.Ф., задграничен
паспорт серия *******, издаден на ***** г. от МВД **** Р., с адрес: с. Р., к.к. „Е.“, бл.
*, вх. *, ет. *, ап. **, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 7772,08 лева, от която 2159,05 лева – такса поддръжка за 2019 г. и лихва
забава върху нея за периода 15.02.2019 г. – 10.02.2022 г. в размер на 650,77 лева;
2159,05 лева – такса поддръжка за 2020 г. и лихва забава върху нея за периода
15.02.2020 г. – 10.02.2022 г. в размер на 431,84 лева; 2159,05 лева – такса поддръжка за
2021 г. и лихва забава върху нея за периода 15.02.2021 г. – 10.02.2022 г. в размер на
212,32 лева; дължими по Договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс
Е. Р. Р.“ № ********* г.
Посочва се, че между страните е сключен процесния договор, по който ищцовото
дружество има качеството на „мениджър“, а ответника – „възложител“ – собственик на
недвижим имот с площ от 76,66 кв.м., апартамент № ***, ет. *, в сграда ****, крило Д.,
с адрес: с. Р., общ. Н., УПИ – *****, кв. 22 по плана за с. Р., общ. Н. в „Курортен
комплекс Е. Р. Р.“. С договора, ищецът се задължил да извършва целогодишна
техническа поддръжка, организационно и административно управление на „Курортен
комплекс Е. Р. Р.“ срещу заплащане на месечна такса в размер на 1 евро без ДДС на
кв.м. площ от собствения на ответника имот. Съгласно клаузата на т. II.b от договора,
заплащането на дължимата такса следвало да се извършва до 15 февруари на текущата
година. Ищецът заявява, че изпълнява поетите договорни задължения в цялост и чрез
„Е. Х.“ ООД, ЕИК ****, като излага подробно осъществяваните от него дейности по
поддръжка. С твърдения за неизпълнение на договорните задължения за заплащане на
такса за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и невъзможност за извънсъдебно уреждане на спора се
заявява интерес от водене на делото.
1
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, чрез адвокат Ц. М. от БАК, с който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Излагат се подробни съображения за недопустимост на
производството, които по същество касаят основателността на исковете, а именно за
отсъствие на доказателства досежно твърдяното от ищеца качество на ответника
„собственик“ на самостоятелен обект в процесния курортен комплекс, като се твърди,
че считано от 19.10.2007 г. посоченият апартамент е собственост на „Ф.“ ЕООД, ЕИК
*****. Излагат се твърдения, че съгласно раздел V, т. 1 от договора, същият е срочен,
сключен за 5 години, като срокът е изтекъл на 22.06.2010 г. и след него и за процесния
период между страните не е била налице валидна облигационна връзка. Прави се
възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на
вземането на ищеца за такса поддръжка за 2019 г. и лихва забава върху нея, както и за
недължимост на лихва за забава в периода на извънредното положение, обявено със
ЗМДВИП. Посочва, че поради отсъствие на облигационна връзка с ищеца, ответникът
е заплатил на „Е. Х.“ ООД сумата от 3246,67 лева, представляваща в цялост
претендираната такса за поддръжка за 2020 г. и авансово плащане на 1087,62 лева от
таксата за 2021 г. Аргументира се неоснователност на ищцовите претенции и поради
неизпълнение от негова страна на поетите с договора задължения. Иска се
осъществяване на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора,
като се сочи, че същият е сключен с лице с качеството „потребител“ по смисъла на
ЗЗП. Излагат се допълнителни твърдения, че с писмо от м. април 2018 г.,
управляващото комплекса дружество „Е. Х.“ ООД, ЕИК ****, е преустановило
поддръжката на комплекса, поради което собствениците на самостоятелни обекти са
провели учредително събрание през май 2018 г. и са регистрирали етажна собственост.
С решение на ОСЕС от 07.08.2018 г. били определени и дължими към бюджета на ЕС
такси за поддръжка и управление. По изложените аргументи, се моли за отхвърляне на
ищцовите претенции и присъждане на съдебни разноски в полза на ответника.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез
новоупълномощения си представител - адв. Койчева от АК – Хасково, моли за
уважаване на предявените и поддържани искове, като претендира присъждането на
разноски в настоящото производство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Релевира възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ответника.
Ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. М. от АК - Бургас, в
открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба, оспорва
претенциите и моли за отхвърлянето им. Претендира съдебни разноски, съобразно
представен списък.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният в приложение на исковата молба - Договор за поддръжка и
управление на „Курортен комплекс Е. Р. Р.“ № ********* г. /незаверено копие/, е
изключен от доказателствата по делото с протоколно определение № 517/19.07.2022 г.,
на основание чл. 183, ал. 1 от ГПК.
Ищецът ангажира и други писмени доказателства – заверени извлечения от
счетоводни записвания на „Е. Х.“ ООД /л. 74-95 от делото/ и заверен препис от
аналитична ведомост на „Е. Х.“ ООД /л. 98-106 от делото/, предмет на анализ от
допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза.
От своя страна, ответникът представя нотариален акт № 190, том XLIII, дело №
9520, вх. Рег. № 10487/19.10.2007 г. на АВ – Н., от който се установява, че апартамент
2
№ ***, ет. *, в сграда ****, крило Д., с адрес: с. Р., общ. Н., УПИ – *****, кв. 22 по
плана за с. Р., общ. Н. в „Курортен комплекс Е. Р. Р.“ е собственост на трето за процеса
лице – „Ф.“ ЕООД, считано от 18.10.2007 г.
С приложени към отговора фактура и фискален бон от 28.11.2020 г. /л. 33 от
делото/, както и представен договор за управление и поддръжка на апартамент в
комплекс от затворен тип „Е.“ от 28.06.2022 г. /л.48-54 от делото/, ответникът цели да
установи, че задълженията за поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е. Р. Р.“
за 2020 г. и частично за 2021 г. са заплащани редовно на мениджъра – „Е. Х.“ ООД.
По делото бе изслушано и прието без възражения на страните заключение по
допусната по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото
лице Д. Б.. Експертизата е дала отговори по поставени от ищеца задачи, относно
дейностите, извършвани от „Е. Х.“ ООД по техническа поддръжка, организационно и
административно управление на „Курортен комплекс Е. Р. Р.“ и направените в тази
връзка разходи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца, при условията на главно и пълно доказване, е възложено
установяването на наличието на валидна облигационна връзка между страните по
процесния Договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е. Р. Р.“ №
********* г., изпълнение на поетите с договора задължения, както и размера на
договореното възнаграждение.
По повод акцесорната претенция за лихва за забава, на ищеца е указано, че следва
да докаже размера на претенциите си за главници и изискуемостта им, както и размера
на търсените лихви.
С оглед фактическите констатации, от правна страна, настоящият съд, намира
ищцовата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за неоснователна, като
недоказана по основание.
Ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на основния
правопораждащ факт, а именно – наличие на валидна облигационна връзка между
страните по процесния Договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е.
Р. Р.“ № ********* г., доколкото представеният препис от договора бе изключен от
доказателствата по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК. По делото не бяха ангажирани други
доказателства, от които да може да се установи съществуването на твърдяната от
ищеца облигационна връзка и нейното съдържание.
При недоказаност на правоотношението, за настоящия състав се налага краен
извод за недоказаност на претенцията в цялост, като съдът не намира за необходимо да
изследва наличието на допълнителните юридически факти, обуславящи
основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Доколкото претенцията за законна лихва има акцесорен характер и следва
основателността на главния иск, настоящият съд намира за неоснователна иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като неоснователни и недоказани.
При този изход на спора, на ищеца не се следва присъждане на разноски за
производството. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за производството се
3
следват на ответника. Във връзка със своевременно релевирано от ищеца възражение
за прекомерност на размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение,
съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след
извършени изчисления и предвид броя на съдебните заседания пред настоящия съд,
намира, че съответният размер на претендираното възнаграждение възлиза на сумата
от 974,71 лева, която следва да се възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените кумулативно обективно съединени искове от „П.Д.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.В.“ № **,
представлявано от К.Т.Х., срещу В. В. З., роден на ********** г., гражданин на Р.Ф.,
задграничен паспорт серия *******, издаден на ***** г. от МВД **** Р., с адрес: с. Р.,
к.к. „Е.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,ал.
1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от
7772,08 лева, от която 2159,05 лева – такса поддръжка за 2019 г. и лихва забава върху
нея за периода 15.02.2019 г. – 10.02.2022 г. в размер на 650,77 лева; 2159,05 лева –
такса поддръжка за 2020 г. и лихва забава върху нея за периода 15.02.2020 г. –
10.02.2022 г. в размер на 431,84 лева; 2159,05 лева – такса поддръжка за 2021 г. и лихва
забава върху нея за периода 15.02.2021 г. – 10.02.2022 г. в размер на 212,32 лева;
дължими по Договор за поддръжка и управление на „Курортен комплекс Е. Р. Р.“ №
********* г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „П.Д.” ЕООД, ЕИК ****, да заплати на В. В. З., роден на
********** г., гражданин на Р.Ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 974,71
/деветстотин седемдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ лева – съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4