ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен
съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 10.03.2021 год., в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА
АНГЕЛОВА-М.
като разгледа докладваното от съдията Ангелова в.ч.гр.дело №95 по описа
за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274,ал.1,т.1 и сл. ГПК вр. чл.77 ПАС.
Образувано е по
частна жалба на К.М.Т. чрез адв. И.И. ***, против Разпореждане на Районен съд – Враца,с което е отказано достъп
до архивно гр.дело №1138/1981г. по описа на същия съд.
В жалбата се
поддържа, че районния съд неправилно е приел, че искането на достъп до
посоченото дело е по съществото си искане за разкриване на тайната на
осиновяването, а последното е от компетентността на Окръжния съд. Поддържа се,
че тези мотиви на първоинстанционния съд са неправилни, тъй като молителката е
наследник на страна по делото, както и че на нея й е известно, че е осиновена.
Сочи се, че ако страна по делото е починала, наследниците по закон се
легитимират с удостоверение за наследници, което в случая е било представено
към искането за достъп до архивното дело. Навеждат се и доводи, че съгласно
чл.64,ал.2 от Правилника за администрацията на съдилищата, страните или техните
пълномощници могат да искат справки и да получават преписи от документите по
архивните дела, след разпореждане на
съдията докладчик, независимо от предмета по делото. Поддържа се, че
процедурата към която насочва обжалваното разпореждане, е уредена в чл.105 СК и
касае друго искане – досежно информация за произхода, като в това производство
се издирват и изслушват биологичните родители, а в случая молителката не е
отправяла искане в тази насока. Иска се обжалваното разпореждане да бъде
отменено като неправилно и делото да бъде върнато на районния съд с указания за
произнасяне съобразно отправеното искане по чл.77 от Правилника за
администрацията в съдилищата.
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
От
приложените към делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Районен съд –
Враца е сезиран с молба с вх. №262099/04.02.2021г. от адв.И.И., в качеството й
на пълномощник на К.М.Т., с искане за справка и евентуално за снабдяване с
преписи от документи по гр.дело №1138/1981г. по опис на Районен съд – Враца.
Към молбата са приложени пълномощно и удостоверение за наследници с изх.
№УН783/21.08.2007г./03.11.2020г. на Столична община.
С разпореждане
от 05.02.2021г. районния съд е отказал запознаване с делото, тъй като искането
по същество е разкриване тайната на осиновяването, което е от компетентността
на окръжния съд.
При така
изведеното от фактическа страна, съдебния състав намира следното:
Субективното
право на осиновения на достъп до информацията по съдебното дело, по което е
било допуснато неговото пълно осиновяване, в т.ч. на препис от решението,
произтича от предвиденото в чл. 77, ал. 4, респ. в чл. 64, ал. 3, пр. 3 от
Правилника за администрацията в съдилищата, като това право е регламентирано и
в Конституцията на РБ. Всеки гражданин има право на информация по въпроси,
които представляват за него законен интерес, ако информацията не е държавна или
друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Законният интерес на
лицето, чието пълно осиновяване е било допуснато да узнае за този факт, както и
за произхода си по рождение, произтича от неговото право на личен и семеен
живот. Основният закон предвижда и ограничения при неговото упражняване –тази
информация, която съдът е събрал в качеството на държавен орган по допуснатото
пълно осиновяване, трябва да не представлява защитена от закона тайна и да не
засяга чуждите права - на осиновителя и на рождените родители. Задължението на
всеки, за когото тази информация е известна /физическо лице, държавен орган или
учреждение/, да я пази, за да не бъдат нарушени чуждите права, произтича от
правните последици, които законът свързва само с пълното осиновяване. При него
между осиновения и неговите низходящи, от една страна и осиновителя и неговите
роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по
произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с
роднините им по произход се прекратяват. На осиновения се издава нов акт за
раждане, в който осиновителят се вписва като родител.
По отношение на лицата, за които пълното осиновяване
поражда пряко правните си последици, защитената от закона тайна касае различни
факти. Спрямо осиновения тя е за факта на осиновяването и неговия произход по
рождение. Спрямо осиновителя тя е за факта на произхода на осиновения по
рождение. Спрямо рождения родител тя е за самоличността на осиновителя и за
новото, променено гражданско състояние на осиновеното дете. Всяко съдебно
производство, приключило с решение за допускане на пълното осиновяване, обаче
разкрива специфика, която произтича от спазените изисквания на закона в конкретния
случай. Всяко искане от лице, което има законен интерес да получи информация от
държавен орган или учреждение, за факти, които са станали известни в
съответното производство при допуснатото пълно осиновяване. От друга страна,
тайната не е възможна за факт, който никой не знае /например за произхода на
осиновения, когато неговите родители са неизвестни/, както и за това, което е
известно на лицето, за което допуснатото пълно осиновяване е породило преките
си правни последици. Следователно, възможно е да няма защитена от закона тайна
за всички или за част от обстоятелствата по допуснатото пълно осиновяване и/
или по неговите правни последици, както и за всички или за част от лицата,
спрямо които решението е породило преките си правни последици.
Осиновеният упражнява своето право на достъп до делото по
допуснатото пълно осиновяване, в т.ч. на препис от решението чрез молба.
Правният интерес от заявеното пред съда искане произтича от твърденията, че по
приключилото дело е допуснато пълното осиновяване на молителя. Те са
достатъчни, за да удовлетворят изискванията на чл. 77, ал. 4, респ. на чл. 64,
ал. 2 от Правилника на администрацията в съдилищата. Компетентен да се
произнесе по такава молба е съдът, при когото делото се съхранява деловодно. Упражненото
от осиновения материално право е лично, неимуществено и ненаследимо. То не
произтича по наследствено правоприемство от осиновителя, както в случая твърди
молителката К.Т. и не преминава по наследствено правоприемство върху
наследниците на осиновения. Осиновителят е страна по приключилото дело, а
неговото право на достъп до приключилото съдебно дело, в т.ч. на препис от
решението, произтича от това негово качество. Смъртта на осиновителя го
погасява, а то не преминава по наследствено правоприемство за осиновения.
Последният не е страна по приключилото дело, дори когато е дал мнение или
съгласие за пълното свое осиновяване, а събраната от съда информация, която е
била известна на осиновителя, не е тайна за последния, но може да е защитена от
закона тайна за осиновения.
Искането на осиновения за достъп до делото, по което е
било допуснато пълното осиновяване, оповестява знание за факта на
осиновяването. За този известен на осиновения факт защитена от закона тайна
вече не съществува. Отправените до съда негови искания обаче могат да нарушат
чуждите права - основното право на неприкосновеност на личен и семеен живот на
осиновителя и това на рождения родител.
Осиновеният разполага безусловно с право на достъп до
съдебното дело, в т.ч. на препис от решението, когато неговите рождени родители
са неизвестни или когато той знае произхода си по рождение. При неизвестен
родител осиновителят остава единственият възможен родител за осиновения, а
разкриването на този факт е негодно да засегне ничии чужди права. Не е тайна за
осиновения и събраната по делото информация, която му е известна. В такива
хипотези съдът е длъжен да уважи неговите искания безусловно. Когато по
съдебното дело е събрана информация за произхода по рождение и той е неизвестен
на осиновения, тя е защитена от закона тайна за него. Уважаването на исканията
на осиновения би довело до нейното разкриване и би засегнало чуждите права. В
такава хипотеза съдът е длъжен да уважи исканията на осиновения само при влязло
в сила решение по чл. 105 СК.
Следователно в охранително производство по упражненото
право на осиновения по чл. 77, ал. 4, респ. чл. 64, ал. 2 от Правилника за
администрацията в съдилищата, съдът е длъжен да се запознае с материалите по
приключилото дело, по което е било допуснато пълното осиновяване, за да
установи или да отрече защитената от закона тайна за рождения произход на
осиновения, в т. ч. да не допусне засягането на чуждите основни конституционни
права/на осиновителя и/ или на рождения родител/.
В настоящия случая, съдебния състав запознавайки се с материалите
приложени по архивираното гр.дело №1138/1981г. по описа на Районен съд – Враца намира,
че е изправен именно пред тази хипотеза, когато по съдебното дело е
събрана информация за произхода по рождение и той е неизвестен на осиновения,
тя е защитена от закона тайна за него. Уважаването на искането на молителката Т.
би довело до нейното разкриване и би засегнало чуждите права, на нейните
рождени родители. В такава хипотеза съдът е длъжен да уважи исканията на
осиновения, само при влязло в сила решение по чл. 105 СК.
При изложените съображения, обжалваното разпореждане, с
което е отказан достъп до архивираното гр.дело
№1138/1981г. по описа на Районен съд – Враца е правилно и като такова, следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното,
Врачанския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 05.02.2021г. на Районен съд – Враца, с
което е отказано достъп до архивирано гр.дело №1138/1981г. по описа на същия
съд, като правилно и законосъобразно.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, при предпоставките на чл. 280, ал. 1
и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........