Определение по дело №50/2021 на Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  № 260068

 

гр. Пловдив, 09.02.2021 г.,

 

         Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                            ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД № 50 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С определение от 20.01.2021 г. по ЧНД № 2585/2020 г. Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 446, ал. 1, вр. чл. 445, т. 2 от НПК вр. чл. 67, 1, т. 2 от ЗИНЗС, е заменил режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на осъдения Б.Т.В., наложено му по влязлата в сила присъда по НОХД № 3621/2018 г. на Районен съд – Пловдив  от „общ“ в „строг”.

 Недоволен от постановеното определение е останал осъденият, който чрез служебния си защитник адвокат Р.П., е подал частна жалба с искане да се отмени определението, с което е бил изменен режима за изтърпяване на последното от наложените му наказания.

В частната жалба на адвокат Р.П. се сочи, че определението на първия съд е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

ОП - Пловдив не е ангажирала становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първия съд е образувано по предложение на началника на Затвора-П., с което се иска да бъде заменен режимът на изтърпяване на  наложеното на Б.Т.В. наказание "лишаване от свобода" от общ в строг.

Окръжният съд е провел производство по реда на чл. 446, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 67, ал. 1 ,т. 2 от ЗИНЗС, като е разгледал делото в открито съдебно заседание с участие на страните.

В съответствие с данните по същото е отбелязал, че осъденият Б.В. изтърпява наказание от четири години лишаване от свобода, което му е било наложено с влязлата в законна сила на 29.05.2019 г. присъда № 289 от 05.12.2018 г. по НОХД № 3621/2018г. по описа на Районен съд Пловдив за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С цитирания съдебен акт на В. е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието от четири години лишаване от свобода, като е било зачетено начало на изпълнението му от 07.03.2018 г.

Първият съд е съобразил и данните за наложените на осъдения В. три последователни дисциплинарни наказания за извършени нарушения на установения в затвора ред, като се касае за разнообразни провинения - употреба на наркотични вещества, неспазване на установените правила, физическо и психическо насилие спрямо друг лишен от свобода. Регистрирано е било и четвърто нарушение, за което се твърди, че се е изразило в извършване на блудствени действия спрямо друг лишен от свобода, но не е била наложена санкция, тъй като материалите са били изпратени на прокурора.

С основание първият съд е отхвърлил възраженията на осъдения, с които е оспорил наложените му от затворническата администрацията наказания, тъй като производствата по тях са приключили и не полежат на ревизия в настоящото.

Правилно инстанцията е акцентирала и на отчетеното повишаване на риска от рецидив, като същият е оценен като висок – 96 точки. Тази оценка е съобразила, наред с всичко друго, проблемно съжителство с останалите лишени от свобода, неосъзнаването на вредата от злоупотреба с наркотици, липса на желание за съдействие за изпълнение на плана на присъдата.

Въз основа на горното, първият съд е приел, че е налице грубо и системно нарушаване на установения ред в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗИНЗС, което в принципен план изисква да са налице поне три нарушения. В случая констатираните такива, сочат на трайно изразено поведение на незачитане на вътрешните правила за ред в затвора, като едно от тях е засегнало и личността на друг лишен от свобода. С това са били засегнати съществено, както обществените, така и лични интереси, поради което се касае за грубо нарушение на установения ред.

Предвид изложеното, първият съд е счел, че първоначалният режим на наказанието "лишаване от свобода" следва да бъде заменен в по-тежък, тъй като лишеният от свобода грубо и системно е нарушил реда на местата за изтърпяване на наказанието.

Настоящият съд намира, че предложението на Началника на Затвора – П. е било изготвено въз основа на предложение и становище на ИСДВР и на началника на ЗООТ „С.“ – С., ведно със становища на инспектор РД и главен инспектор ЗНРНОД на Затвора – П., като до делото на първия съд е било представено и затворническото досие на лишения от свобода.

         Обжалваният съдебен акт обективира подробна преценка на първоначалния и текущия доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като тези документи са били взети предвид от първия съд в подкрепа на изводите му, че индивидуалната корекционна дейност не е довела до положителни резултати при правонарушителя. Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на  чл. 155 от ЗИНЗС инстанцията е взела предвид при оценката на риса на осъдения всички негови компоненти, като е засегнала оценката на риск от рецидив и вреди неред с цялостното поведение на лишения от свобода. Анализът на данните от посочените документи и докладите на ИСДВР са били ползвани при изводите за резултатите от корекционния процес при лишения от свобода наред с всички останали данни за неговото поведение. Видно от съдържанието на тези доклади инспекторите са отразили свои преки впечатления от поведението на осъдения. Правилно докладът на ИСДВР в ЗО „С.“ – Затвора П., като текущ доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС, е бил ползван като източник на доказателствени факти за индивидуалното изпълнение на присъдата.

         Така от представените като писмени доказателства становища е видно, че до момента лишеният от свобода при все инцидентната си позитивна проява по включване в курс, не е склонен да промени или преосмисли поведението си, като по никакъв начин не е показал, че желае да съдейства за изпълнение на плана на присъдата, като влияе отрицателно и на останалите лишени от свобода.

Правилно окръжният съд е преценил, че предложението на началника на Затвора гр. П. е основателно и е заменил първоначалния режим от „общ“ с по-тежкия такъв – „строг“.

Поради гореизложените причини, настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на служебния защитник на лишения от свобода Б.В., да  остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 446, ал. 2 от НПК,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.01.2021 г. по ЧНД № 2585/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е заменен режима за изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода на осъдения Б.Т.В., наложено му по  НОХД № 3621/2018 г. на Районен съд – Пловдив, от общ в строг.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

                                              

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                               

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                      

                                                                                        2.