РЕШЕНИЕ
№
……………………….
…………………………….., Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Второ отделение, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: М.Б.
при секретар Р.М. изслуша докладваното от съдията административно дело № 356/2007г.
Производството е по чл. 126 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра
и имотния регистър.
Производството е образувано по жалба на Е.П.Ц., Д.Н.Г., В.Н.Д., А.Ц.Й.,
Е.С.А., Р.П.Ц., М.Т.П., Б.П., Б.Б.Р. срещу
Заповед № 0729/14.03.2007г. на Кмета на община Варна, с която е отказано изменение
в кадастралния план на Южна промишлена зона /ЮПЗ/ в частта относно попълване на
имот №4 по постъпила молба вх.№РД-6-9100/124/16.03.2006г.
от собствениците на реституиран имот от „Варненската корабостроителница” АД,
приложена на лист 206 от делото. Отказът е направен, тъй като съставеният и
предявен по надлежния ред на заинтересованите лица акт за непълноти и грешки не
е подписан от тях. Във връзка с това, административният орган е приел, че е
налице спор за правото на собственост.
Иска се обявяване на заповедта за нищожна поради липса
на компетентност у органа, който я е издал. Навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, защото органът е предявил акта за непълноти и грешки на „Параходство
БМФ” ЕАД, което според жалбоподателите не е заинтересовано лице и неправилно е приел отказа да го подпишат
като индиция за наличие на материално-правен спор.
За съдебното заседание, жалбоподателката М.Т.П. е редовно призована
чрез пълномощника си О.А.Ф., не се явява, не се представлява. Останалите
жалбоподатели са редовно призовани чрез адв.В.С. и се представляват от него.
Ответникът – Кметът на община Варна,
редовно уведомен, не изпраща представител. В писмо вх.№3920/23.07.2007г. на
община Варна се излага мнение, че заповедта е законосъобразна, издадена от
компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия. В молба
вх.№6869/07.05.2008г. от мл.юрисконсулт Д В с приложено пълномощно се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се иска тя да бъде отхвърлена.
Заинтересованите страни:
„Параходство БМФ” АД – редовно уведомено, не изпраща
представител. Депозирани са писмена защита с вх.№13674/07.07.2009г. и писмени
бележки с вх.№13781/09.07.2009г., в които се споделя мнение, че жалбата е
недопустима, тъй като нейните податели не са се легитимирали като собственици
на процесния имот №4, така също и неоснователна. Жалбоподателите не са
доказали, че са били налице предпоставки за попълване на този имот в
кадастралния план на ЮПЗ.
“БУЛЯРД - Корабостроителна индустрия” ЕАД –
редовно уведомено, представлява се от гл.юрисконсулт М.Г., редовно упълномощена
и приета от съда от преди. Представена е писмена защита вх.№13206/01.07.2009г.,
в която се изразяват съображения за липса на активна поцесуална легитимация у
жалбоподателите, алтернативно жалбата се счита за неоснователна. Отказът на
заинтересованото лице “БУЛЯРД - Корабостроителна индустрия” ЕАД да подпише акта за непълноти и грешки
показва наличие на спор относно материално право.
Е.У.П. е упълномощила Б.П. да я представлява
относно нейните движими и недвижими имоти, намиращи се в община Варна. От своя
страна Б.П. е упълномощила О.А.Ф.. За съдебното заседание, Е.П. е редовно
уведомена чрез О.А.Ф., не се явява, не се представлява.
Е.Б.Л. –
редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. С., редовно
упълномощен и приет от съда от преди. Наследница е на М. П Л., съгласно представеното
удостоверение за наследници. Намира жалбата за основателна, а оспорения акт за
незаконосъобразен.
Видно от приложените обратни разписки, обжалваната
заповед е била съобщена: на М.Т.П. и Б.П. чрез О.А.Ф. на 21.03.2007г.; на Е.П.Ц. на 23.03.2007г.;
на Д.Н.Г. на 17.03.2007г.; на В.Н.Д. – 17.03.2007г.; на А.Ц.Й. – 19.03.2007г.;
на Е.С.А. – 20.03.2007г. По делото няма доказателства кога е била съобщена на Р.П.Ц.
и на Б.Б.Р.. Жалбата е била
депозирана в община Варна на 02.04.2007г. Няма данни дали е подадена по пощата,
съответно на коя дата. Предвид липсата на възражение от останалите страни в
производството за просрочване на оспорването, съдът намира жалбата за подадена в
срок, срещу подлежащ на обжалване по съдебен
ред пред Административен съд – Варна административен акт. Жалбоподателите
са адресати на заповедта и на основание чл.147 във връзка с чл.15 от АПК,
поради което жалбата им е ДОПУСТИМА. Жалбоподателката Б.Б.Р. е наследница на М. П Л., съгласно приложеното по делото
удостоверение за наследници.
С определение
№234/14.01.2008г. настоящия съдебен състав е разпределил доказателствената
тежест.
От приложените към жалбата и с
административната преписка доказателства и тези събрани по делото, както и
предвид изявленията на страните и техните процесуални представители, ХІХ състав
на Варненски административен съд, Второ отделение намира за установено следното от фактическа
страна:
С молба вх.№РД-6-9100/124/ от 16.03.2006г.
собствениците на реституиран имот от „Варненската корабостроителница” АД са
поискали от Кмета на община Варна да попълни кадастралния план на ЮПЗ с имот №4
с площ от 7011 кв.м в кв.27, собственост на индустриално предприятие „П , К и сие”, национализирано като
„К , П. и сие”.
На 05.06.2006г. е бил изготвен акт за
непълноти и грешки, който не е подписан от заинтересованите по смисъла на §1
т.13 от ДР на ЗКИР лица. Това обстоятелство беше признато от адв.С. -
пълномощник на жалбоподателите в съдебното заседание на 24.06.2009г.
Във връзка с молбата е било направено възражение
вх.№РД-6-9100/124/05.07.2006г. от „Параходство Български морски флот” ЕАД, тъй
като скицата към изготвения акт за непълноти и грешки не отразява вярно
имотните граници съществуващи на място,
а именно: западната граница на имота на „Параходство БМФ” ЕАД е материализирана
с ограда. Северната и източната граница на имот №4, така както е бил заявен за
попълване навлиза в имота, собственост на дружеството, за който има съставен акт
за държавна собственост №1515/07.08-1998г. към възражението е приложена скица
изх.№894/16.04.2003г. на поземлен имот №765 по КП на 7 м.р. на гр.Варна /на
лист 197 от делото/. Възражението е било разгледано от ЕСУТ при община Варна,
който с решение по т.1 от протокол №32/25-26.07.2006г. го е уважил и е разпоредил да се коригира съобразно
възражението имотната граница на ПИ №4 преди да бъде попълнен.
С писмо изх.№УТ-1010/334/ 30.11.2006г. на
район „Аспарухово” до община Варна е изразено становище, че поради отказа на
„Параходство БМФ” ЕАД да подпише акта за непълноти и грешки във връзка с
искането за попълване на КП на ЮПЗ с имот №4, следва това попълване да не бъде
извършено.
С писмо изх.№РД-6-9100/124/ от
31.01.2007г. на Директора на дирекция „Правно-нормативно обслужване” е изразено
мнение, че при неподписване на акта за непълноти и грешки от заинтересованите
лица трябва да бъде издаден отказ за изменение на кадастралния план.
Жалбоподателите са представили
допълнително уточняваща молба с
вх.№4477/07.08.2007г. и уточняваща молба
вх.№9195/21.11.2007г. като прилагат към тях нотариални актове във връзка
с твърдението си, че са собственици на процесния имот №4. В приложения нотариален акт №56 том VІІІ
рег.№6691 дело №1505/1932г. е записано, че фирмата „П., К и сие” закупува три места в индустриалната
част на Варненското пристанище. С нотариален акт №168 том VІ дело
№5534/1992г. индустриално предприятие „П.,
К и
сие”, национализирано като „К , П.
и сие” се признава за собственик на дворно място от 7011 кв.м, находящо се в
гр.Варна в кв.27 в района на ДФ
„Варненска корабостроителница”. В разписния лист към кадастралния план на ЮПЗ
за имот №4 /двор/ е записано, че е собственост на частна фирма и са посочени
наследниците на съдружниците. Съгласно протокол №92/20.10.1993г. на община
Варна, М. П Л. е въведена във владение на имота по
нотариален акт №168 том VІ дело №5534/1992г. Приложен е приемо-предавателен
протокол от 03.06.1993г. между наследниците на съдружниците на индустриално
предприятие „П., К и сие” и „Варненска корабостроителница” АД за
дворно място от 7011 кв.м в кв.27 в района на „Варненска корабостроителница”
АД. Представено е и споразумение между „Параходство БМФ” ЕАД и наследниците на
съдружниците на „П., К и сие” за предаване владението на дворно място
от 510 кв.м, което се намира и е част от територията, ползвана от
автостопанството на „Параходство БМФ” ЕАД. По делото има и договор за наем от
03.10.2003г., сключен между „Български морски флот” ЕАД и наследници на
съдружниците в „П., К и сие”, по силата на който се отдава под наем
недвижим имот, представляващ парцел пл.№4 с площ от 510 кв.м, явяващ се част от
дворно място цялото с площ от 7011 кв.м, находящо се в кв.27 в района на
Варненската корабостроителница.
С решение №VІ-415/07.09.1998г. на
областния управител на област Варна на наследниците на Р. К , на Б К , на К и М. К и
на Р и Ж П.
е определено обезщетение чрез компенсаторни записи за одържавеният на
наследодателите им недвижим имот, представляващ Тъкачна фабрика „К , П. и сие” по одобрена от областния
управител експертна оценка.
По силата на акт за държавна собственост
№1515/07.08.1998г. /АДС/ „Български морски флот” ЕАД е собственик на земя от
16049 кв.м и сградите в нея на площадка – район 2-Пристанище Варна на основание
решение на ВОС от 25.04.1996г. и писмо на МТ №06-00-41/20.05.1998г. Във връзка
с визирания АДС е приложена скица
№911/04.05.2007г. на ПИ №765 по КП на 7 м.р. на гр.Варна.
Другата заинтересована страна “БУЛЯРД - Корабостроителна
индустрия” ЕАД е правоприемник на
Варненската корабостроителница.
С решение от 07.12.2004г.,
постановено по административно дело №553/2004г. по описа на Варненския окръжен
съд по жалба на „Параходство
БМФ” ЕАД е
отменена заповед №Р-414/02.12.1997г. на Кмета на община Варна, с която е било
одобрено попълване на кадастралната основа с имот №4 по плана на „Варненска
корабостроителница”, така както е посочено в скица №1295/28.11.1997г., които са
приложени по настоящото дело /лист 198 и лист 255/. При съпоставка на тази
скица с останалите скици, които бяха представени в хода на сегашното
производство /скица №3 от 04.01.2008г. на имот №4, представляваща извадка от КП
на ЮПЗ на лист 129 от делото; скица №2810/29.08.2006г. към проекто заповед за
попълване на КП на ЮПЗ с имот №4 на лист 190 от делото; скицата към акта за
непълноти и грешки – лист 205 от делото; скица №911 от 04.05.2007г. на ПИ №765
по КП на 7 м.р. на гр.Варна на лист 256 от делото/ става ясно, че начинът, по
който имот №4 е бил попълнен с цитираната по-горе отменена заповед е
същия, по който е поискано да бъде
попълнен и сега, но е бил постановен оспорения отказ на Кмета на община Варна. С
други думи, няма промяна в обстоятелствата по предишната отменена заповед за
попълване на имот №4 и сегашния оспорен отказ.
Съдебният акт на ВОС е оставен в сила от
Върховния административен съд с решение №4992/31.05.2005г. по административно
дело №869/2005г. с мотиви, че между от една страна - лицата, поискали
попълването на кадастралния план на ЮПЗ с имот №4 и от друга страна - „Параходство БМФ” ЕАД и “БУЛЯРД - Корабостроителна
индустрия” ЕАД е налице спор за
материално право. Решението на ВОС, с което е отменена заповед №Р-414/02.12.1997г. на Кмета на община Варна има
сила на присъдено нещо за страните по делото, както и конститутивно действие,
което има сила по отношение на всички. Следователно, на основание чл.297 от ГПК
във връзка с чл.144 от АПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил
и за всички съдилища, учреждения и община в Република България.
Според приетата от съда и
неоспорена от страните
съдебно-технически експертизи /СТЕ/ с вх.№8043/27.05.2008г.: част от 510 кв.м
от площта на искания за попълване имот №4 попада в поземления имот, който е
собственост на „Параходство
БМФ” ЕАД, описан в АДС №1515/1998г., съгласно комбинираната скица №1, която е
неразделна част от заключението. Границата
между т.1 и т.4 е материализирана на място с ограда с масивна бетонова основа.
В допълнителната СТЕ с
вх.№12028/26.06.2009г. /също приета от съда и неоспорена от страните/ вещото
лице заявява, че не може да се установи идентичност между процесния имот №4 и
парцели 1,2 и 3 по нотариалния акт от 1932г., нито с бившата фабрика –
Индустриално предприятие „П., К и сие”. За
парцели 1,2,3 няма изготвен план, а само схема, която не е план, т.е. не е
изработена в координатна система. Скицата към това заключение, която е част от
плана на ЮПЗ отразява същото, както и тази към заключение с
вх.№8043/27.05.2008г.
Доказателствените изводи по
двете заключения се споделят напълно от съда, защото са в съответствие с
останалия доказателствен материал по делото и най-вече с приложените скици,
както следва: скица №3 от 04.01.2008г. на имот №4, представляваща извадка от КП
на ЮПЗ; скица №2810/29.08.2006г. към проекто заповед за попълване на КП на ЮПЗ
с имот №4; скицата към акта за непълноти и грешки; скица №911 от 04.05.2007г.
на ПИ №765 по КП на 7 м.р. на гр.Варна. От графичния материал се вижда, че имот
№765, собственост на „Параходство
БМФ” ЕАД е съседен на визирания имот №4, като спорна е северната и източната
граници на имот №4 с имот №765. Съседството на тези два имота не се оспорва от нито една от страните. С
оглед на изложеното, „Параходство БМФ”
ЕАД е заинтересовано лице по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР, тъй като неговия
имот се засяга от исканото изменение. Във връзка с това, правилно актът за
непълноти и грешки му е бил предявен за подпис.
Въз основа на установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
На първо място, разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изменения на основните кадастрални данни,
визирани в чл.41 от ЗКИР се правят по реда на чл.53 от ЗКИР. Несъмнено, нанасянето на имот в кадастралния план
представлява изменение на основни кадастрални данни.
В чл.53 ал.1 от Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/ са изброени изчерпателно случаите, при които одобрените
кадастрални карти, както и кадастралните регистри могат да бъдат изменяни.
Законово определение на понятието “непълноти и грешки” е дадено в § 1 т.9 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 3/2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според който:
“непълноти и грешки са несъответствията в данните на недвижимите имоти, които са
съществували към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните
регистри, съответно в одобрения кадастрален план, спрямо действителното им
състояние.”.
Съгласно разпоредбата на ал.2 на чл.53 от ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право,
те се отстраняват след решаването им по съдебен ред.
В изпълнение на изискването по ал.3 на
чл.53 от ЗКИР и в съответствие с чл.35 от АПК правилно административният орган
е съставил акт за непълноти и грешки, който е бил предявен за подписване от
заинтересованите по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР лица. Предвид събраните в административната
преписка доказателства и най-вече с оглед факта, че засегнатия от изменението собственик на
съседен имот №765 /съседен на имот №4/ по КП на ЮПЗ - „Параходство БМФ” ЕАД е
отказал да подпише акта за непълноти и грешки, като даже изрично е депозирал
възражение с вх.№РД-6-9100/124/05.07.2006г., Кметът на община Варна е стигнал
до верния извод, че между заявителите по молба вх.№РД-6-9100/124/ от
16.03.2006г. /жалбоподателите в настоящото съдебно производство/ и „Параходство
БМФ” ЕАД съществува спор за правото на собственост върху североизточната част от имот №4 с размери 510
кв.м.
Законодателят е въвел неподписването на
акта за непълноти и грешки като достатъчна предпоставка, че е налице такъв
спор, независимо от това, че никоя от страните не е завела исково производство.
Когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаването му по съдебен ред. Следователно, обжалвания отказ е
съобразен с условието на чл.53 ал.2 от ЗКИР и е материално-законосъобразен.
Не на последно място, неоснователно е
твърдението на адв.С. /направено в съдебното
заседание на 24.06.2009г./, че актът за държавна собственост не
представлява документ за собственост. На основание чл.114 ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/: „Обстоятелствата, констатирани в акта за държавна
собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване
на противното.”. На основание чл.114 ал.2 от ППЗДС и чл.79 ал.3 от Закона за държавната собственост: при претенции на други лица за права
върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, държавният имот
се отписва от актовите книги след решаване на спора за материалното право с
влязло в сила съдебно решение.
Варненският административен съд, ІІ-ро
отделение, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след
служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички
основания по чл.146 от АПК установява следното:
В изпълнение на съдебно указание е постъпило писмо
вх.№494/11.01.2008г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна
/СГКК/, с което се уведомява, че към дата 14.03.2007г. за ЮПЗ няма одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри. Това обстоятелство не беше оспорено
от страните. Обжалваната заповед е издадена по реда на §4 ал.1 т.2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/,
поради което кметът на общината се явява компетентен орган. С оглед на
изложеното, оспореният административен акт не е нищожен. Ето защо, искането за обявяването му като
такъв следва да бъде отхвърлено.
При издаването на заповедта са изпълнени законовите
изисквания свързани с установената форма и са спазени
административно-производствените правила. Не е налице превратно упражняване на
власт, т.е. несъответствие с целта на закона. Доказа се съществуването на
фактическите основания, посочени в нея и в документите, съставляващи
административна преписка, ето защо административния орган е приложил правилно
относимия към тях материален закон.
С оглед на изложените съображения жалбата се явява неоснователна
и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
С молба вх.№6869/07.05.2008г. пълномощника на Кмета на
община Варна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въпреки
благоприятния за административния орган изход на делото, юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъжда, поради следното: в съдебните заседания
на 02.04.2008г., на 07.05.2008г., на 03.06.2008г., на 17.09.2008г., на
09.12.2008г., на 14.01.2009г., на 08.04.2009г., на 27.05.2009г. и на
24.06.2009г. не се е явил процесуален представител на ответника. Юрисконсултско
възнаграждение се дължи само при действително осъществено процесуално
представителство.
Водим от изложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Е.П.Ц., Д.Н.Г., В.Н.Д., А.Ц.Й., Е.С.А., Р.П.Ц., М.Т.П.,
Б.П., Б.Б.Р., в частта с която се иска обявяване нищожността на Заповед № 0729/14.03.2007г. на Кмета на община
Варна.
ОТХВЪРЛЯ жалба на Е.П.Ц., Д.Н.Г., В.Н.Д., А.Ц.Й., Е.С.А., Р.П.Ц., М.Т.П.,
Б.П., Б.Б.Р., в частта с която се иска отмяна на Заповед № 0729/14.03.2007г. на Кмета на община
Варна като незаконосъобразна.
Решението може да се оспори
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: