Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3333
08.08.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14887 по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 ЗС, чл.
59 ЗЗД и 45 ЗЗД от М.Н.М. срещу З.А.М..
Ищцата твърди, че е собственик на **, с площ от 428 кв.м. по КРП на село
Р.. Собствеността придобила по наследство от своя б. и делба с останалите с..
Ответникът бил собственик на съседния имот **. Твърди, че ответникът навлязъл в
собствения й имот и по точи начин завзел около 12-13 кв.м. от неговата площ,
разположени по североизточната граница. През 2014 г. ищцата получила разрешение
за строеж на ограда, а през 2015г. разрешение за строеж на двуетажна сграда в
имота си. Със заграждането на част от имота ответникът я лишил и от
възможността да ползва площта, поради което намира, че й се дължи обезщетение в
размер на 30 лева на месец. През 2016г. ищцата сключила договор с трето лице за
изграждането на разрешената масивна ограда по границата на имота, за което
платила сумата от общо 6000 лева. Заради неправомерното навлизане и заграждане
на част от нейния имота от ответника, оградата не била реализирана по отношения
на 13 метра от границата между двата имота. Поради това счита, че ответникът й
е нанесъл вреда в размер на платената цена за непостроената част от оградата.
Иска се да бъде осъден ответникът да предаде владението
върху реална част с площ от около 12-13 кв.м. от **, да заплати сумата от 1080
лева обезщетение за ползването й за периода от 01.09.2015г. до 01.09.2018г. и
да заплати сумата от 820 лева- представляваща вреда от нереализирането на част
от оградата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите.
Твърди, че имотът, чийто собственик е и който владее, от години не е променял
границите си. Положението било заварено и съществувало от около 50-60 години и
той никога не бил местил оградата. Счита, че предприетите от ищцата строителни
инициативи не били съобразени с действителното положение на дворните места и
нямало отстояние от 3 метра от границата. За това
ответникът нямал вина, защото положението било създадено от издадените от
общинската администрация разрешения. Сочи, че издадените от к. на о. заповеди
за премахване на незаконни строежи били отменени. Иска се отхвърлянето на
претенциите и присъждането на разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Относно
иска по чл. 108 ЗС:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. За уважаването на претенцията е необходимо да се докаже, че ищецът е
собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или
държане на ответника и че за владението или държането няма основание.
От представената съдебна спогодба за делба на съсобствени
имоти се установява, че ищцата е придобила пълната собственост върху **, кв. *,
по плана на село Р., община К., с площ от 416 кв.м., с неприложена регулация за
16 кв.м. от имот **, при граници: улица, УПИ *, ПИ *, УПИ * и УПИ **. Ответникът притежава право на собственост върху съседния имот-
УПИ **, като за същия представя нотариален акт от *, по предходния план. Предвид горното правото на собственост върху всеки от двата
съседни имота се установява.
За
установяването на точното разположение на границата е приета СТЕ. От същата се установява, че имотната
граница съвпада с регулационната
линия между двата УПИ, като сравняването на местоположението на границата по
плана от *г. показва, че тя минава по синята линия по точки 1,2-в зелено, А,Б-в
червено, 6- в зелено, В,Г,Д в червено. в.л.дава заключение, онагледено в скица №
1, че е налице разлика между синята линия съответстваща на имотната и
регулационната граница по плана и зелената линия- ограда, съществуваща на място
към настоящия момент, означена с цифри 2,3,4,5,6,7 в зелено. Посочено е, че
част от оградата попада в имота на ищцата като заключената площ е от 7 кв.м. по
точки 2,А, Б, 6, В, Г, 6, Б, 5, 4, 3, 2, отразена с виолетов щрих. Заключенията
на в.л.е обосновано и пълно, не е оспорено от страните и следва да бъде
кредитирано.
Правото на собственост се простира в
границите на поземления имот, както е залегнало и в дефиницията за такъв пар. 5, т. 2 от ДР на ЗУТ. В настоящия случай
безспорно се установява, че правото на собственост на ищцата се разпростира до
границата на **, която е
обозначена с точки 1,2,А,Б,В,Г,Д на
скица № 1 от СТЕ. Ответникът обаче упражнява фактическа власт върху реална част
от този имот (съгласно показанията на всички с.) до поставената на ограда. Експертизата доказва, че оградата
не е изградена на имотната граница, която съответства на регулационната, а
попада в имота на ищца в описаната част. С оглед
на това, част от имота на ищцата отбелязана с щрих с площ от 7 кв.м., заключена
между действителната граница на съседните имоти и поставената на място ограда
се владее от ответника. Той обаче не установява правото си да владее посочената
реална част от имота на ищцата и поради това следва да бъде осъден да я
предаде.
Възраженията на ответника за
съществуването на оградата от множеството години на това място е неоснователно.
На първо място от самата експертиза се установява, че има разлика в
разположението оградата при различните заснемания, което разкрива нейното
премества дори непосредствено преди подаването на исковата молба. В тази насока
са и показанията на с.на ответника, които макар да заявяват, че оградата е
съществувала от десетилетия, сочат за периодичните събаряния и възстановявания,
както и за изместването й от първоначалното разположение към имота на
ответника. Въпреки това към настоящия момент оградата отново не е разположена
на имотната граница и по този начин ответникът осъществява фактическа власт
върху площ, която не попада в пространствените предели на неговата собственост.
Съществуването на това фактическо
положение в продължение на години, не може да обоснове неоснователност на
претенцията. На първо място не се твърди и не се установява пороцесното
навлизане да е резултата на грешно заснема на границите на имота (имотните и
регулационните граници съвпадат), като не съществуват придаваеми
части, където регулацията да не е приложена (такава е налице само по отношение
на имот **). Освен това дори с категоричност да се установяваше съществуването
на оградата на това място, обособената реална част от ** не би могла да бъде придобита по давност. Реална част от
имот, който не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ може да бъде присъединена
към съседен, чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или
по давност по реда на чл. 17 ЗУТ само ако двата имота не са урегулирани. В
настоящия случай видно от нотариалния акт на ответника за имотите е съществувал
и предходен КРП.
Ето защо претенцията по чл. 108 ЗС е
основателна и следва да бъде уважена.
Относно иска по чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази законова норма
се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД
е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/
без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. След като
ищцата установява да притежава правото на собственост върху процесната
реална част и тя се ползва без основание от ответника, същата има право на
обезщетение.
В този случай обедняването на ищцата
е тъждествено по размер с обогатяването на ответника, като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищцата е могла
да получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той
би следвало да плати за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата на
валидно облигационно правоотношение. В този смисъл е и константната практика на
ВКС – решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822 от 2009 г., ІІІ г.о.,
решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д.№ 268/2009 г., І т.о., решение № 1025 от
23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г., І г.о. и др. Претендираното
вземане по размер следва да се установи с помощта на експертиза, тъй като са
необходими специални знания. Приетата по
делото СОцЕ, която съдът кредитира, установява, че
размерът на средния пазарен наем за
площта за процесния период е общо 223 лева.
До
тази сума претенцията е основателна и следва да бъде уважена, а за разликата до
претендираните 1080 лева, като неоснователна следва
да се отхвърли.
Относно иска по чл. 45 ЗЗД:
Ищцата твърди, че с поведението си
ответникът и е нанесъл вреда изразяваща се в заплащането на сумата от 820 лева
за изграждане на ограда по спорната граница, предвид нейното нереализиране.
В действителност от изложените до момента
обстоятелства, се установява, че оградата поддържана от ответника навлиза в
пределите на имота на ищцата. Действието е противоправно,
тъй като ответникът няма основание да поддържа оградата на установеното място.
Вредата за ищцата обаче не се съизмерява с цената на
нереализираната заради навлизането ограда. Макар от показанията на с.да се
установява, че в процесната част тя не е изградена, с.
Р. М., заявява, че фирмата (изпълнител на оградата) чака премахването на
оградата на ответника. Предвид горното, а и оглед уважаването на претенцията по
чл. 108 ЗС, за ищцата все още съществува реална възможност за осъществяване на
строителство, поради което платената от нея цена не е изгубена.
Вреда би могла да се търси в забавянето на
строителството поради поведението на ответника, но такава не се твърди и не се
установява от събраните доказателства.
Ето защо тази петенция
е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, на ищца следва да бъдат присъдени и направените в производството
разноски в размер на 50 лева за държавна такса по иска по чл.108 ЗС, 500 лева
за СТЕ и 26.84 лева за ДТ и ССЕ по иска по чл. 59 ЗС съразмерно на уважената
част. Предвид уговореното и платено а. възнаграждение, в полза на ищцата следва
да се присъди и сумата от 400 лева по иска по чл. 108 ЗС и сумата от 41.30 лева
по иска по чл. 59 ЗС по съразмерност. Общият размер на дължимите разноски е
1018.14 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 158.70 лева за а. възнаграждение
по иска по чл. 59 ЗЗД, и сумата от 200 лева за а. в. по иска по чл. 45 ЗЗД.
Заплатеното от ответника а. възн. е разделено поравно
между предявените искове предвид липсата на уговорка в договора. Общият размер
на дължимите разноски е 358.70 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на З.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на реална част, ограничена между точки 2,А,Б,6,В,Г,6,Б,5,4,3,2
с площ от 7 кв.м., съгласно скица № 1 от приетата СТЕ-лист 102, от **, вк. *, по КРП на село Р., община К.,
одобрен със заповед № *., с площ от 416 кв.м. (423 кв.м. по скица), при
граници: улица, УПИ *, УПИ * и УПИ **, като ОСЪЖДА З.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да предаде на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, владението върху описаната по-горе реална част, ограничена между точки
2,А,Б,6,В,Г,6,Б,5,4,3,2 с площ от 7 кв.м., съгласно скица № 1 от приетата
СТЕ-лист 102, от **, вк.
*, по КРП на село Р., община К., одобрен със заповед № *., с площ от 416 кв.м.
(423 кв.м. по скица), при граници: улица, УПИ *, УПИ * и УПИ **.
Скица № 1
от заключението на СТЕ- лист 102 от делото, подписана от съдията, да се считат
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА З.А.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на М.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от
общо 223.00 лева- главница, представляваща обезщетение в размер на средния
пазарен наем за ползване без правно основание на реална част ограничена
между точки 2,А,Б,6,В,Г,6,Б,5,4,3,2 с площ от 7 кв.м., съгласно скица № 1 от
приетата СТЕ-лист 102, от **, вк. *, по КРП на село Р., община К.,
одобрен със заповед № *г., с площ от 416 кв.м. (423 кв.м. по скица), при
граници: улица, УПИ *, УПИ * и УПИ **,
за периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 223.00 лева до 1080 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу З.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск за
осъждането на З.А.М. да заплати на
М.Н.М. сумата от 820 лева,
представляваща обезщетение за вреди от неизграждането на ограда по дължината на
регулационната граница на **, вк. *, по КРП на село Р., община К., одобрен със заповед № *.,
с площ от 416 кв.м. (423 кв.м. по скица), при граници: улица, УПИ *, УПИ * и УПИ **.
ОСЪЖДА З.А.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на М.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1018.14 лева разноски
в производството по делото.
ОСЪЖДА
М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.А.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 358.70 лева разноски в производството по
делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:/п./
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
М.К.