МОТИВИ към присъда №7 по НОХД№119/2018 по описа на
Районен съд-Балчик.
По отношение на подсъдимия Я.К.К. - роден на *** ***, , ЕГН: **********,са предявени обвинения
от Районна прокуратура-Варна,за това,че:
На 10.11.2016 г. в гр.Варна, във втора наказателна зала
на Окръжен съд - гр.Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - викал, псувал,
ругаел, отправял обиди и заплахи към съдия А.П., отправял обиди и към прокурор Г.М.
и я наплюл, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост, и е извършено при условията на опасен рецидив,престъпление по
чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр.
ал. 1 от НК.
На 10.11.2016 г. в гр.Варна, във втора
наказателна зала на Окръжен съд гр.Варна, се заканил с убийство: “Теб ще те
намеря и ще те убия“, спрямо длъжностно лице - съдия А.В.П. *** при и по повод
изпълнение на службата му, като заканването би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му,престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Първоначално обвинителния акт е внесен
в Районен съд-Варна,където е образувано НОХД№565/2017по описа на съда.
Всички съдии в Районен съд-Варна са си направили отвод
и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл.43 ал.3 от НПК.Във ВКС
е образувано ЧНД№826/2017по описа на Второ НО на ВКС.
С Определение№106 от 24.08.2017год.делото е изпратено
за разглеждане ,като първа инстанция на Районен съд-Балчик.
В Районен съд-Балчик е образувано НОХД№119/2018г.
По отношение на подсъдимия Я.К.К.,в хода на досъдебното производство е назначен служебен
защитник,а именно адвокат Д.Г.-Д. ***.
Преди даване ход на делото и началото
на съдебното следствие ,подсъдимият е заявил,че желае в хода на съдебното
разглеждане на делото,да бъде представляван от защитник ,няма възможност да си
наеме адвокат и желае ,да бъде защитаван от служебния защитник адв.Д.Г.-Д.,която е била негов служебен защитник до момента
и която познава делото.
С оглед необходимостта от
задължителна служебна защита,в предвид факта,че подсъдимият К. заяви желание
делото да бъде гледано по реда на чл.371,т.2 от НПК,съдът преценява ,че е
налице хипотеза на чл.94 ал.1,т.6 от НПК,поради което назначи за служебен
защитник на подсъдимия К.,адв.Д.Г.-Д..
В съдебно заседание подсъдимият К.
и неговият защитник адв.Д. са заявили ,че желаят
делото да се гледа по реда на глава 27-а
от НПК,съгл.чл.371,т.2 от НПК.
Съдът съобразявайки становището
им е определил да се проведе предварително изслушване на страните в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК.
в хода на същото предварително изслушване ,след като
съдът е разяснил правата на подсъдимият и по реда на чл.371 и след като го е
уведомил,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата,подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е
заявил,че се признава за виновен по предявеното обвинение,че признава изцяло
фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за случилото се.
В последната си дума съжалява за извършеното и моли за кумулация на наказанията по различните присъди.
Предвид направеното самопризнание
от подсъдимият съдът,след като е установил,че самопризнанието се подкрепя от
събраните на досъдебното производство
доказателства,с определение то чл.372,ал.4 от НПК е обявил ,че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,без да събира
доказателства за фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373,ал.2 от НПК,предвид прилагането на диференцираната процедура по
чл.372,ал.4 от НПК,във вр.с чл.371,т.2 от НПК,при
провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимият,на
свидетелите и на вещите лица за фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
По делото Не са предявени искания за
конституиране,като частни обвинители или граждански ищци.Пострадалото лице-А.П.
с изрична молба до съда ,потвърдено от него и в с.з.,че не желае да предяви
граждански иск и не желае да се конституира като граждански ищец,както и не
желае да се конституира в качеството на частен обвинител.
В съдебно заседание се явява прокурор
от Районна прокуратура-Балчик,който поддържа първоначалното обвинение.Сочи,че
предвид провеждането на производството по реда на гл.27-а от НПК,с пълно
признание на фактите и обстоятелствата от страна на подсъдимия К. са установени
обстоятелствата описани в обвинителния акт,които се подкрепят и доказват от
събраните в досъдебното производство доказателства.Поддържа ,че въз основа на
така установените факти,подсъдимият е осъществил състава на престъпленията .
Поддържа становище ,че ако съдът прецени, че са
достатъчни доказателствата следва да признае подсъдимият за виновен и му наложи
наказание лишаване от свобода по средния
размер за всяко едно от тях,което следва да бъде изтърпяно ефективно при строг
режим,с оглед на това,че подсъдимият е осъждан и деянията са извършени в
условията на опасен рецидив,като съдът да приложи разпоредбата на чл.58а от НК,предвид процедурата по която се е гледало делото по реда на чл.371,т.2 от НПК,като наказанията следва да бъдат намалени с 1/3-та.Пледира за прилагане
разпоредбата на чл.23 и двете деяния бъдат групирани,като бъде определено едно
общо най-тежко,след което да бъде приложена разпоредбата на чл.25,ал.1 от НК и
това наказание бъде групирано с наказанието по НОХД№1118/2015Г. на ОС-Варна.
Да бъде зачетено изтърпяното до момента от наказанието
по НОХД№1118/2015г. на ОС-Варна.
Процесуалният представител на подсъдимия-адв.Д.Г.-Д.
пледира,да се наложи наказание лишаване от свобода по отношение на нейния подзащитен към минимума,предвиден в текстове на закона
,което наказание да се редуцира,съобразно разпоредбата на чл.58а от НК,както и
да бъде извършено групиране на наказанията,както по отношение на двете деяния
по делото,така и по отношение на наказанието постановено по настоящото дело с
това по НОХД№1118/2015г. на ОС-Варна.
Подсъдимия
,пледира,че съжалява за извършеното,моли съда да извърши групиране на
наказанията,които са му наложени по настоящото производство и по друго
приключило наказателно производство от общ характер и да остане с”голямата
присъда” .
Съдът,преценявайки събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,както и във вр.с
доводите на страните, намери за установено следното :
Подсъдимият Я.К. бил подсъдим по НОХД №1118/2015г. по
описа на ВОС заедно със свой съучастник - св.П.Б.за извършено престъпление по
чл.354А ал.3 и чл.213а от НК.Председател на съдебния състав бил св.А.П. ***, а
съдебни заседатели - свидетелките Б.Б.и Г.В.. На
10.11.2016г. в 09.00ч. във втора наказателна зала на Окръжен съд в гр. Варна
започнало поредното заседание по НОХД №1118/2015г. по описа на ВОС. В съдебната
зала като обвинител се явила св.Г.М. - прокурор при Окръжна прокуратура-Варна.
Съдебен секретар била свидетелката К.А.. Тъй като св.Б.бил с МНО “Задържане под
стража“ охраната в съдебната зала била подсилена.Там се намирали конвоиращите
служителите на ОД „Охрана“ - Варна - свидетелите И.И.
и И.И., а по- късно по разпореждане на св. В.В.- началник сектор „Охрана сгради“ към ОД „Охрана“ при ГД
-МП в съдебната зала пристигнали и служителите на ОД „Охрана“ - Варна –
свидетелите А. Р., Б.Х., Г.Д. и Ж.С..
В 15.30ч. била обявена присъдата, която била
осъдителна за двамата подсъдими по отношение на обвинението за извършено
престъпление по чл.354а от НК и оправдателна за другото деяние. След присъдата
св.П. постановил и определение по чл. 309 от НПК, с което спрямо подсъдимия Я.К.
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В първия момент
К. не асимилирал какво се случва. Едва след като пред него застанали
служителите на съдебна охрана свидетелите А. Р., Г.Д. и Б.Х. осъзнал, че е
осъден и задържан.
В момента, в който свидетеля А. Р. му поставял
белезници, К. започнал да крещи към свидетеля П., че го е запомнил, ще го
намери и убие. Думите, отправени към св.П. били: “Теб ще те намеря и ще те
убия“, „Добре ме запомни! Теб ще те убия!“. Поведението на подсъдимият К. било
агресивно, лицето му изразявало ярост и гняв.К. продължил със заканите към
съдия П., придружени с вулгарни псувни и обиди:“Теб ще те убия, майка ти ще
еба“, „Да ти го зачукам“, „Теб ще те намеря и ще те убия“ и др. Докато отправял
- заканите към св.П., лицето на
подсъдимия К. изглеждало свирепо и изкривено от злоба. Поведението на Я.К.
предизвикало страх и възмущение у св.П.. Силно възмутени били и присъстващите в
съдебната зала. Свидетелите Р. и Д. хванали подсъдимия К. и тръгнали да го
извеждат от залата, а той продължавал да крещи и да псува.
В момента, в който минавал в близост до свидетелката М.
и наричайки я „мърша“ и „бухал“,подсъдимия К. се изхрачил и изплюл в лицето й,
след което я напсувал. Свидетелката М. се разтреперила от възмущение и
унижение.
Всички присъстващи в съдебната зала и станали
свидетели на действията на К. били крайно възмутени от грубото му, арогантно и
непристойно поведение, което било непровокирано от никого.
Така описаната фактическа обстановка съда счита за
безспорно установено въз основа на извършеното от подсъдимият Янков цялостно
признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,по
реда на чл.371,т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, а именно-показанията на
свидетелите П., М.,Б.В.А.И.,Д.,Р.,В.Х.С.И.,които съдът преценява за
обективни,логични ,непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
От показанията на св.Повод и М. ,се установява факта
на извършеното от подсъдимият К. деяние,като у
П. това поведение предизвикало страх и възмущения ,а у М. възмущение и
унижение,като и двамата са категорични ,че никой не е предизвикал такова
поведение у К. .
Св.Б.В.А.И., Д., Р., В.Х.С., Иванов ,определят
поведението на К. като грубо,арогантно и непристойно ,несъответстващо за
поведение пред съдебните институции.
Всички тези свидетели пресъздават преките си
впечатления от деянието на подсъдимия,неговото поведение,изражение,изказаните
думи и действия.
Гореописаната фактическа обстановка се установява и
казаното от подсъдимият ,че се признава за виновен по обвинението и фактите ,въз
основа на които то се гради.
Също така съда,взе предвид и заключението на
изготвената по делото ,в хода на
досъдебното производство, заключение на съдебнопсихиатрична експертиза ,изготвена
от в.л.д-р Б., че освидетелстваният Я.К.К. не страда
от психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. Налице са данни за диссоциално /социопатно/ личностово разстройство. Няма данни към момента на
извършване на деянието на 10.11.2016 г. К. да е бил в „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието“ и да е страдал от тежко слабоумие.
Поради това той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Към настоящият момент К. също не се
намира в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието“.
Няма данни за психотична декомпенсация на личностовото
разстройство. Той може да носи наказателна отговорност.
При освидетелствания не е налице психически
недостатък, който да му пречи да се защитава сам. Физическото и психичното
състояние на Осв. му позволява правилно да възприема
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях.
Съдът приема заключението на същата експертиза,като компетентно
изготвена,с необходимите професионални познания и опит в съответната
област,неоспорено от страните,без да са налице данни за съмнение относно
правилността й и обосноваността й.
При така описаната
безспорна обстановка съдът приема,че със своите действия подсъдимият К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 325 ал.4, вр.
ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на
10.11.2016 г. в гр.Варна, във втора наказателна зала на Окръжен съд - гр.
Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - викал, псувал, ругаел, отправял
обиди и заплахи към съдия А.П., отправял обиди и към прокурор Г.М. и я наплюл,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост
и е извършено при условията на опасен рецидив и на престъпление
по чл. 144, ал.3, вр. ал.2, вр.
ал.1 от НК, за
това, че на 10.11.2016 г. в гр.Варна, във втора наказателна зала
на Окръжен съд гр.Варна, се заканил с убийство: “Теб ще те намеря и ще те
убия“, спрямо длъжностно лице - съдия А.В.П. *** при и по повод изпълнение на
службата, като заканването би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
От субективна страна е налице пряк умисъл,като форма
на вината по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си,чийто забранени
от закона последици непосредствено е преследвал,като това се установява по
несъмнен начин при анализа на
фактическата обстановка,във връзка с деянието.Очевидно е че К. е съзнавал ,че
отправяйки заплахи за живота и здравето на П. и това на неговото семейство при
и по повод службата му а именно в качеството му на съдия,възбужда основателен
страх у последния ,че заканването би могло да бъде осъществено реално,както и че викайки, псувайки, ругаейки , отправянето на обиди и заплахи към
съдия А.П., отправянето на обиди и към прокурор Г. М., наплювайки я
,възприемайки поведението му от последните двама ,а и всички останали в залата,
ще бъде прието като изключително цинично,дръзко и непристойно за поведение в съдебната зала.
Квалификацията по чл. 325, ал. 4 от НК се определя от
факта, че подсъдимият Я.К. е многократно осъждан като са му били налагани
наказания „Лишаване от свобода“, които са били изтърпявани в условията на
Затвор.Последната му присъда е по НОХД № 402/2013 г. по описа на Окръжен
съд-Варна. С присъда № 40/15.04.2013г. по НОХД № 402/13г. на ВОС влязла в сила
на 01.05.2013 г.К. е бил осъден на четиридесет месеца лишаване от свобода,
което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг
режим в условията на Затвор.
Квалификацията на деянието по чл. 325, ал. 2 от НК се
определя от особената дързост и цинизъм на извършените от Я.К. действия.
Изключителната дързост е била налице, тъй като с
действията и думите си подсъдимия К. в изключително арогантна и цинична форма е
изразил своето пренебрежително отношение към обществения ред - крещял, викал и
псувал в съдебна зала, изричал закани към съдията, изплюл се в лицето на
прокурора, с което предизвикал силното им възмущение и изразил грубо нахалство
и арогантност, демонстрирайки абсолютно неуважение към съдебната институция .
„Непристойни действия“ са онези, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото.
Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът
чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред.Чрез
тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено
засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При
това антиобществения характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от други лица , на които са станали достояние.
Съдът съобразява факта,че престъпленията са извършени
на 10.11.2016год.
Към тази дата е действала тогавашната разпоредба на
чл.325 ал.4 от НК.
В последствие разпоредбата на чл.325 от НК е изменена
и допълнена,като е създадена нова аления пета, с ДВ бр.95 от 29.11.2016год.
С оглед на това ,съдът прилага нормата на чл.2 ал.1във
вр.ал.2 от НК,като прилага действащия към момента на
извършване на престъплението по чл.325 от НК,закон,както и по-благоприятен
такъв.
С оглед изложеното,съдът приема за
доказано и установено,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на описаните в обвинителния акт,престъпления.
В предвид провеждането на съкратено
съдебно следствие в производството пред първа инстанция,в условията на чл.371
т.2 от НПК,при налагане на наказанието съдът следва да приложи разпоредбата на
чл.58А от НК.
При индивидуализацията на
наказанията,съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянията и
извършителя,както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,съобразно
разпоредбата на чл.54 от НК.
При определяне на размера на
наказанието,съдът взе предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства,а
именно-направените самопризнания,искреното според съда разкаяние демонстрирано
от подсъдимия в съдебната зала.
Отегчаващи вината обстоятелство са обремененото
съдебно минало, лошите характеристични данни.В момента подсъдимият изтърпява
ефективно наказание лишаване от свобода по друго наказателно производство.
Причина за извършеното престъпление са слабите волеви
задръжки и липсата на респект към съществуващия правов ред,незачитане на
институциите,призвани да прилагат закона и правовия ред в страната.
При определяне на наказанията,съдът взе предвид
степента на обществена опасност на извършителя,както и степента на обществена
опасност на деянието.
Съдът отчита степента на обществена опасност на
извършителя,като висока с оглед утвърдените престъпни навици на същия.
Степента на обществена опасност на деянието,съдът
приема също за висока,с оглед обектите към които са насочени инкриминираните
действия.
Съдът преценява ,че следва да се наложат наказания
лишаване от свобода при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства,така както е поискал и представителя на обвинението.
Наказанията лишаване от свобода следва да бъдат изтърпяни ефективно,при първоначален строг режим,т.к.едно от деянията е извършено в
условията на опасен рецидив и на второ място наказанията което бе определено
при условията на чл.25,във вр.с чл.23 от НК е повече
от пет години .
В предвид разпоредбата на чл.373,ал.2,във вр.с чл.372,ал.4 от НПК и във вр.с
чл.58А от НК,наложените наказания следва да бъдат намалени с една трета.
Водим от гореизложеното,съдът налага с
присъдата си следните наказания:
1./За това,че че на 10.11.2016 г. в гр.Варна, във
втора наказателна зала на Окръжен съд - гр.Варна, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - викал, псувал, ругаел, отправял обиди и заплахи към съдия А.П.,
отправял обиди и към прокурор Г.М. и я наплюл, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, и е извършено при
условията на опасен рецидив, поради което и на осн.
чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, във вр. чл. 2, ал. 1, във вр. ал. 2, във вр. чл. 54 от НК му
наложи наказание Лишаване от свобода за срок от три години, което наказание на чл.373,ал.2,във
вр.с чл.372,ал.4 от НПК и във вр.с
чл.58А от НК намали с 1/3 и определи за изтърпяване наказание Лишаване от
свобода за срок от две години, което наказание следва да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим.
2./За това,че на 10.11.2016 г. в гр.Варна, във втора
наказателна зала на Окръжен съд гр.Варна, се заканил с убийство: “Теб ще те
намеря и ще те убия“, спрямо длъжностно лице - съдия А.В.П. *** при и по повод
изпълнение на службата му, като заканването би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на осн.
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, във вр. чл. 54 от НК му наложи наказание
Лишаване от свобода за срок от три години, което наказание на осн. чл.373,ал.2,във вр.с
чл.372,ал.4 от НПК и във вр.с чл.58А от НК намали с
1/3 и определи за изтърпяване наказание Лишаване от свобода за срок от две
години, което наказание следва да изтърпи ефективно, при първоначален строг
режим .
Съобразявай обстоятелството,че се касае за множество
престъпления,съдът счита,че в конкретния казус са налице условията за
приложение на разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК,като наложените и описани по-горе две наказания,следва да
бъдат групирани и бъде определено за изтърпяване,по-тежкото от двете.
С оглед на това,с присъдата си,съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК, по
отношение на подс. Я.К.К., групира
така наложените две наказания, като определи за изтърпяване по-тежкото от тях,
а именно Лишаване от свобода за срок от две години, което наказание следва да
изтърпи ефективно, при първоначален строг режим .
Видно от справката за съдимост на
подсъдимият Я.К., с Рег.№226 от 21.06.2018год.,приета,като писмено доказателство,подсъдимият
е осъждан многократно.Към настоящия момент подсъдимият К. изтърпява наказание
Лишаване от свобода,наложено по НОХД№1118/2015по описа на Окръжен съд-Варна
От събраните писмени
доказателства,съдът съобрази следните обстоятелства:
Престъпленията,предмет на настоящото
производство са извършени на 10.11.2016год.
Престъпленията,предмет на
НОХД№1118/2015по описа на ВОС са извършени за периода от 28.07.2015год.до 29.07.2015год.,както
и на неустановени дати през месец юни 2015год.
Престъпленията ,предмет на НОХД№1118/2015 по описа на
Окръжен съд-Варна са извършени в изпитателния срок на предсрочното условно
освобождаване от наказанието лишаване от свобода ,наложено по НОХД№402/2013 по
описа на Окръжен съд-Варна.
По НОХД№1118/2015г.по описа на ВОС,с
присъда,подсъдимия К. е признат за виновен по две обвинения,като му е
определено общо групирано наказание Лишаване от свобода за срок от седем
години,при първоначален строг затворнически режим,в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.Към така определено наказание,на основание чл.23 ал.3
от НК са присъедините и две наказания Глоби,съответно в размер от
30 000лв. и 5000лв.
На основание чл.70 ал.7 от НК е постановено отделно
ефективно изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието Лишаване от
свобода,наложено по НОХД№402/2013г.по описа на ВОС,в размер на една година и
двадесет и два дни,при първоначален строг затворнически режим,в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Присъдата по НОХД№1118/2015 по описа на Окръжен съд-Варна
е влязла в сила на 16.06.2017год.
С оглед на този факт,съдът преценява,че по отношение
на групираното наказание по настоящото производство и по отношение на
наказанията наложени за двете инкриминирани деяния,предмет на НОХД№1118/2015по
описа на ВОС са налице условия за групиране,по смисъла на чл.25 ал.1във вр.чл.23 ал.1 от НК,както и по отношение на чл.25 ал.1,във вр.чл.23 ал.3 от НК.
С присъдата си съдът, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл.
23, ал. 1 от НК групира наложените
наказания на подс. Я.К.К.,по
НОХД № 119/2018 г. по описа на РС – Балчик и по НОХД № 1118/2015 г. по описа на
ОС – Варна, като определи за изтърпяване най-тежкото наказание, а именно Лишаване
от свобода за срок от седем години, което наказание следва да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр.
чл. 23, ал. 3 от НК по отношение на подс. Я.К.К., със снета по-горе самоличност, съдът присъедини към
определеното най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от седем години,
наказанието Глоба в размер на 30000/тридесет хиляди лева/лв., наложено по НОХД
№ 1118/2015 г. по описа на ОС – Варна.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр.
чл. 23, ал. 3 от НК по отношение на подс. Я.К.К.,присъедини към определеното най-тежко наказание
„Лишаване от свобода” за срок от седем години, наказанието Глоба в размер на
5000/пет хиляди лева/лв., наложено по НОХД № 1118/2015 г. по описа на ОС –
Варна.
С оглед факта,че престъпленията,предмет на
НОХД№1118/2015г.по описа на ВОС са извършени в изпитателния срок по условното
предсрочно осъждане по НОХД№402/2013по описа на ВОС,в настоящата присъда,следва
да се постанови изтърпяване на неизтърпяната част,в размер на една година и
двадесет и два дни лишаване от свобода от наказанието лишаване от
свобода,наложено по НОХД№402/201г.по описа на ВОС.
С оглед на това,с присъдата си,съдът,присъжда, на основание чл. 70, ал. 7 от НК,по
отношение на подсъдимия Я.К., със снета по-горе самоличност, да изтърпи отделно
неизтърпяната част от наказанието наложено по НОХД № 402/2013 г. по описа на ОС – Варна Лишаване
от свобода в размер на една година и двадесет и два дни, при първоначален строг
режим.
По делото е изискана и приета,като писмено
доказателства,писмена справка от Затвора-Варна относно изтърпените наказания от
подсъдимия Я.К.,получена в БРС с Рег.№2635 от 09.07.2018год.
От тази справка се установява,че за периода от
10.11.2016год.до 02.12.2017год.,подсъдимият К. е изтърпял изцяло наказанието в
размер от една година и двадесет и два дни,по НОХД№402/2013г.по описа на
ВОС,изтърпявано на основание чл.70 ал.7 от НК,при строг режим ,чието изпълнение, като изтърпяно изцяло,зачита
изцяло,считано от 10.11.2016г. до 02.12.2017г.
От същата справка се установява,че подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение”Задържане под стража”,считано от 29.07.2015год.до
16.06.2016год.
От справката се установява,че наказанието лишаване от
свобода,в размер на седем години наложено по НОХД№1118/2015по описа на ВОС е
започнало да се търпи,с начало 02.12.2017год.
Към датата на съдебното заседание-19.07.2018год.,видно
от справката от Затвора-Варна,подсъдимият е изтърпял от наказанието Лишаване от
свобода от седем години по НОХД№1118/2015по описа на ВОС,както следва:
Фактически-7м. и 17 дни,
Арест-10 месеца и 17 дни,
От работа- 22 дни
С оглед на това
,от справката от затвора Варна
се установява,че подсъдимият Я.К. е изтърпял от горепосочената присъда общо 1г. 6м. и 26 дни ,към
датата на постановяване на настоящата присъда.
От наказанието лишаване от свобода в размер на седем
години,наложено по НОХД№1118/2015год.,към 19.07.2018година остават да бъдат
изтърпени 5 години ,5м.и 4 дни.
Съобразявайки гореописаните обстоятелства,съдът
прилага разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК,като присъжда на основание чл. 25,
ал. 2 от НК по отношение на подс. Я.К.К., със снета по-горе самоличност, при изтърпяване на
групираното наказание Лишаване от свобода за срок от седем години, при строг
режим , да се зачете изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода” ,наложено
по НОХД № 1118/2015 г. по описа на ОС – Варна,считано от 02.12.2017г.,когато е
приведено в изпълнение и е започнато неговото изтърпяване.
Както съдът посочи,по-горе,по това НОХД №1118/2015г.
на ВОС ,подсъдимият Янков е бил с МНО ”Задържане
под стража”,считано от 29.07.2015г. до 16.06.2016г.,поради което са налице
основанията на чл.59,ал.2 от НК и съдът при изтърпяване на групираното наказание от 7 години постанови,да бъде зачетен срока на
това задържане.
По отношение на разпоредбата на чл.24 от НК,съдът
счита,че в конкретния процес,за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия К.
не е необходимо завишаване на общото групирано наказание,на основание чл.24 от НК.
Съображенията за това на съда са следните:
Подсъдимият е направил искане за провеждане на пълно
съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния
съд,като е признал всички факти и обстоятелства,изложени в обвинителния акт.
На следващо място ,подсъдимият е направил
самопризнания,в които обяснил защо е извършил деянията и е изразил искреното си
според съда разкаяние от извършените от него инкриминирани деяния.
С действията си относно признаването на вината и провеждането на пълно съкратено съдебно
следствие,подсъдимия е спомогнал за разкриване на обективната истина.
Представителят на обвинението не е поискал
приложението на разпоредбата на чл.24 от НК,с оглед поведението на подсъдимия в
съдебната зала и провеждането на пълно съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд.
Не на последно място следва да се посочи,че по
отношение на подсъдимият е приложена и разпоредбата на чл.70,ал.7 от НК.
По размер наложеното по чл. 23 от НК общо наказание се
явява както в справедливо съответствие с престъпната дейност на подсъдимият,
така и с потребностите на личността му от поправяне и превъзпитаване.
От друга страна, така формиран комплексът от санкции
има своето важно значение спрямо членовете на обществото, за реализиране на
генералната превенция – чрез узнаването за наложеното наказание и повлияването
към въздържане от други подобни прояви.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установяване
виновното извършване на описаните
престъпни деяния от страна на подсъдимия К.,съдът намира,че последният следва
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 57,96 лева(петдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) по бюджетната сметка на ОД на МВР-Варна и
450/четиристотин и петдесет/лева, по сметка на НБПП-София,за изплатено възнаграждение
,на осн.чл.17,т.2,във вр.с
чл.9,ал.5 от Наредбата за заплащане на правна помощ ,за осъществената правна
помощ по отношение на подсъдимият от адв.Д. ,съгл.
приложено Решение ВН-1542-10207/2018 от 28.05.2018г.
Съдът осъди подсъдимият К. да заплати държавна такса в
размер на по пет лева в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на
РС-Балчик,в случай на служебно издаване на изпълнителен лист относно
присъдените деловодни разноски и за изплатеното от НБПП-София,възнаграждение на
служебният защитник.
Водим от гореизложеното,съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :