МОТИВИ към Присъда № 14 от
11.02.2020 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 51
по описа за 2020
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия С.М.Р. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, за това, че на
04.01.2019 г., в град Хасково, при условията на повторност
и в съучастие като съизвършител с Н.А.С. ***, отнел чужда
движима вещ, а именно 1 бр. акумулатор на стойност 228 лева, от владението на органите
на управление на „Рунамит“ ЕООД- гр.Хасково с ЕИК:
*********, представлявано от управителя Р.С.М. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Привлечен към наказателна отговорност е и подс. Н.А.С.
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс – за това, че на 04.01.2019 г. в град Хасково,
при условията на повторност и в съучастие като съизвършител със С.М.Р. ***, отнел чужда движима вещ, а именно
1 бр. акумулатор на стойност 228 лева, от владението на органите на управление на
„Рунамит“ ЕООД- гр.Хасково с ЕИК: *********, представлявано
от управителя Р.С.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои,
като деянието не представлява маловажен случай.
Предявен е от „Рунамит“
ЕООД- гр.Хасково с ЕИК: *********, представлявано от управителя Р.С.М. ***
против подсъдимите граждански иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата в
размер на 228 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието,
описано в обвинителния акт имуществени вреди, приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
всяко от обвиненията срещу
двамата подсъдими във
вида, в който е предявено и счита, че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства
и направените от тях самопризания, фактическата обстановка, била безспорно установена.
Предлага съдът да признае подсъдимия С.М.Р. за
виновен в извършване на престъплението,
като акцентира на въпроса за индивидуализация на наказанието. Предлага съдът да му наложи при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, като конкретно аргументира наказание, лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, а по отношение
на подс. Н.А.С. счита, че наказанието също по вид
следвало да бъде лишаване от свобода, наложено при прилагане на чл. 55 от НК за
срок също от 6 месеца, но при първоначален общ режим. Счита, че тези наказания
били от естество да изпълнят целите по чл. 36 НК, като по отношение на подс. Н.А.С. счита, че били налице предпоставките за
определяне на едно общо наказание измежду наложените му конкретно посочени от
прокурора три наказателни дела, а именно най – тежкото от тях и доколкото процесното деяние било извършено в изпитателния срок по
всяко от тези три осъждане, общото наказание следвало да се изтърпи ефективно
при първоначален общ режим, което да се изтърпи отделно от наложеното по
настоящото дело. По отношение на предявения граждански иск заявява, че същият
бил основателен и следвало да бъде уважен.
Представляващият по закон гражданския
ищец Рунамит“ ЕООД- гр.Хасково – управителят Р.С.М.
заявява, че поддържа гражданския иск и счита, че същият бил доказан.
Защитникът на подсъдимия С.М.Р. *** -
адв. К.К. *** акцентира
върху вида и размера на наказанието. Счита, че в случая безспорен бил фактът на
обременено съдебно минало на неговия подзащитен от
една страна, но от друга страна същият проявявал критично отношение на подсъдимия
към извършеното, оказал и съдействие в хода на разследването. Счита, че
гражданският иск не е доказан по размер.
Защитникът на подсъдимия Н.А.С. *** -
адв. Л.Е. *** пледира при определяне вида и размера на
наказанието, да бъдат отчетени установените по отношение на нейния подзащитен смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият
С.М.Р. *** разбира
обвинението и в рамките на
допуснатото предварително изслушване признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, станало основание
за насрочване и протичане на производството по делото в съдебна фаза по диференцираната
процедура по Глава 27 НПК. Признава
и вината си. В хода на съдебните прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна
дума отправя изявление,
че желае да възстанови стойността на отнетото.
Подсъдимият Н.А.С. *** разбира обвинението
и в рамките на допуснатото предварително изслушване също признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, станало основание за насрочване
и протичане на производството по делото в съдебна фаза по диференцираната процедура
по Глава 27 НПК. Признава и вината си и декларира
желание и готовност да възстанови стойността на отнетото. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник.
В даденото му право на последна дума не отправя конкретно изявление.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.М.Р. е роден
на *** ***, с посочен адрес за призоваване в страната: град Хасково, ул. „****“
№ **, същият е *****************, понастоящем в ********.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 133,
издадена от Районен съд – Хасково на 31.01.2019 г., подсъдимият С.М.Р., е
осъждан, като тези, от значение при определяне на квалификацията на деянието е
осъждането му с Определение № 92/11.05.2018 г., с което е одобрено на същата
дата споразумение по НОХД № 635/2018 г. на Районен съд-гр.Хасково, в сила от
11.05.2018 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 4 месеца за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 от НК, извършено на 25.12.2017 г., отложено за изтърпяване с 3-годишен изпитателен
срок на основание чл.66, ал.1 от НК; с Присъда № 77/20.09.2018 г., постановена по
НОХД №1118/2018 г. на Районен съд - гр.Хасково, влязла в сила на 05.10.2018 г.,
с която му е наложено наказание„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца за престъпление
по чл.195, ал.1, т. 3 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1 от НК, извършено в периода 28.02.2018 г. - 07.03.2018 г., отложено за изтърпяване
с 3-годишен изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК и с Присъда №100/17.12.2018
г. по НОХД №1175/2018 г. на Районен съд - гр.Хасково, влязла в сила на
02.01.2019 г., с което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено в периода
21.08.2017 г. - 23.08.2017 г., което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Районен съд - гр.Хасково, с Определение №30/30.01.2019 г. по ЧНД №34/2019 г., в
сила на 14.02.2019 г. е определил на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №
635/2018 г., НОХД № 1118/2018 г. и НОХД № 1175/2018 г., а именно 10 месеца „лишаване
от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. За подсъдимия
са събрани характеристични данни, като според отразеното в справката лицето С.М.Р.
има множество регистрирани криминални прояви, като служебно известен за съда е
фактът и на многобройни последващи осъждания за тях.
Същият поддържа контакти с криминално проявени лица, няма трайно установени
трудови навици, в квартала не се ползва с добро име.
Подсъдимият Н.А.С. е роден на *** ***,
същият е *******************, с постоянен адрес и адрес за призоваване в страната:
град Хасково, ул. ************
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 132, издадена от Районен съд – Хасково на 31.01.2019 г., подсъдимият
Н.А.С., е осъждан, като тези, от значение при определяне на квалификацията на деянието
е осъждането му с Определение №201/13.12.2017 г. по НОХД №1478/2017 г. на Районен
съд-гр.Хасково, в сила от 13.12.2017 г. осъден на „лишаване от свобода“ за срок
от 4 месеца за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на
02.04.2017 г., отложено за изтърпяване с 3-годишен изпитателен срок на основание
чл.66, ал.1 от НК; с Присъда №12/25.01.2018 г. по НОХД №157/2017 г. на Районен съд
- гр.Хасково, влязла в сила на 09.02.2018 г., с която му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 4 месеца за престъпление
по чл.194, ал.1 от НК, извършено на 25.04.2017 г., отложено за изтърпяване с 3-годишен
изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК и с Присъда № 100/17.12.2018 г.
по НОХД №1175/2018 г. на Районен съд - гр.Хасково, влязла в сила на 02.01.2019 г.,
с която е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца за престъпление по
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, извършено в периода 21.08.2017 г. - 23.08.2017 г., отложено за
изтърпяване с 3- годишен изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК. За подсъдимия
са събрани характеристични данни, като според отразеното в справката лицето Н.А.С.
има множество регистрирани криминални прояви, като лицето няма изградени
трудови навици. Същият поддържа контакти с криминално проявени лица, няма трайно
установени трудови навици, в квартала не се ползва с добро име.
Установено в хода на досъдебното производство и в съдебна фаза е, че Р.С.М.
бил едноличен собственик и управител на „Рунамит“ ЕООД-
гр.Хасково с ЕИК: *********, като дружеството се занимавало търговия със строителни
материали и продажба на дърва и въглища. Базата на фирмата се намирала в гр.Хасково,
************“. В базата свид. Р.М. държал трактор - колесен челен товарач, тип „Фадрома“,
с помощта на която обслужвал дейностите на дружеството в базата. В края на месец
декември 2018 г. се наложило презареждане на акумулатора на „Фадрома“-та, поради което свид. Р.М.
свалил акумулатора от превозното средство и го оставил в базата на фирмата, под
навес. Акумулаторът бил марка „Искра Енерджи“, 12V,
180 Ah. Бил закупен като нов за сумата от 380 лв.
На 03.01.2019 г., подсъдимите С.М.Р. и
Н.А.С. дошли да базата на фирмата и попитали Р.М. дали могат да бъдат наети да цепят
дърва в базата на фирмата за няколко дни, и тъй като в този момент свид. Р.М. имал нужда от работници се съгласил и им казал този
и следващите няколко дни да идват до базата на фирмата, където щели да цепят дърва
срещу почасово заплащане. Подсъдимите работили (цепели дърва) в базата на фирмата
на 03.01.2019 г., като по време на работата си през този ден, двамата обвиняеми
видели въпросния акумулатор на „Фадрома“-та и у същите
възникнало решение да отнемат акумулатора, да го предадат в склад за вторични суровини
и да си набавят по този начин парични средства.
В изпълнение на взетото решение, рано
сутринта на 04.01.2019 г., когато отишли на работа, било около 08:00 часа и в базата
на фирмата още нямало никой, двамата подсъдими сложили акумулатора в чувал. Преди
това обаче, с оглед факта, че акумулаторът бил доста тежък за носене, дори за двама
души, те отвили капачките на акумулатора, обърнали същия и по този начин излели
на земята електролита на акумулатора. След това двамата подсъдими прехвърлили акумулатора
през оградата на базата на фирмата, и носейки го с ръце, занесли акумулатора в близко
находящия се до базата на „Рунамит“
ЕООД, пункт за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от фирма „Феникс
гама“, който пункт се намирал в непосредствена близост до завод „Родина“, град Хасково.
Там двамата подсъдими предали акумулатора за отпадък и получили за същия от свид. Н. М., касиер във фирма „Феникс гама“ сумата от 40 лв.,
която си разделили и впоследствие изхарчили.
Според заключението на вещото лице оценъчна
експертиза, стойността на акумулатор, марка „Искра Енерджи“,
12V, 180 Ah, към датата на деянието възлиза на 228.00
лв.
Гореизложената
фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, веществените доказателства;
от заключенията на вещото лица по назначената съдебно – оценителна експертиза,
всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимите по реда на 371, т. 2
НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият С.М.Р. е осъществил от обективна
и субективна страна престъплението,
субсумирано под състава
на по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност,
тъй като на 04.01.2019 г., в град Хасково, при условията на повторност и в съучастие като съизвършител
с Н.А.С. ***, отнел чужда движима вещ, а именно 1 бр. акумулатор на стойност
228 лева, от владението на органите на управление на „Рунамит“
ЕООД- гр.Хасково с ЕИК: *********, представлявано от управителя Р.С.М. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не представлява
маловажен случай.
От събраните
доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, неговия предмет
както и авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е участвал в извършване
на същото. Обстоятелство, което не се оспорва от него, с оглед направените пред
съда самопризнания, нито от защитата му и което се потвърждава от събраните на досъдебното
производство доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса. От обективните
данни по делото, касаещи механизма на осъществяване на деянието, а именно възползване
от доверието на представляващия ощетеното юридическо лице и съдебното му минало
извън осъжданията, определящи за квалификацията, обосновават извода, че случаят
не може да бъде квалифициран като маловажен.
Предложената
от прокуратурата правна квалификация се обосновава и от наличието на квалифициращия
признак “повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК,
тъй като деянието, извършено от подсъдимия за посочения период от време е довършено
преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните за съдимостта
на подсъдимия и конкретно осъждането на последния към датата на извършване на деянието,
описано в обвинителния акт с Определение № 92/11.05.2018 г., с което е одобрено
на същата дата споразумение по НОХД №635/2018 г. на Районен съд-гр.Хасково, в сила
от 11.05.2018 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца
за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28 от НК, извършено на 25.12.2017
г., отложено за изтърпяване с 3-годишен изпитателен срок на основание чл.66, ал.1
от НК; с Присъда № 77/20.09.2018 г., постановена по НОХД №1118/2018 г. на Районен
съд - гр.Хасково, влязла в сила на 05.10.2018 г., с която му е наложено наказание„лишаване
от свобода“ за срок от 10 месеца за престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено в периода
28.02.2018 г. - 07.03.2018 г., отложено за изтърпяване с 3-годишен изпитателен срок
на основание чл.66, ал.1 от НК и с Присъда №100/17.12.2018 г. по НОХД №1175/2018
г. на Районен съд - гр.Хасково, влязла в сила на 02.01.2019 г., с което е осъден
на „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца за престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „б“, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, извършено в периода 21.08.2017 г. - 23.08.2017 г., което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим. Районен съд- гр.Хасково, а с Определение
№30/30.01.2019 г. по ЧНД №34/2019 г., в сила на 14.02.2019 г. е определил на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му по НОХД №635/2018 г., НОХД №1118/2018 г. и НОХД
№1175/2018 г., а именно 10 месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим. Цитираните осъждания на подсъдимия три осъждания в отношение
на съвкупност, които следва да се възприемат едно осъждане - съгласно Постановление
№ 2 от 27-29.IV. 1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 6 от
12.IV. 1983 г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г. при реална съвкупност на престъпления
по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, макар да са постановени с различни присъди
за отделните престъпления, предхождащо инкриминираната дейност, за която е привлечен
към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновава извода, че деянието следва
да се квалифицира като извършено при условията на „повторност”
по чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, съответно правилна се явява и дадената
в обвинителния акт квалификация на извършената кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК.
Следователно основано на закона е твърдението на прокуратурата за наличие на посочения
квалифициращ признак по отношение на инкриминираното деяние, извършено от подс. С.М.Р..
От субективна
страна, съдът намира, че деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл от страна
на подсъдимия, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца
на чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението,
както и да извлече имуществена облага чрез това. Същият, е съзнавал умисъла и на
другия участник в съвместната инкриминирана дейност, като налице е и предварително
планиране на извършваната кражба за всяко от деянията, включени в състава на престъпление,
в относително спокойна обстановка и след преценка на аргументите относно нейното
извършване, обосноваващо и квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК.
При определяне на вида и размера на наказанието
за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението, свързани с материалното положение
на подсъдимия. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, към датата на извършване
на деянието, като за същия са събрани и данни за личността, които го характеризират
изцяло в негативен план с регистрирани за кратък период от време многобройни
криминални прояви. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете последващото съдействие, което подс.
С.М.Р. е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по -
бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение в това
число и направените пълни самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по делото. Наред с това, заявена е готовност
да бъде възстановена стойността на инкриминираната вещ. Преценявайки поотделно и
в съвкупност гореизложеното в светлината на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия следва
да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като за този
подход на съда влияе преценката по чл. 58а, ал. 4 НК за по – благоприятното
разрешение за дееца, с оглед процесуалния ред, по който се разви наказателното
производство в съдебна фаза, а именно по вид „Лишаване от свобода” за срок от 6
/шест/ месеца. То бе постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим. Така
определеният вид и размер на наказанието, съдът намира за справедлив и обоснован,
от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК и ще спомогне за тяхното постигане,
като окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
На
следващо място, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на установената
в съдебна фаза фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното
деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Н.А. *** е осъществил
от обективна и субективна страна и престъплението, субсумирано
под състава на по чл.195, ал.1, т. 7, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.28, ал.1, вр. чл.
20, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен
към наказателна отговорност, тъй като на 04.01.2019 г. в град Хасково, при условията
на повторност и в съучастие като съизвършител
със С.М.Р. ***, отнел чужда движима вещ, а именно 1 бр. акумулатор на стойност
228 лева, от владението на органите на управление на „Рунамит“
ЕООД- гр.Хасково с ЕИК: *********, представлявано от управителя Р.С.М. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не представлява
маловажен случай.
От събраните доказателства е безспорно
установена обективната страна на всяко от деянието и по отношение на този
подсъдим, неговия предмет както авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият
е извършил същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от него, с оглед
направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което се потвърждава
от събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени в съдебна фаза
на процеса. При безпротиворечиво установените факти, наличието
на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, също е установен, а оттам
и правната квалификация. В случая важи изложеното по – горе, относно факторите,
които предпоставят невъзможността случаят да бъде квалифициран
като маловажен, въпреки ниската обща стойност на предмета на престъплението. За
квалифицирането на случая като маловажен и разколебаване на извода за възможност
за квалификация на кражбата по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК е необходимо настоящият
случай, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на другите смекчаващи вината обстоятелства, да разкрива по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Настоящата
хипотеза обаче не е такава, въпреки стойността на предмета на престъпление, по
– нисък в сравнение с размера на минималната работна заплата за страната към момента
на извършване на престъплението и изложеното по – горе относно механизма на
осъществяване на престъпното посегателство и относно обществената опасност на
деянието и дееца. Дотук изложеното, и в контекста на събраните данни за личността
на подсъдимия, характеризиращи го в негативен план сочат на липсата на възможност
да се приеме, въпреки ниската стойност на отнетата вещ, че случаят е с по – ниска
степен на обществена опасност от обикновените, поради което обосновано и в съответствие
с материалния закон деянието е квалифицирано и по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК.
Налице е квалифициращият признак “повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като деянието,
извършено от подсъдимия Н.А.С. за посочения период от време е довършено преди да
изтече срокът по чл. 30, ал. 1 от НК и след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия
и конкретно осъжданията на последния към датата на извършване на деянието, описано
в обвинителния акт - с определение, с което е одобрено от Районен съд – Хасково
с Определение №201/13.12.2017 г. по НОХД №1478/2017 г. на Районен съд-гр.Хасково,
в сила от 13.12.2017 г. осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца за престъпление
по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 02.04.2017 г., отложено
за изтърпяване с 3-годишен изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК; с Присъда
№12/25.01.2018 г. по НОХД №157/2017 г. на Районен съд - гр.Хасково, влязла в сила
на 09.02.2018 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 4 месеца за престъпление по чл.194, ал.1
от НК, извършено на 25.04.2017 г., отложено за изтърпяване с 3-годишен изпитателен
срок на основание чл.66, ал.1 от НК и с Присъда № 100/17.12.2018 г. по НОХД №1175/2018
г. на Районен съд - гр.Хасково, влязла в сила на 02.01.2019 г., с която е осъден
на „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено в периода 21.08.2017 г. - 23.08.2017 г., отложено за изтърпяване с
3- годишен изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК. Всяко от цитираните
осъждания на подсъдимия, предхождащо инкриминираната дейност, за която е привлечен
към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновава извода, че процесното деяние следва да се квалифицира като извършено при
условията на „повторност” по чл. 28, ал. 1 от Наказателния
кодекс, съответно правилна се явява и дадената в обвинителния акт квалификация на
извършената кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с всяко от деянията,
си, включени в състава на продължаваното престъпление си лишава от фактическа власт
владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и
е целял да установи тази власт върху предмета
на престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това и при
съзнаване на умисъла на другия подсъдим, тоест при съучастническа общност на
умисъла.
При определяне на вида и размера на наказанието
за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият Н.А.С. е с обременено
съдебно минало, преценено на база данните за съдимостта спрямо периода на
довършване на единното продължавано престъпление, така също и в още по – голяма
степен към настоящия момент, като за същия са събрани и негативни характеристични
данни за личността му. От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете ниската стойност на предмета на престъпление и изразената
готовност да бъде възстановена стойността му на ощетеното юридическо лице, съдействието,
което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за
по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение
в това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по делото, изразеното съжаление и разкаяние за
извършеното. Преценявайки гореизложеното в контекста на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия Н.А.С.
следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, доколкото се установи
основание за приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин,
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено
за срок от 6 месеца - под предвидения в приложимата правна норма от особената част
на НК специален минимум. Изпълнението на същото бе прието от съда, че не би могло
да бъде отложено с изпитателен срок от три години, доколкото не се установи едновременното
наличие на формалните предпоставки за това по чл. 66, ал. 1 от НК, а така също
и поради необходимост от ефективно изтърпяване за постигане на целите най – вече
на личната превенция. По тези съображения, бе постановено ефективното изтърпяване
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим. Така определеният
размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените
от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът прие, че са налице предпоставките
по чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно
общо и най – тейко наказание, измежду тези, наложени му по: НОХД № 1478/2017 г.
по описа на РС – Хасково; НОХД № 157/2017 г. по описа на РС – Хасково и НОХД №
1175/2018 г. по описа на РС – Хасково, а именно най – тежкото от тях - „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца. Предвид факта, че деянието по настоящата
присъда е извършено в изпитателния срок, за който са били отложени наказанията
и по трите цитирани дела е налице хипотеза по чл. 68, ал. 1 от НК, но с оглед
подхода за кумулиране на тези наказания, на основание
чл. 25, ал. 4 НК бе определено общото наказание да се изтърпи при първоначален
„общ” режим, отделно от наложеното с постановената по делото присъда.
По отношение на предявения при условията
на субективно съединяване граждански иск, съдът намира следното:
Предявеният от „Рунамит”
ЕООД, град Хасково против подсъдимите С.М.Р.
и Н. А.С. граждански за сумата в размер на 228.00 лв., представляващи обезщетение
по чл.45 от ЗЗД за причинени от престъплението имуществени вреди, изразяващо се
в паричната равностойност на отнетата движима вещ, ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на увреждането – до окончателното изплащане на
сумата, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите, по която е квалифициран от съда. Същият, с оглед достигнатия извод
за наличие на деяние, осъществено от подсъдимите виновно, съдът намира, че е доказан
по основание. Установен, с оглед заключението на вещото лице по назначената на досъдебното
производство експертиза, е и размерът на причинените от деянието имуществени вреди,
за които следва да се приеме, че са в пряка причинно – следствена връзка от извършеното
престъпление. Предвид на това, по отношение на подсъдимите ще следва освен наказателната,
да бъде ангажирана и деликтната им отговорност, изразяваща
се в необходимост да възстановят причинените на ощетеното юридическо лице имуществени
вреди, като заплатят паричната равностойност на отнетата и впоследствие отчуждена
от тях движима вещ при условията на солидарност, каквато в конкретната хипотеза
произтича по силата на материалния закон.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че всеки от подсъдимите - С.М.Р. и Н. А.С.,*** бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските по делото в съответната част, като всеки бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 151.20 лева, представляваща направени
по досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице в съответната
част, а по сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева държавна
такса за всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата по делото.
Председател:/п/ не се
чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.К.