№ 223
гр. Пазарджик, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20215200500631 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателите Н. АС. ГР. и К. Г. ГР. се явяват лично, редовно
призовани и с адв С.В., редовно упълномощен.
Не се явяват ответниците по въззивната жалба М. ИВ. Й. и В. В. П.,
редовно призовани.
По делото е постъпило становище от адв. Ч.Ч., като пълномощник на
ответниците М.Й. и В.П., с което моли да се даде ход на делото, оспорва
подадената въззивна жалба. Прилага списък на разноските и договор за
правна помощ. Няма доказателствени искания. Молби да се отхвърли
въззивната жалба по съобажения, които ще изложи в писмени бележки в
даден от съда срок.
Адв. В.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
1
представляват в процеса, поради което и на основание чл.252 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение 260154 на Велинградски районен съд е отхвърлен иска за
делба с правно основание чл. 34 ЗС на Н. АС. ГР. и К. Г. ГР., против М. ИВ.
Й. и В. В. П., с искане да бъде допуснат до делба съсобствения им поземлен
имот с идентификатор 23008.8.527 по КККР на с. Д. - община - гр.Р. при
съседи : имоти с идентификатори № 23008.8.529, № 23008.8.528, №
23008.8.9567, № 23008.8.525, и № 23008.8.526 при квоти: общо -1/2 за Н. АС.
ГР. и К. Г. ГР. и общо - 1/2 за М. ИВ. Й. и В.В..
Осъдени са ищците Н. АС. ГР. и К. Г. ГР. да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград, държавна такса по
отхвърления иск в размер на 100 лв..
Осъдени са ищците Н. АС. ГР. и К. Г. ГР. да заплатят на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на М. ИВ. Й. и В. В. П., сумата от 825 лв., представляваща
разноски в производството.
Решението се обжалва с въззивна жалба с която жалбоподателите,
чрез своя повереник, изразяват недоволство от решението по делото поради
неговата порочност, изразяваща се в необоснованост в резултат на
процесуални нарушения и погрешно приложение на материалния закон.
Сочат конкретни доводи във връзка с тези оплаквания с в настоящата жалба,
които молят съда, да обсъди и след отмяната на първоинстанционното
решение да постанови свое решение по съществото на спора за допускане на
делбата на поземления имот предмет на иска, с присъждане на разноските за
двете инстанции.
Твърди се в жалбата, че с решението предмет на настоящата жалба се
приемало, че ищците и ответниците се явявали съсобственици не само на
поземленият имот, чиято делба е поискана, но и на всички постройки, които
са изградени в него. Тази съсобственост според съда - била възникнала по
силата на чл. 92 и 97 от ЗС, щом като тези постройки са строени от
2
съсобственик на терена, на когото не е било учредено право на строеж от
останалите съсобственици на същия терен.
Твърди се, че от тази фактическа констатация съдът бил направил
правен извод, че искът за делба само на поземления имот с идентификатор
23008.8.527 по КК на с. Д. община - гр. Р. бил неоснователен, защото -
„....основната цел на поизводството за делба е да се прекрати съсобствеността
между съделителите по отношение на общо притежаваните от тях имоти“.
Тоест, от тази мисъл на съда се подразбирало ,че е недопустимо да се иска
делба само на терена , без постройките в него, които също били съсобствени
между страните- съделители. Това съображение било очевидно неправилно,
защото въпросът - какво се цели с иска за делба и кога делбата на дадена вещ
била допустима или недопустима нямало никаква връзка ,а още по- малко
обусловеност! Защото не подлежало на съмнение, че всеки съсобственик
може да иска делба на една или на няколко съсобствени вещи, и това зависело
единствено от неговата преценка ! А ответникът - в образуваното делбено
производство можел на свой ред да поиска да се делят и други съсобствени
вещи освен тези посочени от ищеца. Твърди се още, че постройките в
поземления имот предмет на иска за делба били собственост само на ищците.
Но дори да можело да се допусне, че изводът на съда за наличие на
съсобственост между ищците и ответниците и по отношение на постройките в
дворното място, възникнала по силата на чл. 92 от ЗС, е правилен,
постановеното решение, с което се приема, че делбата на поземления имот е
недопустима , пак би било погрешно. Защото-тези постройки не били в
режим на „етажна собственост" по чл. 38 от ЗС, при която теренът
/поземленият имот върху който те са построени / се явявал обща част на Е.С.
и не подлежат на делба по силата на ал.З-та от същата правна норма.
Твърди се, че въпросът дали е допустима делбата на съсобствен
поземлен имот, който е застроен със сгради, които могат да бъдат обект на
собственост и принадлежат на различни лица, е разрешен още с Пост. №
2/04.05.1982 год. по гр.д. 9/1981 г. на Пленума на ВСР С т. 1.6. д/.
Съображението за това разрешение - според мотивите на Постановлението
било, че само в такава хипотеза се създавало положение - сходно с етажната
собственост по чл.38 от ЗС, при която теренът, върху който са построени тези
сгради имали положението на обща част на етажната собственост , която била
3
неделима по силата на чл.38/3/ от ЗС. Следователно- в хипотеза, в която
сградите в съсобствения поземлен имот са съсобствени, /както необосновано
се приемало в обжалваното решение, че делбата само на терена, без сградите
в поземления имот е допустима.
Ищците твърдят, че обжалваното решение не било съобразено с посочената
част от това Постановление на Пленума на ВСР въпреки позоваването им на
даденото с него разрешение в защитата им по същество, и затова било
порочно като противоречащо на материалния закон. Както било посочено по
горе- съдът бил обосновал недопустимостта на делбата с факта, че е поискана
делба само на поземления имот / парцела / без постройките в него, което не
само че нямало никаква законова опора, но противоречало на изрични
процесуални и материално правни норми.
Твърди се още, че в първоинстанционното решение се приемало, че всички
сгради в поземленият имот предмет на делбата били съсобствени между
страните, / по 34 ид. част общо за ищците и 34 ид. част общо за ответниците ./
защото са строени от праводателите на ищците - Асен Марудин и Зойка
Марудина, или от самите ищци, върху съсобствен терен, без учредено право
на строеж от другия съсобственик- Иван Марудин или от неговите
наследници по закон / ответниците /.
Макар, че решението от първата фаза на делбата в частта, с която се приема,
че сградите в дворното място са съсобствени, не се ползвало със сила на
присъдено нещо, тъй като те не били предмет на иска за делба, нито може да
се отрази на допустимостта на делбата на поземления имот, както било
обосновано по-горе, считат за нужно да се изтъкне порочността и на този
извод на съда, за да се види, че и по въпроса за титулярството на правото на
собственост върху постройките в дворното място съображенията на съда били
също толкова порочни, колкото са порочни и по въпроса за допустимостта на
делбата на терена - разискван по горе в раздел първи от тази защита.
Твърди се, че съдът е приел, че поземленият имот предмет на иска за делба
бил застроен с 4 бр. постройки - жилищна сграда с площ от 84 кв.м. с
идентификатор 23008.8.527.1 , гараж- със застр. площ от 28 кв.м. с
идентификатор 23008.8.527.3, плевня - със застроена площ -от 22 кв.м. с
идентификатор -23008.8.527.4 и навес със застр. площ от 41 кв.м. с
4
идентификатор по КК на с.Д. 23008.8.527.5, Обосновано бил приел въз основа
на закл. на в.л. Б.Генов, че сградата с идентификатор 23008.8.527.2 с площ от
12 кв.м. не е самостоятелен обект на собственост, тъй като представлявала
пристройка към жилищната сграда функционално свързана с нея, с
предназначение- баня и тоалетна.
Твърди се още, че съдът е приел, че че ищците не са доказали, че са
еднолични собственици на жилищната сграда и плевнята находящи се в
поземления имот предмет на иска за делба въз основа на сделката за покупко
-продажба с Нот. Акт № 19 /11.12. 1997 год. тъй като не били доказали, че
праводателят им по тази сделка - Асен Марудин / баща на ищцата Н.Г. / е бил
индивидуален собственик на тези сгради , които били строени от него без
учредено право на строеж в съсобствен парцел с брат му - Иван Марудин, от
което следвало, че собствеността възниква за всички съсобственици по силата
на чл. 92 от ЗС. Затова - според съда - ищците е следвало да релевират
възражение, че са придобили 34 ид. част същите сгради по оригинерен начин
- с давностно владение, което те не са направили и следователно не са
доказали по адекватен начин че са еднолични собственици на въпросните две
сгради. По отношение на гаража и навеса -/ които не са били предмет на
сделката с Нот. акт №19/1997 г./ за които ищците са заявили, че са станали
собственици по оригинерен начин и са събрани по делото писмени и гласни
доказателства- доказващи твърдението им- липсвало всякакво обсъждане от
страна на съда.
Тези фактически и правни изводи в обжалваното решение страдали от
следните пороци :
В проекта за доклад изготвен с определението по чл. 140 от ГПК
/обявен за окончателен едва във второто открито с.з./ по въпроса за
разпределението на доказателствената тяжест- е обявил, че ищците следва да
докажат че „....между страните съществува съсобственост върху описаните
недвижими имоти и какви са квотите на съделителите върху тях“.
Твърди се, че докладът не съдържа произнасяне с изричен диспозитив
по всеки един от въпросите по чл. 146 ал.1 и 2 и най- вече - щом като е
възприел посоченото изявление на адр. Ч. в с.з. от 30.03.2021 год. като
изменение на първоначалните изявления и становище на ответниците в
5
отговора им по чл. 131 от ГПК ,съдът е следвало да промени доклада си, като
укаже на ищеца за кои от твърдените факти не сочи доказателства, съгл. чл.
146 /2/ от ГПК. Що се отнасяло до доказване правото на собственост на
ищците върху гаража и навеса -придобито на оригинерно основание, който
въпрос съдът изобщо не бил обсъждал, препраща към съображенията в
защитата си пред Р.съд-стр. 24,25,26 .
Адв. В.: Нямам възражение по доклада на съда. Нямам други
доказателствени искания.Такива не сме посочили и във въззивната жалба. Не
сочим такива и в настоящето съдебно заседание.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.В.: Моля да отмените обжалваното решение и постановище ново
решение по съществото на спора с което да допуснете делбата с квотите,
които сме искали с исковата молба. Съображенията които съдът е изложил за
отхвърляне на иска не са отговор на съображенията на ищцовата страна нито
на съображенията на ответниците по този въпрос. Ние искаме делба само на
терена. Сградите са само наши. Моля да се допусне делба на само на имота
без сградите. Съдът не се съобразява с нашите съображения за отхвърляне на
иска, изложил е свои собствени съображения. Не е необходимо да правя
много задълбочен анализ на това, което съдът е направил като мотиви, за да
заключим, че то е незаконосъобразно и неправилно. Моята жалба е
мотивирана, моля да ми дадете възможност да дам допълнителна защита във
връзка със заявлението на колегата пълномощник на ответниците. Моля да ми
дадете възможност да представя писмени бележки, защото в последното
заседание на първа инстанция колегата също не се яви и не можах да разбера
той какви доводи ще изложи във връзка с неговата теза, защото не ми даде
препис от защитата. По тази причина ми се ще, да отговоря на неговите
6
доводи в първата инстанция , защото засега не мога да ги чуя. Съдът казва,
че делбата е недопустима, защото не само терените са съсобственици между
страните, но и всички сгради в терена , жилищна сграда, гараж, сайвант и
плевня. Те според съда са съсобствени на двете страни, защото когато са
строени този парцел е бил доста по-голям, защото по-големия парцел е
разделен на две на двамата братя. Но когато са строени според съда онзи
строител, който е извършил строителството не е получил право на строеж
затова по силата на принуждението е създадена собственост на всички и
делбата била недопустима защото делбата имала за цел да се прекрати
собствеността изцяло между съделителите, а не само частично.Очевидно е, че
това е само една грешка, която е леемчентарна, защото всеки може да поиски
при множество съсосбстеви вещи да се дели само една или друга и да се
откаже от останалите. Това е право на ищеца, той може да определи предмета
на делбата. Той не е длъжен да каже, че иска всичко да се дели, ГПК е дал
такава възможност на ответната страна. Това съображение е неправилно,
неадекватно на онези норми, които са основата на базата на която ще се реши
един такъв въпрос. Моля да имате предвид съображенията, които съм
изложил и да уважите моето искане да ми дадете възможност да изложа
писмено и онези съображения, които ще бъдат отговор на съображенията на
противната страна за отхвърлянето на иска. Моля да постановявайки
решението за допускане на делбата да присъдите на доверителите разноските
за двете инстанции. Вярно е, че делбата на парцели, в които има смесена
съсобственост е доста сложен проблем именно затова пленум на Върховен
съд още 1982 година е издал тълкувателно постановление кога е недопустима
делбата на терен в който има сгради на други лица. Отговорът е делбата на
такъв съсобствен парцел е недопустима, тогава когато в парцела има отделни
сгради, които могат да бъдат обект на право на собственост, но те се
позовават на това, че старият навес бил съборен и затова новият бил
съсобствен. Това било причина да не се допуска делбата. Съществуват в
парцела две или повече сгради, които са отделна собственост на
съсобствениците на терена. За да не се допуска делбата според пленумното
решение трябва да има две или повече сгради които са отделна собственост
на сгради, които могат да бъдат обект на право на собственост. Когато има
съсобственост между някои от сградите очевидно е, че няма положение, което
да е сходно с така наречената етажна собственост, при която теренът не се
7
допуска до делба по силата на закона. Затова съдът греши, греши и колегата,
който излага, че тъй като е съборена тяхна сграда, която са имали и е
построена нова те са съсобственици. Всички останали постройки също били
съсобствени, защото доверителите или техните наследодатели не са получили
право на строеж и следователно построеното по силата на правилото за
помещенията става ставало обща собственост на всичко и то с равни права.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ДАВА пет дневен срок на адв. Ч. от днес за представяне на писмени
бележки по предмета на спора и 10 дневен срок на адв.В. за представяне на
писмени бележки по спора, с преписи от писмените бележки за противната
страна.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.48
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8