Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /11.12.2019 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева
Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 394/2019 г. по описа на съда
Производството е по чл. 32, ал. 2 ЗС
Предявен е от М.П.Ч. срещу Г.П.Ч. и Н.П. Ч иск с правно основание
чл. 32, ал. 2 ЗС, с който се иска да
се разпредели реалното ползване на част от 274 кв.м. – възстановена от поземлен имот с идентификатор ***** ***
****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39 от 17.07.2012 г. на изпълнителниия директор на АГКК, с административен адрес на имота гр.
Панагюрище, ул. „**********
**********“ № ** с площ на целия имот от 850 кв.м., трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване
– ниско застрояване, номер по предходен
план : 2989, кв. 173, парцел XXI, при съседи: ***** *** ****; ***** *** ****; ***** *** ****; *****
*** ****.
Ищецът основават
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че страните по делото са наследници на П ГЧ., поч.
на 26.04.1987г., като наследодателят е
притежавал дворно място от 853 кв.м, намиращо се в парцел XXI-2589 в кв.173 по
актуалния план на град Панагюрище. Със Заповед № 242/03.10.1973г. на
Председателя на ГОНС-Панагюрище, част от горния имот в размер на 247 кв.м, е
определена за отчуждаване за общински нужди - изграждане на детско заведение,
като с Протокол /оценителен/ от
22.05.1974г., назначената със Заповед № 242/03.10.1973г. на Председателя на
ГОНС-Панагюрище комисия по чл.265 от ППЗТСУ при ГОНС-Панагюрище, е оценила
частта от имота в размер на 247 кв.м на 494 лева и го е отчуждила за общински
нужди - изграждане на детско заведение. В исковата молба се твърди, че със
Заповед № 271 от 12.05.1992 година кмета на Община Панагюрище, на основание
чл.4 от Закона за възстановяване на някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНС,
ЗДИ и ЗС, е било отменено отчуждаването на имот с пл.№2589 в кв. 173, като с
Уведомително писмо к.№ 0577 от 25.05.1992г. по описа на ДСК, се удостоверява
внасянето на горната сума от името на наследниците, съответно от тази дата е
отменено отчуждаването и 247 кв.м са върнати в патримониума
на наследодателя, респективно на неговите наследници, която възстановена част е
отбелязана като част от поземлен имот с
идентификатор ***** *** ****, който е с обща площ 850 кв.м. На стр. 2 от
скицата е отбелязано, че 606 кв. м от имота са собственост на ответника Г.П.Ч.
с правно основание - приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 54, том I, дело № 155/1973г., по описа на РС- Панагюрище, с който на
11.03.1973г. баща ни продава на ответника Г.П.Ч. неподлежащите на отчуждаване
606 кв. метра от имота си. Предивд изложеното ищецът
твърди, че е собственик на 1/3и ид.ч. от възстановената част от имота в размер
на 247 кв.м. Навежда доводи, че не може да бъде разпределено между
съсобствениците правото на ползване върху процесния имот, поради което се иска
да се постанови решение, с което се разпреди правото на ползване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.В.,
в който се излага, че тя не притежава собственост в процесния имот, доколкото
същият е собственост на ответника Г.Ч., съгласно нотариален акт от 1973 г.,
както и по силата на явно непрекъснато и спокойно давностно
владение продължило повече от 10 години.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Г.Ч.,
в който се излага, че исковата молба е нередовна, доколкото от заявения петитум не се установява на какво се иска разпределяне на
ползването, както и че не е индивидуализирана частта от 247 кв.м. В отговора на
исковата молба се твърди, освен това, че не е налице съсобственост между
страните по делото, доколкото процесният имот е
собственост на ответника по силата на нотариален акт за покупко -продажба и давностно владени, продължило повече от 10 години. Излага
се освен това, че от представеното към ИМ уведомително писмо от м. май 1992 г.
ответникът лично за себе си е заплатил сумата на Община Панагюрище. Моли да се
остави без разглеждане искът, а под евентуалност да се отхвърли. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е представено и прието като доказателство
удостоверение за наследници изх. №00069 от 10.01.2018 г. издадено от Община
Панагюрище, от което се установява, че П ГЧ. – починал на 26.04.1987 г. е оставил
за свои законни наследници Н.П.В. – дъщеря, Г.П.Ч.- син и М.П.Ч. – син.
По
делото е представен и приет като доказателство нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 54,
том I, дело № 155/1973 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, от който се
установява, че П ГЧ. е продал на Г.П.Ч. недвижим имот- дворно място в гр.
Панагюрище с площ от 606 кв.м. и къща застроена на 86 кв.м., което дворно място
представлява парцел XXI-2589, кв. 173 по дворищно-регулационния план на гр.
Панагюрище срещу задължение за издръжка и гледане на П Ч. и съпругата му.
По
делото е представен и приет като доказателство протокол от 1974 г. на Комисията
по чл. 265 ПЗСТУ при гр. Панагюрище, с който е извършена оценка на местата
отчуждаващо се за детско заведение, то който е видно, че част от имот с пл. №
2589 в кв.173 г. на П Ч. в размер на 247 кв.м. е оценена на сума в
размер от 494 лв.
По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 271 от 12.05.1992 г.
на Кмета на Община Панагюрище, с която е отменено отчуждаването на имот пл. №
2589 в кв. 173 по плана на гр. Панагюрище.
По
делото е представено уведомително писмо от м. май 1993 г., от което се
установява, че Г. П. Ч. е внесъл по сметка на Общински народен съвет гр.
Панагюрище сумата в размер на 494 лв. за отмяна на отчуждение на имот, Заповед
№ 271 от 12.05.1992 г.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите М Г, М Ч и Ф В, от показанията на които се
установява, че процесната част в размер на 247 кв.м.
от имот с идентификатор:***** *** **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Панагюрище с пл. номер по предходен план № 2963, кв. 173,
парцел XXI, с административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „********** **********“ №
** е приобщена към имота притежаван от ответника Г.Ч., който не е бил предмет
на отчуждителна процедура. Сочи се, че тази процесна част се владее от ответника Ч. от момента на
възстановяването през 1993 г. до настоящия момент,
като ответника е извършал подобрения в имота. Ценени съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК съдът изцяло кредитира показанията и на тримата разпитани по делото
свидетели.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението на
която дава два възможни варианта за разпределяне на процесната
част от имота, съобразно правата на съделителите.
При така
установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС е производство по
спорна съдебна администрация, в което следва да бъде доказано, че като страни в
производството участват всички съсобственици на процесния имот, както и че
страните по спора са съсобственици на имота, чието разпределение на ползването
се иска, респ. осъществяването в обективната действителност на всички факти на
които основава основанието на иска си , както и че не може да бъде постигнато
решение от мнозинството съсобственици за разпределяне реалното ползване на
имота, като ищецът носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване посочените факти. Ответникът
Ч. следва да докажа фактите на които основава своите възражения – че е
единствен собственик на процесния имот.
Производството за разпределяне правото на реално ползване на съсобствен имот е такова
по спорна съдебна администрация и цели да замести липсващото решение на
съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял от съсобствеността относно това
как да се ползва, или управлява съсобственият имот.
То заменя решението на мнозинството, което е вредно за вещта, или с него се
назначава управител.
При
администриране отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствените имоти съдът следва да се ръководи от правата
им в съсобствеността, от фактическото ползване, когато то съответства или е
близко до правата на ползващите имота и от факта на извършени подобрения, като
разпределението следва да се извърши по начин, който да не създава предпоставки за
бъдещи спорове относно постановеното разпределение. Както е прието и в мотивите
на ТР № 13 по т. д. № 13/2012 год. на ОСГК на ВКС, целта на производството по
чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределението на ползването да е съобразено в най-пълна
степен с действителните права на страните в съсобствеността и то да дава
възможност за най-целесъобразно използване на вещта. В т. 2 на цитираното
тълкувателно решение е прието, че в производството за разпределение
ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът
е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в
съсобствеността.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът Г.Ч. е направил
възражение по отношение липсата на съсобственост между страните по делото в
имота, чието разпределение се иска, като същият е посочил, че е собственик на
целия процесен имот (вкл. и възстановената част от
274 кв.м.) по силата на договор за покупко-продажба в евентуалност сочи, че е
придобил процесната реална част на основание давностно владение продължило повече от 10 години.
По
това възражение съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 265 ПЗТСУ предвижда, че по предложението за отчуждаване на имотите и по
възраженията и исканията на собствениците се правят проучвания от комисия,
която Комисия, ако намери, че предложението е основателно, оценява имотите и
прави мотивирано предложение за начина, по който правоимащите
да бъдат обезщетени (в брой или с отстъпване на недвижим имот), видно от чл.
266 ППЗСТСУ. Разпоредбата на чл. 268 ППЗСТУ, пък, предвижда, че за резултатите
от проучванията комисията съставя протокол с мотивирано предложение. Въз основа
на предложението на комисията органът по чл. 95 издава заповед за отчуждаване
на недвижимия имот. В конкретния случай по делото е приет като доказателство
Протокол от 22.05.1974 г. на Комисята по чл. 265
ППЗСТУ, с който е направено предложение за обезщетяване на правоимащите
във връзка с отчуждителната процедура. От цитираните
по-горе разпоредби на ППЗТСУ се установява, че Заповедта за отчуждаване е
издадена след съставяне на протокола от комисията, т.е. процесната
част от недвижимия имот, чието реално разпределени се иска е отчужден след
22.05.1974 г. От данните по делото се установява, че още преди отчуждаването
целият процесен имот е придобит от ответника Г.Ч. по
силата на неоспорен алеаторен договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, том I, дело № 155/1973 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище, т.е. преди отчуждаване на частта от 274 кв.м. от
процесния имот и след нейното възстановяване целият имот е бил собственост на
ответника Г. М Ч. по силата на действителна транслативна
сделка. От посоченото в цитирания по-горе нотариален акт следва да се приеме,
че волята на съконтрахентите е именно прехвърлянето
на целия имот, т.к. изрично не е посочено, че се прехвърля част, нито е налице
индивидуализация на част.
Предвид
всичко изложено, основателно се явява възражението на ответника Ч., че
собственик на имот с идентификатор:***** *** **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Панагюрище с пл. номер по предходен план № 2963,
кв. 173, парцел XXI, с административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „**********
**********“ № **, като в този имот ищецът не притежава право на собственост. Доколкото не е налице първата
материалноправна предпоставка за уважаване на
исковата претенция, а именно : съсобственост между страните по делото, то
следва предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на
делото следва да се присъдят разноски в полза на ответниците, но доколкото не е
направено такова искане, нито са представени доказателства, че разноски са
реално сторени по делото, то съдът не следва да се произнася по отношение на
разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, иск с правно основание чл. 32, ал.
2 ЗС, предявен от М.П.Ч. с ЕГН: ********** и адрес: *** срещу Г.П.Ч. с ЕГН ********** и адрес: *** и Н.П.В.
с ЕГН ********** и адрес: *** за разделяне правото на ползване на част в размер
на 274 кв.м., която част е възстановена през 1993 г., от имот с идентификатор:*****
*** ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-39 от 17.07.2012 г. на изпълнителниия
директор на АГКК, с административен
адрес на имота гр. Панагюрище, ул. „********** **********“ № **, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, номер по предходен план : 2989, кв. 173, парцел XXI, при съседи: *****
*** ****; ***** *** ****; ***** *** ****; ***** *** **** между М.П.Ч. с ЕГН: **********,
Г.П.Ч. ЕГН ********** и Н.П.В. с ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: