РЕШЕНИЕ
№
град
София, 18. 08. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СТОЙЧО
ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладвано от съдия Димитрова гр.
д. № 10084/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производство по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 17. 07. 2020
год., постановено по гр. д. № 64549/2017 год. на СРС І ГО 24 състав, претенциите
против ответника са отхвърлени на основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сума от 3987.48 лева, представляваща незаплатена
топлинна енергия, разбита по пера и за исковите периоди, като неоснователни и
недоказани. В мотивите си съдът е приел, че съобразно чл. 150 ар.л. 1 и ал. 2
ЗЕ Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в
които се определят:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
3. отговорността при
неизпълнение на задълженията;
4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления;
6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006
г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение;
7. (нова - ДВ, бр. 17 от 2019
г.) видовете лични данни, които задължително се обработват от топлопреносното
предприятие, включително, но не само:
а) имена;
б) единен граждански номер;
в) адрес.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) Топлопреносните предприятия задължително
публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Районният съдия е разпределил правилно
доказателствената тежест, като в тежест на ищеца при разглеждане на такива
искове е да докаже, че спорното право е възникнало. От събраните по делото доказателства
не се установява по никакъв начин ответникът да е бил собственик или ползвател
на процесния имот през исковия период и да е потребил твърдяната ТЕ, доставяна
в топлоснабден обект и задължението да заплаща нейната цена в качеството именно
на потребител на ТЕ за битови нужди. Клиенти на ТЕ, според чл. 153 ал. 1 ЗЕ са - Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Няма съмнение, че купувач по
сключения договор за доставка на ТЕ до процесния имот в исковия период е
собственикът му или този, на когото е учредено ограничено вещно право на
ползване.
След като в мотивите си съдът
е приел, че ответникът оспорва да е собственик на имота, посочил е, че е в
тежест на ищцовото дружество да установи възникване на облигационно отношение с
ответника, като от събраните доказателства не се установява ответникът да е
собственик на топлоснабдения имот или негов вещен ползвател през процесния
период. При липса на доказателства в насоката, следва да се приеме, че между
него и ищеца не е възникнало към процесния период и преди него облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия ТЕ при условия на специални
нормативни актове и в полза на ищцовото дружество не съществува спрямо
ответника вземане за цена на доставена ТЕ.
С допустима въззивна жалба
ищецът твърди решението по отношение на ответника да е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Неправилно е
прието, че ответникът не е титуляр на вещни права върху имота. Цитира пар. 1 т.
42 ДР ЗЕ. Претендира, че ответницата е титуляр на право на собственост.
Разгледани в съвкупност доказателствата удостоверяват действителните
носители на право на собственост, които се явяват и правилно конституирани
ответници в процеса. Иска се отмяна като неправилно и незаконосъобразно с
постановяване на ново решение за уважаване изцяло предявената от дружеството
претенция. Претендират се разноски.
Не се сочат и заявяват нови
искания по доказателства.
Представен е отговор на
въззивната жалба от ответника, като се сочи, че решението е правилно,
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на
допуснато и съда процесуални нарушения, поради което се моли да бъде оставена
жалбата без уважение, както и да се присъдят в полза на ответника разноски за
въззивната инстанция.
Няма депозиран отговор на
жалбата от трето лице помагач на страната на ищеца Т.с. ЕООД.
Постановено е разпореждане по
чл. 267 ГПК на 23. 10. 2020 год.
Въпреки допустимост и
редовност, жалбата се явява неоснователна.
Решението е валидно, в
обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е
ограничен от жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му
част, с препращане към мотивите по аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл.
272 ГПК.
Решението е правилно, по
следните съображения :
Длъжникът е възразил, че
липсва облигационна връзка между страните, по силата на която да е купувач на
стоки или услуги.
Поддържа се от ответника, че
съгласно Общите условия на дружеството и действащото законодателство задължено
лице за заплащане на начислената ТЕ е собственикът или ползвателят с вещно
право на ползване по отношение на имота, в който смисъл е задължителната
съдебна практика, цитира се. В казуса ответникът не е нито собственик, нито
ползвател с учредено вещно право на ползване върху процесния имот, поради което
предявеният срещу нея иск следва съдът да отхвърли изцяло.
Изброяването на евентуални
длъжници на ТЕ не е изчерпателно в правната норма на чл. 153 ал. 1 ГПК. Ако е
постигнато съгласие между дружеството и правен субект, непопадащ в хипотезата
на чл. 153 ал. 1 ЗЕ, при сключване на договор за продажба на ТЕ за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрени от Комисията публично известни
ОУ, последният субект дължи и цена на доставена ТЕ за собствените му битови
нужди, е приел районният съдия. Изводът е правилен и почива на материалния
закон и установената съдебна практика, която е адекватно посочена в мотивите на
решението.
Ищецът с исковата молба не е
представил никакви доказателства, удостоверяващи обстоятелството ответникът да
е собственик на имота или негов вещен ползвател, а правилно е определена
доказателствената му тежест да установи с надлежни доказателства именно това
обстоятелство.
Представеният акт за
собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение от 13.
09. 2017 год. сочи за собственици на ап. 6 процесния трети лица, различни от
ответника в размер на една втора ид. ч.
Нотариалният акт, представени
на л. 86 от делото на СРС сочи същите лица за собственици, а заявлението на л.
109 от делото на СРС не удостоверява на свой ред ответникът да е собственик или
вещен ползвател на процесния имот.
По проекта за доклад
дружеството чрез юрк. Г. няма възражения и докладът е финализиран за
окончателен по делото.
Няма представени доказателства
по делото от дружеството ищец, според твърдяното в исковата молба, че
ответникът е собственик на процесния имот.
Не са представени каквито и да
било титули за собственост, нито дори молба заявление за откриване на партида в
дружеството от името на ответника.
Районният съдия обосновано се
е мотивирал в решението, че договорът между трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия на ГПК ред – с откриване на партида
на ползвателя при дружеството, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на имота, който е топлоснабден – а в настоящия случая ищецът не е
ангажирал доказателства, които да създават абсолютна достоверност и сигурно
убеждение в районния съдия, и в настоящия съдебен състав, в истинността на
фактическо твърдение ответникът да е клиент на ТЕ за процесните период и имот в
качеството на собственик на имота ап. 6.
А районният съдия подробно и
ясно е разпределил доказателствената тежест на ищеца, който не представя
доказателства ответникът да е собственик на апартамент 6 за исковия период,
нито пред първата, нито пред въззивната съдебни инстанции.
При това положение недоказано
е твърдението с исковата молба ответникът като собственик на процесния имот да
е потребител на ТЕ за исковия период, а според чл. 153 вр. чл. 154 ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за този факт, на който основава исканията си, е на
ищцовото дружество, вследствие на което ангажират се императивните негативни
последици по чл. 146 ал. 3 ГПК - по аргумент от изр. 2, като в казуса не са
поставени на разглеждане данни за случай по чл. 147 ГПК, тъй като такъв не се и
твърди с жалбата.
Крайните изводи на съдебните
инстанции се припокриват при правилна правна квалификация на претенциите,
дадена от районния съдия по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД вр чл. 149 и чл. 150 ЗЕ.
При твърдение с ИМ ответникът
да е собственик, възражение с отговора на ИМ ответникът прави изрично да не е
такъв, което поражда задължение за доказване при условия на пълно доказване от
ищцовата страна, че противната страна е носител на право на собственост или
ограничено вещно право по отношение на обекта, отговарящ на процесния абонатен
номер, за който се твърди да е топлоснабден отново с ИМ, представените по
делото доказателства по конкретния въпрос не удостоверяват категорично право на
собственост, нито ОВП на ответника по отношение на обекта, за който е
процесният абонатен номер. Не се представя от ищеца нотариален акт, от който да
се установи, че ответникът е собственик или носител на ОВП по отношение на
имота с процесния абонатен номер.
Поставеният въпрос е решен в
производство по чл. 290 ГПК с решение № 74/15. 04. 2011 год. по гр. д. №
897/2010 год. ГК ІІ ГО на ВКС. § 1 т. 42 ДРЗЕ, дефиниращ понятието „потребител на енергия за битови нужди” по смисъла на ЗЕ, качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост върху имота
или с ползването на имота. Алтернативната разпоредба на § 1 т. 42 ДРЗЕ следва
да се тълкува във връзка с чл. 57 ЗС - поначало собственикът е потребител на топлинна
енергия за имота си, но ако върху имота е учредено вещно право на ползване на
друго лице, това лице - ползвателят - ще бъде потребител на топлинна енергия, а не
голият собственик. В случая, не е доказано нито титулярство на правото на собственост в лицето на ответника, нито е доказано учредяване нему на ОВП на ползване, за да се обоснове и конкретната му материалноправна легитимация
относно обекта с посочения абонатен номер като топлоснабден
от ищеца. Иищецът следваше да докаже, че именно ответникът като собственик упражнява фактическата власт
върху цялата вещ, или пък по силата на учредено му ОВП на ползване, което не е сторено пред
двете съдебни инстанции.
Доводите, които са конкретно
релевирани с въззивната на ищеца жалба, поради горното явяват се напълно несъстоятелни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 229 ОТ
21.07.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3539/2015 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
В останалата си част, жалбата,
касателно твърдения решението да е неправилно и незаконосъобразно, е абсолютно
бланкетна, неконкретизирана и неоснователна. Искането за отмяна на решението
няма как да бъде удовлетворено, тъй като е несъстоятелно, поради което и
акцесорията за разноски пред въззивен съд следва да се отхвърли.
Решението като правилно следва
да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззиваемият
претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК, обективиран в молба
от 14. 10. 2021 год., но не се представени доказателства към списъка, поради
което съдът не му присъжда разноски, поради липса на доказателства за реалното
им сторване.
Предвид
размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.
12. 2010 год.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17. 07. 2020 год.,
постановено по гр. д. № 64549/2017 год. на СРС І ГО 24 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С. ЕАД – Т.с. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
2.