Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 89
14.10.2018г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Стойка Вълкова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №833 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №13884/27.03.2019г.,
от Община Бургас, ЕИК *********, адрес: гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26,
представлявана от кмета Димитър Николов, с която се обжалва Решение №410 от
22.02.2019г. по гр.д. №4780/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е осъдил Община Бургас, ЕИК *********, адрес: гр.Бургас,
ул.”Александровска” № 26, представлявана от кмета Димитър Николов, на основание
чл. 50 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
„Приморски парк“ 536 №271, сума в общ размер от 5600 (пет хиляди и шестстотин)
лева, представляваща главница за нанесени имуществени щети на лек автомобил „***”,
рег. № ВР4218СВ, собственост на ищеца, последица от преминаване на двете леви
колела на автомобила през дупка на пътното платно при ПТП от 31.03.2018 год. на
път ІІІ-906, 17 км., която сборна сума се състои от следните вземания: 2500
лева – стойността на предна лява джанта, 2500 лева – стойността на задна лява
джанта, 300 лева – стойността на предна лява гума, и 300 лева – стойността на
задна лява гума, ведно със законната лихва върху сборната главница от 5600
лева, начиная от подаване на исковата молба – 25.06.2018 год., до окончателното
й изплащане.
Осъдена е Община Бургас, ЕИК *********,
адрес: гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26, представлявана от кмета Димитър
Николов, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на К.А.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, „Приморски парк“ 536 №271, деловодни разноски в размер
от 1277 (хиляда двеста седемдесет и седем) лева.
Решението е постановено при участие на
„ПСТ Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Подуяне, ул. „Бесарабия“ №114 в качеството на трето лице помагач на
ответника Община Бургас.
Отхвърлени са обратните искове на Община
Бургас за осъждане на „ПСТ Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Подуяне, ул. „Бесарабия“, да й заплати сума в общ
размер от 1250 лева, представляваща част от дължимата от Община Бургас в полза
на К.А.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, „Приморски парк“ 536 №271, главница
от 5600 лева за увреждане на предни и задни две леви джанти и две леви гуми на
лек автомобил „***”, рег. № ВР4218СВ, собственост на ищеца, последица от
преминаване на левите колела на автомобила през дупка на пътното платно при ПТП
от 31.03.2018 год. на път ІІІ-906, 17 км., както и възложените в тежест на
Община Бургас деловодни разноски в размер от 1277 лева.
Осъдена е Община Бургас, ЕИК *********,
адрес: гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26, представлявана от кмета Димитър
Николов, на основание чл. 78, ал. 3 и 8, ГПК, да заплати на ответника по
обратните искове – „ПСТ Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Подуяне, ул. „Бесарабия“ деловодни разноски в
размер от 100 (сто) лева.
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е неправилно, постановено при неправилни изводи и тълкувания на факти и
доказателства по делото и в нарушение на материалния и процесуалния закон,
както и че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства,
което води до необоснованост на съдебния акт.
Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между вредата и деликта, вследствие на който
общината е осъдена да заплати стойността на имуществените щети на процесния
автомобил. Твърди се, че в решението на съда липсват мотиви защо
е приел, че пазарната стойност на увредените части е в размер на 5600 лв.
На следващо място се твърди, че съдът е
извършил погрешен анализ и на останалите доказателства по делото – протокола за
ПТП и показанията на свидетеля – съставител на протокола. По отношение на
протокола се твърди, че е оформен формално, без приложен към него снимков
материал, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила за механизма на ПТП. Твърди се, че неправилно районният
съд е кредитирал показанията на свидетеля Михалев, тъй като те не пресъздават
достатъчно ясно фактите от значение за изясняване на обстоятелствата, при които
е реализирано процесното ПТП.
На следващо място се твърди, че в
оспорваното решение не е установена детайлно пътната обстановка и не са
отразени всички фактори, имащи отношение към вида и размера на претърпените
имуществени вреди, както и че в материалите по делото липсват конкретни данни,
за да се направи изчисление на скоростта на движение, а изясняването на този
въпрос е от съществено значение.
Твърди се, че ищецът не е доказал пълно и
пряко твърдените в исковата молба факти относно времето, мястото механизма на
процесното ПТП и причинно – следствената връзка между него и имуществените вреди,
причинени на лекия автомобил.
Първоинстанционното решение се оспорва и в
частта, с която е отхвърлен обратният иск на община Бургас срещу „ПСТ Груп“
ЕАД, поради липсата на възлагателно писмо от страна на общината. В тази връзка
се позовава на т.15, раздел V от Договор с рег.
№93-ОП-156/60/19.06.2015г., сключен между общината и „ПСТ Груп“ ЕАД, съгласно
която изпълнителят е длъжен всеки първи понеделник на месеца /или последващ
работен ден/ да представя доклад за необходимите ремонтни дейности по настоящия
договор. Твърди се, че смисълът на тази разпоредба е след извършване на обход
на района, отразен в договора, от страна на изпълнителя да бъде направено
предложение за извършване на ремонтни дейности чрез нарочен доклад, а съгласно
т. 16 от Договора изпълнителят е длъжен преди възлагане на СМР да изготвя
предварителна количествено-стойностна сметка, съгласувана с представителя от
сектор „Капитално строителство“ на възложителя.
Твърди се, че липсата на възлагателно
писмо от страна на общината не освобождава изпълнителя по договора от
задължението му за изготвяне на месечни доклади, какъвто по делото не е
представен, а с наличието му е обвързано задължението на общината да възлага
писмено извършването на необходими ремонтни дейности.
Изложени са подробни съображения и се
претендира отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което
да се отхвърли изцяло претенцията на К.К. ***, а в условията на евентуалност –
да се уважат предявените от Община Бургас обратни искове срещу „ПСТ Груп“ ЕАД,
както и всички разноски, направени в производството по обратния иск.
Претендират се направените съдебно - деловодни разноски за двете съдебни
инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на въззивната жалба от К.А.К..
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба „ПСТ Груп“
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Бесарабия“ №114, представлявано от Камен Кичев – изпълнителен директор, чрез
Николай Арабаджиев – директор дирекция „Правно обслужване“, с който
депозираната жалба се оспорва.
Твърди се, че в този участък в процесния
момент е липсвало възлагане на дружеството да изпълнява каквито и да е
дейности, поради което дружеството не може да носи отговорност за негово
състояние.
Посочва се, че са недоказани твърденията
за липса на доклади за необходимите ремонтни дейности.
Твърди се, че в случая липсват
доказателства за неизпълнение или некачествено изпълнение на задължения от
страна на дружеството и поради това от него не може да се търси отговорност за
неизпълнение, а като е достигнал до този извод районният съд правилно е
отхвърлил обратния иск.
Оспорват се всички въведени с въззивната
жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение.
Изложени са съображения и се иска от съда
да потвърди обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен обратният иск.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
На 21.06.2019г. е депозирана молба от К.А.К.,
с която заявява невъзможност да се яви лично в открито съдебно заседание пред
въззивния съд, насрочено за 08.07.2019г., моли делото да се гледа в негово
отсъствие, оспорва въззивната жалба, няма възражения по доклада на съда и няма
да сочи нови доказателства. Претендира потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт. Претендира направените съдебно-деловодни разноски пред двете
съдебни инстанции. Представя списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие от 19.06.2019г.
За насроченото за 08.07.2019г. открито
съдебно заседание, третото лице-помагач „ПСТ Груп“ ЕАД е било нередовно
призовано, поради което делото е отложено и насрочено за 16.09.2019г.
В съдебно заседание за въззивника – Община Бургас се явява юрисконсулт Алексиев, който
поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна К.А.К. не се явява.
Третото лице помагач „ПСТ Груп“ ЕАД не
изпраща представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира
следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.50, чл.84, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, а обратните искове - чл. 79, ал.1, вр. чл. 63 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, уточнена с молба от 10.07.2018г., подадена от К.А.К.,
чрез пълномощника адв. К.М. ***, с която се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1250 лв., предявена като частичен иск,
представляваща стойността на претърпените от К.К. вреди вследствие на настъпило
ПТП на 31.03.2018г. и увредени два броя джанти и два броя гуми, представляваща
дължимо обезщетение, включващи необходимите материали и труд, както и законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът
притежава лек автомобил марка „***“, с рег.
№ВР4218СВ, който притежава всички необходими документи за движение по пътищата.
Твърди се още, че на 31.03.2018г., около
22.30 часа ищецът управлявайки автомобила си в посока гр. Бургас на главен път III - 906 17 км, попада в необезопасена дупка. За
събитието ищецът уведомил органите на ОД МВР Бургас, след което пристигнала
група и бил съставен протокол, в който били отразени щетите по автомобила.
Твърди се още, че след направена справка в
сайтове за автомобили и принадлежности, ищецът установил, че средната пазарна
стойност на един брой увредена джанта от този модел и марка е в размер на 2350
лв., а стойността на една гума – 850 лв.
Сочи се като правно основание за
ангажиране отговорността на ответника – чл.2, ал.5 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/, легитимиращ ответника като собственик, във вр. чл. 31 и чл.
48, ал.2 б. „а“ ППЗП. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба,
ищецът не е получавал обезщетение за получените увреждания на автомобила си.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е подаден отговор на исковата молба от Община Бургас, с който предявеният иск
се оспорва като неоснователен. Изложени са обстойни доводи за неоснователност
на исковите претенции и се претендира тяхното отхвърляне. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В същия ден е депозирана молба с вх. №32466/01.08.2018г.,
с която се иска, на основание чл. 219, ал.1 от ГПК да бъде конституирано „ПСТ
Груп“ ЕАД като трето лице - помагач на страната на ответника Община Бургас. На
същата дата е предявен и обратен иск срещу „ПСТ Груп“ ЕАД, с който се
претендира, в случай, че бъдат уважени предявените от К.К. искове, да бъде
осъдено „ПСТ Груп“ ЕАД, след изпълнение на постановеното осъдително решение от
страна на общината, да заплати на последната процесните суми: 1250 лв.,
представляваща стойността на причинените щети на собствения на ищеца автомобил;
присъдените в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски; заплатените от
общината държавни такси, направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Интересът си от предявяване на обратния иск Община Бургас
обосновава със сключения между нея и „ПСТ Груп“ ЕАД договор, с който общината е
възложила на дружеството извършване на дейности по строителство, ремонт и
поддържане на улиците /подробно описани в договора/ и общинските пътища с
техните съоръжения на територията на Община Бургас и описаният пътен участък,
където е настъпило ПТП попада в обхвата на горепосочения договор, който е със
срок на действие 4 години и започва да тече от датата на сключването му - 19.06.2015г.
Твърди се, че щетите, възникнали от процесното ПТП са в резултат от
неизпълнение на поети с договора за възлагане задължения от изпълнителя.
Изложени са подробни съображения и се претендира в случай, че бъдат уважени
исковите претенции на К.К. ***, то да бъде осъдено „ПСТ Груп“ ЕАД, след
изпълнение на постановеното осъдително решение от страна на общината, да
заплати в полза на последната сумите, както следва: 1250 лв., представляваща стойността
на причинените щети на лек автомобил Фолксваген „Ф*“,
присъдените в полза на ищеца разноски, включително адвокатски хонорар, както и
заплатените от общината държавни такси, направените съдебно-деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 27.08.2018г., районният
съд е конституирал „ПСТ Груп“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на
Община Бургас и е приел за съвместно разглеждане предявения от общината срещу
дружеството обратен иск за осъждане на ответното дружество да заплати сумата,
за която е уважен главният иск, както и направените разноски.
Препис от обратния иск е връчен на
дружеството „ПСТ Груп“ ЕАД, което от своя страна в законоустановения срок депозира
писмен отговор, в който се развиват доводи за неоснователност както на главния
иск, така и на обратния иск и се претендира да бъдат отхвърлени.
Бургаският окръжен съд като взе предвид
разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Пред първата инстанция са представени и
приети като писмени доказателства застрахователна полица от 09.03.2018г., регистрационен
талон, протокол за ПТП от 31.03.2018г. /с приложен към протокола снимков
материал/, в който е посочено, че водачът попада в дупка на пътното платно с
размер 80/60/20, вследствие, на което става причина за ПТП.
Представен е Договор 93_ОП-156/60/19.06.2015г.,
сключен между Община Бургас като възложител и ДЗЗД „ПСТ Бетон“ в качеството му
на изпълнител, по силата, на който дружеството се е задължило да извършва
дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците, /подробно описани в
договора/ и общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община
Бургас.
Представен е в хода на първоинстанционното
производство и договор за създаване на гражданско дружество от 10.02.2015г.,
между „ПСТ Груп“ ЕАД и „М & С Бетон“ АД /съдружници/. В договора за
гражданско дружество са уговорени районите, за които отговаря всяко от
дружествата, като видно от него процесното ПТП е настъпило в район, който се
поддържа от съдружника „ПСТ Груп“ ЕАД.
Пред първата инстанция е разпитан
свидетелят: Михаил Петров Михалев – съставител на протокола за ПТП, за
установяване на обстоятелства, свързани с процесното ПТП. От показанията му се
установява, че процесното ПТП е настъпило на пътя в посока с. Лъка, към
тухлената фабрика преди гр. Бургас, след разклона за кв. Черно море, дупката
била на дясната лента по средата. Според свидетеля Михалев е била доста голяма
и не може да посочи дали водачът е имал възможност да я надкрачи с автомобила,
като два дни след процесния инцидент вече била запълнена. Произшествието е
станало в тъмната част на денонощието и според свидетеля водачът на автомобила
не е имал възможност да я възприеме отдалеч. Свидетелят направил на водача
проверка за алкохол и упойващи вещества. На мястото е нямало улично осветление,
нито сигнализация, обозначаваща и обезопасяваща дупката.
Пред първата инстанция е извършена и
приета съдебна автотехническа експертиза, според заключението на която, увреждането
на автомобила следва да се постави в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на ПТП от 31.03.2018г., /като увреждането на джантите не подлежи на ремонт, а
се налага тяхната подмяна/, а пазарната стойност на двете джанти е на обща
стойност 1200 лв., по 600 лв. всяка. Според заключението на вещото лице процесното
ПТП е настъпило на територията на община Бургас. Вещото лице посочва и
приблизителните размери и място на деформацията на пътното платно. Посочва се,
че настъпилите увреждания са съпоставими по вид и степен с вида и размерите на
препятствието. Според вещото лице скоростта на движение не може да бъде
изчислена точно. В заключението е посочено още, че водачът е имал обективна
възможност да отклони автомобила надясно на около 1 метър и да избегне по този
начин попадането на левите колела в деформацията. В съдебно заседание вещото
лице дава уточнения, като заявява, че не е направил оглед на гумите от
вътрешната им страна, не ги е проверявал и не знае дали са модификация RunFlat. Посочва още, че цената на джантите е
установил от български и немски интернет сайтове, но не може да посочи кои са
те. Заявява, че водачът е могъл да избегне според него дупката, навлизайки в
насрещната лента.
Това заключение е оспорено своевременно от
ищеца и е допуснато извършване на повторна експертиза, която да отговори на
въпросите: има ли увреждания на гумите от вътрешната им страна, те модификация
RunFlat ли са, кога са произведени и каква е пазарната им стойност, като посочи
и конкретните източници на информация от българския пазар.
От неоспореното заключение на повторната
съдебна автотехническа оценъчна експертиза се установява, че гумите са
произведени през м. април 2013г., същите са с оригинални лети джанти марка „Lorinser”, като средната пазарна стойност за два
броя гуми с оригинални лети джанти от съответната марка – втора употреба, е в
размер на 5608 лв. Вещото лице е посочило източниците си на информация от българския
пазар, като е сравнило цените в три интернет сайта. В заключението е описано подробно
състоянието на гумите, като е посочено, че не са модификация RunFlat, а в
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че гумите не могат да бъдат
използвани, а се налага тяхната подмяна.
Настоящият състав не кредитира
заключението на първоначалната експертиза в частта относно пазарната стойност
на два броя гуми и джанти, тъй като в тази част експертизата почива на
предположения, а в уточненията си дадени в съдебно заседание, вещото лице не може
да посочи източниците си на информация. По този въпрос настоящият състав
кредитира повторното заключение като обосновано и законосъобразно.
Първоначалното заключение не се кредитира
от настоящия състав и в частта, в която вещото лице е посочило, че водачът е
имал обективна възможност да избегне деформацията на пътя, чрез навлизане в
платното за насрещно движение, тъй като в тази част заключението също почива на
предположения.
След изготвяне на повторната експертиза, с
молба /поддържана в съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на
20.02.2019г./, от К.К. е направено увеличение на цената на исковете от 1250 лв.
на 5608 лв., довнесена е държавна такса. С протоколно определение от
20.02.2019г., районният съд е приел изменението на исковете, с което частично
предявените претенции се увеличават до пълния размер на претендираните
обезщетения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.50 от ЗЗД предвижда, че
за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Според разпоредбата на
чл.3, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване.
Съгласно чл.8, ал.3 от Закон за пътищата общинските пътища са публична общинска
собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от
общините – чл.31 от Закон за пътищата. Безспорно пътният участък, в който е
реализирано ПТП, е част път, за който общината отговаря, защото е на нейна
територия. В конкретния случай, отговорността на собственика на пътя в
хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е в недостатъчната грижа, която е положена за
обезопасяването на вещта, за да не излязат от нейната употреба вреди.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на дата – 31.03.2018г. около 22:30 часа в гр. Бургас, на главен
път III - 906 17, водачът на лек автомобил с рег. № ВР 4218 СВ, попада в дупка
на пътното платно, вследствие на което самостоятелно допуска пътно-транспортно
произшествие, от което са настъпили материални щети по автомобила. По делото се
установява, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие е
нанесена вреда на лекия автомобил – марка ***, изразяваща се в увреждане на предна
лява гума, предна лява джанта, задна лява гума и задна лява джанта.
Установи се, че ищецът не е употребил
алкохол и упойващи вещества, а дупката се е сливала с пътното платно и в
тъмната част на денонощието се е забелязвала късно. Установи се, че не е имало
никакви предупредителни табели за наличие на препятствие на пътя, нито
осветление. Установи се още, че дупката не е могла да бъде заобиколена /или
надкрачена/, защото това би означавало преминаване в съседната лента за
движение, в която също се движат автомобили, и по този начин би могла да се
предизвика опасност от настъпване на ПТП.
Няма спор, че пътят, на който е настъпило
произшествието е общински път по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата.
В този смисъл, предвид задължението на Община Бургас да осигури обезопасяването
на участъците от път, публична общинска собственост, следва да бъде ангажирана
отговорността на ответната община. В конкретния случай, вината на собственика
на съоръжението в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е в недостатъчната грижа, която е
положена за обезопасяването на вещта, за да не излязат от нейната употреба
вреди. Освобождаване от отговорност би могло да настъпи само ако се докаже от
страна на собственика, че вредите са настъпили вследствие на случайно събитие,
по вина на трето лице или по изключителната вина на пострадалия, като никое от
изброените обстоятелства не се установява в настоящия случай.
Ето защо предявеният иск от К.К. *** е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Като взе предвид, че направените от страна
на въззивната инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил районния съд в тази част от атакуваното първоинстанционно решение,
настоящият състав намира, че то следва да бъде потвърдено по отношение на
предявения иск от страна на К.К. ***.
По отношение на искането за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, съдът
намира, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът намира, че следва да бъде разгледана
претенцията против „ПСТ Груп“ ЕАД със седалище гр. София, тъй като претенцията
е предявена при условията на евентуалност и с уважаване на главния иск се
установява нейната висящност и съдът дължи произнасяне.
Предявеният обратен иск е с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От представения по делото Договор от
10.02.2015г. за създаване на гражданско дружество, е видно, че „ПСТ Груп” ЕАД и
„М&С Бетон” АД в качеството им на съдружници обединяват усилията си за организиране
и осъществяване на съвместна стопанска дейност, като създават гражданско
дружество с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка,
като съдружниците ще участват в дружеството под името „ПСТ Бетон” ДЗЗД. Видно
от представения по делото Договор от 10.02.2015г. съдружникът „ПСТ Груп“
ЕАД е приел да осигурява изпълнението на
строително-монтажни работи с обхват, съвпадащ с вписаните за съдружника
категории строежи според Централния професионален регистър на строителя.
От представения по делото Договор от
19.06.2015г., е видно, че Община Бургас в качеството ѝ на възложител е
възложила на ДЗЗД „ПСТ Бетон” със седалище гр. София в качеството му на
изпълнител да извършва дейности по строителство, ремонт и поддържане на
улиците, попадащи в регулацията на Община Бургас, като на основание т.2 с
възлагателно писмо се определя срок за изпълнение на конкретен вид строителство
и/или строително-ремонтни работи. На основание чл. 2 от Раздел ІV – „Права и
задължения на възложителя” възложителят се задължава да уведомява предварително
писмено изпълнителя за дейностите и строително-монтажните работи, които да
бъдат извършени по настоящия договор чрез възлагателно писмо, като същото
следва да съдържа срок за изпълнение и на база предварително количествено-стойностна
сметка ориентировъчни количества на видовете работи и материали. Съгласно чл.
15 от Раздел „Права и задължения на изпълнителя” изпълнителят е длъжен до всеки
първи понеделник на месеца да представи доклад за необходимите ремонтни дейности
по настоящия договор, а съгласно чл. 16 изпълнителят е длъжен преди възлагане
на всяка СМР да изготви ПККС /предварителна количествено стойностна сметка/,
съгласувана с представителя от Сектор „Капитално строителство“ на възложителя.
Изрично в представения по делото Договор
от 19.06.2015г., дружеството се е задължило да представя доклад до всеки първи
понеделник на месеца за необходимите ремонтни дейности по настоящия договор.
Действително за изпълнителя съществува задължение да предприеме действия по отремонтирането
на пътните настилки след писмено възлагане от страна на възложителя, но за
целта е необходимо изрично уведомяване от негова страна за констатиране на
дупки и неравности по настилката, за каквито действия няма доказателства в
настоящото производство. Мястото, на което е настъпило процесното ПТП съвпада с
районът, който се поддържа от „ПСТ Груп“ ЕАД. При това положение, съдът намира,
че при липсата на каквото и да е уведомяване от страна на „ПСТ Груп“ ЕАД спрямо
Община Бургас не може да се приеме, че дружеството – ответна страна по
предявения обратен иск се е освободило от своите поети задължения по
поддръжката на пътната настилка.
Ето защо настоящият състав намира, че
дружеството - „ПСТ Груп“ ЕАД е поело задължението за периода, който включва и
датата на настъпилото пътно-транспортно произшествие да извършва текущ ремонт и
поддържане на улични, пътни и тротоарни настилки на територията по отношение на
пътната мрежа на гр. Бургас и вследствие на неизпълнение на това задължение по
тази улица е била налице разбита пътна настилка (необозначена и необезопасена),
което е довело до настъпване на пътно-транспортно произшествие и настъпване на
вреди от това произшествие. От изложеното следва, че от неизпълнението на
сключеният между страните договор е настъпила вреда за Община Бургас, която
следва да бъде обезщетена от дружеството, поело текущия ремонт на конкретния
участък от пътя.
Тъй като след направеното увеличение на
исковете от страна на К.К.,*** не е увеличила своите претенции, то съдът
намира, че остава сезиран с първоначалния предявен размер на обратния иск –
1250 лв., който е основателен и следва да бъде уважен, като бъде осъдено „ПСТ
Груп“ ЕАД да заплати на Община Бургас сума в размер на 1250 лева,
представляваща изплатено обезщетение на трето лице при условие, че Община
Бургас изпълни своето задължение спрямо първоначалния ищец по делото – К.К..
Като взе предвид, че направените изводи от
страна на първоинстанционния съд не съвпадат с тези, до които достига въззивната
инстанция /в тази част на първоинстанционното решение/, съдът намира, че
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, в
която е отхвърлена претенцията на Община Бургас против „ПСТ Груп“ ЕАД и вместо
него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което
предявения обратен иск да бъде уважен до размера от 1250 лв., ведно с
обезщетение за забавено плащане при условие, че Община Бургас изпълни своето
задължение спрямо К.К..
С оглед потвърждаването на
първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявеният главен иск,
то по него разноски се дължат на въззиваемия К.К.. Поискани са своевременно и е
представен списък, както и доказателства за плащане, видно от които разноските
на въззиваемия са в размер на 330 лв. – адвокатски хонорар, като последният е в
минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тези разноски следва да се
понесат от Община Бургас и не следва да бъдат възлагани на третото лице „ПСТ
Груп“ ЕАД, тъй като представляват последица от уважаване на иска срещу общината
и са свързани с нейно процесуално поведение.
С оглед отмяната на първоинстанционното
решение, в частта, с която е отхвърлен обратният иск и уважаването му от
въззивната инстанция, то по него право на присъждане на разноски има Община
Бургас за производството пред двете съдебни инстанции. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. В чл. 37, ал. 1 от ЗПП е посочено, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а
чл. 25 от НЗПП, предвижда, че възнаграждението по граждански дела за една
инстанция за защита по дела с определен материален интерес е от 100 до 300 лв.,
поради което настоящият състав намира, че следва да бъде присъдена в полза на
въззиваемата страна сумата от 100 лв. за производството пред всяка инстанция,
т.е. общо 200 лв.
Останалите направени от Община Бургас
разноски в производство са следните: 112 лв. – държавна такса за производството
пред БОС, а за производството пред районен съд: 50 лв. - държавна такса по обратния иск, 100 лв. -
депозит за съдебна автотехническа експертиза, 50 лв. - депозит за съдебна
автотехническа експертиза. Общият размер на разноските за двете съдебни
инстанции е 512 лв. При този изход на делото, на въззивника Община Бургас се
дължат разноски в размер на 397,71 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на „ПСТ Груп“ ЕАД.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №410/22.02.2019г,.
постановено по гр.д. №4780/2018г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с
която са отхвърлени са обратните искове на Община Бургас за осъждане на „ПСТ
Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Подуяне, ул. „Бесарабия“, да й заплати сума в общ размер от 1250 лева,
представляваща част от дължимата от Община Бургас в полза на К.А.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, „Приморски парк“ 536 №271, главница от 5600 лева за
увреждане на предни и задни две леви джанти и две леви гуми на лек автомобил „***”,
рег. № ВР4218СВ, собственост на ищеца, последица от преминаване на левите
колела на автомобила през дупка на пътното платно при ПТП от 31.03.2018 год. на
път ІІІ-906, 17 км., както и в частта, с която е осъдена Община Бургас, ЕИК
*********, адрес: гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26, представлявана от кмета
Димитър Николов, на основание чл. 78, ал. 3 и 8, ГПК, да заплати на ответника
по обратните искове – „ПСТ Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Подуяне, ул. „Бесарабия“ деловодни разноски в
размер от 100 (сто) лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район Подуяне, ул.
„Бесарабия“ № 114, представлявано от Камен Вълков Кичев да заплати на Община Бургас,
представлявана от Кмета Димитър Николов сума в размер на 1250 /хиляда двеста и
петдесет/ лева, представляваща част от дължимата от Община Бургас в полза на К.А.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, „Приморски парк“ 536 №271, главница от
5600 лева за увреждане на предни и задни две леви джанти и две леви гуми на лек
автомобил „***”, рег. № ВР4218СВ, собственост на ищеца, последица от
преминаване на левите колела на автомобила през дупка на пътното платно при ПТП
от 31.03.2018 год. на път ІІІ-906, 17 км., ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата от 1250 лева, от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, при
условие, че Община Бургас изпълни задължението си спрямо К.А.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, „Приморски парк“ 536 №271.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №410/22.02.2019г,.
постановено по гр.д. №4780/2018г. по описа на Бургаски районен съд, в
останалата част.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********,
адрес: гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26, представлявана от кмета Димитър
Николов, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, сумата от 330 /триста и
тридесет/ лв., представляваща направените съдебно деловодни разноски в
производството по в.гр.д. №833/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район Подуяне, ул.
„Бесарабия“ № 114, представлявано от Камен Вълков Кичев да заплати на Община
Бургас, представлявана от Кмета Димитър Николов сума в размер на 397,71 /триста
деветдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/ лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по предявения обратен иск за производството
пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчване на препис на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: