РЕШЕНИЕ
№ 168
16.05.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 07.05.2019г., в следния
състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Симона Кирилова
При участие на секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 213 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивнa жалбa от Сдружение
„Асоциация по машинно строително и транспортно инженерство“- гр. София. срещу
Решение № 1153 от 29.10.2018г., постановено по гр. д. № 4131/2018г. по описа на
Пернишки районен съд и по две Частни жалби с пощенски клейма от
14.01.2019 и 18.02.2019г. от „Европейски политехнически университет“-гр. Перник
срещу определение от 11.12.2018г. на ПРС по същото дело, постановено по чл. 248 ГПК.
С решението по делото ПРС е отхвърлил исковете по чл.
415 ГПК на асоциацията –жалбоподател за установяване на дължимост на суми по
издадена заповед за изпълнение срещу ответния университет, представляващи възнаграждение
за извършена услуга-реклама на университета.
С обжалваното определение ПРС е оставил без
разглеждане искането на университета да му се присъди адвокатски хонорар.
Във въззивната жалба на асоциацията са изложени
оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост
на решението по делото на ПРС. Оспорва изводите на съда за липса на съгласие на
ответника със задължението. Позовава се и на заключението на вещото лице, че е
било възможно издадените от него фактури да са заличени постфактум от
счетоводните програми на ответника.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете и
разноски.
С частните жалби на ответника по исковете се твърди,
че подадената от него молба за разноски не била по чл. 248 ГПК, а по чл. 250 от ГПК. Твърди с решението ПРС да не се е произнесъл по неговото искане за
разноски и молбата му била по чл. 250 ГПК при което срока бил едномесечен от
връчване на решението. Иска се отмяна на определението и да му се присъди
хонорар според минималните размери по Наредба 1/2004г.
Университета е депозирал отговор на жалбата на
асоциацията, с който я оспорва и иска потвърждаване на решението.
Асоциацията не е депозирала отговор на частните жалби.
В съдебно заседание не се явява представител на
асоциацията-жалбоподател, ответния университет чрез адвокат М. оспорва жалбата
и поддържа своята частна жалба като претендира разноски.
ПОС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението за
валидно и допустимо. По правилността на решението ПОС е ограничен от
оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
За уважаване на иска в необходимо от фактическа страна
по делото да се докаже от ищеца, че му е била възложена от ответника определена
услуга – реклама в твърдените от ищеца печатни издания, че е извършил услугата
и тя е била одобрена (приета).
ПОС намира, че тези обстоятелства не са установени по
делото.
СЧЕ не доказва осчетоводяване на представената по
делото фактура от ответника. Фактурата не подпис на представител на ответния
университет. Тя е частен документ и като такъв няма доказателствена стойност по
отношение на твърденията на своя издател.
Представения доклад от 2016г. също не доказва
твърденията на ищеца. Той не съдържа изявления за съгласие с възникването или
съществуване на задължението.
Не е доказано и извършване на реклама от ищцовото
юридическо лице. Представените фотокопия от страници (вкл. заглавна) на книги
представляват печатен материал по смисъла на чл. 187 ГПК и ПРС неправилно не ги
е ценил като доказателство.
Те обаче не доказват, че ищцовата асоциация е издател
на книгите-никъде от фотокопията този факт не е виден, а твърденията са именно
затова. В тях е посочено само името на К.К., явно като автор, но не е ясно от
кого е издадена съответната книга, по чия поръчка е издадена и не може да се
приеме, че това е станало от ищеца или по негово възлагане, за да се счита, че
ищеца е извършил реклама на университета.
Други доказателства не са ангажирани от ищеца, поради
което с оглед на изложеното иска не доказан по основание и правилно е бил
отхвърлен от ПРС.
По частните
жалби на ответния университет срещу Определението от 11.12.2018г. с което е оставена без разглеждане молба на
университета за присъждане на разноски ПОС намира, че и двете са процесуално недопустими по следните съображения:
Частната жалба с вх. 5422/20.02.2019г. е недопустима,
защото е просрочена –депозирана е далеч след връчването на определението от
11.12.2018г. на университета (определението е връчено на 07.01.2019г. и двуседмичния
срок е изтекъл на 21.01.2019г.) Освен това тя е
с идентично съдържание и искане с предходно подадената частна жалба от
15.01.2019г. при което по чл. 126 ГПК е недопустима.
Частната жалба с вх. 5422/20.02.2019г. е недопустима
на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 101, ал. 3 ГПК. ПРС е дал
указание да се плати държавна такса от 15,00 лева в едноседмичен срок от
съобщението, като съобщението с указанията е връчено на 08.02.2019г. Таксата е
платена и разписката за плащане представена на 18.02.2019г.-видно от датата на
разписката на л. 20 от настоящото дело, а срокът е изтекъл на 15.02.2019г.-
Петък присъствен ден, при което частната жалба е следвало да бъде върната
поради неотстранени в срок нередовности.
С оглед горното
и двете частни жалби ще следва да се оставят без разглеждане от ПОС.
По
разноските:
При този изход на спора на ищеца въззивник не се дължат
разноски за въззивното производство.
На ответника въззиваем се дължат разноски за
въззивната инстанция в размер на 1500,00 лева за адвокатски хонорар-реално
заплатени видно от представения договор за правна помощ.
С отговора на въззивната жалба ответника въззиваем е
поискал разноски за заповедното производство, но ПОС намира, че такива не се
дължат тъй като искането е несвоевременно. Крайния момент за искането за
разноски в заповедното производство е приключване на единственото съдебно
заседание в първа инстанция. В този смисъл е т. 11 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС и съгласно т. 12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Да не говорим, че в
заповедното производство ответника въззиваем не е представляван от адвокат.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1153 от 29.10.2018г., постановено по гр. д.
№ 4131/2018г. по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Сдружение „Асоциация по машинно строително и
транспортно инженерство“- гр. София, Булстат:********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Надежда 3“, бл. 333, вх. В, ап. 49 ДА ЗАПЛАТИ на
„Европейски политехнически университет“-гр. Перник с Булстат: ********* и
седалище и адрес в гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“23 сумата от 1500,00 лева разноски за
адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими частни жалби вх. N.1266/15.01.2019г. и вх.N. 5422/2019г.
на регистратура на пернишки районен съд, депозирани от „Европейски
политехнически университет“ срещу Определението от 11.12.2018г. на ПРС по
гр.д.4131/2018г.
Настоящото решение в частта, с която се оставят без
разглеждане частните жалби на университета (имаща характер на определение),
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на решението.
В останалата си част решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.