Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23.03.2021 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Нейка Т., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №398 по описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на К.М.Т. ЕГН **********,
изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора
с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения, за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на
служители на Затвора - Стара Загора, като за същите се твърди, че са настъпили
в резултат на действия и бездействия на затворническата администрация. С оглед
постъпила по делото доуточняваща молба, неимуществените вреди са оценени на
стойност от 25 000.00 лв. Периодът за който се претендира обезщетение е от
01.07.2009 год. до 02.07.2020 год. – от постъпването му в затвора до „настоящия
момент“ - датата на завеждане на исковата молба в съда.
Ищецът твърди, че през времето на престоя му в
затвора е бил подложен на силен стрес и „нечовешки условия на живот“. Заявява,
че в продължение на 6 години е бил поставен в килия с 12 други лишени от
свобода, като не са му били осигурявани елементарни санитарно-битови условия в
т. ч. и такива свързани със задоволяване на физиологичните му нужди. Лошите
условия на живот са били налице през целия период на пребиваването му в
затвора, като се твърди и че към момента, в групата му, 26 човека ползвали една
и съща тоалетна и мивка. Ищецът бил подложен на системен физически и психически
тормоз от служителите на затвора, в резултат на което започнал да получава
епилептични припадъци, като в следствие на това бил приет за лечение в
стационара на пенитенциарното
заведение, където му била поставена диагноза „епилепсия с генерализирани
пристъпи“, съответно бил подложен на медикаментозно лечение. Твърди, че не му е
предоставена възможност, както да се снабдява и приема предписаните ми
лекарства, така и да провежда адекватно проследяване на заболяването си в т. ч.
му е бил отказан достъп до медицинските му документи. В следствие на
упражняваната спрямо него груба вербална и физическа агресия заболяването му се
било изострило, като в резултат на това търпял физически неудобства. Ищецът
заявява, че служителите на затвора го унижавали и сериозно накърнявали
човешкото му достойнство – бил затварян сам в отделен коридор, както и в
случаите, когато получавал пратка, същата била разрязвана цялата и пр. Счита,
че тези действия били провокирани от факта, че той отстоявал и защитавал
правата си. В тази връзка лишеният от свобода твърди, че бил спрян от училище и
от работа, както и че нему било отказано правото на отпуск и гарнизон,
последното довело и до раздяла със семейството му. Като цяло се търси
справедливо обезщетение за причинените на ищеца болки, душевни страдания и
неудобства в следствие на действията и бездействията на затворническата
администрация в Стара Загора, довели в крайна сметка да влошеното му физическо
психическо здраве, както и повлияли негативно върху обществения му и социален
статус. С исковата молба се търси визираното парично овъзмездяване на описаните
вреди, като се претендират и сторените в съдебното производство разноски.
Ответникът - Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и защита,
оспорва предявения иск. Твърди, че същият е неоснователен, като погасен по
давност за периода от 01.09.2009 год. до 02.07.2015 год. Заявява, че в частта
за времето от 02.07.2015 год. до 13.07.2016 год. искът на лишения от свобода е
недопустим, тъй като за този период К.Т. не е пребивавал в Затвора - Стара
Загора, тъй като считано от 25.06.2015 год. до 13.07.2016 год. е бил настанен в
Затвора - Пазарджик. Ответникът счита исковата претенция за неоснователна и
недоказана, както по отношение липсата на санитарно-битови условия в затвора за
целия период на престоя, на лишения от свобода, така и за твърденията, свързани
с незаконосъобразните действия на служителите на администрацията, изразяващи се
в упражняван психически и физически тормоз. Излагат се подробни съображения във
връзка с липсата на причинно-следствена връзка между условията в затвора и
медицинското състояние на лицето, като се отричат твърденията за влошеното му
здравословно състояние, както и за възникване на заболяването му през време на
изтърпяване на присъдата. Заявява се, че е невярно твърдението, че К.Т. е бил
лишаван от възможност за обучение, работа и отпуски, като се твърди, че предвид
фактите от обективната действителност, подкрепени с представените по делото от
страна на ответника писмени доказателства, ищецът е посещавал учебно заведение,
съответно основателно е бил спрян от работа, поради несправяне с трудовите си
задължения. От наличната справка за провеждани свиждания било видно, че лишения
от свобода е бил посещаван редовно само от баба си, а не от дъщеря си и жената
с която живеел, като този смисъл
затворническата администрация не го е лишила от възможността да се вижда със
семейството си и действията й не са допринесли за твърдяната раздяла.
Ответникът заявява също, че поставянето на ищеца при наличните условия в
Затвора – Стара Загора, нито е имало за цел, нито реално е довело до потискане,
унижение или неблагоприятно засягане на неговата личност. Излага се становище,
че затворническата администрация е полагала необходимите усилия за поддържане и
подобряване на санитарно-битовите условия в мястото за лишаване от свобода,
като в тази връзка е извършен и ремонт на сградата на затвора, който е
приключил в началото на 2016 год. Заявява се също, че като цяло, на лишените от
свобода се създават условия за реализиране на правата им в обхвата на
ограниченията, произтичащи от съответния наложен режим, като начинът на
изпълнение на наложеното наказание не е надхвърлил неизбежното страдание,
свързано с произтичащите от изтърпяване на самото наказание лишения. Оспорват
се фактическите твърдения, изложени в исковата молба, като се заявява, че по
отношение упражняваните спрямо Т. тормоз и унижения липсват каквито и да било
конкретни доказателства относно времето, мястото и лицата, които са извършвали
незаконосъобразните действия.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото, чрез участващия прокурор,
дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Излагат се съображения за изтекла погасителна давност на исковата претенция за
периода от 2009 год. до 2015 год. Твърди се, че искът се явява недопустим в
частта му за периода от 25.06.2015 год. до 13.07.2016 год. Поддържа се, че не
са налице достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията за извършени
нарушения от страна на затворническата администрация по отношение лишения от
свобода, както и че като цяло не се доказва наличието на незаконосъобразни действия или бездействия,
довели до претърпяването на претендираните за овъзмездяване неимуществени
вреди.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените документи по делото, е видно, че с влязла в сила на
28.09.2010 год. присъда №65 от 08.04.2010 год. по ВНОХД №84/2010 год., по описа
на Апелативен съд, гр. Пловдив е отменена частично присъда №175 от 21.12.2009 год.,
по НОХД №678/2009 год., по описа на Окръжен съд, гр. Стара Загора, като на
основание чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115 и чл.54 от Наказателния
кодекс апелативният съд е осъдил К.Т. на 15 години лишаване от свобода, като е
постановил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. Т. е
постъпил в Затвора, гр. Стара Загора на 01.07.2009 год. с начало на наказанието
– 11.05.2009 год. Ищецът е бил настанен в „приемно отделение“ 1-ва група, като
в последствие е преразпределен в група „обвиняеми, подсъдими“ 8 – ма група, а
считано от 27.10.2010 год. е преразпределен в 3-та група –„осъдени, неработещи,
учащи“. Поради обективни причини лицето е пребивавало временно в Затвора –
Пазарджик за периода от 25.06.2015 год. до 13.07.2016 год., като връщайки се в
Стара Загора е настанен в 4-та група – „осъдени, неработещи, учащи“. Считано от
29.08.2018 год. Т. е разпределен в 7-ма група на Корпуса за работещи в Затвора -
гр. Стара Загора, като първоначално е устроен на работа в арматурен цех, а
по-късно, считано от 18.03.2020 год. – в мебелен цех. Със заповед №Л-2132 от
26.09.2019 год. на началника на Затвора – Стара Загора на основание чл.66, ал.2
във връзка с чл.66, ал.1 от ЗИНЗС режимът за изтърпяване на наказанието на К.Т.
е изменен от „строг“ на „общ“. С определение №293 от 21.05.2020 год.,
постановено по ЧНД №213/2020 год., по описа на Старозагорски окръжен съд е
отхвърлена, като неоснователна молбата на л. св. за условно предсрочно
освобождаване, по отношение остатъка от неизтърпяната част от наказанието му с
основен мотив, че не е налице втората положителна предпоставка за реализирането
на института по чл.70, ал.1 от НК, а именно: осъденият да е дал доказателства
за своето поправяне в т. ч. да е налице поведение, сочещо на завършен
корекционен процес във връзка с извършеното престъпление и наложеното му за
това наказание, т. е. да са осъществени целите по чл.36 от НК. Постановеният
съдебен акт е потвърден с определение №250 от 08.06.2020 год., постановено по
ВЧНД №225/2020 год., по описа на Апелативен съд, гр. Пловдив. Със заповед
№Л-2964 от 21.09.2020 год. на Началника на Затвора - Стара Загора, на основание
чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС /Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража/ и във връзка с докладна записка от
организатора на стопанската дейност в Мебелен цех при ДП „ФЗД“, ТП Стара
Загора, Т. е спрян от работа, поради факта, че същият, съобразно липсата на
достатъчно умения и несработване с колектива не успява да се справя с възложените
му трудови функции. Считано от 07.10.2020 год. лишеният от свобода отново е
върнат в 4-та група –„осъдени, неработещи, учащи“, където пребивава и до
момента.
Съобразно представените по делото писма – справки с изх. №3933 от
19.08.2020 год. /лист 23-24 от делото/ и изх. №211 от 15.01.2021 год. /лист
76-77/ на Началника на Затвора - Стара Загора е видно, че за периода от
01.07.2009 год. до 25.06.2015 год. информация за конкретните спални помещения,
в които е пребивавал лишеният от свобода и тяхната жилищна площ не е налична в
администрацията на затвора, тъй като липсва задължение за архивното й
съхранение. Независимо от това се твърди, че спалните помещения не са били
оборудвани със самостоятелни санитарни възли и течаща вода, но коридорите на
групите са разполагали с общи санитарни възли, снабдени с тоалетни и умивалници
с течаща вода, достъпът до които е бил свободен от 06.00 ч. до 20.00 ч., а в
останалата част от денонощието е осигуряван при необходимост и в съответствие с
нормативните изисквания и изготвения график. Заявява се също, че спалните
помещение са били със стандартно оборудване, светли, отопляеми и проветриви. С
оглед извършения в Затвора – Стара Загора ремонт, значително са подобрени
санитарно-хигиенните и битови условия в мястото за лишаване от свобода, като
изцяло са ремонтирани всички коридори и спални помещения и е осигурен денонощен
достъп санитарен възел и течаща вода. Съгласно представените справки за периода
от 13.07.2016 год. до 29.08.2018 год. К.Т. е пребивавал в килии /спални
помещения/, чиято квадратура е била от 21,5 кв. м. до 25 кв. м., а броят на
лишените от свобода е бил най-малко 3 -ма и най-много 5-ма в зависимост от
съответната квадратура на килията. За този период лицето е разполагало със
самостоятелен санитарен възел с осигурен денонощен достъп до него, като е имал
и възможност да ползва и общото санитарно помещение в коридора на групата,
достъпът до който е бил свободен от
06.00 ч. до 20.00 ч. За времето
на пребиваването си в 7-ма група на Корпуса за работещи в Затвора - гр. Стара
Загора, считано от 29.08.2018 год., Т. бил настанен в килия с квадратура от
10,32 кв. м., при 3-ма на брой лишени от свобода в нея. Самото спално помещение
не е било оборудвано със самостоятелен санитарен възел и течаща вода, но ищецът
е имал денонощен достъп до общия
санитарен възел в коридора на групата. След 07.10.2020 год. лицето е настанено
в килия с 4-ма до 5-ма човека, разполагаща със самостоятелен санитарен възел.
По делото е представена „справка“ от
12.08.2020 год. по отношение л. св., изготвена от директора на Медицинския
център при Затвора - Стара Загора /лист 25/, според която не са регистрирани
епилептични припадъци по време на престоя в затвора, като не се удостоверява,
че лицето получава някакви медикаменти към момента. Твърди се, че има данни за
епилептични припадъци, но същите са наблюдавани в детска възраст. Получавал е
антиконвулсивна терапия до 2009 год. Общото заключение е че Т. е клинично
здрав. Представени са и медицински документи, с които центърът разполага –
Електроенцефалограма от 04.06.2015 год., направление и амбулаторен лист от
28.11.2011 год., удостоверяващ извършен преглед от невролог. Представена е и
медицинска справка за ищеца, датираща от 16.12.2015 год. /лист 31/, издадена от
Директора на МЦ към Затвора - Пазарджик. Данните от същата изцяло се
препокриват с тези, предоставени от МЦ към Затвора – Стара Загора, като се
заявява, че по време на престоя на лицето в Затвора - Пазарджик не са
констатирани състояния, изискващи сериозна медицинска намеса, като не са
установени хронични заболявания, лицето не е изпращано на лечение и не е
получавало медикаменти. По делото е представена и лична амбулаторна карта на Т.
/лест 33 и сл./ с нанесени записи от 01.07.2009 год. до 12.07.2016 год., според
които същият за периода няма съществени отклонения от физическо и психическо
естество в т. ч. не е получавал припадъци.
По делото е налична и справка с изх. №96 от
18.01.2021 год. от директора на СУ „Поп Минчо Кънчев“, гр. Стара Загора /лист
78/, според информацията от която К.Т. е започнал обучение през учебната
2011/2012 год., което е продължило до учебната 2019/2020 год., когато лишеният
от свобода е завършил 11-и клас. За учебната
2020/2021 год. лицето не е подало заявление за ученик с изтъкнат довод, че му
предстои предсрочно освобождаване. Чрез справката се твърди, че Т. е имал
сериозни затруднения с усвояването на учебния материал, поради което с него са
провеждани допълнителни занимания.
От страна на ответника е представена и
справка за провежданите свиждания на лишения от свобода, както и др. информация
по повод реализирането на това му право /лист 93 и сл./. От представените данни
е видно, че за периода от 2016 год. до средата на 2020 год. ищецът е посещаван
основно и единствено от баба си – И.Т.Б., като дъщеря му – Ж. К.а Т. и „бившата
му съпруга“ – И.Г.Д. не са присъствали на свиждания и не са го посещавали
самостоятелно.
По делото са налични и доказателства,
свързани с допускането до работа, респективно спирането от такава за лишения от
свобода – заповеди на Началника на Затвора-Стара Загора и докладни до него,
както и актуална справка за размера на изтърпяното наказания на Т. и остатъка
от него.
Пред
съда, в подкрепа на изложените в исковата претенция твърдения, К.Т. представя
медицинска епикриза, изготвена от завеждащ отделение при Държавна психиатрична
болница „Д-р Г. Кисьов“ - Раднево и амбулаторен лист за насочване към
хоспитализация от 16.04.2009 год. /лист 51-52/. От документите е видно, че
лицето постъпва доброволно в болничното заведение на 20.04.2009 год., като е
изписано на 07.05.2009 год. в добро психично състояние, без установени за
периода на лечение припадъци и с препоръка за прием на медикаменти. От епикризата
е следно, че на 2 -годишна възраст на Т. е поставена диагноза „епилепсия“, като
е имал редки припадъци, около 2-3 -ри на година, като от 2 години не е
получавал такива. От 2004 год., нередовно приемал медикаменти.
По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите И.Т.Б., М.С.С. и Г.М.П..
Свидетелката И.Б.– баба на лишения от свобода, твърди, че ищецът е болен
от епилепсия, от малък. В началото от престоя му в затвора бил вземал лекарства
за това си заболяване, които тя самата му носела. Впоследствие било забранено да се внасят лекарства.
Заявява, че внукът й е бил нападнат в затвора, като вследствие на това му било
станало лошо и получавал припадъци. Твърди, че Т. не бил пускан в отпуска и че
не работи в затвора, както и че не знае дали той учи. Заявява, че ищецът има
дъщеря от жената с която е живеел на семейни начала. След като влязъл в затвора
– преди 6 години, той се бил разделил с майката на детето си. Свидетелката
твърди, че е посещавала лишения от свобода редовно, като е водела с нея и
дъщеря му. Твърди се, че му е носела и храна, която служителите в затвора,
слагали в сандъци и тя не знаела дали му е била давана. Част от храната била
нарязвана на малки парчета.
Свидетелят М.С. заявява, че познава К.Т., като с него са били заедно в
затвора и за определен кратък период след 2012 год. са били съкилийници. С. не
си спомня в коя килия са били настанени заедно, нито пък в коя килия
впоследствие Т. е бил преместен, както и конкретните периоди за това. За
времето в което са били заедно в едно помещение посочва, че е имало около 16
човека общо, при размери на килията от 20 кв. м. и почти пълна заетост. До 2015
год., до тоалетна се ходело в „кофи“, като преди ремонта спалните помещения
били заключвани от вечер до сутрин. През деня достъпът до общия санитарен възел
бил свободен, като „кофите“ се ползвали за физиологични нужди само нощем. Липсвали
каквито и да било условия за нормално битуване не само в това помещение, а
изцяло в затвора. Килиите били мръсни, олющени и стените се къртели.
Почистването ставало от самите лишени от свобода, като препарати почти не им
били давани. Общата баня се ползвала от 100 човека наведнъж. Потвърждава, че
голяма част от лишените от свобода, включително и той, в края на 2015 год. били
преместени от Затвора - Стара Загора в Затвора - Пазарджик. След ремонта в
килиите били снабдени със санитарни възли. Свидетелят посочва, че отношението
на администрацията и надзирателите към ищеца било арогантно и лошо. Заявява
също, че често имало „претарашване“ на помещенията, придружено с унижения и
обиди. Хранителните продукти били нарязвани на парчета. Свидетелят твърди, че
достъпът до медицинско обслужване бил ограничен, като заявява, че не му е
известно дали ищецът е имал нужда от лекарски грижи и съответно дали такива са
му предоставяни. Заявява също, че е имало периоди в които е работил заедно с К.Т..
Свидетелят Г.П. твърди, че познава К.Т., като заедно с него са били в
една и съща килия в периода 2014-2015 год. Не си спомня номера на помещението.
Заявява, че отрядът е бил от 120 човека, вместо 60, като в килията, от около
15-16 кв. м., са били настанени 6 души. Самостоятелен санитарен възел не е
имало, като за облекчаване на физиологичните нужди през нощта е имало „кофи“.
През деня са се ползвали общите санитарни възли, които били в окаяно състояние.
Лишените от свобода са се къпали веднъж в седмицата в обща баня, в която са били
по 60 човека. Тази обстановка е непроменена до извършването на ремонта от 2015
год. Потвърждава, че хранителни пратки
ищецът е получавал един път месечно, като както неговите, така и тези на
останалите затворници били нарязвани на парчета от надзирателите. Освен това Т.
е получавал и лекарства за психически отклонения, които лекарката му била
спряла преди 2-3 години. Свидетелят твърди, че ищецът имал семейство – жена и
дете. Заявява, че администрацията на затвора влияела върху близките на лишените
от свобода от гл. т. на извършваните свиждания, като ги отдалечавала от
затворниците и не им позволявала да им носят провизии. Като цяло „гледали
лишения от свобода да го смачкат без да прави нищо“ - целта е физически, психически и финансов
тормоз.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
По допустимостта на иска:
На първо
място предявеният от К.М.Т. иск следва да бъде квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
включително и за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Искът е предявен от лице, което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на затворническата
администрация/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо
лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно
разпоредбата на чл. 12 от ЗИНЗС – т. е. исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу надлежно, пасивно легитимиран ответник, по аргумент от
чл. 205 от АПК във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Твърдените като
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на затворническата
администрация представляват административна дейност, доколкото осъществяваната
от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на изтърпяването
на наказанията „лишаване от свобода“, съобразно правното им положение и статут.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл.284 от ЗИНЗС,
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се
обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при
или по повод изпълнение на служебните задължения, при осъществяване на
административна дейност, подлежи на разглеждане в производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед настоящото
местожителство *** /към момента на подаване на исковата молба/, делото е
подсъдно на Старозагорския административен съд.
На второ място съдът намира, че не следва да разделя исковата претенция
по периоди, доколкото за част от исковия период /25.06.2015 год. -13.07.2016 год./,
ищецът е изтърпявал присъдата си в Затвора - Пазарджик, поради извършването на
планиран ремонт в Затвора - Стара Загора. Исковата претенция е за целия период
и като ответник е посочена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е
юридическо лице и към която спадат и Затвора - Стара Загора и Затвора - Пазарджик. Още повече,
че ищецът, чрез изложените доводи в първоначално подадената и в последствие
допълнена искова молба, не прави ясно разграничение, нито във времето, нито по
мястото на извършване на твърдените нарушения, което от своя страна води до
извод за отправена претенция по отношения на целия период от изтърпяване на
наказанието, независимо от конкретното пенитенциарно заведение.
Доколко тази му претенция е основателна и за времето прекарано в Затвора - Пазарджик
е въпрос, чиито отговор не може и не следва да бъде даван в частта от
производството, свързана с преценката за допустимостта на иска. С оглед
изложеното направените възражения за недопустимост на исковата претенция за
визирания период се явяват неоснователни.
Вземайки предвид по-горе
изложеното, касаещо периода, за който се твърдят за причинени неимуществените
вреди, се явяват неоснователни и направените възражения за изтекла погасителна
давност за част от същия период. Погасителната давност се свързва с
изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът на
правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба
в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на §1 от ЗР на ЗОДОВ
във връзка с чл.203, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за
нормативните актове, следва да намерят приложение правилата на чл.110
– чл.120 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 от ЗЗД/. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящия, това е
моментът на прекратяване на увреждащите действия или моментът на прекратяване
на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. Съгласно
разрешението, дадено в т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС
по тълкувателно гр. дело №3/2004 год. на ОСГК, когато вредите произтичат от
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от
момента на преустановяването им. Съобразно горното, след изтичане на законово
регламентирания давностен срок, правото на иск за вземането на ищеца за
обезщетение за претърпени вреди, се погасява. По аргумент от нормата на чл.120 от ЗЗД,
давността не се прилага служебно, а следва да се предяви, като възражение. В
случая такова възражение е направено от ответника и доколкото възражението за
погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение, след неговото
изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното от К.Т.
вземане по предявения иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията", е погасено по давност.
Доколкото ищецът твърди, а и се
подкрепя и от останалите доказателства по делото, че липсата на
санитарно-хигиенни и битови условия в Затвора – Стара Загора е от постъпването
му на 01.07.2009 год. до датата, на която е лишеният от свобода е бил преместен
в Затвора - Пазарджик /25.06.2015 год./ и доколкото по делото не са представени
доказателства от страна на ответника за липсата на подобни условия в Затвора - Пазарджик,
и с оглед на законовата презумпция на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, то преустановяване
на незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация по отношение
тази част от исковата претенция е от датата, когато ищеца е бил преведен от Затвора
Пазарджик в Затвора Стара Загора – 13.07.2016 год.. При прилагането на
разрешението, дадено с посоченото по-горе тълкувателно решение, следва да се приеме, че в случая погасителната
давност започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните
бездействия, а именно 13.07.2016 год., като петгодишният давностен срок би
изтекъл на 13.07.2020 год. В този период на основание чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 год., и за преодоляване на последиците, до
отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно разпоредбата на §13 от ПЗР на
ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 год., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ
– 14.05.2020 год. С оглед това е видно, че остатъкът от време след 13.03.2020 год.
продължава да тече едва, считано от 21.05.2020 год., като в този смисъл и
вземайки предвид датата, на която е предявен искът пред Административен съд,
гр. Стара Загора – 02.07.2020 год., е следно, че към тази дата исковата
претенция на Т. за претърпени вреди при изпълнение на наказанието му „лишаване
от свобода“ в Затвора - гр. Стара Загора и в Затвора Пазарджик за периода от
01.07.2009 год. до 13.07.2016 год. очевидно не е погасено по давност.
Само
в допълнение следва да се посочи, че доколкото ищецът твърди,
че липсата на адекватна медицинска помощ е от постъпването му в Затвора – Стара
Загора до подаването на исковата молба, то не е налице преустановяване на
неправомерните действия на затворническата администрация и в този смисъл
погасителната давност не е и започнала да тече. Доколкото по делото не се
представиха конкретни доказателства за незаконосъобразни действия на служители
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по отношение времето и мястото
на извършвания физически, а от там и психически тормоз на лишения от свобода,
то съдът, освен че не следва /липсва възражение в тази насока/, но и не може да
се произнесе относно това дали е изтекла погасителната давност за тази част от
исковата претенция.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София се явява частично основателен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗИНЗС,
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени
вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на
противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/.
Отговорността
на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. допуснати
от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС;
2. нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС
да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ или на
мярка "задържане под стража"; 3. претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС
и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки
трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за
претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на
държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.
В
конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част на подадената искова
молба, релевираното, като основания на исковата претенция нарушения на чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС,
се изразява в: 1. поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение
на наложена му наказание "лишаване от свобода" от гл. т.
неосигуряване на лицето на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна
площ и съответните санитарно-битови и условия, довело до неблагоприятни
физически и психически отражения върху личността и здравето на Т.; 2. неосигуряване
на адекватна медицинска помощ; 3. извършването на незаконосъобразни действия на
служители от затворническата администрация, проявяващи се чрез осъществяван
системен физически и психически тормоз и унижения спрямо лишения от свобода в
т. ч. и спирането му от работа и училище, ограничаване на правата му за
свиждане и доставяне на храна и лекарства от близките му. Описаните действия и
бездействия са довели до възникването на неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки, страдания и душевен дискомфорт в т.ч. влошено здравословно
състояние и раздяла със семейството му.
На първо място за да
бъде квалифицирано едно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо
да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие.
В част втора на
ЗИНЗС и част четвърта от
ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“. Съгласно разпоредбата чл.43, ал.3 от ЗИНЗС /в действалата през процесния период и до 07.02.2017 год.
редакция на нормата, сега ал.4/, минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м., като е било
предвидено този текст и регламентираното в него изискване за минимална жилищна
площ, да влезе в сила от 1 януари 2019 год. Очевидно е, че с оглед предвидения
отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно
въведените изисквания за минимална жилищна площ, не са били част от действащото
законодателство за периода на исковата претенция, за който се твърди, че е
налице неосигуряването на минималната жилищна площ /01.07.2009 г. – 13.07.2016
год./. Но по аргумент от нормите на чл. 2 и
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им достойнство,
в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание. В чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20 от
този правилник – че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип и
арестите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съгласно §9 от ПЗР на
ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на
програмата по §11 от ПЗР на
ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за
лишаване от свобода. Тук отново следва да се приеме, че с оглед предвидения
отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно
въведените изисквания за санитарен възел и течаща вода в спалните помещения на
местата за лишаване от свобода, не са били част от действащото законодателство
за част периода на исковата претенция. Както обаче вече беше посочено, по
аргумент от нормите на чл.2 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство.
Видно от доказателствата по делото,
в т. ч. и представените от Началника на Затвора - Стара Загора справки, поради
липсата на нормативно установено задължение за архивно съхранение на
документация относно покилийното настаняване на лишените от свобода и
значителния период от време между началото на процесния период и настоящия
момент, не е налична информация в кои точно спални помещения по коридори и при
каква квадратура е настаняван ищецът за периода от постъпването му в затвора до
13.07.2016 год. Посочено е, че лишените от свобода са имали достъп до общите
санитарни помещения, но само за времето от 06.00 часа до 20.00 часа, като през
останалото време от денонощието достъпът е бил осигуряван при необходимост в
съответствие с действащите по това време правила. С оглед това, отчитайки
липсата на представени конкретни доказателства от страна на ответника, в т. ч.
и данни за начина за осигуряване на достъп до санитарните помещения, вземайки
предвид показанията на свидетелите М.С.С. и Г.М.П. и
съобразявайки разпоредбите
на чл.284, ал.3, изр.
2-ро от ЗИНЗС във връзка с чл.285, ал.5 от същия закон, съдът следва
да приеме за доказани твърдените факти за пребиваването на Т. в пренаселени
килии с недостатъчна площ и при липсата на осигурени необходимите
санитарно-битови условия, но само за времето от 01.07.2009 г. до 13.07.2016 г.
и дотолкова, доколкото визираните незаконосъобразни бездействия са довели до
причиняването на болки, страдания и душевни терзания, с изключение на влошено
здравословно състояние – мотиви, за което съдът ще изложи по-долу в решението
си.
От една страна съобразно показанията
на свидетелите, а и липсата на конкретни твърдения в тази насока и в самата
искова молба на К.Т., за периода от 13.07.2015 год. до 02.07.2020 год., съдът
приема, че спрямо ищеца не са извършени нарушения на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
От друга страна подобен извод се налага и с оглед информацията, представена от
затворническата администрация. Съгласно последната, твърденията на ищеца, че и
към момента, мястото, в което той излежава наказанието си /7-ма група на
Корпуса на Затвора – Стара Загора – работещи/ е лишено от съобразените по-горе
условия за живот са неверни – осигурена е необходимата минимална жилищна
квадратура и съответно неограничен достъп до санитарен възел с течаща вода.
Съгласно чл.128, ал.1
от ЗИНЗС в редакция на разпоредбата, относима към целият исков период при изпълнение
на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като конкретните условия
и ред за медицинско обслужване са определени с Наредба №2 от 22.03.2010 год. на
Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието. Съдържанието на
административното задължение се свързва с изисквания за предприемане на активни
действия по превенция на евентуалните заболявания и за осигуряване на
своевременно диагностициране и лечение при възникнали признаци на заболявания.
Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е
израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Редът за медицинското обслужване на лишените
от свобода е уредено в глава 10, раздел ІІ от ЗИНЗС. Съгласно чл.139, ал.1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода след постъпването му се подлага на първичен
медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна
обработка. Съгласно чл.140, ал.1 на всеки лишен от свобода най-малко веднъж
годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни
изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации.
Съгласно чл.143, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, пожелали медицински
преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа.
С оглед наведените в
исковата молба твърдения, за влошено здравословно състояние вследствие на
лошите условия в затвора, които ищецът иманентно свързва с поставена диагноза
„епилепсия с генерализирани пристъпи“ следва да се отбележи, че същите се
явяват неоснователни. Съобразно доказателствата по делото в т. ч. представената
медицинска документация не е възможно да се направи обоснован извод, както, че
заболяването на лишения от свобода е възникнало по време на престоя му в
затвора, така и че признаци на същото са се проявявали по това време. Видно от медицинската епикриза, от Държавна
психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“ – Раднево К.Т. е бил диагностициран с
„епилепсия“ в ранна детска възраст, като е имал редки припадъци. Видно и от
двете справки издадени от МЦ на Затвора – Стара Загора и Затвора – Пазарджик за
лишения от свобода не са констатирани признаци за влошено здравословно
състояние в т. ч. и проявления на болестта му. Заявено е, че лицето не получава
медикаменти, както и че не е имал нужда от сериозна медицинска помощ, а в
личната амбулаторна карта липсват установени случаи на припадъци и др. подобни.
Посочените факти сами по себе си изключват възможността Т. да е имал нужда от
съответното медицинско обгрижване, за което твърди, че не му е предоставено,
както и необходимостта от медикаменти, които не са му предписвани. Изключва се
изцяло и теорията, че заболяването е диагностицирано в затвора. По никакъв
начин не се удостоверява наличието на влошено здравословно състояние, съответно
получени припадъци, за което ищецът и свидетелката Б.твърдят, че са вследствие,
както на лошите битови условия, така и на липсата на адекватна медицинска
грижа. Да, вярно е, че част от свидетелите заявяват, че Т. е имал заболяване,
за което посочват, че е получавал медикаментозно лечение, но същите показания
са лишени от конкретика и не следва да се кредитират от съда, тъй като нито се
посочва конкретен период, нито при какви условия са предоставяни лекарствата и
какви са били те. Всъщност тези доказателства доказват обратното – че при
престоя му в Затвора е получавал адекватна медицинска помощ, а не че не я
получавал такава. В случая от съществено значение е, че липсват медицински
констатации за влошено здравословно състояние или нужда от медицински грижи или
медикаменти за лишения от свобода, както по време на престоя му в Затвора-Стара
Загора, така и по време на престоя му в Затвора – Пазарджик. Ето защо съдът приема, че
не са налице доказателства за незаконосъобразни действия и/или бездействия на
длъжностни лица от администрацията на ответника, които да са причинили
неимуществени вреди, пряко произтичащи от неоказване или недостатъчно оказване
на медицинска помощ. В контекста на последното не може да се направи и извод,
че ищецът вследствие на лошите санитарно – битови условия за периода от
постъпването му в затвора до 13.07.2016 год. е претърпял неимуществени вреди,
свързани с възникване на заболяване, съответно с влошаване на здравословното му
състояние, като това с още по-голяма сила важи и за периода след тази дата.
Поради, това исковата претенция в тази й част се явява неоснователна и
недоказана.
Неоснователни се явяват и
твърденията на ищеца за това, че е бил подлаган на физически и психически
тормоз, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, надхвърлящо неизбежното
ниво на страдание, свързано със законното му лишаване от свобода, чрез
конкретни незаконосъобразни действия на затворническата администрация, довели и
съответно до възникване на претендираните в тази връзка неимуществени вреди.
Съобразно разпоредбите на чл.284, ал.2 и 5 от ЗИНЗС от ответника по делото се
представиха достатъчно доказателства в подкрепа на фактите от обективната
действителност, според които не следва да се приема, че е осъществявана незаконосъобразна
административна дейност довела до ограничаване правата на Т.. На първо място
следва да се отбележи, че съобразно приетите по делото справки и уведомителни
писма лишеният от свобода е спрян от работа не за друго, а поради несправяне с
трудовите задължения, което правомощие е в прерогативите на специализираните
органи, тъй като правото на работа за лишените от свобода зависи от редица
обстоятелства и предпоставки, а не е безусловно присъщо на лицата – аргумент от
разпоредбата на чл.172, ал.2 от ЗИНЗС във връзка с чл.164 и чл.170, ал. 3 от
ППЗИНЗС. На второ място, както е и видно от справка с изх. №96 от 18.01.2021 год. от директора на СУ „Поп Минчо
Кънчев“, гр. Стара Загора лишеният от свобода се е възползвал от правото си да
учи, като е завършил 11-и клас и поради изразено собствено желание не е записал
12-и клас. Не се споделят и доводите, че с конкретни действия администрацията
на затвора е допринесла до раздялата на Т. със семейството му. Не я ясно какви
са тези действия, тъй като липсват изложени конкретни оплаквания за това. От
една страна и видно от представената информация, че единствената, която е
посещавала лишения от свобода е неговата баба, като твърденията й, че е водела
със себе си и дъщеря му не се потвърждават от справката за провежданите
свиждания. В същата тази справка липсват данни Т. да е бил посещаван и от
жената, с която е живеел на семейни начала. От друга страна няма как да се
кредитират нито твърденията на ищеца, нито показанията на свидетелят П., според
който е упражнявано влияние върху близките на затворниците с цел тяхното
изолиране от външния свят. В крайна сметка и както бе посочено вече по-горе не
се установяват конкретни условия, още повече действия, надхвърлящи неизбежното ниво на
социални и икономически лишения, свързани изтърпяване на наложеното на Т.
наказание.
Съгласно презумпцията по чл.284, ал.5
от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното, но за да се предполагат вреди, следва да са налице действия или
бездействия, които да подлагат лишения от свобода на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Такива в настоящото производство не бяха
доказани като част от фактическия състав на чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, поради което предявеният от К.Т. иск в тази му част следва
да бъде отхвърлен изцяло.
В обобщение съдът намира за доказани
следните обстоятелства, представляващи и незаконосъобразно поведение
/бездействие/ на затворническата
администрацията по отношение на ищеца К.Т.: неосигуряване на минимална
жилищна площ и неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода за времето от 01.07.2009 год. до 13.07.2016 год. или за период от около 7
години. Приетите за установени обстоятелства в своята съвкупност и преценени с
оглед периода на времетраенето им, неминуемо водят до потискане, унижаване,
неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство.
Причинените на ищеца неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението
на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности
и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на
наложеното му наказание. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността
на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на
администрацията в пенитенциарното заведение за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС,
което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки
общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване
на правнорегламентирана си дейност длъжностните лица от администрацията на
затвора са нарушили изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на лишения от
свобода на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство. Установените негативни преживявания, физически и психичен
дискомфорт на Т., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му
наказание, макар и без увреждане на здравето, като следствие от тях, са
довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени
вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода и зачитане на правата
и достойнството им. Поради това, според настоящия съдебен състав кумулативно са
налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът
на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД
по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово
въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква
размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. По
делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и
психическото здраве на К.Т., при което той да е понесъл морални вреди,
по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия.
Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че Т. е пребивавал при
горепосочените неблагоприятни условия общо около 6 години в Затвора – Стара
Загора, където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство,
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до
размер на 1 400.00 лв.
В
останалата част на иска, до размера на претендираното от ищеца обезщетение от
25 000 лв., както за претърпени неимуществени вреди от бездействието на
затворническата администрация, свързано с неосигуряване на минимална жилищна
площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 01.07.2009
г. до 02.07.2020 г., така и за неосигуряването на адекватна
медицинска помощ и извършването на незаконосъобразни действия, проявени чрез
осъществяван системен физически и психически тормоз и унижения в т. ч.
спирането му от работа и училище, ограничаването на правата му за свиждане и
доставяне на храна и лекарства от близките му за периода от 01.07.2009 год. до
02.07.2020 год.
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При
този изход на спора съгласно разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, ищецът има право на разноски, от които внесена държавна такса
в размер на 10.00 лв. Доколкото по делото не са представени доказателства за
реалното заплащане на договореното възнаграждение за един адвокат в размер на
500.00 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие /лист 49/,
то съдът не следва да присъжда подобно възнаграждение в размер, съобразен с
уважената част от иска.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София да заплати на К.М.Т. ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора - Стара Загора сумата от 1 400.00 лв. /хиляда и двеста
лева/, представляваща парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора -
гр. Стара Загора, свързана с неосигуряване на минимална жилищна площ и
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 01.07.2009 год.
до 13.07.2016 год.
ОТХВЪРЛЯ
иска на
К.М.Т. ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора в останалата му част,
до размера на
претендираното обезщетение от 25 000.00 лв. /двадесет и пет хиляди лева/,
както за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна административна
дейност на администрацията на Затвора - гр. Стара Загора, свързана с неосигуряване
на минимална жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
за периода от 14.07.2016 год. до 02.07.2020 год., така и за неосигуряването
на адекватна медицинска помощ и извършването на незаконосъобразни действия,
проявени чрез осъществяван системен физически и психически тормоз и унижения за
периода от 01.07.2009 год. до 02.07.2020 год., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София, да заплати на К.М.Т.
ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, сумата 10.00 лв.
/десет лева/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: