№ 913
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502152 по описа за 2021 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на АД „Гърев“,
представлявано от адв. С.Г., чрез адв. К.К. като проц.представител на Й.Т.
против Определение № 263088/ 22.06.2021г. постановено по гр.д.№ 1447/
2020г. по описа на Районен съд - Пловдив – ІV гр.с. в частта на разноските.
По изложени доводи и оплаквания в частната жалба се иска отмяна на
обжалваното определение и уважаване молбата по чл.248 ГПК.
Постъпил е отговор по частната жалба от „АСВ“ ЕАД –
гр.София, с която се иска молбата да се остави без уважение като
неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в срока по
чл.275, ал.1 ГПК, явява се процесуално допустима в обжалваните части
съобразно молбата по чл.248, ал.1 ГПК.
Съдебното производство е образувано по предявени обективно
съединени искове по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК от „АСВ“
1
ЕАД – гр.София против Й. Т. Т., от гр.Пловдив, представлявана в процеса
последователно от адв.Д.Б. и адв.К., от които е депозирано искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за исковото и
заповедното производство в общ размер от 1029 лева, при съобразяване с
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата за МРАВ, съобразно инкорпориран в
молбата по чл.248, ал. ГПК списък по чл.80 ГПК – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№ 19878/ 2019г. на РС - Пловдив в размер на 360 лева,
разноски за исковото производство по гр.д.№ 1447/ 2020г. по описа на РС-
Пловдив в размер на 468 лева и допълнително възнаграждение по чл.7, ал.9 от
Наредбата за МРАВ за явяване в повече от две поредни заседания – 200 лева,
идентичен с предходно представен по делото такъв списък преди
приключване на съдебното дирене.
Районният съд е оставил без уважение молбата в частта на
претендираното адв.възнаграждение по чл.38 ЗА за разликата от 345,90 лева
до 1028 лева. Районният съд е изложил съображения за неприложимост на
разпоредбата на чл.2, ал.5 НМРАВ, както и основавайки на съдебна практика,
в частност Определение № 533/ 30.10.2017г. на ВКС по ч.т.д.№ 1649/ 2017г. І
т.о., ТК.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените в мотивната
част на обжалваното определение съображения, а съдебната практика, в
частност посоченото Определение № 533/ 30.10.2017г. на ВКС по ч.т.д.№
1649/ 2017г. І т.о., ТК, на което е извършено позоваване, е постановено при
съобразяване с част от практиката на ВКС преди изменението на
разпоредбата на чл.2, ал.5 НМРАВ / ред., ДВ, бр.84 от 25.10.2016г.
Унифицирана или задължителна съдебна практика по приложението на
разпоредбата на чл.2, ал.5 от цитираната наредба към настоящия момент не е
налице.
В конкретния случай претендираното от процесуалния
представител на ответника адв.възнаграждение по чл.38 ЗА за исковото
производство е за защита по предявена от ищцовото дружество „АСВ“ ЕАД-
гр.София искова молба, в която са предявени обективно съединени искове по
реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземания във връзка с
неизпълнение на договорни задължения по сключен между страните договор
2
за кредит, като процесуалното представителство е реализирано по ДПЗС от
04.02.2020г. Към този момент , както се посочи, действаща е разпоредбата на
чл.2, ал.5 НМРАВ / ред.Нова – ДВ, бр.84 от 2016г./, според която за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно броя и вида на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно. Действително всички обективно съединени
искове за неизпълнение на договорни задължения произтичат от общ
юридически факт – сключен между страните договор за кредит, но
предпоставките за ангажиране на тази договорна отговорност по всеки от тези
искове не се явяват идентични, независимо от акцесорния характер на част от
претенциите. По размера : Съобразно броя на отхвърлените искове по чл.7,
ал.2, т.1, всеки от които е под 1000 лева, се дължи по 300 лева минимално
адв.възнаграждение, съответно общо 900 лева за исковото производство, от
които със списъка за разноски по чл.80 ГПК се претендира сумата в размер на
468 лева.
По отношение на претендираното адв. възнаграждение по чл.38ЗА за
заповедното производство съдът е намерил за съответно приложението на
разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредбата, както и при позоваване на съдебна
практика, с обосновката за наличие на образец за подаване на възражение по
чл.414 ГПК съобразно Наредбата №6/ 2008г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и
други книжа във връзка със заповедното производство /отм./ Тези
съображения се споделят от настоящата инстанция, тъй като наличието на
образци и липсата на задължение за мотивиране на възражението по чл.414
ГПК изначално облекчава усилията за неговото подаване, вкл. чрез
процесуален представител, ангажиран по реда на чл.38 ЗА. С оглед на това
доводите в частната жалба по отношение на определяне на възнаграждение
по чл.38 ЗА по правилата чл.7 от НМРАВ се намират за неоснователни, а
определеното от районния съд възнаграждение в размер на 50 лева се явява
съответно на дължимите процесуални усилия за изготвяне и подаване на
възражение по чл.414 ГПК.
Следователно общо определеното възнаграждение за исковото и
заповедното следва да се определи на 950 лева, от които със списъка по чл.80
ГПК за исковото производство се претендира сумата от 468 лева, към които
3
следва да се прибави определената от съда за заповедното производство по
подаденото възражение по чл.414 ГПК в размер на 50 лева, съответно молбата
да се уважи за общия размер на сумата от 518 лева. По отношение на
искането за присъждане на възнаграждение по чл.7, ал.9 НМРАВ / ред., ДВ,
бр.68/ 2020г./ се констатира, че проведеното с.з. на 08.10.2020г. е отложено
поради непредставено заключение на вещото лице, поради което други
процесуални действия не са били извършвани, изискващи процесуални
усилия от проц.представител по чл.38 ЗА. След с.з. на 14.12.2020г. е
проведено само едно съдебно заседание по приемане на доказателства чрез
изслушване на допълнителна ССчЕ, за което на основание чл.7, ал.9 НМРАВ
следва да се определи допълнително възнаграждение в размер на 100 лева.
С оглед на горните съображения частната жалба се явява частично
основателна, а постановеното определение на районния съд в
отхвърлителната му част за разликата от 345,90 лева до сумата от 618 лева
следва да се отмени, като до този размер следва да се уважи молбата по
чл.248 ГПК.
По така изложените съображения , въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263088/ 22.06.2021г. постановено по
гр.д.№ 1447/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ІV гр.с. в частта, в
която е оставена без уважение молба № 270986 на адв.К.К. като процесуален
представител на Й. Т. Т. за допълване на Решение № 260801/ 13.03.2021г. в
частта на съдебно-деловодните разноски за разликата от 345,90 лева до 618
лева, съобразно списък по чл.80 ГПК по делото И
ВМЕСТО Т О В А П О С Т А Н О В Я В А:
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ ********* още разликата от 345,90
4
лева до 618 лева, представляваща още сумата от 272,10 лева / двеста
седемдесет и два лева и 10 ст./ , на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263088/ 22.06.2021г.
постановено по гр.д.№ 1447/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд –
ІV гр.с. в частта, в която е оставена без уважение молба № 270986 на адв.К.К.
като процесуален представител на Й. Т. Т. за допълване на Решение №
260801/ 13.03.2021г. в частта на съдебно-деловодните разноски за разликата
от 618 лева до 1028 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5