Решение по дело №457/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

9494

Година

9.12.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

11.02

Година

2015

Председател:

Секретар:

Производството е образувано по подадено заявление от “М.”АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. “, представлявано от Г. А. Б., против В. М. Р. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, в качеството си на поръчител по Споразумение за изплащане на задължение по изп.дело 2959/2009г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. Н 841, с район на действие Софийски градски съд от 09.02.2010г., - сума в размер от 4 924.00 /четири хиляди деветстотин двадесет и четири/ лева, представляваща главница;

- сумата от 768.97 /седемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 4 924.00 лева за периода от 24.11.2011 г. до 22.10.2013 г.;

- сумата от 2 483.57 /две хиляди четиристотин осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, дължима по изп. дело № /2009 г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 481;

- ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК – 22.10.2013 г., до окончателното изплащане, за които суми ищцовото дружество е подало заявление по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК по което е образувано ч.гр. д. № 2501/2013 г. по описа на РС - Благоевград, и издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 7983/ 25.10.2013 г.Претендира се присъждане и на направените разноски в настоящото производство и заплатен адвокатски хонорар. Направено е искане съдът да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че отвеникът В. М. Р. с ЕГН:[ЕГН], е слючил с [фирма] - Споразумение с нотариална заверка на подписите рег.№442 от 09.02.2009г. на нотариус рег.№425 М. К., с което споразумение е уредено изплащане на задължението по изп.дело № /2009г по описа на ЧСИ Н. М. с рег.№841, което задължение ответника Р., е поръчителствал и поел задължението безусловно и неотменимо, да отговаря при условията на споразумението, за изплащане на всички задължения на главния длъжник [фирма] с ЕИК. Твърди се, че ответника, като поръчител е обезпечил заплащането на целия дълг, а именно главница, лихва, такси и разноски, за които има издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело № /2009г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег.№, както и разноските за принудителното събиране на дълга по съдебен ред.Твърди се още, че длъжник по изп.дело №2959/2009г.; по описа на ЧСИ Н. М. с рег.№841, е „., което е изпълнявало задълженията си по горецитираното споразумение до 24.ll.2011г. До тази дата [фирма] е извършвало вноски и е свело остатъка на непокрития дълг към [фирма] до размер на 4 924.00 (четири хиляди двадесет и четири) лева, като след 24.11.2011г. други плащания в изпълнение на задълженията към взискателя не са извършени.По тези съображения се обоснова правния интерес на ищцовото дружество предвид подадено възражение от ответника в хода на образуваното заповедно производство по подадено заявление по реда на чл. 417 т. 3 от ГПК от страна на ищцовото дружество, и за което е образувано ч.гр. д. № /2013 г. по описа на РС - Б, срещу издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 25.10.2013 г.

След като съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата да се изпрати и връчи на ответника, на които с нарочно разпореждане е указал правото му на отговор на исковата молба.

В законоустановения срок ответниът депозира отговор, с който заявява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Възразява за това , че дължи сумите, като твърди , че в депозираната от ищеца искова молба не се съдържат фактическите основания, обосноваващи предявеният иск.Посочва , че изп·лнителното основание, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, е споразумение от 09.02.2010г. с нотариална заверка на подписите и въз основа на което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2501/2013г. на РС-Б Твърди, че споразумението от 09.02.2010г. представлява вторична сделка, пряко обусловена от съществуването на предходни договорни съглашения между страните, без да посочва какви са те, въпреки възражението за съществуващи каузални отношения между страните.Оспорва размера на претендираното задължение, като твърди, че от представените писмени доказателства не може да се установи същия.

В първото съдебно заседание за ищеца, не се явява упълномощен представител,представя се писмена молба с която се поддържа предявения иск, и няма да се сочи допълнителни доказателства.

В съдебно заседание ответника , редовно призован не се явява и не се представлява.

При дадената възможност на страните да ангажират доказателства в подкрепа на своите твърдения и възражения и с оглед разпределената от съда доказателствена тежест която носи всяка една от страните при изготвения в първото по делото с.з., страните по спора не ангажират доказателства в проведеното второ с.з., не се явяват.

По делото са приети представените с исковат молба писмени доказателства и е приобщено в цялост ч.гр. д. № 2501/2013 г. по описа на РС – Благоевград по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 7983/ 25.10.2013 г.

Районният съд след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, становищата на страните, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства и с оглед изразеното от страните, не е спорно, че между страните по делото е подписано Споразумение с нотариална заверка на подписите рег.№442 от 09.02.2009г. на нотариус рег.№425 М. К., с което споразумение е уредено изплащане на задължението по изп.дело №2959/2009г по описа на ЧСИ Н. М. с рег.№841, между взискателя /ищец/ и главния длъжник, чието задължение ответника Р., е поръчителствал и поел задължението безусловно и неотменимо, да отговаря при условията на споразумението, за изплащане на всички задължения на главния длъжник [фирма] с ЕИК.. Със същото споразумение главния длъжник е поел задължение да изплати присъденото вземане от 30 000 лева , з акоето е издаден изп. Лист по чгр.д. 27002/2009г. по описа на РС – Благоевград, ведно със законната лихва върху същото вземане , считано от 04.11.2009г. до пълното му погасяване и сумата от 600 лв., представляващи деловодни разноски, и такива направени в хода на изпълнителното производство. Уреден е начинът и срокът на изпълнение, като главният длъжник се е ангажирал да изплати присъденото вземане на равни месечни вноски в размер на 2000 лева, платими на 20 число на месеца, считано от 20.10.2010г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед въведеното твърдение затова, че спрямо главния длъжник е образувано изпълнително дело №2959/2009г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег.№841, се представя - Удостоверение от същия ЧСИ от 06.02.2013г., от което се установява , че към посочената дата главницата възлиза на сумата от 30000 лева. Въпреки указаната доказателствен атежест която носи всяка една отстраните , ищецът не ангажира доказателства относно твърдението, че до 24.11.2011г. главния длъжник е изпълнявал поетите от него по споразумението задължения, и от която дата се твърди, че е преустановено плащането от негова страна.

От приложеното по делото ч.гр.дело № 2501/2013 година се установява, че на 21.10.2013 година ищецът кредитор е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.3 от ГПК срещу ответника – поръчител по посоченото споразумение с нотариална заверка на подписите, като в хода на заповедното производство се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 7983/25.10.2013 година, с която съдът е допуснал незабавно изпълнение и е разпоредил длъжника – поръчител, да заплати посочените в исковата молба суми.

Безспорно е, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок е подал възражения и заповедният съд е указал на кредитора, че има право да предяви иск за установяване на вземането си, от което право заявителят се е възползвал и е образувано настоящето производство.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна от правна страна съдът прави следните изводи:

В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно /облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Договор за поръчителство.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на спорното вземане, а от своя страна ответника следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане съгласно въведеното възражение, в конкретика отсъствие на поетото от него задължение, както и самостоятелното възражение на защита в процеса за погасена поради изтекла предвидената в закона давност за вземането за лихви.

Предвид характера на заявената искова претенция, а именно такава с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК , с която ищецът – кредитор търси установяване на вземането си спрямо ответника със силата на пресъдено нещо, се обосновава правният му интерес породен от подадено от ответника възражение в провело се в полза на ищеца заповедно производство, в което е било заявено соченото за ликвидно и изискуемо вземане по спогодба , с която страните са уредили поръчителство на ответника за дълга на главния длъжник спрямо ищеца в настоящото производство.

От фактическа страна/с оглед установеното от подписаното споразумение между страните се установи, че между ищеца /взискател/ по изп. дело №2959/2009г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег.№841 и ответника е налице облигационно правоотношение по договор за поръчителство, посредством което ответникът е поел задължението да плати чужд дълг, за което се съгласил при подписването на споразумението.

По делото не се установи в какъв размер и към кой момент е извършено плащане от главния длъжник и размер на задължението, чийто задължения към ищеца са поръчителствани от ответника, както и датата на преустановяване на същото.

С оглед изложеното, и указаната доказателствена тежест която носи ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на изискуемо и валидно правоотношение с твърдяното съдържание и възникване по това правоотношение на изискуемо и ликвидно задължение за ответника при ангажираната и претендирана поръчителска отговорност, както и да установи съществуването на оспореното вземане, както по основание, така и по размер, и неговата изискуемост и съобразно акцесорния характер на задължението на поръчителя, за да отпадне отговорността му, следва да бъдат установени кумулативно двата елемента на фактическия състав на чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, като съдът следва да извърши преценка относно тяхното наличие съобразно предвиденото в конкретния договор/споразумение от 09.02.2010г./ условие за падежиране на задължението. Тази преценка при разписаната между страните воля по постигнатото споразумение и липсата на ангажирани доказателства за настъпил падеж на изпълнение на ликвидно задължение на длъжника, се налага правния извод, че по делото не е установено падежиране на дълга, а такова настъпва със съобщаване на изискуемостта на дълга на взискателя и изтичане на срока за доброволно изпълнение на задължението за плащане по отношение на кредитора , и почива на принципа, че предсрочната изискуемост на цялото вземане е право/или частично в случая/, предоставено в полза на взискателя ,и за да възникне, то трябва да бъде упражнено. В този смисъл се налага извода от установените по делото факти, че е неясен момента на падежа на задължението на главния длъжник, спрямо когото е упражнено принудително изпълнение на вземането .

Установяването на тези факти е от значение и стои в преценката за възникване правото на иск на ищеца спрямо главния длъжник и според настоящия съдебен състав, започва да тече и предвидения в разпоредбата на чл.147 ал.1 от Закона за задълженията и договорите срок, с изтичането на който се погасява правото на ищеца да търси удоволетворение на вземането си от имуществото на длъжника – поръчител, ответник в настоящето производство.

В хода на производството от ищцовата страна не се установи същата да е предявила по надлежния ред своите права спрямо главния длъжник.

Фактическият състав на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството, обхваща двата кумулативни елемента: 1) период от време от падежа на главното задължение и 2) бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това. В този смисъл независимо от реализираното от ищеца право да заяви претенциите си спрямо поръчителя в хода на заповедното производство, не води до дерогиране на волята на кредитора, поръчителя, и законодателят в нормата на чл.147 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, че с изтичането на 6 месечен срок от падежа на задължението, ако кредитора не предяви иск срещу главния длъжник, поръчителят се освобождава от отговорност за плащане на чуждия дълг. Категорична и ясна е волята на законодателя в цитираната норма , /147, ал.1 ЗЗД/, че поръчителят не остава задължен за изплащане на главния дълг безусловно и безсрочно, а само при условие, че кредиторът е предявил иск против длъжника в срок от шест месеца от падежа на главното задължение. Следва да се отбележи, че след като пропуснал да стори това -кредитора, се погасява не само правото на иск на ищеца, но и самото субективно право на последния срещу поръчителя.

При процесуалната пасивност на ищцовата страна в казуса, посочените въпроси останаха неизяснени в настоящото производство, което води до недоказаност на исковата претенция за установяване съществуване правото му на вземане срещу посочения длъжник.

По изложените съображения за неоснователност на исковата претенция, поради нейната недоказаност по основание и размер и предвид заявеното искане от ищеца за осъждане на ответника за сторените разноски, същите не се дължат.

Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 а.1 от ГПК и чл.138 и сл. от Закона за задълженията и договорите и чл.78 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска на “М.”АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. “, представлявано от Г. А. Б., против В. М. Р. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., ул. с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, в качеството си на поръчител по Споразумение за изплащане на задължение по изп.дело 2959/2009г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. Н 841, с район на действие Софийски градски съд от 09.02.2010г., следните суми:

- сума в размер от 4 924.00 /четири хиляди деветстотин двадесет и четири/ лева, представляваща главница;

- сумата от 768.97 /седемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 4 924.00 лева за периода от 24.11.2011 г. до 22.10.2013 г.;

- сумата от 2 483.57 /две хиляди четиристотин осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, дължима по изп. дело № 2959/2009 г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 481;

- ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК – 22.10.2013 г., до окончателното изплащане, за които суми ищцовото дружество е подало заявление по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК по което е образувано ч.гр. д. № 2501/2013 г. по описа на РС - Благоевград, и издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 7983/ 25.10.2013 г .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от обявяването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: