Решение по дело №948/2017 на Районен съд - Ловеч

                                        Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                         №

                                              гр.Ловеч, 10.11.2017г.  

                 

                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на десети октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря………………………РУМЯНА  БАЕВА….....……………...и в присъствието на

прокурора…………………………………………………………...като разгледа докладваното от

съдията гр.дело №948  по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази:

 

             Иск за отмяна на дарение с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД

             Ищецът излага в ИМ, че с нотариален акт № 134, том І, дело 302 от 1997г.  заедно със майка си Марийка Маринова Атанасова са дарили на ответниците своята 1/4 идеална част от имот, представляващ дворно място с площ от 452 кв.м., първи етаж от двуетажна жилищна сграда и гараж в гр. Ловеч, ул. „Цар Асен" № 12 по нотариален акт, а по кадастралната карта на Ловеч имота представлява 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор 43952.507.1347 с площ 457 кв.м., Сграда с идентификатор 43952.507.1347.2 с площ от 153 кв.м. и Сграда с идентификатор 43952.507.1347.3 с площ от 15 кв.м., като данъчната оценка на имота описан по - горе е 9967.30 лв. , а частта на ищеца е 1/8 от имота или 1245.91 лв.

           Посочва,че след прехвърляне на имота отношенията между страните са били нормални и ищецът е бил в състояние сам да се грижи за себе си и не е имал нужда от допълнителни грижи и издръжка, а ответниците са се държали добре с дарителя, но в последните години между страните е настъпила промяна в отношенията им, изразяващи се в незаинтересованост от страна на ответниците за нуждите и здравословните проблеми на В..  

           Твърди се, че от една година отношението към  него драстично се е променило от страна на ответниците и те започнали да не се интересуват въобще от В., да не го посещават и въпреки неговото лошо здравословно състояние не полагат елементарни грижи за него, не се интересуват въобще и не му доставят необходимата издръжка при условие, че той се нуждае от нея. В същото време той имал тежки заболявания и се нуждаел от значителни средства за лекарства, което значително намалява възможностите му да се издържа само от пенсията си.

            Твърди се още, че от страна на ответниците се е появило едно неуважително поведение, като няколко пъти са му заявявали, че ако не е бил запазил правото си на ползване да са го изгонили до сег. Счита, че е налице едно непризнателно поведение от страна на дарените към дарителя, изразяващо се в не даване на издръжка под никаква форма в грижи или средства за неговото съществуване, въпреки неговите големи нужди от това, а  нуждата на В. не е внезапно възникнала, а е трайна и с оглед на неговата възраст и здравословно и имотно състояние обуславя едно обективно състояние да не може сам да се справя с неговите нужди . Твърди, че има нужда от издръжка, а ответниците имат възможност да дават необходимата на дарителя издръжка, тъй като първият ответник работи в «БОНИ ОБОРОТ», а вторият - в «ТЕХНОКОРОЗА»и получават не малки възнаграждения.

             В петитумната част е изведено ИСКАНЕ съдът да постанови решение, с което да  отмени направеното от В.А.В.  дарение на собствените му 1/8 ид.част на М.В.Т. и П.В.А. ***, представляващ ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 43952.507.1347 с площ 457 кв.м., Сграда с идентификатор 43952.507.1347.3 с площ от 15 кв.м., извършено с нотариален акт №134, том 1, дело 302/1997 г.

 Претендирани са и сторените по делото разноски.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответниците са депозирали писмен отговор, в който са изразили становището си по иска и са направили доказателствени искания. Оспорват иска, като твърдят, че същият е неоснователен. Считат, че не са налице твърдените от ищеца обстоятелства, обосноваващи отмяна на дарението поради отказ от тяхна страна да дават на ищеца издръжка, от която той се нуждае. Твърдят, че до  предявяване на иска, ищецът не ги е поканвал да дават издръжка и не им е известно, че той се нуждае от такава. На второ място, считат, че искът е неоснователен, защото е предявен много след изтичане на предвидения по чл.227, ал.3 от ЗЗД едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. На трето място, считат, че ищецът разполага с достатъчно средства за издръжка. Твърдят, че освен пенсията, която получава, той работи във фирма „МОБА”-София, по трудов договор на 8 – часов работен ден и получава трудово възнаграждение ежемесечно. Посочват, че наред с това ищецът притежава фирма ЕТ”Вили – В.А.”, от дейността на която също реализира доходи. Известно им е също, че през 2013 г. ищецът е продал недвижим имот в с.Абланица, от който също е реализирал приходи, както и че през 2014 г. е продал товарен автомобил и от тази продажба също е реализирал приходи. Отделно от горното, твърдят, че ищецът живее на семейни начала с лицето Валентина Луканова, което ползва жилището им без да заплаща наем. Излагат, че доколкото е в едно домакинство с ищеца, тя също участва в разходите за консумативи и храна, а ако това не е тека, то означава, че ищецът я издържа, което опровергава твърдението му за липса на достатъчно средства за издръжка. Ответниците твърдят, че същевременно те имат значителни разходи, свързани с погасяване на кредити и за издръжка на лица, които са задължени да издържат по закон.

В хода на процеса ищецът В.А.В. не взема лично участие и не изпраща представител.

             Ответниците М.В.Т. и  П.В.А. В с.з.се явяват лично и с процесуален представител адв. П.К.. По същество застъпва становище за неоснователност на предявения иск. Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания.

             Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             По делото не е спорно, че с Договор за дарение на недвижим имот от 19.02.1997 г., обективиран в Нот.акт № 134, том І, дело № 302/1997 г. на Нели Хаджикръстева – нотариус при ЛРС, ищецът В.А.В. и неговата майка М.М.А.М.В.Т. и П.В.А. собствения си недвижим имот – ¼ ид.част от ДВОРНО МЯСТО цялото от 452 кв.м., заедно с ПЪРВИ ЕТАЖ ОТ ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА/къща/, построена върху 101 кв.м, състоящ се от кухня, хол, спалня, коридор, баня с тоалетна и ГАРАЖ, НАХОДЯЩ СЕ В ГР.Ловеч и съставляващо Парцел ІХ, пл.№ 1340 в кв.177 по плана на града, заедно с ½ ид.част от маза и таванско помещение, а така също и от общите части на сградата.

             Установява се, че по действащата КККР на гр.Ловеч имотът се индивидуализира като ПИ с идентификатор 43952.507.1347 с площ 457 кв.м., Сграда с идентификатор 43952.507. 1347.2 с площ от 153 кв.м. и Сграда с идентификатор 43952.507.1347.3 с площ от 15 кв.м., при съседи: 43952.507.1338, 43952.507. 1344, 43952.507.1345, 43952.507.1346, 43952.507. 1348, 43952.507.9640, с административен адрес: гр.Ловеч, ул.»Цар Асен Първи»№12.

   Между страните не е спорно, че ответниците М.В.Т. и П.В.А. са деца, съответно дъщеря и син, на В.А.В. – ищец по делото и дарител по сделката, който с предявяване на настоящия конститутивен иск е упражнил потестативното си право да отмени дарението.

   От приложеното по делото удостоверение от 06.12.2013 г./ представено от ищеца/ и заверен препис от решение №27.05.2013 г. по гр.д.№ 1680/2012 г.на ЛРС / представено от ответниците/ се установява, че бракът между ищеца иП.П.В. – майка на двамата, ответници е бил прекратен, като съдът е обявил, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпруга В.А.В.. В рамките на бракоразводния процес е установено, че повече от десет години преди развода съпрузите живеели разделено, както и че по време на съвместното им живеене ищецът имал грубо отношение към съпругата си и упражнявал над нея  физически тормоз, като дори я прострелял в единия крак и двете ръце. Поддържал е извънбрачни връзки и към момента на прекратяване на брака живеел с друга жена.

   Страните не спорят, че понастоящем в имота – предмет на договора за дарение, чиято отмяна се иска, живее ищеца В.А.В..

             Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че е налице непризнателност от страна на дарените ответници, коитосе държали неуважително и проявявали непризнателност, отказвайки да му дават издръжка, от която той трайно се нуждае.

             За обосноваване на исковата си претенция ищецът е представил писмени доказателства. Съгласно Експертно решение  № 1761 от 26.07.2011 г. на ТЕЛК – Общи заболявания при МБАЛ – Ловеч,  ищецът освидетелстван, като е определена 75% степен на увреждане, при водеща диагноза  Сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания – Инсулинозависим захарен диабет – диабетна полиневропатия и ретинопатия. Неврит на слуховите нерви – намаление на слуха.

             Приложена е Епикриза на МБАЛ „Авис – Медика”ООД, Първо вътр.отделение, от която се установява, че в периода 13.05.2014 г. до 16.05.2014 г. ищецът за трети път е бил на лечение в отделението с прояви на обострена  хронична застойна сърдечна недостатъчност. Изписан е с препоръки за контролни прегледи от ОПЛ и кардиолог.

             Издадено е удостоверение  изх.№ 001488/31.03.2017 г. от Общопрактикуващия лекар – д-р Петкова, което с оглед момента на съставянето му, отразява актуалното здравословно състояние на ищеца. Видно от същото В.В. е диагностициран със заболявания, както следва: Застойна сърдечна недостатъчност; Хипертонично сърце; Неинсулиново зависим захарен диабет с неврологични усложнения; Диабетна полиневропатия с общ четвърти знак; Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести; Други видове стенокардия; Предсърдно мъждене. Посочени са и предписаните лекарствени продукти, с отбелязване на сума за доплащане за всяко от лекарствата, която се изчислява на общ размер от 54.44 лв.

             От представеното Разпореждане от 09.03.2017 г. на ТП на НОИ – гр.Ловеч е видно, че  ищеца получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която считано от 24.01.2017 г. е в размер на 484.39 лв.

             От своя страна ответната страна е ангажирала доказателства, видно от които е видно, че ищецът е регистриран и като Едноличен търговец с фирма ЕТ” Вили – В.А.”, с ЕИК ********* и като търговец участва в търговския оборот.

             Предоставена е информация от ТД на НАП – В.Търново, офис Ловеч, съгласно която  считано от 15.12.2015 г. ищецът работи по трудов договор, сключен с „МОБА” – гр.София, жк.”Толстой”, бл.36, ет.1, на 8 – часов работен ден  при осигурителен доход над МРЗ.

              Видно от Нот.акт № 25, том V, рег.№ 2269, дело № 274 / 2013 г. на нотариус Н.Тодорова, на 24.04.2013 г. ищецът се е разпоредил чрез продажба с притежаваната от него ½ ид.част от недвижим имот,с адрес: с.Абланица, Лов.област, срещу сумата от 6000 лв., която е получил от купувачите в деня на сделката.

             От представения по делото Нот.акт № 2, том VІ, дело № 1038/1998 г. се установява, че ищецът е собственик и на вилен имот  в м.”Бабаковец”в землището на гр.Ловеч.

             Приложено и прието е удостоверение от 13.09.2017 г. на ОД на МВР – Ловеч, съгласно което на името на ищеца в периода от 01.01.2000 г. до момента са регистрирани  три МПС – два товарни автомобила ГАЗ 53 и лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д, последният придобит на 03.01.2014 г.

               От друга страна, с отговора ответниците са представили доказателства, от които е видно, че ответникът П.В.  А.  има  две деца- непълнолетен син В.П.А.- студентка  в СУ „Кл.Охридски”, които ответникът по закон е задължен да издържа. Същевременно по делото са приложени Договори за кредит, от които се установява, че ответникът има задължения към банки, които са в размер на 325,54 лв.месечно. Отделно от това, същият обслужва и потребителски кредит под формата на овърдрафт в общ размер на 750.00лв.  Страна по действащи договори за банков кредит е и ответницата М. В.Т., която според ангажираните доказателства изплаща месечни вноски по погасяването им в общ размер от 294,17 лв., като същевременно обслужва и кредит – овърдрафт. Същата е разведена от 2008 г., което се установява от  приетото по делото Решение №253 от 10.11.2008 г.

             По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Р.Г.Р.. В своите показания същата заявява, че с първата ответница се познава от 30 гдини, тъй като са съученици и поддържат дългогодишно приятелство. Заявява, че познава също родителите и брат й, като многократно е посещавала дома им на ул. „Ц.И.А.”№12. Твърди, че в момента в този имот живее баща й – ищеца по делото. Свидетелската е в известност, че страните не поддържат връзка от около 10-12 години, но не знае подробности за техните отношения. Знае, че ответниците и тяхната майка не живеят в къщата, като понастоящем майка им живее в с.Балканец. Посочва, че същата е във влошено здравословно състояние и често се случва  с помощта и на нейното семейство  да оказва помощ -да я закарат на лекарски преглед или да закарат багаж, лекарства  до Балканец. Твърди, че пенсията й е под 200 лв. и се налага двамата ответници да я подпомагат с пари, лекарства и продукти. Изтъква, че М. е разведена от 10 години, няма собствено жилище и живее в жилище на приятели, които са в чужбина. Среща финансови затруднения, поради което  понякога се налага да я подпомага с парични средства. Свидетелката не е чувала ищецът  да е искал издръжка от  дъщеря си и сина си. Често го виждала, като  видимо изглеждал в добро здравословно състояние, в кондиция, карал хубава кола и не се забелязвало да се нуждае от нещо.                

              При установената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Безспорно установено по делото е, че между страните е налице валидно сключен  Договор за дарение на недвижим имот от 19.02.1997 г., обективиран в Нот.акт № 134, том І, дело № 302/1997 г. на Нели Хаджикръстева – нотариус при ЛРС, по силата на който ищецът и неговата майка са дарили  на двамата ответници  притежаваната от тях ¼ ид. част от недвижим имот, с административен адрес: гр.Л.Ц.А.”№12.

             Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗЗД договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден, като задължение за осъществяване на имуществена престация поема единствено дарителят. За надарения възниква правото да заяви, че приема дарението, но не се пораждат никакви задължения. Единствено от морална гледна точка същият следва да проявява уважение и признателност за направения му дар.

             При действието на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД дарението може да бъде отменено, но условието е да са настъпили две обстоятелства – дарителят да изпадне в нужда, която да е с траен характер, и да е поискал издръжка от дарения. Единствено при кумулативната даденост на тези две предпоставки моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка. Докато дарителят не е поискал такава от надарените, дори и при наличие на обективна трайна нужда, задължението на надарения остава само морално и не е скрепено със санкция.

               В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с конститутивен иск с правна квалификация по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД – претендира се отмяна на дарение на недвижим имот, поради отказ на надарените да дават на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

             При докладване на делото по реда на чл.146 от ГПК с оглед приетата правна квалификация на заявената от ищеца претенция, съдът  е разпределил доказателствената тежест между страните и е указал кои релевантни за спора факти следва да бъдат установени. С оглед характера на предявения иск, насочен да предизвика правна промяна, в тежест на ищеца по делото е да докаже кумулативното наличие на основните предпоставки за успешното провеждане на иска, а именно: трайната нужда от издръжка на дарителя, последният да е отправил искане до надарените ответници и техния отказ / изричен или мълчалив/ да дават такава.

             След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът достига до извод, че предявеният иск за отмяна на дарението, се явява неоснователен и недоказан. В случая не са доказани  горепосочените предпоставки, обуславящи уважаването на предявения иск.

             По делото е безспорно установено, че отношенията между страните са влошени , като повече от 10 години същите не поддържат нормалните и обичайни контакти между родители и деца. Събраха се данни, че липсват нормално общуване на ищеца и с неговите внуци – децата на ответника А..

             Ищецът твърди, че отношението на ответниците  към него драстично се е променило от една година насам. Твърди, че с оглед неговата възраст, здравословното и имотното му състояние изпитва трайни нужди, за да съществува нормално, което обуславя обективно състояние да не може сам да се справя и да се издържа само от пенсията си. Въпреки това  обстоятелство ответниците не се интересували от него, имали непризнателно поведение, като не осигурявали издръжката му под никаква форма в грижи или средства.

             Така наведените твърдения съдът намира за недоказани.

             На първо място, с оглед доказателствения материал по делото, съдът приема, че ищецът не е доказал до предявяването на иска да е отправял искане към надарените ответници във връзка с осигуряване на някаква издръжка поради възникнали нужди от такава. Това свое искане същият е обективирал едва в подадената искова молба и то е доведено до знанието на ответниците с получаването й.

             Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение и др, така и в необходимост от непосредствена грижа и помощ в ежедневието. Събраните по делото доказателства не дават основание на съда да направи извод, че ищецът има такива трайни нужди, които сам да не е в състояние да задоволи. Същият не е ангажирал доказателства ежемесечно от какви парични средства се нуждае, за да покрива своите потребности. От приложената медицинска документация е видно единствено, че за предписаните му лекарствени средства същият дължи доплащане в общ размер на сумата от 54.44 лв. Съдът намира, че посочената сума е във възможностите на ищеца, тъй като по делото е доказано, че същият освен пенсия в размер над МРЗ, работи и по трудов договор с фирма „МОБА” – гр.София, като наред с това осъществява също и търговска дейност като едноличен търговец. Отделно от горното, доказа се, че през 2013 г. ищецът се е разпоредил  чрез възмездна сделка със свой имот в с.Абланица, като е получил приход от 6 000лв. Същият живее в процесния имот, собственик е и на вилен имот, като на свое име има регистрирани няколко МПС, вкл. и лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д”. Всички тези данни са от естество да обосноват извод, че дарителят е с добри финансови и материални възможности, с които да осигурява добър стандарт на живот и да покрива сам изцяло своите потребности. Самият факт, че работи и по трудов договор, макар и да е вече в пенсионна възраст, е достатъчно красноречив, че същият е все още активен и работоспособен и въпреки съпътстващите го здравословни проблеми, се чувства физически добре.

   В Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 год. е прието разбирането, че недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението.Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на които той дължи издръжка по закон.  Прието е, че не е налице проява на непризнателност, когато дареният не е предоставил поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дарителят би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

 В контекста на посоченото по-горе съдът намира, че в конкретния случай, дори да съществува моралното задължение на ответниците, то представените по делото доказателства по достатъчно убедителен начин сочат, че тяхната материална възможност за даване на издръжка е крайно ограничена. Даването на издръжка в какъвто и да е размер би поставило ответниците и други лица, които са задължени да издържат по закон в положение, значително по-тежко от това на дарителя, който е с доказано добри материални възможности. В този смисъл би било несправедливо, при положение, че самите дарени са в нужда и са затруднени при покриването на собствените си потребности и тези на своите близки, от тях да се изисква заделянето на средства за издръжката на ищеца, който предвид данните по делото е с добри материални възможности и в състояние сам да се грижи за себе си.

             От всичко казано дотук, съдът намира, че  ищецът не е доказал наличието на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Не се установи  наличието на трайна нужда на дарителя от издръжка/ с парични средства или под формата на грижи/, обуславяща обективно състояние, в което да не може да се справя сам. Няма данни ищецът - дарител да е отправил до ответниците – надарени искане за издръжка и последните да са отказали да дават такава. В случай, че такава издръжка не е поискана за ответниците не съществува и законово задължение да заплащат издръжка на дарителя, като задължението за признателност си остава само морално и не следва да е скрепено със санкция.

  С оглед на горните съображения, съдът намира, че предявеният срещу ответниците конститутивен иск за отмяна на дарението на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

           По отговорността за разноски:

  С оглед изхода на делото   и отхвърлянето на  предявения иск, ответниците имат право да им бъдат присъдени направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. По делото  е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, съгласно който ответниците претендират разноски, както следва: Адвокатски хонорар –  500.00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие,  15.00 лв. – за три броя съд.удостоверения, 5.00 лв. такса за удостоверение от Община – Плевен и 5.00 лв. –такса за удостоверение от АДМВР – Плевен или общо  525.00 лв. От страна на ответниците са ангажирани доказателства, че посочените разноски действително са сторени, поради което и с оглед изхода на спора същите следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

      

  

 

 

 

Мотивиран от горните съображения съдът

 

 

 

                                              Р   Е   Ш   И   :

 

             ОТХВЪРЛЯ, предявеният от В.А.В.,ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника – адв.Б.К., съд.адрес:*** против М.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и  П.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** , иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД – за отмяна на Договор от 19.02.1997 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134, том І, дело № 302/1997 г. на нотариус Нели Хаджикръстева в частта с която В.А.В., с горните данни, е дарил на М.В.Т. и П.В.А., с горните данни, собствената си 1/8 ид.част от имот, представляващ дворно място с площ от 452 кв.м., заедно с първи етаж от двуетажна жилищна сграда и гараж в гр. Ловеч, ул. „Цар Асен" № 12, съставляващо парцелл ІХ, пл.№ 1340 в кв.177 по нотариален акт , а по кадастралната карта на Ловеч имота представлява ПИ с идентификатор 43952.507.1347 с площ 457 кв.м., Сграда с идентификатор 43952.507.1347.2 с площ от 153 кв.м. и Сграда с идентификатор 43952.507.1347.3 с площ от 15 кв.м., при съседи: 43952.507.1338, 43952.507. 1344, 43952.507.1345, 43952.507.1346, 43952.507. 1348, 43952.507.9640, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и  П.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото  в общ размер на 525.00 лв./ петстотин двадесет и пет лева/

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Съобщение ведно с препис от решението да се изпрати на ответниците на посочения съдебен адрес:***, офис 2 – адв.П.К..

     

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: