Р Е Ш Е Н И Е
№ 881
гр.Кюстендил, 22.10.2019 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 703/2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Л.В.С., ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***,
предявил против М.Ц. С., ЕГН ********** ***, иск да бъде прекратен сключения
между страните на 19.04.1998 год. в гр. Кюстендил, граждански брак, поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по
въпроса за вината. Ищецът прави искане за възлагане упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака на страните и ненавършило
пълнолетие дете Д. Л. С. на него, а така също и възлагане ползване на семейното
жилище на него и детето. Релевира осъждане на ответницата да заплаща издръжка
на малолетния Д. от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната
лихва, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване.
В срока за отговор ответникът, чрез назначения му
особен представител, изразява становище за вероятна основателност на предявения
иск. Не се противопоставя на направените от ищеца искания. Моли съда да
определи подходящ режим на лични контакти между ответницата и ненавършилото
пълнолетие дете.
КРС, след като обсъди събраните по делото
доказателства, при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото, видно от дубликат на удостоверение
за сключен граждански брак от 28.03.2019 год., изд.от Община Кюстендил /л.8/,
са съпрузи, чийто брак е сключен на 19.04.1998 год. в гр. Кюстендил, за което е
изготвен акт за граждански брак № 0043/19.04.1998 год. От брака е родено едно
дете, към настоящия момент ненавършило пълнолетие – Д. Л. С., ЕГН **********,
видно от заверено копие на дубликат от Удостоверение за раждане /л.6/ от
26.03.2019г., издадено от Община Кюстендил. От представената от ищеца
декларация /л.4/ се установява, че през времето на брака съпрузите придобили
недвижим имот, подробно описан в нотариален
акт № 46, том III, рег.№ 6465,
дело № 46 от 2006г. на нотариус Д. С. /л.3/, 4 бр. МПС, а отделно ищецът
декларира участие в 5 бр. ООД. Съпругата и ответница в настоящото производство
се представлява от назначения й особен представител поради невъзможност да бъде
открита на адреса. По данни на съпруга същата се намира извън пределите на
страната.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва
от посочените доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счита, че не бе
проведено доказване за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, в степен
такава, която да го мотивира да постанови решение, с което да прекрати брачната
връзка между страните. Мотивите на съда са следните:
Съгласно чл. 49, ал.1 СК основание за допускане
на развод по искане на един от съпрузите е дълбокото и непоправимо разстройство
на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е сложен резултативен
факт, извод за който в настоящия казус, съдът не достигна, въз основа на установеното от проведеното доказване от
страните за осъществили се конкретните
факти от живота на съпрузите. Съгласно съдебната практика (ППВС № 1/57, № 10/71 г. последното не изгубило своето
тълкувателно значение и при действието на приетия нов СК/, най - общо бракът
между съпрузите е дълбоко разстроен, когато общността между съпрузите е напълно
унищожена, разкъсани са всички духовни и физически връзки между тях, липсват
нормални условия за съвместен живот, а непоправимо разстроен е бракът, когато
няма изгледи да се възстановят нормалните
взаимоотношения между съпрузите, противоречията между тях са неразрешими и
единственият изход е раздялата. Във всеки
отделен случай съдът трябва да установи безспорно, че брачните отношения на
съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от
съдържание. Решаващият орган трябва да обсъди всички субективни и обективни
причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в
съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото
и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със
състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак, тъй като е възможно тя да
не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху
брачните отношения. Съдът прекратява брака само когато констатира, че
разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава
нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им.
В настоящия случай, с оглед
проведеното доказване на твърдените в исковата молба обстоятелства досежно
съвместният живот на страните по делото, не се установи наличието на такова
изостряне в отношенията помежду им, което да носи белега трайност.
Описаните в исковата молба обстоятелства макар и формално да носят белега
на разстроен брачен съюз, от същите не може да се направи извод за
непоправимост на създалото се отрицателно състояние на брачните отношения между
съпрузите. А основание за допускане на развода е кумулативното наличие на двата
белега, характеризиращи брачната връзка като изпразнена от дължимото й се
според закона и морала нейно вътрешно съдържание. Отделно, за доказване
твърденията на ищеца, не бяха ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетели, които са без родствена връзка със страните.
Показанията на свидетеля С., баща на ищеца, макар и да имат доказателствена
стойност, съдът преценява на плоскостта
на роднинската връзка с молителя в настоящото производство, а и липсват други
доказателства, в съвкупността с които същите да бъдат преценени. Вярно е, че
една от причините, която може да доведе до разстройство на брака, е
продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тя не трябва обаче да се счита
абсолютно основание за прекратяването му. Съдът трябва да изследва дали тя е
причина или само проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В
конкретния случай сочената от ищеца раздяла, и потвърдена от показанията на
свид. С., датира от средата на 2018 г., който период от време
до настоящия момент съдът не преценява като достатъчно дълъг, така че да
изчезне безвъзвратно усещането за дом и принадлежност между съпрузите. Нещо
повече, съдът счита, че сочената раздяла е не проява на настъпило вече в минал
момент дълбоко и непоправимо разстройство на брака, доколкото самият ищец
твърди / а и свидетелските показания потвърждават/, че преди заминаването на
съпругата му брачните отношения са били нормални и е липсвала сега релевираната
дисхармония. Сочената раздяла не е резултат от вече загубени връзка и път на
съпрузите един към друг.
В заключение, неправилно е бракоразводният
иск да бъде уважен само на основание изявленията и оценката на самите страни,
че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Изявленията и признанията на
ищеца /ИМ съдържа неизгодното признание на ищеца,че причината ответницата да
пътува за Англия е била подсигуряване издръжка на семейството/,като твърдението
за извънбрачна връзка освен че остана недоказано,не представлява и основание за
прекратяване на бракът.
Отделен е въпросът дали брачната изневяра
следва да бъде приета изобщо като брачна вина на съответния брачен партньор,
предвид СК, в сила от 01.10.2009 г., където в Глава "Трета",
"Лични отношения между съпрузите" са очертани правата и задълженията
на съпрузите в брака, както следва: за взаимност (взаимно уважение, общи грижи
за семейството и разбирателство), съвместно живеене, свобода на личността и
грижа за семейството (чл. чл. 14,
15, 16 и 17 СК),
за разлика от СК - отменен, в който в съдържанието на задължението за взаимност
между съпрузите (чл. 15 СК)
беше включено и задължението за вярност. Само съдът се произнася по състоянието на
брака, като прецени всички данни по делото. Това е от значение, за да не се
допусне исковото производството да се превръща в производство за развод по
взаимно съгласие, без спазване условията, които законът предвижда за
последното. С оглед горното съдът счита, че не бе установено кумулативното наличие
на двата белега, характеризиращи брачната връзка като безвъзвратно изпразнена
от присъщото й вътрешно съдържание – разстройство, което да е дълбоко и
непоправимо, поради което ще отхвърли така предявения иск като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на брачния иск като неоснователен, следва отхвърлянето
и на обективно съединените с него небрачни такива с правно основание чл. 59 във
вр. с чл 143, ал.2 и чл. 56 от СК.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 329, ал.2 от ГПК и на осн. чл. 6, т.2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лв, вносими от ищеца. При
завеждането на делото е представена вносна бележка за заплатена д.т. в размер
на 25,00 лв, поради което остатъкът от 25,00 лв. ще бъде възложен на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният
от Л.В.С., ЕГН ********** *** срещу М.Ц. С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,иск
да бъде прекратен с развод сключения между тях на 19.04.1998 г. граждански
брак, за което е съставен акт за граждански брак № 0043/19.04.1998 г. в гр.
Кюстендил поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.В.С., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** небрачни искове с правно основание чл. 59 във вр. с чл. 143, ал.2 и
чл. 56 от СК за определяне местоживеенето и предоставяне упражняването на
родителските права на ненавършилото пълнолетие и родено от брака дете Д. Л. С.,
ЕГН ********** на ищеца като негов баща; за определяне режим на лични контакти
с ответницата; за осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка на
малолетното дете Д. Л. С., ЕГН ********** в размер на 160,00 лева от депозиране
на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване; за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се на
адрес: гр. Кюстендил, ул. „Овощарска“ №6 на ищеца и детето.
ОСЪЖДА Л.В.С., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към
бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС, държавна такса в размер на 25,00
лв /двадесет и пет лева/, на осн. чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд-град Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: