О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2155 31.10.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V състав, в закрито заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на
прокурора като
разгледа
докладваното
от съдия
Р. ТОДОРОВА административно дело № 503 по
описа за 2021г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане
на разноски на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във
вр. с чл.27а от Закона за правната помощ, за възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ чрез осъществено процесуално представителство на П.Й.С.
в производството по адм. дело № 503/ 2021г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Производството по
административно дело № 503/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора е образувано по искова молба на П.Й.С. с
адрес ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, за присъждане на обезщетение в
размер на 2500 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразна административна дейност.
С Определение от 14.10.2021г., на основание чл.95 от ГПК във вр. с чл. 21, т.3, чл.23,
ал.2 и ал.4 и чл.25, ал.1 и ал.3 от Закона за правната помощ, е предоставена правна помощ на ищеца
П.Й.С., за осъществяване на процесуално представителство по делото. С Определение от 26.10.2021г.
определеният от АК – Стара Загора адвокат С.Н.С., е назначен за процесуален
представител за осъществяване на правна помощ на ищеца П.С. по адм. дело № 503/
2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
С
Решение № 229 от 30.05.2022г. по посоченото дело, е отхвърлен като недоказан и неоснователен
предявеният от П.Й.С. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 2500 лева за претърпени
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност –
незаконосъобразни административни действия и бездействия на длъжностни лица от
администрацията на Затвора – Стара Загора, по настаняването и пребиваването на П.С.
*** с лица, с които няма психологическа съвместимост и които са пушачи за
периода 10.07.2020г. – 11.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В съдебното производство по делото ищецът
П.С. е бил представляван от назначения за процесуален представител за
осъществяване на правна помощ адвокат - адв. С.С. ***.
Към искането, във връзка с което е образувано настоящото
производство, е представено Решение № СЗ-1772-19330/
2022г. от 15.09.2022г. на Председателя на НБПП,
с което на основание чл.24, изр. второ във вр. с чл.9, ал.4 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, на адв. С.Н.С. е определено да бъде изплатено възнаграждение
в размер на 540лв. за предоставена правна помощ по адм. дело № 503/ 2021г. по
описа на Административен съд – Стара Загора.
Искането на Националното
бюро за правна помощ за присъждане на възнаграждението на адвоката, предоставил
правна помощ в производството по адм. дело № 503/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, е процесуално допустимо, но разгледано по
същество се явява неоснователно.
Административнопроцесуалния
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ, поради което, по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК
приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.78, ал.7 от ГПК, ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената
част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ,
дължи разноски съразмерно с отхвърЛ.та част от иска. Разпоредбата на чл.78, ал.
7 от ГПК е материалноправна и урежда две
хипотези. В първата хипотеза е регламентирано възникване на материално право в
полза на НБПП за присъждане на изплатеното от него адвокатско възнаграждение по
оказана правна помощ, в случаите, когато претенцията на лицето, получило правна
помощ, е уважена. Втората хипотеза предвижда лицето, получило правна помощ, да
заплати разноски съразмерно с отхвърЛ.та част от иска, в случаите на осъдително
решение.
В настоящия случай
претенцията на лицето, получило правна помощ, е отхвърЛ. като неоснователна –
т.е липсва основание изплатеното адвокатско възнаграждение да се присъжда в
полза на НБПП при прилагането на първата хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК. Няма
основание и за присъждане на разноски на НБПП за възнаграждение на адвоката,
предоставил правна помощ, чрез възстановяването им от лицето, на което е
предоставена правната помощ. Втората хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК има предвид
разноските, които е направила по делото ответната страна, като участник в
съдебното производство. Отношенията между НБПП /което не е страна в
производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита/ и
ищецът, на който е предоставена правна помощ, стоят извън проведеното съдебно
производство и спрямо тези отношения общите разпоредби на ГПК относно
разноските, са неприложими. Следователно разпоредбата на чл.78, ал.7, изр.
второ от ГПК не предвижда възможност за възстановяване на разноски в полза на
НБПП за изплатено адвокатско възнаграждение, от лицето, получило правната
помощ. В тези случаи разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на
адвоката, следва да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП правната
помощ се осъществява от адвокати и се финансира
от държавата, а според чл.4 от същия закон, средствата за правна помощ се
осигуряват от държавния бюджет.
Не е налице и соченото в
искането на Председателя на НБПП основание по чл.27а от ЗПП, която разпоредба
предвижда, че в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Заплащане на
определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат, от лицето, на което
е предоставена правна помощ, е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК,
когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното
предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Очевидно случаят не е
такъв. Разпоредбите на НПК и в частност тази на чл. 189, също посочена като
правно основание в искането от Председателя на НБПП, не намират субсидиарно
приложение в съдебните административни производства.
По тези съображения съдът
намира, че искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за
присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ чрез
осъществено процесуално представителство на П.Й.С. в съдебното производство по
адм. дело № 503/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е
неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за
присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката за предоставена правна
помощ чрез осъществено процесуално представителство на П.Й.С. в производството
по адм. дело № 503/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7
дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: