РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Карлово, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101720 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 327 от ТЗ вр. с чл.
79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Я.П.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „К.С.“ **, чрез представителя си ВЛ. П. ЯК. твърди, че между
„Я.П.“ ООД и К. „Д. – Д“ бил сключен договор за доставка на гориво, по силата на
който ищецът се задължил да предостави/продаде на ответника гориво, при договорени
условия, като зареденото гориво следвало да бъде заплатено от ответника в
едноседмичен срок, считано от датата на предоставената фактура. Дружество „Я.П.“
ООД предоставило на К. „Д.-Д” услуга, представляваща зареждане с горива на
транспортни средства на кооперацията.
За доставеното (закупено) гориво били издадени фактури, както следва:
фактура № ********** от 31.05.2021 г. на стойност 2414.63 лева и фактура №
********** от 30.06.2021 г. на стойност 1996.95 лева.
Общата стойност на доставеното и незаплатено гориво, съобразно описаните
фактури възлизал в размер на 4 411.58 лева. Твърди, че от страна на „Я.П.“ ООД били
изпратени на К. „Д.-Д” издадените фактури, предмет на настоящото дело и същите
били включени в дневниците за покупки на последното. Към днешна дата К. „Д.-Д” не
заплатила и дължала на „Я.П.” ООД обща сума по описаните фактури в размер на
4 411.58 лева.
Съгласно приложени към исковата молба документи, представляващи
уведомления на НАП за приемане на постъпили от К. „Д. Д“ данни от справка-
декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за продажби за съответните месеци,
в които били получени процесните фактури, било видно, че К. „Д.-Д“ е завела същите,
като изрично декларирала в „Дневник на покупките“ всяка една от цитираните
1
фактури, но нито една от тях не била заплатена на „Я.П.“ ООД. Предвид изложеното,
ищецът мотивира правен интерес от предявяване на настоящия иск към ответника, за
събиране на вземанията си.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 4 411.58 лева (четири хиляди четиристотин и единадесет лева петдесет и
осем стотинки), представляваща задължение за плащане по фактури с номера, както
следва: фактура № ********** от 31.05.2021 г. на стойност 2414.63 лева и фактура №
********** от 30.06.2021 г. на стойност 1996.95 лева, за доставен и горива за
транспортни средства на ответника, ВЕДНО със законната лихва, считано от
предявяване на иска -12.11.2021 г. до окончателното плащане. Претендира
направените по делото.
Ответникът К. „Д. - Д”, ЕИК **********, със седалище и адрес па
управление: гр.С., п.к. ****, обл. П., ул. „П.З.“ **, представлявано от АН. Н. К. –
*****, в срока по чл. 131 ГПК не взема становище по иска. В първото по делото от
ответната страна е подадена молба с предложение за доброволно уреждане на спора.
Становище по фактите и по иска не е взето.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява, че страните са сключили договор №
37/12.04.2016 г., по силата на който ищецът се е задължил да доставя на ответника
канцеларски материали, за които заплащането ще се определя на база действително
доставените материали.
На 25.08.2009г. страните са сключили договор за продажба на горива, стоки
и услуги чрез ползване на фирмени Я. карти, по силата на който ищецът в качеството
му на продавач се е задължил да доставя на ответника стоки, предлагани на негов
търговски обект – бензиностанция „Я.П.“ без заплащане в брой, при представяне на
„Я.“ карта. Уговорено е в чл. 1, ал. 2 от договора, покупко-продажбата на горива, стоки
и услуги се осъществява при условията на разсрочено плащане и съгласно общите
условия за ползване на фирмени Я. карти. В чл. 2 е уговорено, че цената на горивата,
стоките и услугите, предлагани въз основа на този договор са тези, валидни за
бензиностанцията на „Я.П.“ към момента на закупуване на горивата. В чл. 4 страните
са уговорили начините на плащане, както следва: „Я.П.” ООД да изпраща на К. „Д. -
Д” подробни фактури за закупените горива, стоки и услуги и съпровождащи справки на
всеки 30 дни. Плащането се извършва в 7-дневен срок от получаването на фактурите и
справките по банков път. Ищцовото дружество е извършило доставките на горива,
стоки и услуги за ответното дружество, установено с представените по делото
документи - фактура № ********** от 31.05.2021 г. на стойност 2414.63 лева и фактура
№ ********** от 30.06.2021 г. на стойност 1996.95 лева, или всичко на обща стойност
4 411.58 лева. По делото са представени 2 броя уведомления за приемане на постъпили
от К. „Д. – Д“ данни от справката – декларация за ДДС, дневника за покупки и
дневника за продажби за месеците май и септември 2021 г., към които са приложени
извлечения от дневниците за покупки. От последните се установява, че ответната
кооперация, като регистрирана по ЗДДС е изпълнила задължението си, като е
изготвила справки-декларации, дневници за покупките, дневници за продажбите и да
ги е подала в НАП, като е отразила получените данъчни документи в дневника за
покупки, в които фигурират и процесните две данъчни фактури, издадени от ищеца.
Ответникът е получил доставките, посочени във всяка една от фактурите, но липсват
доказателства да е изпълнил задължението си, да заплати посочената във фактурите
2
цена.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна
страна:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ:
Установява се по несъмнен начин, че между страните по делото са
съществували облигационни отношения по повод сключен договор за продажба.
Договорът е сключен в писмена форма и по своя характер представлява договор за
търговска продажба. Съгласно поетите задължения, ищцовото дружество е следвало да
продава и предава на ответника, в качеството му на купувач, стоки предлагани на
търговски обект на ищеца, а ответникът се е задължил да заплаща същите в 7 дневен
срок от датата на получаване на фактурата, която е следвало да бъде издавана на всеки
30 дни. Фактурите, предмет на настоящото дело, са приети от получателя, установено с
представените уведомления, подписани от представител на ответника и с поставен
печат. Двете фактури са осчетоводени от ответника, което означава, че същите са
приети без възражения. Фактурата по своята същност представлява частен
свидетелстващ документ, установяващ неблагоприятни за получателя факти и
притежаващ материална доказателствена сила. Сама по себе си фактурата не
представлява основание за плащане, такова основание изпълнението на задълженията
на продавача да достави стоките, предмет на търговска продажба. В тази връзка, в
случай, че ответникът възразява, че съдържанието на фактурата не отговаря на реално
доставеното или реално заявеното, то следва да докаже това си възражение.
Ответникът в процеса не въвежда възражения срещу доставката на стоките – гориво,
размерът им или единичната отразена цена. Кредитирането на фактурите като
счетоводни документи е обусловено от редовно воденото счетоводство на ответника с
оглед разпоредбата на чл. 182 от ГПК, а по делото липсва спор относно редовното
водене на счетоводните книги. С приемането на стоките и издаването на съответната
фактура за тях, за купувача е възникнало задължение да плати в уговорения в договора
30 дневен срок. Изпълнението на задълженията на ищеца в процеса е доказано с
неоспорените уведомления.
При това положение съдът приема, че ищецът, при условията на пълно и
главно доказване, посредством представените и неоспорени писмени доказателства,
установи изпълнение на задълженията си по договора в частта относно доставките
процесните стоки по двете представени фактури. Доказателства за извършено плащане
от страна на ответника, при негова доказателствена тежест, не са ангажирани. Ето
защо искът като основателен и доказан следва да се уважи в пълен размер. Следва, на
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца следва да
присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски. Ищецът е
реализирал разноски в общ размер на 1016.46 лева, от които 176.46 лена
представляващи държавна такса и 840 лева – адвокатско възнаграждение с начислен
ДДС. Ответникът е направил възнаграждение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не е с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и уговореното
възнаграждение в размер на 700 лева без ДДС се явява прекомерно. Съгласно
3
разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 4411.58 лева,
минималното адвокатско възнаграждение се изчислява в размер на 538.81 лева без
ДДС или 646.57 лева с ДДС. Съдът намира, че с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, следва да намали размера на адвокатското възнаграждение до 600
лева без ДДС или да осъди ответника да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС, или общо разноски в размер на 896.46
лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание член 327, ал. 1 от ТЗ във връзка с член 79 и чл. 86
от ЗЗД, К. „Д. – Д“, ЕИК **********, със седалище и адрес па управление: гр.С., п.к.
****, обл. П., ул. „П.З.“ **, представлявано от АН. Н. К. – *****, да заплати на „Я.П.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.С.“ **,
представлявано от ВЛ. П. ЯК. сумата от 4 411.58 лева (четири хиляди четиристотин и
единадесет лева петдесет и осем стотинки), представляваща неплатена цена за
доставени горива по договор от 25.08.2009г., за която са издадени фактури, както
следва: фактура № ********** от 31.05.2021 г. на стойност 2414.63 лева и фактура №
********** от 30.06.2021 г. на стойност 1996.95 лева, ВЕДНО със законната лихва,
считано от предявяване на иска -12.11.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 вр. с ал.5 от ГПК, К. „Д. – Д“, ЕИК
**********, със седалище и адрес па управление: гр.С., п.к. ****, обл. П., ул. „П.З.“ **,
представлявано от АН. Н. К. – *****, да заплати на „Я.П.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.С.“ **, представлявано от ВЛ. П. ЯК.
сторените в производството разноски в размер на 896.46 лева (осемстотин деветдесет и
шест лева четиридесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в
двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4