Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 09.10.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                             7-ми  състав

На петнадесети септември                                                                година 2020

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                                                  СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева         

секретар: Емилия Кривачкова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №  16297  по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ, във връзка с чл. 45, ал.1 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

          Производството е образувано по искова молба на К.Б.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.А.,***, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ  вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „А.” АД, ЕИК ******, да заплати сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 28.05.2016 г., по вина на  водача на автобус с рег. № ******, марка „Мерцедес“, модел О 305, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  28.05.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

           В исковата молба се твърди, че на 28.05.2016г. около 19:00 часа ищецът К.Б. *** от ул.“Сали Яшар“ към ул.“Полска калина“, в гр.София, когато пресичайки на пешеходна пътека тип „Зебра“ в района на № 34 бил ударен от автобус с рег. № ******, марка „Мерцедес“, модел О 305, управляван от Х.Д.М..  Поддържа, че виновен за ПТП е водачът на автобуса, тъй като отнел предимството на пресичащ на пешеходна пътека пешеходец. Навежда твърдения, че вследствие на ПТП получил множество травматични увреждания, като били налице трайни травматични увреждания със 70% загуба на трудоспособност. Заявява, че търпи изключителни интензивни болки и страдания. Навеждат се доводи, че гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е застрахована при ответното застрахователно дружество З. „А.” АД  с полица № BG/11/116000621015 валидна до 28.02.2017г. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.

 

         В  законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното З. „А.” АД, чрез Й., в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения във връзка с механизма на настъпване на увреждането и отговорността на застрахования водач. Твърди, че процесното ПТП не е настъпило по описания в исковата молба начин. Навежда твърдения,  че водачът Х.М. не е отговорен за настъпване на ПТП.  Според ответника вина за настъпилото на 28.05.2016г. ПТП е изцяло на пешеходеца, който се удря в дясната странична част на явтобуса, след което попада под него. Сочи, че към момента на настъпване на ПТП пешеходецът се е намирал в тежка степен на алкохолно опиянение, което е попречило на пострадалия да се ориентира в пътната обстановка и е довело до сблъсъка му със задната част на автобуса и последващо поподане под МПС. Оспорени са степента и характера на телесните увреждания получени от ищеца в резултат на ПТП. При евентуалност е наведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като с поведението си сам се е поставил в опасност и е станал единствена причина за настъпване на ПТП. Ответникът релевира още възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва акцесорната претенция за лихва, като твърди, че ищецът не е представил банкова сметка, ***. С отговора на исковата молба е наведено искане по реда на чл.219 ГПК да бъде конституиран в процеса на страната на ответника като трето лице помагач – Х.Д.М., ЕГН **********.

      В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която осопорва възраженията на ответника и релевира доказателствени искания.

      В срока по чл.373 ГПК е подадеп допълнителен отговор от ответника, който поддържа наведените възражения.

      С определение от з.с.з. на 20.09.2018г. на основание чл.219, ал.1 ГПК е конституиран Х.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***,  като трето лице помагач на страна на ответника З. „А.“ АД.

       В съдебно заседание ищецът чрез адв.А. поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира разноски.

       Ответникът в съдебно заседание, чрез юрк.Й. оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло като недоказан. Представя списък на разноски.

       Третото лице помагач Х.М. не изразява становище по иска.

 

      Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени съгл. чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

 

       В приетия  Констативен протокол № К 443/ 28.05.2016г. съставен от Т.В. – дежурен ПТП – отдел „ПП“ при СДВР, е отразено настъпило на 28.05.2016г. около 19ч. в гр.София, на  ул.“Суходолска“  в района на №34 ПТП между автобус с рег. № ******, марка „Мерцедес“, модел О 305 с водач Х.Д.М. и пешеходеца К.Б.Б., ЕГН **********. В констативния протокол се сочи,  че автобусът се движел по ул.“Суходолска“ и в района на №34, на пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходецът се удря в дясна странична част на автобуса, след което пада под ПС, като получава размачкване на дясна длан с фрактура на трети пръст, рана на дясна длан, фрактура на глезен и е настанен в болница „Пирогов“./л.4 от делото/

        Разпитан в о.с.з. свидетелят Т.В., сочи, че през 2016г. работел като инспектор в група „Тежки пътно –транспортни престъпления“ към СДВР, но не си спомня конкретно ПТП на ул.“Суходолска“. При предявяване на Констативен протокол № К443/ 28.05.2016г. потвърждава, че протокола е съставен и подписан от него.

        В приетия протокол за оглед на местопроизшествие от 28.05.2016г. с начало  20,30ч.,  се сочи, че местопроизшествието не е запазено. Видно от огледния протокол  платното за движение по ул.“Суходолска“ е двупосочно, с асфалтова настилка, с обща широчина 7 м., с две пътни ленти от по 3,50м., разделени с непрекъсната линия. За ориентир е приета пресечна точка на продължението на ъгъла на сградата на адрес  ул.“******и десния край на платното за движение. Установява се, че на  24 м. след ориентира на бетонен са поставени пътни знаци Д-17 - „Пешеходна пътека“ и Д 24 – „Автобусна спирка“, като там /на 24м. от Ориентира/ е началото на пешеходна пътека тип „Зебра“, чиито край е на 27,50м. от платното за движение. В огледния протокол е отразено петно от кръв намерена на 26,40 м. от ориентира. Отразено е, че автобусът е изместен, като при огледа му е установено „забърсване върху дясната част – странично, около капака на отвора на резервоара за гориво./л.8 - л.10 от делото/

       От разпита на свидетеля очевидец Г.Л.Б. /44г., братовчед на ищеца/ в о.з. на 11.06.2019г., се установява, че същия е бил с ищеца К. при настъпване на пътния инцидент, при който пострадал ищеца. Свид. Б. сочи, че произшествието  станало  през м. май преди няколко години, като тогава заедно с К. били гости на абитюрентски бал.  Свид. Б. си спомня, че тогава си тръгвали от ресторанта, където ги почерпили. Дъщерята на К. го поддържала, защото той бил леко подпийнал.  К. трябвало да отиде до тоалетна и тръгнали да пресекат пешеходната пътека, за да иде до тоалетна / на поляната отстрани/. Свидетелят сочи, че докато пресичал, К. бил преди тях, направил няколко крачки, другите стъпили на пешеходната пътека, а отдолу идвал автобус № 56. Разбрали, че автобусът няма да спре и се върнали се назад.  В последния момент К. дал назад,  и автобусът го блъснал. Свид. Б. сочи, че автобусът ударил странично с дясната си част К., който вървял с нормален ход. К. паднал, а рейсът със задна дясна гума минал през ръката и крака му. Опитали да  му помогнат, защото К. си бил глътнал езика. Пристигнали линейка и таксита. Свидетелят сочи, че пешеходната пътеката била маркирана, но нямало светофар. На пешеходната пътека били 4-5 човека, но преди автобуса се изтеглили от пътеката по –бързо, а К. вървял напред на един метър от тях и бил блъснат. Свидетелят сочи, че той самия бил на първата черта на пътеката.  Свидетелят Г.Б. пояснява, че имало спирката на автобуса малко преди пешеходната пътека. Заведението, в което празнували се намирало от страната на автобуса, който се движел в посока Суходол. Ресторантът и спирката на автобуса  се намирали  от едната страна на пътя.

      Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел - очевидец. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

 

    Според заключението на приетата САТЕ, изготвено само на база на Констативен протокол № К 443/ 28.05.2016г., пешеходецът е пресичал платното за движение по пешеходната пътека в посока от дясно на ляво спрямо движението на автобуса, а автобусът Мерцедес се е движил по ул. Суходолска в посока към ул. Полска Калина или от центъра на София към Околовръстен път. Според заключението на САТЕ на местопроизшествието е има маркирана и сигнализирана със знак Д17 пешеходна пътека тип „Зебра“ и надлъжна единична непрекъсната разделителна линия.  Обоснован е извод, че произшествието би могло да се предотварти само от страна на пешеходеца, като се огледа и непредприема пресичана на улицата, а да изчака и пропусне автобуса. Вещото лице доц.инж.А. П. А. сочи, че мястото на удара на пешеходеца по дължина на ул. Суходолска е в началото на пешеходната пътека на 24 - 25 метра след ориентир, а по широчина от 0,5 до 0,75 м.

         В о.с.з. на на 11.06.2019г., след разпита на свидетеля очевидец вещото лице инж.А. сочи, че се налага се да изготви допълнителен вариант на САТЕ с оглед свидетелските показания. Пояснява, че предвид показанията на свидетелят Г. Б., то автобусът е ударил пешеходеца  със самото бомбе - закръглената част на бронята на автобуса и на кабината.

        По делотото е допусната Допълнителна АТЕ, която поради невнасяне на депозит и липса на поставени от страните въпроси, в продължение на повече от година,  не е изготвена и в о.с.з. на 15.09.2020г. е заличена. 

       Заключението на приетата АТЕ, съдът преценява по реда  на чл.202 ГПК, като взема предвид, че тя не е съобразена с  показанията на разпитания свидетел – очевидец Г.Б., поради което не я възприема в частта относно  извод, че произшествието би могло да се предотварти само от страна на пешеходеца.

 

         Видно от Епикриза на ИЗ № 18664/ 2016г. от УМБАЛ „Пирогов“ гр.София,  К.Б.Б. на 42г.  постъпил в лечебното заведние на 28.05.2016г., след пътен инцидент –блъснат от автобус,  с разкъсно-контузни рани на дясната ръка. Обективно: Разкъсно-контузни рани по 2 и 3 пръсти на дясната ръка, счупване на проксималната фаланга на трети пръст, счупване на вътрешния глезен вляво. В епикризата е отразено, че пациентът е алкохолно повлиян, неориентиран за място и време. На 29.05.2016 г. ищецът  е опериран - премахване на замърсените и мъртви тъкани. Кожна пластика и ротационно ламбо във второто междупръстно пространство. Отсрочен шев и имобилизация. Ищецът е изписан на 31.05.2016 г ./л.5-л.6 от делото/

 

        От приетото Експертно решение на ТЕЛК № 2457 от 05.09.2017г. на IV МБАЛ София - ЕАД,  се установява, че след освиделстване на ищецът К.Б.Б. е определена 70% т.н.р. за срок от 3 /три/ години с диагноза „Счупвания обхващащи няколко области от горен и долен крайник“,  и „Състояние след фрактура на проксималната фаланга на трети пръст на дясната ръка. Контрактура на I до V пръст на дясна ръка“, а като противопоказания на труд са отразени: без тежък физически труд, активно участващ десен горен крайник, не може да работи като сметосъбирач. В мотивната част на експертното решение е констатирана липса на захват на дясната ръка и намалена мускулна сила, деформация на 3-ти пръст на дясна ръка. /л.7 от делото/ 

        От изслушаната и неоспорена от страните съдебно медицинска експертиза с в.л. д-р Б.П.Б. – специалист ортопед травматолог  се установява, че травматичните увреждания, които е получил ищеца К.Б.Б., вследствие на ПТП от 28.05.2016г. са следните: разкъсно-контузни рани по втори и трети пръсти и 2-3-4 междупръстни пространства на дясната ръка; счупване на проксималната фаланга на трети пръст на дясната ръка; счупване на вътрешния глезен на лявата глезена става. Видно от заключениието на СМЕ болнично лечение на ищеца е извършено в УМБАЛ „Пирогов“ гр.София, където К.Б. постъпил на 28.05.2016 г. с диагноза: Разкъсно-контузни рани на дясната ръка. Обективно: Разкъсно-контузни рани по 2 и 3 пръсти на дясната ръка. Счупване на проксималната фаланга на трети пръст. Счупване на вътрешния глезен вляво. На 29.05.2016г. е опериран - премахване на замърсените и мъртви тъкани. Кожна пластика и ротационно ламбо във второто междупръстно пространство. Вещото лице е установило издадени на ищеца от специалист ортопед 9 броя Амбулаторни листа с  поставена диагноза: Смазване на трети пръст на дясната ръка, както и Болнични листа за временна нетрудоспособност от 28.05.2016 г до 05.09.2017 г - общо 466 дни.   Обобщено е, че на ищеца е проведено:  болнично лечение от 28.05.2016г. до 31.0.2016г. - 3 дни и домашно-амбулаторно лечение от 31.05.2016г.  до 05.09.2017 г. - 446 дни.

      При проведения личен преглед на ищеца от 17.01.2019 г. вещото лице д-р Б. е установил: Походка самостоятелна с накуцване наляво. Дясната ръка с флексионни контрактури от 30 гр. на втори, трети , четвърти пръсти.  Намаление в изправянето на от втори до пети пръсти с 1/3. Белег от разкъсно контузна рана по гърба на дясната ръка, неоказваща влияние върху функцията. Намалена сила на захват. Лява подбедрица - белег от донорно място за кожна пластика с голевина 5 на 5 см.  Оток на лявата глезена става. Намален обем на движения. Липса на дорзална флексия. На рентгенова снимка се наблюдава просветляване на костите на трети лъч на дясната ръка. Костно срастване на вътрешния глезен на левия крак в добра позиция. В заключението е обоснован извод, че при ищеца  е останало ограничение в движенията на от 2 до 5 пръсти на дясната ръка като то се изразява в намаление на изправянето на пръстите с 1/3 и липса на дорзална флексия на лявата глезенна става. При личният преглед на ищеца са констатирани ограничени движения на пръстите на дясната ръка и лявата глезенна става, които затрудняват тяхната функция.  Вещото лице сочи, че това е подвърдено и от ЕР на ТЕЛК №  2457 от 05.09.2017г. - 70% т.н.р. за 3 години.

       По отоношение на болки и страдания, в заключението се сочи, че  след травмата ищецът е имал болки с голям интензитет за 4-5 дни, които постепанно са намалявали и са имали променлив характер в следващите 2 -2,5 месеца. Обоснован е извод, че в бъдеще ищецът ще има нарушен захват на дясната ръка и нарушена походка с левия крак, ще останат намален обем на движения на пръстите от втори  до пети на дясната ръка, изразяващи се в намалена сила на захват и ограничение в екстензията на лявата глезенна става оказващо влияние върху походката.

        Приетото заключение на СМЕ, съдът възприема като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите писмени доказателства.

 

          По делото с доклада по чл.146, ал.1 ГПК е прието за безспорно обстоятелството относно наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента към датата на настъпило застрахователно събитие – 28.05.2016 г., съгласно полица № BG/11/116000621015 валидна от 01.03.2016г. до 28.02.2017г.

          Не е спорно, че ответното дружество „А.“ АД е било поканено за определи и изплати обезщетение за причинините на ищеца при ПТП от 28.05.2016г. увреждания, като по заявената от К.Б.Б. претенция е образувана щета №10017100103942 Н.

          С писмо изх.№ 100-8573 от 04.12.2017г. ответното дружество „А.“ АД е отказало на К.Б.Б. обезщетение за неимуществени вреди от събитие на 28.05.2016г.  по щета № 10017100103942 Н./л.14 от делото/

 

         При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

 

          По допустимостта:Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице, поради което прекия иск е допустим.

        По същество:

 

        Съдът, след съвкупна преценка на събрания доказателствен материал намира, че събитието от 28.05.2016 г., при което е пострадал ищеца К.Б. представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, което е причинено виновно и противоправно от водача на  автобус с рег. № ******, марка „Мерцедес О 305“. Същото съставлява деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и покрит застрахователен риск по задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" – арг. от чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / и чл. 493, ал. 2, т. 1, б. "а" КЗ. От кредитираните свидетелските показания (св.Г.Б. ) се установява, че водачът на автобуса приближавайки пешеходната пътека тип „Зебра“ на ул.Суходолска не е спрял превозното средство, поради което  пресичащата група хора се е изтеглила, с изключение на ищеца, като е станал причина за настъпване на процесното ПТП, нарушавайки нормите на чл.119, ал.1 ЗДвП, съгласно която при приближаване на пешеходна пътека водачите на нерелсови ППС са длъжни да пропуснат стъпилите на пешеходна пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по този начин е нарушил и общото за всички водачи на пътни превозни средства задължение, установено с чл. 5, ал 2, т. 1 ЗДвП, а именно: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.  В тази връзка следва да се посочи, че видно от протокола за оглед , изготвен за нуждите на разследването, и заключението на САТЕ на местопроизшествието е има маркирана и сигнализирана със знак Д17 пешеходна пътека тип „Зебра“, както и автобусна спирка била обозначена с пътен знак Д 24.

 

        От събраните по делото доказателства се установи, че процесното ПТП е настъпило на 28.05.2016 г., около 19ч. часа, вкато К.Б. се движел в група от около 4 човека по ул.“Суходолска“ от ул.“Сали Яшар“ към ул.“Полска калина“, в гр.София, когато пресичайки на пешеходна пътека тип „Зебра“ в района на № 34 е бил ударен от  бомбето /закръглената част на бронята/ на автобус с рег. № ******, марка „Мерцедес“, модел О 305, управляван от Х.Д.М.. 

        Съгласно задължителните  указания по 6.а. на ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС,   правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане е абсолютно, на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.   Именно това  право като пешеходец е упражнявал ищеца К.Б., непосредствено преди сблъсъка с автобуса. Съгласно чл. 119, ал. 1 ЗДвП, при приближаване на пешеходна пътека, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Въпреки че в тези разпоредби не е посочена думата предимство за пешеходеца, от характера на въведените задължения за водача е очевидно, че се касае именно за предимство, което съгласно § 6, т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е определено като - правото на един участник в движението да премине пред друг през дадено място на пътното платно. По съдържание предимството на пешеходеца на пешеходната пътека е идентично с това на участниците в движението при подаване на зелен сигнал от светофарната уредба.

      Поради това се налага изводът, че водачът на автобуса в нарушение на чл. чл.119, ал.1 ЗДвП, при приближаване на пешеходна пътека не е спрял, за да пропусне преминаващия пешеходец.  Решаващия състав намира, че законовата презумпция за вина, установена с чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е опровергана обратно и пълно от носещия за това доказателствена тежест ответник. Следва да се уточни, че вината в гражданското право се разбира като простото неполагане на дължимата грижа – в случая – неполагане на грижата, която и най – небрежния водач би положил.

        Доказани в хода на настоящото производство са и останалите елементи от фактическия състав на деликта - наличието на вреди – причинени телесни и функционални увреждания и пряката им причинна връзка с настъпилото ПТП.

        

         По неимуществените вреди:

         Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това, съдът прецени обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера, броя  и тежестта на травмите, а именно:  съчетана травма включаваща счупване на проксималната фаланга на трети пръст на дясната ръка; счупване на вътрешния глезен на глезенна става на ляв крак, разкъсно-контузни рани по втори и трети пръсти и 2-3-4 междупръстни пространства на дясната ръка, активната възраст на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 42 години, продължителният възстановителен период – 446 дни домашно –амбулаторно лечение, 3 дни активно болнично лечение, претърпяната операция, интензитета на болките – болки с голям интензитет за 4-5 дни, които постепанно са намалявали и са имали променлив характер в следващите 2 -2,5 месеца, трайните последици при ищеца - нарушен захват на дясната ръка и нарушена походка с левия крак, намален обем на движения на пръстите от втори  до пети на дясната ръка, изразяващи се в намалена сила на захват и ограничение в екстензията на лявата глезена става, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние./вж. заключението на СМЕ/. Следва да бъде съобразена и  неблагоприятната прогнозата, според вещото  лице ортопед относно пълното възстановяване на ищеца, както и че са налице трайни последици от претърпянато органично –увреждане,  както и настъпилата трайна нетрудоспособност   - 70 % ТНР, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие –  28.05.2016 г., справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е обезщетение в размер на сумата 100 000 лв. При определяне на този размер съдът отчита и и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, съставляващи отражение на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

 

     По възражението за съпричиняване:

     Обезщетението следва да бъде намалено, тъй като от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че самият ищец е допринесъл в значителна степен за настъпването на произшествието. Приносът му се изразява в това, че поради употребата на алкохол, същият е имал неадекватно поведение като участник в движението на пътя, изразило се във внезапно пресичане на пътното платно е връщане назад. Противоправното поведение на пешеходеца не се състои в употребата на алкохол сама по себе си. Несъмнено обаче степента на алкохолно опиянение влияе на преценката за разстояние и скорост на пътните превозни средства като повишава риска от възможни забавени и неточни преценки на разстоянията и скоростта на движещите се по пътното платно автомобили, особено при намалена видимост, както и от недообмислени решения и действия. Вследствие на това ищецът в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 114,т.1 и т. 2 от ЗДвП, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се автомобус, е предприел косо пресичане на платното за движение непосредствено преди превозното средство,. При определяне на конкретния принос на всеки от участниците в процесното ПТП следва да се вземе предвид и установения от заключението на авто-техническата експертиза факт, че ищецът е предприел пресичане в много опасна близост на приближаващия го отляво автобус.

 

         При съпоставяне на поведението и действията на ищеца и водача на лекия автомобил и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на процесното ПТП на всеки един от посочените участници е съответно за ищеца 50 %, а за водача на автобуса 50 %.

       Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото съотношение на принос на ищеца за настъпване на процесното ПТП и определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лв., обезщетението следва да бъде намалено с размера на приетия принос на ищеца, т. е. с 1/2 или 50 %. Следователно ответника по иска трябва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер 50 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ;.

 

             По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

             Предвид основателността на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

          Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

          В конкретния случай не се спори, че претенцията е предявена пред ответното дружество, като е образувана щета № 10017100103942 Н, като  не са ангажирани доказателства на коя дата е предявена претенцията. С писмо изх.№ 100-8573 от 04.12.2017г. ответното дружество „А.“ АД е отказало на К.Б.Б. обезщетение за неимуществени вреди от събитие на 28.05.2016г.  по щета № 10017100103942 Н, поради което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважен, считано от  04.12.2017г. до окончателното изплащане.За периода от 28.05.2016г. до 03.12.2017г.  акцесорния иск следва да бъде отхвърлен.            

           По разноските в процеса:

            При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищецът съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК, но не и от разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 133,33лв., съразмерно уважената част от иска, като общо сторените разноски са 400 лв. депозити за АТЕ и СМЕ.   

         С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,  адв.В.Т.А. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 1510 лева.

           На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи на СГС заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство за уважената част от исковете в размер на 2 000 лв.,  съразмерно уважената част.

         С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете. Съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 430 лв., съразмерно отхвърлената част от иска, като общо сторените разноски са 645лв., съгласно списък по чл.80 ГПК на л.117 от делото.

          Водим от горното, Софийски градски съд,  I ГО, I-7 състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,  да заплати на К.Б.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр.с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на  28.05.2016г. от водача на автобус с рег. № ******, марка „Мерцедес“, модел О 305, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения размер до 100 000 лв., поради установено съпричиняване, а до пълния предявен размер от 150000 лв.,  като неоснователен, както и иска за лихва върху главницата за периода от 28.05.2016г. до 03.12.2017г.

           ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.Б.Б., ЕГН ********** сумата 133,33 лв. разноски по делото пред СГС, на  основание чл.78, ал.1 от ГПК.

          ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, на адв.В.А. от САК, сумата 1510лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.Б.Б., ЕГН **********, да заплати на  ЗАД „А.“, ЕИК ******, разноски по делото пред СГС, в размер на 430 лева, съразмерно отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, да заплати на СГС, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса от 400.00 лв., съразмерно уважената част.

           Присъдените на ищеца суми могат да бъдат платени на ищеца по банкова сметка ***.48 от делото.

           Решението е постановено при участие на трето лице помагач - Х.Д.М., ЕГН **********, на страна на ответника.      

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

                                                      СЪДИЯ: