№ 2870
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100507057 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. П. С., чрез адв. К. – особен
представител, срещу решение № 8687/13.05.2024г., постановено по гр.дело №
50692/2021г. по описа на СРС, 170-и състав, в частта, в която срещу ответника Н. П.
С. са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
сумата 911.35 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот – ап. 10, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, за периода от
01.03.2018г. до 30.04.2019г., сумата 161.10 лева – обезщетение за забава върху същата
главница за периода от 15.09.2017г. до 08.02.2021г., и сумата 14.90 лева – цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.03.2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците от 31.08.2021г. до окончателното погасяване.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
постановеното съдебно решение в обжалваната част, поради допуснати от съда
нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и
необоснованост. СРС не обсъдил всички събрани по делото доказателства,
интерпретирал фактите неправилно, мотивите били формални и противоречиви,
правните изводи – погрешни. Възраженията на ответника С. не били обсъдени.
Представените ОУ не били относими към разглеждания период, същите не достигнали
1
до знанието на ответника С., предвид на което тя не била обвързана от тях. ОУ
съдържали множество неравноправни клаузи. Партидата не се водила на
наследодателя на ответника С., имотът не бил ползван, липсвал подписан от
потребителя или от представител на етажната собственост отчет, липсвало валидно
облигационно правоотношение между страните. Оспорва представените от ищеца
частни документи и изготвените въз основа на тях експертизи. Ответникът не
получила нито фактури, нито покани, нито изравнителни сметки. Исковете били
неоснователни и недоказани. Моли постановеното първоинстанционно решение да
бъде отменено в обжалваната част, а вместо това – постановено друго, с което
предявените срещу нея искове бъдат изцяло отхвърлени от съда.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира
обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 83, том LLLXLI, дело № 37488/97г. на И.Д. – нотариус при СРС, от който се
установява, че на 21.11.1997г. Ц.Х.С. придобил правото на собственост върху
процесния апартамент № 10, находящ се в ж.к. „*********. От представеното по
делото удостоверение за наследниците на Ц.Х.С. се установява, че същият починал на
29.12.2007г., като оставил за свои наследници ответниците Н. П. С. – съпруга и Х.Ц.С.
– син. С настъпването на смъртта на Ц.Х.С. правото на собственост върху имота, на
основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по пътя на наследственото
правоприемство преминало поравно към наследниците му по закон.
2
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка,
съобщения към фактури, изравнителни сметки и др., както и от заключението на СТЕ
по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през
процесния период била топлоснабдена.
Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Н. П. С., като собственик
на топлоснабден имот, била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в
имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Без значение е
обстоятелството живяла ли е същата фактически в имота през процесния период.
Доколкото законът обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с
притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на
ответника за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с
чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието й в съсобствеността – или във връзка с
чл. 30, ал. 2 ЗС, същият следва да отговаря за ½ част от дължимата цена за доставената
до имота топлинна енергия.
Твърденият от ищеца факт, че имотът бил придобит от Ц.С. през времетраенето
на брака му с ответника С. в режим на СИО, нито е изрично признат, нито е отделен
от СРС като безспорен по реда на чл. 153 ГПК. Напротив – твърденият от ищеца факт
е оспорен с отговора на исковата молба, подаден от адв. К. – особен представител на
ответника С. (оспорени са всички въведени от ищеца твърдения). Поради това и
твърдението на ищеца, че Ц.С. придобил имота в режим на СИО, а след смъртта му,
ответникът С. се легитимирала като собственик на 3/4 ид.ч., подлежи на пълно и
главно доказване. Такова в случая не е проведено – ищецът не е ангажирал никакви
доказателства, че към 21.11.1997г. ответникът С. била обвързана от валидна брачна
връзка с Ц.С.-приобретател по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 83, том LLLXLI, дело № 37488/97г. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
ответникът С. не отговаря пред ищеца за части от вземанията му за цена на доставена
топлинна енергия в имота, по-големи от гореустановената от събраните по делото
доказателства ½ част от задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. В случая, противно на доводите в отговора на
исковата молба, поддържани и с въззивната жалба, относимите към процесния период
такива са именно представените по делото и приети като писмено доказателство ОУ
на ищеца от 2016г.
Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
3
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява ответникът да се възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период
било извършвано от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД съгласно действащото
законодателство за топлоснабдяването. Общият топломер в абонатната станция се
отчитал по електронен път на първо число от месеца, като отчетът се документирал.
Съгласно заключението технологичните разходи в АС били приспаднати от
топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. За отчетния период 2017/2018г.
абонатът осигурил достъп за отчет в имота, за което бил съставен подписан от абоната
документ за главен отчет. Съгласно съдържанието на този документ, а и на
изравнителните сметки за процесния период, радиаторите в имота били демонтирани.
Сумите за отопление на имота се формирали от начислената за 2 бр. еднакви щранг
лири без ИРРО топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. На
30.06.2017г. водомерът бил сменен с нов. За отчетния период 2018/2019г. абонатът не
осигурил достъп за отчет на водомера, за което бил съставен протокол от 05.05.2019г.,
предвид на което за същия период на абоната била начислена топлинна енергия за БГВ
по предвидения в поднормативната уредба разход от 140 л. за едно денонощие за 1 бр.
потребител, като в случая начислението било за две лица. За процесния топлоснабден
имот ищецът начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
изчислена по формулата, посочена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, съобразно пълната отопляема кубатура на имота по проект от 138
куб.м. Начислените при ищеца количества потребена от абоната топлинна енергия
били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Техем
Сървисис“ ЕООД при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото и
да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време,
като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника били начислени сметките за
процесния период.
Макар и ответникът да е заявила общо оспорване на заключението на СТЕ,
същата не е заявила доказателствени искания във връзка с оспорването си и не е
ангажирала доказателства, от които изводите на вещото лице да се разколебават.
4
Напротив – заключението на СТЕ кореспондира напълно с всички останали събрани
по делото доказателства, в т.ч. неоспорени от ответника такива, представени от
третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД – документ за реално извършен отчет
от 26.04.2018г., протоколи за неосигурен достъп и изравнителни сметки. Видно от
съдържанието на главния отчет от 26.04.2018г. в документа фигурират данни за 3 бр.
затапени уреда в хол, кухня и спалня и два еднакви типа щранг лири. Отчетени са
реално показания на поставен в баня/тоалетна водомер с № 1686307, пломба №
381160, от 87 куб.м, при стар отчет 0 (нула), което кореспондира с данните за
извършена на 17.06.2017г. смяна на водомера с нов. Заключението кореспондира и с
протокол за неосигурен достъп на дати 30.04.2019г и на 05.05.2019г., надлежно
съставен и подписан от представители на етажната собственост с посочени имена и
адрес, както и със съдържанието на изготвените от ФДР изравнителни сметки. При
преценката на заключението на СТЕ по реда на чл. 202 ГПК, съдът напълно кредитира
същото и приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към
същите и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия, разпределението
на топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно
данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване
на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в
заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без
начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени
изготвените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки за процесния период с общ резултат
548.88 лева за доплащане от абоната. Съгласно изслушаното заключение на СТЕ за
процесния период начислената сума за периода по фактури е в размер на 1 283.21 лева,
като от изравнителните сметки следва да бъде прибавена сумата от 548.88 лева.
Съгласно заключението на СТЕ, след съобразяване на горната сума за изравняване,
цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност
1 832.09 лева за целия процесен период, като на основание нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС,
ответникът С. отговаря за ½ част от задължението, т.е. за сумата 916.04 лева.
При носена от ответника доказателствена тежест да установи по делото
положителния факт на погасяването на дълга, по делото не се твърди, а и при дължимо
от ответника пълно и главно доказване не се установява задължението в горния размер
да било заплатено.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника С.
в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
5
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.
Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на
същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма
кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се
прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба в съда на
31.08.2021г. Така необхванати от погасителната давност се явяват задълженията, чиято
изискуемост е настъпила, респ., които са възникнали след 31.08.2018г.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с
оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в
сила от 11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда
задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната
сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за
отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
6
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Ето защо давността за
фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след
изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася задължението.
При съблюдаване чл. 33 ОУ, в сила от 2016г., месечната фактура за задължения
за ТЕ за м.04.2018г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.04.2018г., т.е. 14.06.2018г.
Принципно тригодишният давностен срок за същото вземане би изтекъл на
14.06.2021г., но в случая тригодишният период обхваща и периода на обявено
извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл.
3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето
защо давностният срок в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. спрял да тече и
продължил да тече, считано от 21.05.2020г., като периодът от 69 дни следва да се
добави след датата 14.06.2018г. При това положение давността за вземането за цена на
доставена топлинна енергия за м.04.2018г. изтекла на 22.08.2021г., т.е. преди
завеждането на исковата молба в съда на 31.08.2021г. Ето защо процесните вземания за
цена на доставена топлинна енергия за заявения по делото период до м.04.2018г.
включително са обхванати от погасителна давност, а необхванати от давността са
вземанията за периода от м.05.2018г. до края на заявения по делото период –
30.04.2019г. Същите необхванати от погасителната давност задължения са тези,
начислени в издадената от ищеца фактура № **********/31.07.2019г., в размер на
сумата 1 062.14 лева. На основание нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС, ответникът С. отговаря
за ½ част от задължението, т.е. за сумата 531.07 лева.
Ето защо предявеният срещу ответника С. иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ за цена на топлинна енергия е основателен и доказан до размер на сумата
531.07 лева и същата се отнася за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество. Дължимата сума за дялово разпределение за периода от
м.01.2018г. до м.04.2019г., видно от съдържанието на представеното по делото
7
извлечение от сметка, възлиза на 22.63 лева. Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от
2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на
заплащане на услугата дялово разпределение, предвид на което съдът приема, че
давността за тези вземания тече от възникването им, т.е. от фактурирането. Фактурата
за м.05.2018г. е издадена най-рано на 01.06.2018г. При това положение давността за
вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.05.2018г., с отчитане на периода
на обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, изтекла на 09.08.2021г., т.е. преди завеждането на
исковата молба в съда на 31.08.2021г. Ето защо процесните вземания за цена на
услугата дялово разпределение за заявения по делото период до м.06.2018г.
включително са обхванати от погасителна давност, а необхванати от давността са
вземанията за периода от м.06.2018г. до края на заявения по делото период –
30.04.2019г. Дължимата сума за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до
м.04.2019г., видно от съдържанието на представеното по делото извлечение от сметка,
възлиза на 15.73 лева, като на основание нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС, ответникът С.
отговаря за ½ част от задължението, т.е. за сумата 7.86 лева.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава
само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки издава кредитни известия
за стойността на фактурите по ал. 1 за месечните дължими суми и фактура за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Същите суми, съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Съдът определя обезщетението за забава за непогасените по давност
задължения, които са изцяло тези по фактура № **********/31.07.2019г., в общ размер
1 062.14 лева, използвайки лихвен калкулатор. Така определеното по реда на чл. 162
ГПК обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 08.02.2021г. възлиза в размер
на 142.81 лева, като на основание нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС, ответникът С. отговаря
за ½ част от задължението, т.е. за сумата 71.40 лева.
Всички гореобсъдени от въззивния съд относими към разглеждания казус клаузи
от ОУ на ищеца съдът намира, че са валидни, а възражението на въззивника за тяхната
неравноправност са неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответникът Н. П. С. е осъдена да заплати на ищеца горницата над
сумата 531.07 лева до присъдения от СРС размер от 911.35 лева – цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2019г., горницата над сумата
8
71.40 лева до присъдения от СРС размер от 161.10 лева – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 08.02.2021г., и горницата
над сумата 7.86 лева до присъдения от СРС размер от 14.90 лева – цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.03.2018г. до 30.04.2019г., като вместо това за
същите тези разлики исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. Искът за цена на
топлинна енергия следва да се отхвърли като неоснователен и за периода от
01.03.2018г. до 30.04.2018г. включително. Като неоснователен и за периода от
15.09.2017г. до 14.09.2018г. включително следва да се отхвърли и искът за
обезщетение за забава за плащането на тази главница. Искът за цена на услугата
дялово разпределение следва да се отхвърли като неоснователен и за периода от
01.03.2018г. до 31.05.2018г. включително.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в останалата
обжалвана част, в която искът за главница за топлинна енергия е уважен до сумата 531
лева – ½ част от задълженията за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за забава за плащането на същата главница е уважен до размер на сумата
71.40 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 08.02.2021г. и искът за
главница за дялово разпределение е уважен до сумата 7.86 лева – задължения за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г.
Решението на СРС, при този изход на спора, следва да се отмени и в частта, в
която на ищеца са присъдени разноски над сумата 368.41 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивния съд право на разноски имат и двете
страни.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на
сумата 300 лева за депозит за особен представител на ответника. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на сумата 168.59 лева. Ищецът
претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100
лева. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско
възнаграждение не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен
отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното пред
настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал
бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това
съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата
инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.
1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца.
Ответникът не претендира и не доказва сторени разноски, предвид на което
такива не следва да й бъдат присъждани.
9
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата
точка представляваната от особения представител страна не е освободена от
заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно
изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и
разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство
държавна такса възлиза в размер на сумата 25 лева. С оглед изхода на спора ищецът
„Топлофикация София“ЕАД следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за
въззивното производство в размер на сумата 10.95 лева, а ответникът Н. П. С. – 14.05
лева.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8687/13.05.2024г., постановено по гр.дело № 50692/2021г.
по описа на СРС, 170-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Н. П. С. искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, Н. П. С., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
горницата над сумата 531.07 лева до присъдения от СРС размер от 911.35 лева – цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2019г., горницата
над сумата 71.40 лева до присъдения от СРС размер от 161.10 лева – обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 08.02.2021г.,
и горницата над сумата 7.86 лева до присъдения от СРС размер от 14.90 лева – цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.03.2018г. до 30.04.2019г. и в частта, в
която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. П. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски над сумата 368.41 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Н. П. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 531.07 лева до
присъдения от СРС размер от 911.35 лева – цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.03.2018г. до 30.04.2019г., за горницата над сумата 71.40 лева до
присъдения от СРС размер от 161.10 лева – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 08.02.2021г., и за горницата над сумата
7.86 лева до присъдения от СРС размер от 14.90 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.03.2018г. до 30.04.2019г.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8687/13.05.2024г., постановено по гр.дело №
50692/2021г. по описа на СРС, 170-и състав, в частта, в която на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н. П. С., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 531.07
лева, представляваща ½ част от дължимата цена на доставена през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г.топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. 10, находящ се
в гр. София, ж.к. „*********, с аб. № *********, сумата 71.40 лева – мораторна лихва
върху същата главница за периода от 15.09.2018г. до 08.02.2021г., сумата 7.86 лева –
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 31.08.2021г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. П. С., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 168.59 лева –
разноски във въззивното производство за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Н. П. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 14.05 лева – държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата 10.95 лева –
държавна такса за въззивното производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: *********.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
– „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11