РЕШЕНИЕ
Номер 1703 05.10.2018 година Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХХІІ наказателен състав
На петнадесети
август 2018 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 1677 по описа за
2018 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 313727-F323590/22.01.2018г. на Зам.Директор на Териториална
дирекция „Национална агенция за приходите“ – гр.Пловдив /ТД на НАП/, с което на
основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „Щипка сол“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Марково, ул.“Цар Иван Асен 2“ № 22,
представлявано от А.С.Н., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение на чл.42,
ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 313727-F323590/22.01.2018г. на Зам.Директор на Териториална дирекция
„Национална агенция за приходите“ – гр.Пловдив /ТД на НАП/, с което на
основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Щипка сол“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Марково, ул.“Цар Иван Асен 2“
№ 22, представлявано от А.С.Н., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение на
чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Щипка сол“ ЕООД в
жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. К. обжалва
издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Релевира доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – ТД на НАП,
редовно призована, чрез процесуален представител ***М., пледира за
потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът като прецени материалите по
делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно
постановление е издадено против „Щипка сол“ ЕООД, за това, че при извършена оперативна
проверка от служители на ТД на НАП –
гр.Пловдив на 16.08.2017 г. в 12:45 часа в обект ресторант „Смокини“, находящ
се в гр.Пловдив, ул.“Отец Паисий“ № 12, стопанисван от дружеството-жалбоподател
било констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ /Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ/ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата,
като не е осигурило съхраняването в търговския обект на книгата за дневните
финансови отчети за текущата 2017 г.
Съгласно чл.42, ал.1, т.4 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ лицата по чл.3 със стационарен търговски обект
съхраняват в търговския обект книгата за дневните финансови отчети на ФУ.
Дружеството не е осигурило
съхраняването на книгата за дневните финансови отчети на ФУ модел ФПр.DATECS FP-705 KL с ИН на ФУ DT652049 и ФП № 02652049. Същата не е
представена на органите по приходите по време на извършената проверка на
16.08.2017 г. В наличната в обекта книга за дневните финансови отчети се
съхраняват отчетите за 2016 г. и 2017 г.
Проверяващите приели, че по този
начин дружеството е нарушило разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Видно от описанието на
нарушението, същото не е довело до неотразяване на приходи.
Нарушението било открито и
документирано с ПИП серия АА № 0302720 от 16.08.2017 г.
За тези констатации на 25.08.2017
г. срещу жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F323590/25.08.2017 г. от св.А.Г.И.,
заемаща длъжността „инспектор по приходите“ при ТД на НАП – гр.Пловдив за
нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН наказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските
показания на актосъставителя А.Г.И. и св.В.С.П., така и приложените по делото
писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, последователни и
непротиворечиви.
Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1
от ЗДДС упълномощава Министърът на финансите да издава наредба, с която се
определят: т.1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно
чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ /с настоящо
наименование НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин – ДВ, бр.80/2018 г./, лицето по чл. 3 със стационарен
търговски обект съхранява в търговския обект: т.4. книгата за дневните финансови
отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3 и чл. 14,
ал. 3.
Предвид цитираните разпоредби и с оглед събрания доказателствен материал
/гласни и писмени доказателства/, съдът намира, че са налице безспорни и
категорични данни за извършено деяние, с
което дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като на
16.08.2017 г. като лице по чл.3 от Наредбата не е съхранявало в стопанисвания
от него търговски обект ресторант „Смокини“ книгата за дневните финансови
отчети за текущата 2017 г. Безспорно „Щипка сол“ ЕООД има качеството на лице по
чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Не се оспорва и обстоятелството, че
дружеството стопанисва стационарен търговски обект, какъвто е проверения
ресторант „Смокини“. В хода на извършената на 16.08.2017 г. проверка била
представена единствено книга за дневните финансови отчети на ФУ за календарната
2016 г., установено безспорно както от показанията на актосъставителя, така и
от тези на св.П., която сочи, че по време на проверката съществувала само книга
за ДФО за 2016 г. Във въпросната книга за ДФО за 2016 г. дружеството е
прилагало и ДФО и за 2017 г., което не представлява изпълнение на задължението
му като лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ да съхранява в
търговския обект книгата за ДФО за текущата година, каквато към момента на
проверката се явявала 2017 г. Въпреки, че дружеството е започнало да
осъществява своята дейност в проверения обект в края на календарната 2016 г.,
същият е следвало да съхранява в този обект отделна книга за ДФО за текущата
2017 г., което в случая не е било сторено. Едва след
проверката била изготвена нова книга за ДФО, касаеща календарната 2017 г. В
разглеждания казус липсват данни случаят да попада в изключенията по чл.11,
ал.3 и чл.14, ал.3 от горепосочената наредба. Всичко това налага извода за
категорично извършено административно нарушение от жалбоподателя, което
правилно и законосъобразно е възведено по цитираната по-горе разпоредба на
Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ.
Наведеното от процесуалния
представител твърдение за взаимоизключващи се констатации, съдържащи се в НП и
в констативния протокол от проверката, от които не се установявало безспорно нарушението,
съдът намира за неоснователно. Констативният протокол не е необходима част от
административнонаказателното производство, чието начало се поставя със
съставянето на АУАН. Действително в акта и в НП е посочено, че в обекта се
намирала книга за ДФО, в която били съхранявани отчети за 2016г. и 2017г., без
да е конкретизирано за коя календарна година се отнася книгата. Това според
съда не е рефлектирало върху възможността на санкционираното дружество да узнае
какво нарушение му е вменено, при какви факти и обстоятелства се твърди да е
осъществено то, както и кои от тях следва да оборва, доколкото при описването
на нарушението и в акта, и в НП ясно и точно е посочено, че неизпълнението на
задължението за съхраняване в търговския обект на книгата за ДФО касае текущата
2017 г. Констатацията на проверяващият орган, че представената книга, включваща
ДФО както за 2016 г., така и за 2017 г., касае единствено изминалата 2016 г. е
достигнала до знанието на жалбоподателя още към момента на проверката, когато
му е било разяснено, че в една и съща книга не трябва да се съхраняват
финансови отчети за различни години, както и че в обекта следва да бъде съхранявана
книга за текущата календарна година, а именно за 2017 г. Ето защо съдът намира,
че твърдяното противоречие при излагане на констатациите от проверката не е
засегнало правото на защита на дружеството-жалбоподател и възможността му да го
реализира в пълен обем, а оттам не е довело до съществено нарушение на
процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на атакувания
административен акт.
Резонно при описаната
противоправна деятелност за наказващият орган е възникнало задължение за
санкционирането й, което законосъобразно е сторено по реда на чл.185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС.Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1,
която предвижда на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 500 до 2000 лв. В случая наложеното наказание е определено в предвидения от
закона минимален размер, който е съобразен с доказателствата в
административното производство и с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и според настоящия съдебен състав ще
способства за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Въпреки извършеното нарушение,
съдът намира, че деянието разкрива всички белези на маловажно по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Според посочената разпоредба за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му
бъде наложено административно наказание. В настоящият случай в НП е вписано, че
нарушението е първо по ред. Липсват данни за наложени на санкционираното дружество други административни наказания за
нарушения на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС. Следва да се вземе в
предвид и обстоятелството, че жалбоподателят е реагирал своевременно и е
предприел незабавни постъпки за отстраняване на нарушението като е изготвил и
представил на органите по приходите книга за ДФО за 2017 г. Очевидно е, че в
конкретния случай целта на закона е била постигната с факта на извършената
проверка и съставяне на АУАН, и дружеството е предприело необходимите действия
да приведе осъществяваната от него дейност в съответствие с изискванията на
нормативната уредба. Изложените смекчаващи обстоятелства водят до извода за
нарушение с по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена
санкция, макар и ориентирана в минимално предвидения размер, се явява
несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и
дееца. Поради тези съображения съдът намира, че напълно обосновано следва да се
приложи маловажен случай, което по своето естество е основание за отмяна на
наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното,
настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление №
313727-F323590/22.01.2018г. на Зам.Директор на Териториална дирекция
„Национална агенция за приходите“ – гр.Пловдив /ТД на НАП/, с което на
основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „Щипка сол“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Марково, ул.“Цар Иван Асен 2“
№ 22, представлявано от А.С.Н., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение на
чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази
всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.