РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20221880100626 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от управителя С. П. П., чрез
пълномощник, против П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** Твърди се, че
между ищеца, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, е
сключен Договор за кредит „Violeta“ от 28.02.2022 г., по силата на който на В.
е предоставен кредитен лимит в размер на 3 000 лева, при годишен процент на
разходите (ГПР) 49,32 % и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 15 %. На
28.02.2022 г. последната е усвоила сумата в размер на 3 000 лева, като за
погасяване на задълженията по договора на 04.04.2022 г. е заплатила сумата от
180 лева, на 11.04.2022 г. е заплатила сумата от 3 000 лева и на 15.04.2022 г. е
заплатила сумата от 77 лева, като общият размер на заплатените от нея суми е
в размер на 3 257 лева, като е налице надвнесена сума от 1,50 лева. На
20.05.2022 г. ответницата отново е усвоила сумата в размер на 3 000 лева, след
което е преустановила плащанията по договора. С исковата молба, на
основание чл. 20, ал. 1 от договора, се прави изявление за обявяване на
вземанията по договора за предсрочно изискуеми. С оглед на изложеното се
иска от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева,
представляваща неплатена главница по сключения между страните Договор за
кредит „Violeta“ от 28.02.2022 г., заедно със законната лихва върху нея,
считано от 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
153,57 лева, представляваща договорна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора – 15 % върху усвоената
1
главница, за периода 21.05.2022 г. – 20.09.2022 г., сумата от 258,30 лева,
представляваща такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок
на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница,
която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен
период от усвояване на главницата, сумата от 61,50 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения
за настоящ и постоянен адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора, сумата
от 61,50 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, съгласно чл.
15, ал. 4, 5 и 6 от договора, сумата от 246 лева, представляваща неустойка за
непредоставяне на съгласие за директен дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от
договора, сумата от 44 лева, представляваща начислени такси по чл. 20, ал. 4
от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно
Тарифа за допълнителен пакет услуги, сумата от 10,18 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените
вноски, на основание чл. 20, ал. 3 от договора, за периода от 20.06.2022 г. до
20.09.2022 г. Претендират се и направените по делото разноски.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 3 000 лева –
главница по договора за кредит, по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от
ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД – за сумата от 153,57 лева –
възнаградителна лихва, договорена между страните, за периода от 21.05.2022
г. – 20.09.2022 г., по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК – за сумата
от 258,30 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок
на договора и за сумата от 44 лева – начислени такси по чл. 20, ал. 4 от
договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно
Тарифа за допълнителен пакет услуги, по чл. 92 от ЗЗД – за заплащане на
неустойки по договора, както следва: за сумата от 61,50 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и
постоянен адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора, за сумата от 61,50
лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6
от договора и за сумата от 246 лева – неустойка за непредоставяне на съгласие
за директен дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора, както и по чл. 86 от
ЗЗД – за сумата от 10,18 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху просрочените вноски по договора за периода от 20.06.2022 г. до
20.09.2022 г.
От страна на ответницата е подаден писмен отговор, чрез пълномощник.
Навеждат се доводи, че договорът за кредит е изцяло недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, тъй като при сключването му не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, както и
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона, а
именно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради това се излага
становище, че ответницата дължи единствено чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита, на основание чл. 23 от ЗПК,
като се прави изявление за прихващане на дължимата главница с недължимо
2
платените от ответницата суми по договора. Твърди се също, че клаузата за
възнаградителна лихва е недействителна и на самостоятелно основание –
поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва към датата на
сключване на договора. Твърди се още, че ответницата не дължи
претендираните суми за такса ангажимент, неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес,
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение
за липса на задължения по ДОПК, неустойка за непредоставяне на съгласие за
директен дебит и такси, начислени на основание чл. 20, ал. 4 от договора, тъй
като уговорките за дължимостта на същите са нищожни поради противоречие
със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2, чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, както и поради това, че са неравноправни по чл. 143,
ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и доколкото не са
индивидуално уговорени, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения счита, че исковете
следва да се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.
На 12.04.2023 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията е
вписано преобразуване на основание чл. 264 и сл. от ТЗ на ответника „Вива
Кредит“ ООД във „Вива Кредит“ АД. С определение от 03.06.2024 г. по
делото, на основание чл. 227 от ГПК, като ответник в производство вместо
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, е конституиран универсалният
правоприемник „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.
„Силвър център“, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от изпълнителния директор
С.П.П.
В открито съдебно заседание страните не се представляват, а с писмени
становища пълномощниците им подробно аргументират съображенията,
изложени в исковата молба и в отговора.
С протоколно определение от 14.08.2024 г. по делото е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск за сумата от 3 000 лева, като същият
се счита предявен за сумата от 2 743 лева, представляваща неплатена главница
по сключения между ответницата и „Вива Кредит“ ООД, чийто универсален
правоприемник е ищецът, Договор за кредит „Violeta“ от 28.02.2022 г., заедно
със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и е допуснато оттегляне на този иск в частта за
горницата над сумата от 2 743 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева,
както и изцяло на останалите предявени искове, като в тази част
производството по делото е прекратено. Това определение е влязло в сила като
необжалвано от страните.
По делото са приети писмени доказателства, представени от страните,
които не са оспорени от тях, поради което съдът ги възприема като автентични
и верни.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна
следното:
3
Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от
писмените доказателства, събрани по делото, че на 28.02.2022 г. между „Вива
Кредит“ ООД, чийто универсален правоприемник е ищцовото дружество, като
кредитор, и ответницата, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит
„Violeta“ от 28.02.2022 г., по силата на който на В. е предоставен кредитен
лимит в размер на 3000 лева. В чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора е предвидено, че
същият се сключва за срок от 1 година. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и 5 от
договора, ГПР възлиза на 49,32 %, а ГЛП е 15 %. На 28.02.2022 г. ответницата
е усвоила сумата в размер на 3 000 лева, като за погасяване на задълженията
по договора на 01.04.2022 г. е заплатила сумата от 180 лева, на 11.04.2022 г. е
заплатила сумата от 3 000 лева и на 15.04.2022 г. е заплатила сумата от 77
лева, като общият размер на заплатените от нея суми възлиза на 3 257 лева. На
20.05.2022 г. ответницата отново е усвоила сумата в размер на 3 000 лева. Не е
спорно между страните също, че след тази дата от страна на
кредитополучателя не са извършвани плащания по договора.
С влязло в сила Решение № 36 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. №
476/2022 г. по описа на Районен съд Своге, са прогласени за нищожни, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като
неравноправни по чл. 143, ал. 2, т. 20, във вр. с ал. 1 от ЗЗП, клаузите на чл. 4,
ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от процесния договор, предвиждащи, че кредиторът се
задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде
сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, за което
кредитополучателят заплаща на кредитора такса ангажимент в размер на
0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се
начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от
усвояване на главница/главници. Със същото решение е прогласена за
нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2, чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, клаузата на чл. 20, ал. 4 от договора, с която е
уговорено, че при забава за плащане текущото задължение,
кредитополучателят дължи на кредитора разходи за действия по събиране на
задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение
към договора (Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - VIP
ОБСЛУЖВАНЕ ПО ПРОДУКТ „Violeta“ и такси за действия по ограничаване
на негативни последици при просрочие), до заплащане на съответното текущо
задължение или общото задължение по кредита, като разходи за действия по
събиране на задълженията са разходите за изпращането на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др.,
направени от кредитора, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин
просрочените си вземания от кредитополучателя по договора.
По силата на чл. 15, ал. 1-3 от процесния договор, до 5 дни от
подписването му кредитополучателят се задължава да предостави съгласие за
директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора. При
непредставяне на такова съгласие се начислява в края на всеки тридесетдневен
период от усвояване на главницата неустойка в размер на 2 % от усвоената, но
непогасена главница, като неустойката се дължи ведно с текущото месечно
задължение в края на този тридесетдневен период. В срок до 2 дни преди
изтичане на всеки тридесетдневен период на заплащане на текущото
задължение кредитополучателят трябва да предоставя и потвърждение от
4
банката за наличие на разполагаеми парични средства, с които може да покрие
неговия размер, като при непредставяне на последното, дори да е представено
съгласие за директен дебит, се начислява горепосочената неустойка, която се
прибавя към текущото задължение и се дължи в края на този тридесетдневен
период.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от договора, в срок до 5 дни от подписването му,
както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на
заплащане на текущото задължение, кредитополучателят се задължава да
предоставя удостоверение за липса на задължения по чл. 87 от ДОПК, от което
е видно, че няма задължения, както и удостоверение за настоящ адрес. При
непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от
удостоверението по чл. 87 от ДОПК е видно наличието на задължения към
държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5 % от
общия размер на усвоената и непогасена главница за всяко от непредставените
удостоверения, като начислената неустойка е част от текущото задължение и
се дължи в края на всеки тридесетдневен период.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК (ответницата е физическо лице, което при сключването на
договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани
доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Поради това, в случая намират приложение разпоредбите на същия закон.
С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав
намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР
възлиза на 49,32 %. Така посоченият цифрово ГПР обаче, не става ясно по
какъв начин е формиран. Нещо повече – посоченият в договора ГПР не е
действителният такъв съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). Уговорените в чл. 15 от договора
неустойки от 2 % върху усвоената и непогасена главница при непредставяне
на съгласие за директен дебит или ежемесечно потвърждение от банката за
наличие на разполагаеми парични средства, както и по 0,5 % при
непредставянето всеки месец, на което и да било от двете удостоверения – за
липса на данъчни задължения или за настоящ адрес, т.е. общо 3 %, дължими
ежемесечно за срока на договора от една година, води до извод, че общият
размер на тези неустойки възлиза на 36 % годишно. Като се има предвид, че
съгласно договора е предвидено същите да са дължими наред с
5
възнаградителната лихва при годишен лихвен процент от 15 % и таксата
ангажимент по чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от процесния договор в размер на 0,07
% на ден или 25,55 % за период от една година, е очевидно, че коментираните
неустойки не са взети предвид при определяне и посочване на ГПР в
договора, при съобразяване на срока на договора (една година).
Настоящият съдебен състав намира, че както таксата ангажимент, така и
уговорените в чл. 15 от договора неустойки е следвало да бъдат включени в
ГПР. Заплащането на таксата ангажимент е безусловно. За да избегне
кредитополучателят заплащането на коментираните неустойки, на същия са
поставени практически неизпълними изисквания ежемесечно да представя
удостоверения от три различни институции, откъдето следва, че възникването
на вземането по неустоечните клаузи за кредитора е предвидимо и очаквано.
Наред с това, смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от
последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че не са представени
горепосочените удостоверения, съгласие за директен дебит и потвърждение от
банката за налични суми по банковата сметка на кредитополучателя, за
кредитора не могат да произтекат никакви вреди. По този начин се постига
единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение,
макар и формално задълженията по чл. 15 от процесния договор да са
уговорени като неустоечни, всъщност те създават основание за едно
допълнително плащане в полза на кредитора. С оглед изложеното е очевидно,
че задълженията за заплащане на неустойки въз основа на чл. 15 от договора
съставляват разход по кредита, дължим от потребителя, а не неустойки от
неизпълнение на негови задължения. Налага се изводът, че поставянето на
практически неизпълнимите изисквания към потребителя и уговарянето на
т.нар. неустойки за неизпълнението им, представлява конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Когато се касае
до подобна конструкция, разходите попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“, с оглед приетото в т. 46 от мотивите на
Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС. В т. 54 от мотивите на
същото решение е посочено още, че когато в договор за кредит е посочен
очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на уточнение след
отпускането на кредита, подобна санкция, изразяваща се в загуба от
кредитодателя на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за
пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15,
EU:C:2016:842, т. 18 и 69—71).
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не
само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което договорът е
нищожен както на общото основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, така и на
специалното основание на чл. 22 от ЗПК. Тъй като договорът за кредит е
изцяло недействителен, потребителят дължи връщане единствено на чистата
стойност по кредита (чл. 23 от ЗПК). В Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по
т.д. № 2024/2022 г. на I т.о. на ВКС е прието, че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
6
кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими
суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на основание чл.
23 от ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи
иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи
по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да
бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД. По
делото не са ангажирани доказателства за плащането на остатъка от
главницата от 2 743 лева, в който размер същата се претендира след
допуснатото изменение на иска. Ето защо, така предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната страна следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото. По искането с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита за основателно възражението на
пълномощника на ответницата, тъй като е налице несъответствие между
размера на възнагражденията и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Делото не се
отличава нито с правна, нито с фактическа сложност. Цената на иска възлиза
на 2 743 лева. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение,
което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния
характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, дадено с Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г.
относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване
на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни
цели“ и води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в
отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на
трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали
или бъдещи последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е
постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101,
пар. 1 от ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 от
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда,
определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от
7
09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о.
на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на
ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност
на същото, както и с оглед проведените две открити съдебни заседания, без
явяване на адвоката, следва да се намали дължимото от насрещната страна
адвокатско възнаграждение от 1 000 лева на 360 лева. Това е максималният
размер определен по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Същата не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС
№ 4/2006 г. Разноските за държавна такса в размер на 109,72 лева (с оглед
цената на иска след допуснатото изменение) се дължат изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. „Силвър център“,
ет. 2, ап. 73Г, представлявано от изпълнителния директор С. П.
П. (конституирано като ищец в хода на производството, на основание чл. 227
от ГПК, като правоприемник, вместо преобразуваното на основание чл. 264 и
сл. от ТЗ дружество „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********), на основание чл.
23 от ЗПК, непогасената част от чистата стойност на кредита по сключения
между страните Договор за кредит „Violeta” от 28.02.2022 г., в размер на 2 743
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба на 25.10.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. „Силвър център“,
ет. 2, ап. 73Г, представлявано от изпълнителния директор С. П.
П. (конституирано като ищец в хода на производството, на основание чл. 227
от ГПК, като правоприемник, вместо преобразуваното на основание чл. 264 и
сл. от ТЗ дружество „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********), направените по
настоящото дело разноски в общ размер на 469,72 лева, като адвокатското
възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
8