Решение по дело №813/2019 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20193420200813
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                          № 454

 

гр. Силистра, 20.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренски районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов

 

при секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 813/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят Е.М.Е. ***, ЕГН ********** обжалва наказателно постановление № 39-0000187/ 23.10.2019г. на Началника на ОО „АА”- гр.С., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение на чл.23 § 1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. и глоба в размер на 500 / петстотин / лева за извършено нарушение по чл.18 т.4 от Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност и несправедливост при издаването на акта и НП.

Ответникът – ОО ”АА”- гр.С., надлежно уведомен, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Районна прокуратура- С. - надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят Е., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, депозира становище по делото, не изпраща проц.представител. Чрез жалбата си и становището си заявява, че моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП като незаконосъобразно, навежда доводи в тази насока.

В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата П.П.- актосъставител и Б.Р.- свидетел по акта, от които лично се яви св.Р., който даде своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства по същото. Относно призоваването на актосъставителя П., призовката е върната в цялост с отметка, че същия по време на провеждането на съдебното заседание е служебно ангажиран по друго дело в РС-Т.

Въпреки редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя Е., както и това на актосъставителя П., съда счете, че няма пречки за даване ход на делото и съобразно нормата на чл.61 ал.2 от ЗАНН даде ход на делото, тъй като спорът е реализиран върху правната квалификация на нарушенията за които е бил наказан жалбоподателя и не се оспорва фактическата обстановка по делото. Налице е искане от страна на жалбоподателя Е. съда да даде ход на делото в негово отсъствие, а фактическата обстановка по делото може да бъде изяснена и чрез разпита на свидетеля по акта- св.Р.. С оглед изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счете, че няма пречка да разгледа делото и даде ход на същото в отсъствието на жалбоподателя Е. и актосъставителя П..  

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя, прие за установено следното:

На 01.10.2019г. св. П. съвместно с колегата си- св. Р. били на работа в качеството им на служители на ОО ”АА”- С. на път І-7 С.- Ш., на км 9+793, на пътно кръстовище с път II-21. Около 11,10 ч. спрели за проверка товарен автомобил „Мерцедес 814Д” с рег. № ТХ 7788 ХС от категория N2, с поставена табела с надпис „Превоз за собствена сметка“ на предно обзорно стъкло от дясно, оборудван с аналогов тахограф марка „Kienzle 1311.37“, собственост на „Борисов” ЕООД и управляван от жалбоподателя Е. по маршрут гр.С- гр.Д. След като проверили документите на водача проверяващите служители установили, че водачът- жалбоподател в настоящето производство използвал тахограф, който не е бил представен на контролна проверка в срок 2 години от предходната контролна проверка, както и че в момента на проверката не представя заповед на ръководителя на лицето за чиято сметка се извършва превозът, съобразно изискванията по Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ.

Предвид констатираните нарушения, св. П. изготвил АУАН № 261963/ 01.10.2019г., препис от който бил връчен на жалбоподателя. Въз основа на описания по-горе АУАН било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 39-0000187/ 23.10.2019г.                                                               

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество- частично основателна по следните съображения:

АУАН № 261963/ 01.10.2019г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянията за които е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са били квалифицирани по чл.23 § 1 от Регламент № 165/2014г. на ЕС и по чл.18 т.4 от  Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ. Тези обстоятелства се отричат от жалбоподателя и същия на практика на оспорва установената фактическа обстановка, но изразява несъгласие с наложените му наказания и санкциониращите текстове от закона, които са приложени, като ги счита за неправилни.

От показанията на разпитаният в съдебно заседание, както и от приложеното по делото копие от протокол от контролна проверка /л. 10/ е видно, че аналогов тахограф „Kienzle 1311.37“, който е бил монтиран в управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е преминал  проверка на 09.05.2017г. Съгласно чл.23, § 1 от Регламент на (ЕС) № 165/2014 „Тахографите се подлагат на редовни технически прегледи от одобрени сервизи. Редовните технически прегледи се извършват най-малко веднъж на две години.“

В процесния случай за така констатираното нарушение, отговорността на водача е ангажирана на основание чл.105, ал. 1 от ЗАвП, който текст настоящия съдебен състав счита за неправилно приложен спрямо установеното нарушение. Разпоредбата на регламента не посочва чие е това задължение, но логично то е за превозвача. Посочената в НП административно-наказателна разпоредба– чл.105 ал.1 от ЗАвП е обща, тя предвижда наказание глоба или имуществена санкция за нарушение на този закон– ЗАвП, на подзаконовите актове по неговото прилагане, за които не е предвидено друго наказание. Тя не се отнася за нарушения на европейските регламенти. В чл.93в от ЗАвП, който касае отговорността на водача за всички нарушения, свързани с боравенето с тахографа са предвидени и съответни наказания. Начинът, по който е описано нарушението в  наказателното постановление, сочи на неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвП, тъй като цитираната разпоредба предвижда санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него. Констатираното нарушение от компетентния орган е на чл.23, § 1 от Регламент на (ЕС) № 165/2014. Безспорно е, че Регламент на (ЕС) № 165/2014 не е нито Закон за автомобилните превози, нито е подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на него, за да бъде санкциониран жалбоподателя на това основание.

В случая съдът счита, че водачът следва да носи отговорност по чл. 93 ал.1 от ЗАвП, който предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.  В конкретния случай водачът извършва обществен превоз на товари без документ, който се изисква от европейски регламент, а именно документ, че тахографа е преминал редовен технически преглед. Затова съдът счита, че водачът неправилно е санкциониран на осн. чл.105 ал.1 от ЗАвП, който не предвижда отговорност за водача за неизпълнение на изисквания на европейските регламенти. Такава за описаното нарушение се съдържа в друга санкционна норма– чл.93 ал.1 от ЗАвП.

Ето защо съдът намира, че административно-наказващия орган не е определил правилно административно наказателната разпоредба за така описаното нарушение. Поради изложеното настоящия състав намира, че наказанието не е определено правилно, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.

Относно второто нарушение, съдът след задълбочен и внимателен анализ на установеното констатира, че съобразно чл.93 ал.2 от ЗАвП „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.”.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 т. 4 от Наредба № Н-8 / 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът трябва да представи при поискване от страна на контролните органи заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, в която заповед следва да са посочени датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. От текстът на цитираната разпоредба произтичат два правни извода- на първо място, нормативните изисквания не могат да бъдат удовлетворени посредством представянето на заместващи документи, които не съдържат реквизитите на гореописаната заповед и на второ място, заповедта трябва да бъде представена при поискването й от контролните органи, а не в един по-късен момент, т.е. от значение е не това дали заповедта съществува към момента на проверката, а дали е представена към момента на проверката. И именно защото водача не е представил изискуемите по закон документи в момента на проверката е бил наказан съобразно нормата на чл.93 ал.2 от ЗАвП, а не както е съобразно чл.93 ал.1 от ЗАвП, който визира случаи, когато въобще тези документи не са били налични, тъй като на л.11 от администравно-наказателното дело е налице копие от тази заповед, която е била изпратена от страна на жалбоподателя до АНО и очевидно същия при издаването на НП се е съобразил с нея.

Не на последно място следва да се отбележи, че наложената санкция по чл. 93 ал.2 от ЗАвП е в размер на 500 лв и е определена от законодателя с фиксиран размер като не е дадена възможност на АНО да определя друг размер.

Относно направените в жалбата възражения, касаещи това нарушение, настоящия съдебен състав ги счита за неоснователни по изложените по-горе съображения. Нормата на закона не задължава АНО да изписва дословно какво следва да включва тази заповед, като е достатъчно да се посочи нейната липса при проверката, за да е консумирано нарушението. Нарушението е формално и с непредставянето на същите съставът му е завършен, като законът не изисква да са настъпили някакви допълнителни вредни последици. Касае се за една правнорегламентирана, рискова по същността си дейност по превоз на товари и следователно достатъчно е и формалното извършване на нарушението. Дори и ако впоследствие са представени изискуемите документи, не води точно по изложените съображения до отпадане на отговорността, щом към момента на проверката същите не са били у лицето, както се установи по време на съдебното следствие, и то не ги е представило. Целта на нормативното правило за поведение е контролният орган, при проверка, да може да извърши анализ за спазване на правилата на общностното право, въз основа на което е и била издадена процесната наредба, по отношение проверка на съответните показатели. Този анализ е възможен при изпълнение на задължението за незабавно представяне при поискване на съответните носители на информация. По делото е безспорно установено, че към момента на проверката жалбоподателя Е. не е разполагал с описаната в жалбата му заповед на ръководителя, обективираща факта на управляване на автомобила по указания в заповедта маршрут. Правно-значим елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние е невъзможността за представяне на доказателства към точно определен момент– моментът на проверката. По-късното представяне на доказателствата е неотносимо към преценката за съществуването им. Законодателят е скрепил с императив задължението на водача преди потегляне на автомобила да се снабди и да носи със себе си заповед на ръководителя. Това задължение за водачите, между впрочем, е свързано и с основното предназначение на данните, а именно- да служат като доказателство описаните в тях обстоятелства, от което пък може да се направи и изводът, че това задължение важи за всеки конкретен водач на такъв автомобил, извършващ с него превоз на товари, като при поискване от проверяващите органи той следва да представи всички изискуеми по закон и подзаконовите актове документи. Тези нарушения се явяват съществени, защото не могат да се установят времето за управление, прекъсвания и почивки, маршрута по който следва да се движи МПС-то и др., поради което и спрямо тях е неприложим текста на нормата на чл.28 от ЗАНН, а и описаното нарушение по нищо не се отличава от обичайните за този вид нарушения, за да бъде приложен спрямо него нормата на чл.28 от ЗАНН.

По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на НП.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ наказанието в Наказателно постановление № 39-0000187/ 23.10.2019г. на Началник на ОО ”АА”-гр. С., издадено въз основа на АУАН № 261963/ 01.10.2019г. с което на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП на Е.М.Е. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.23 § 1 от Регламент № 165/2014г. на ЕС като незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА наказанието в Наказателно постановление № 39-0000187/ 23.10.2019г. на Началник на ОО ”АА”-гр. С., издадено въз основа на АУАН № 261963/ 01.10.2019г. с което на основание чл.93 ал.2 от ЗАвП на Е.М.Е. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 500 / петстотин / лева за извършено нарушение по чл.18 т.4 от Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ като правилно, доказано, обосновано и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред САС, считано от датата на съобщаването му.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..

                                                                      / М. ХРИСТОВ /