Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Е., 18.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд – първи състав в публичното заседание на деветнадесети април две
хиляди и десета година в състав:
Председател: Искра
Вараджакова
при
секретаря С.П. и в присъствието на прокурора Боянка Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 40 по описа за 2010 год., за да се произнесе съдът
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 19 от
Закона за гражданската регистрация.
Постъпила е молба от мл. адв. К.Т., в качеството на процесуален представител на Х.С.А.
***. В същата се твърди, че молителят е роден на *** *** Т., за което е
съставен акт за раждане № ***/4.03.1983 год. на ОНС гр. В. Т.. В последния бил
записан с името Е.Р.Б.. На 18.01.1991 год. със заявление с вх. № 24 било
променено името му на Х.С.А.. Към този момент молителят бил малолетен, живеел
при родителите си и бил изцяло зависим от тях. Същият в свидетелство за начално
образование № 7/30.05.1993 год. на ОУ “Отец Паисий” с. М., общ. Е. бил записан
с името Е.Р.Б.. Този факт му създавал постоянни трудности при кандидатстване за
работа. Освен това сред своите близки, приятели и роднини, както и в обществото
като цяло бил известен с името си преди неговата промяна. По тази причина
срещал трудности при получаване на съобщения, колети и писма на постоянния си
адрес в с. М., общ. Е.. Молителят заявява, че не е осъждан за престъпления от
общ и частен характер и срещу няма възбудено наказателно преследване за
извършени от него престъпления от общ характер, както и няма наложени
ограничителни мерки за напускане пределите на Република България.
Моли съда да постанови решение, с което
да промени собственото, бащиното и фамилното му име от Х.С.А. на Е.Р.Б..
В съдебно заседание молителят лично и
чрез процесуалния си представител мл. адв. К.Т.
поддържа депозираната молба. Твърди, че имената му са променени на 5.11.1990
год., както и че живее на семейни начала със С.С.Й.. От съвместното си
съжителство двамата имат две деца, които не били припознати по законоустановения
ред, тъй като носели български имена и ако молителят ги припознаел бащиното и
фамилното им име щяло да бъде турско.
Заинтересована страна Община В.Т. не се
представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Заинтересована страна Община Е. не се
представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Районна прокуратура гр. Е. се
представлява в съдебно заседание от прокурор Боянка Михайлова. Последната взема
аргументирано становище, че молбата е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение. Представителят на Районна прокуратура гр. Е. счита,
че не са налице предпоставките на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация,
т. е. името на молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
нито важни обстоятелства налагат неговата промяна. От събраните по делото
гласни доказателства не се установява по категоричен начин същият да е известен
в обществото с името Е.Р.Б., както и с последното да е имал затруднения от
какъвто и да било характер. Счита, че е несъстоятелно твърдението му, че не е
припознал децата си, тъй като е бил с турски имена и последните ще имат турски
бащино и фамилно име.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от Акт за раждане № ***/4.03.1983
год. на ОНС гр. В.Т., молителят е роден на *** *** Т. и е записан с името Е.Р.Б.
от родители: Р.А.Б.– баща и Д. Х. А. – майка. В същия е посочено, че със
заявление с вх. № 24/18.01.1991 год. е променено името на последния на Х.С.А.,
като промяната е отразена на 16.05.1992 год. от длъжностното лице по
гражданското състояние. Този факт се установява и от приложеното по делото
удостоверение за раждане от *** *** Търново, в което молителят е записан по
името Х.С.А., а имената на родителите му са, както следва: С. А. Ю. и А. Х. Ю..
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена № **/2.02.2010 год. на
км. с. М., общ. Е. е видно, че Х.С.А. и Е.Р.Б. са имена на едно и също лице. По
делото е приложено свидетелство за начално образование № 7/30.05.1993 год. на
ОУ “Отец Паисий” с. М., общ. Е. се установява, че молителят е завършил начално
образование под името Е.Р.Б..
По делото е представено заявление №
35/5.11.1990 год., подадено от С. А. *** до Районен съд гр. Е., с което същият
изразява желанието си да бъде променено името му от Р.А.Б. на С. А. Ю., тъй
като последното било принудително променено.
От справка за съдимост № 54/11.02.2010
год. на Районен съд гр. Е. е видно, че молителят не е осъждан. От справка с рег. № Я-3131/18.02.2010 год. на ОД на МВР гр. В.Т. се
установява, че същият многократно е напускал пределите на страна за периода от
2002 год. до 2010 год. Видно от справка с рег. № И-36119/29.03.2010
год. на НСС гр. С., в централизираната информационна система на следствените
служби няма данни за образувани и неприключени досъдебни
производства за молителя. Освен това последният на два пъти има наложени
административно-наказателни мерки по ЗБДС от РУ на МВР гр. Е..
По делото са приложени АУАН №
850903/196/13.04.2004 год. и НП № 196/13.07.2004 год. на началника на РПУ гр. Е.,
от които е видно, че на молителя е наложена глоба в размер на 30.00 лв., заради
това, че при изпиране в пералня унищожил напълно български документ за
самоличност – паспорт. От АУАН № 803140/143/1.06.2005 год. и НП № 143/1.06.2005
год. на началника на РПУ гр. Е. се установява, че на същия е наложена глоба в
размер на 30.00 лв. за това, че е нарушил чл. 7 от ЗБДС, т. е. дъщеря му
скъсала и надраскала паспорта.
От възражение с вх. № 10401/16.03.2010
год. е видно, че молителят е направил такова до директора на ТД на НАП гр. В.Т.
за погасяване по давност на осн. чл. 82 от ЗАНН на
наложените му наказания – глоба. Приложени са справка и два броя вносни
бележки.
Видно от удостоверение за раждане от ***
***, Д.С.С. е родена на *** год. от родители: С.С.Й. – майка и баща –
неизвестен. От удостоверение за раждане от *** *** се установява, че Д.С.С. е
родена на *** год. от родители: С.С.Й. – майка и баща – неизвестен.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели К. А. В., Е. Д. С., М. Й. В., Х. Я. К., С. М. С., С. А. Ю., С.С.Й. и К.К.Н..
Видно от показанията на свидетелите К.
В., Е. С. и Х. К., същите са съученици на молителя, т. е. заедно са учили от І
до VІІІ клас. Свидетелите се обръщали към него с българските му имена Е.Р.Б..
Последните твърдят, че от десет години живеят в чужбина и се виждат с молителя
рядко, т. е. няколко пъти в годината, когато си дойдат в с.М.,
общ. Е., за да видят близките си.
От показанията на свидетеля М. В. е
видно, че познава молителя, тъй като живеят в едно и също населено място. Освен
това двамата се познавали още от училище, макар че учели в различни класове. В.
твърди, че същият бил известен сред приятели и познати с българските си имена.
Свидетелят С. С. твърди в показанията
си, че живее в с. М., общ. Е. от 32 години. Молителят бил известен в населеното
място с името Е..
Видно от показанията на свидетеля С. Ю.,
който е баща на молителя, името на последния било променено през 1990 год.
Тогава свидетелят отишъл в кметството, където подал необходимите документи. Същият
твърди, че към молителя се обръщат и с българските, и с турските имена. Баба му
и дядо му ползвали само турското име. Освен това в къщи си говорели на турски
език. Свидетелят сочи, че лично той не искал да си променя името от българско
на турско, но го направил понеже трябвало да гласува за някаква политическа
партия, както и че нямал пари, за да го промени отново от турско на българско.
От показанията на свидетелката С. Й. се
установява, че същата живее с молителя на семейни начала от 2000 год. Двамата
нямали сключен граждански брак. Последният бил известен в обществото на близки,
приятели и познати с българските си имена. Свидетелката и молителя имали две
деца, които не били припознати от последния, тъй като трябвало да носят турски
бащино и фамилно име. Живеели в с. М., общ. Е., а работели в чужбина, т. е. в
Република Гърция. В къщи си говорели на български език, но когато ходели при
баба му и дядо му ползвали турския такъв.
Свидетелят К.Н. твърди в показанията
си, че бил кмет на с. М., общ. Е. от 3.03.1988 год. до 18.10.1990 год., а през
1982-1984 год. бил председател на стопанството в с.М.,
общ. Е. и познавал много добре семейството на молителя и него самия. През
лятото на 1990 год. било разпоредено да се провеждат изнесени съдебни заседания
в населените места, т. е. в кметствата да се събират молби на гражданите, които
искали да си върнат мюсюлманските имена. По тази причина в с. М., общ. Е. на
няколко пъти идвал съдия. Дядото на молителя имал голямо желание да си
възстанови името и бил един от първите, които се възползвали от разрешителния
режим за промяна на името. По отношение на молителя свидетелят твърди, че от
1990 год. не работи в с.М., общ. Е. и не знае по
какъв начин е известен в обществото.
При така описаната по-горе фактическа
обстановка съдът прие за установено следното:
Според чл. 19 от Закона за гражданската
регистрация промяна на собственото, бащиното и фамилното име може да се
извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни
обстоятелства налагат това. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо
право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически погледнато то е
уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от
закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. Същата не е самоцелна и
не зависи само от желанието на поискалия, а се допуска по изключение, когато са
налице налагащия обществено и лично значими обстоятелства, които законът
квалифицира като важни.
В настоящия случай се твърди, че важни
обстоятелства налагат промяна на собственото, бащиното и фамилното име на
молителя. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се
преценяват като важни, за да са основания за промяна на името. Изхождайки обаче
от основните принципи на гражданското право и обществения морал, част от който
е гражданският морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация ще са такива
обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за
молителя носенето на името, чиято промяна се иска.
От представените по делото доказателства
съдът намира, че не са налице основанията за постановяване на исканата промяна
на собственото, бащиното и фамилното име на молителя, т. е. от Х.С.А. на Е.Р.Б..
Същият е български гражданин, роден на територията на Република България, който
за периода от 1983 год. до 1991 год. е носил името Е.Р.Б., т. е. само осем
години и то в ранна детска възраст. Последното е променено на Х.С.А. през 1991
год., което молителят носи до настоящия момент, т. е. деветнадесет години. На
същото са издадени редица документи за самоличност - лична карта, задграничен
паспорт, удостоверение за раждане. Единственият документ, в който молителят е
записан с българско име е свидетелство за начално образование № 7/30.05.1993
год. на СОУ “Отец Паисий” с.М., общ. Е.. Следва да се
отбележи, че при издаване на последното явно длъжностното лице е допуснало
грешка, тъй като към този момент името на молителя е било Х.С.А., видно от
отразената промяна в акт за раждане № 251/4.03.1983 год. на 16.05.1992 год.,
извършена въз основа на заявление с вх. № 24/18.01.1991 год. Свидетелството за
начално образование е издадено след това през 1993 год. Освен това по делото се
установи, че същият няма завършено основно образование, поради което съдът не
кредитира показанията на разпитаните свидетели К. Василев, Емил Савов и Христо
Кючуков, които твърдят, че са съученици на молителя, т. е. заедно са учили от І
до VІІІ клас. Последните освен това заявиха, че рядко го виждат, т. е. три –
четири пъти в годината, тъй като работят в чужбина. Следователно показанията им
не могат да се ценят като достоверни, тъй като свидетелите нямат преки и
непосредствени впечатления за това с какво име е известен молителя в обществото
през последните 10 - 15 години. По тези съображения съдът не кредитира и
показанията на свидетелите М. В. и С. С.. Съдът не възприема и показанията на
свидетелката С. Й.. Последната живее на семейни начала с молителя и следва да
се приеме, че е заинтересована от изхода на делото предвид близките отношения,
в които се намират двамата. При тези факти настоящата инстанция намира за
неоснователни изложените в молбата твърдения, че молителят е известен сред близки,
приятели и роднини с името Е.Р.Б.. Още повече, че неговият баща – свидетелят С.
Ю. установява, че в къщи се обръщат към него и с българското, и с турското име.
Същите говорят в дома си на турски език, а баба му и дядо му се обръщат към
него само с турското име.
Съдът счита, че е несъстоятелен и
доводът, свързан с обстоятелството, че отразеното име в свидетелството за
начално образование му създава постоянни трудности при кандидатстване за
работа. По делото не са събирани доказателства, а и не са наведени конкретни
доводи относно характера на евентуалните проблеми. Свидетелството за начално
образование удостоверява степен на придобито образование и не е документ за
самоличност, за да предизвика проблем при идентификацията на лицето. Още
повече, че при кандидатстване за работа изискуеми са свидетелство за завършено
основно или средно образование, а не за начално такова. И по-вероятно е проблемите
на молителя при намиране на подходяща работа да се дължат на ниския
образователен ценз, а не на името, което носи в момента. В тази насока
голословно и несъстоятелно е и твърдението, че същият постоянно има трудности
при получаване на съобщения, колети и писма на постоянния си адрес в с.М..
Името представлява постоянно словесно
обозначение на физическите лица, което служи за неговата индивидуализация,
идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което се
допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни
обстоятелства, каквито в случая не са налице. В Закона за гражданската
регистрация са установени ясни и изчерпателни правила, уреждащи начина на
формиране и реда на промяна на името на българските граждани. В настоящия
случай следва да се отбележи, че бащата на молителя носи турско име, т. е. С.А.Ю.и по правилата за формиране на името, бащиното такова
на молителя следва да е С., а фамилното А. или Ю..
Субективната нагласа на молителя да
носи българско име, не е достатъчно основание за възстановяване на българското
му име, тъй като не съставлява “важно обстоятелство” по смисъла на закона. Тъй
като името е един от основните и трайни индивидуализиращи белези на всяко
физическо лице, то всяка една негова промяна води до известна дестабилизация на
обществените отношения и създава предпоставки за злоупотреба с права, чието
упражняване е свързано с проверка самоличността на субекта. За това и за да се
гарантират обществените интереси, законодателят е предвидил промяната на име да
се допуска единствено при наличие на определени предпоставки и това да става
само по съдебен ред, а не да се извършва при всяко искане от страна на
заинтересованото лице, без да са налице достатъчно значими основания за това. В
конкретния случай молителят до осемгодишната си възраст е носил българско име,
а деветнадесет години е носил турско такова, на което са издадени документите
му за самоличност, многократно е излизал извън пределите на Република България
и е работил в чужбина за периода от 2002 год. до 2010 год., т. е. шест години.
Особено обезпокоителен е фактът, че на същия на два пъти са налагани
административно-наказателни мерки по Закона за българските документи за
самоличност и то свързани с повреждане на документ за самоличност, а именно
задграничният паспорт. Освен това съдът счита, че е несъстоятелен доводът му,
че една от причините да иска промяна на името е желанието му да припознае
децата Детелина и Денка, тъй като бил техен биологичен баща. В тази насока по
делото липсват каквито и да било доказателства.
С оглед на изложеното съдът намира, че
в случая не се установи по безспорен начин наличие на важни обстоятелства по
смисъла на закона, налагащи допускане на исканата промяна, т. е. в случая не са
налице условията на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация, поради което
предявената молба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Х.С.А. с ЕГН **********
*** за промяна на името му от Х.С.А. на Е.Р.Б., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: