Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
………………...
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVI - ти въззивен състав, в открито заседание на
тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Г. Цветкова и прокурора Д. Маринов,
като разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВНОХД № 332 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е във връзка с постъпила въззивна
жалба от защитника на подсъдимия М.П.А. срещу присъда от 14.12.2018 год. на СРС, НО,
130 – ти състав, постановена по НОХД № 14844/2018 година, с която съдът е
признал подс. М.П.А. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева.
В жалбата на защитника се излагат
твърдения за неправилност на присъдата, постановяването й в нарушение на
закона, при съществени нарушения на процесуалните правила и явна
несправедливост. Сочи се, че съдът е игнорирал част от събраните по делото
доказателства, които налагат извод за липса на субективна съставомерност на
деянието. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което подсъдимият М.П.А. да бъде признат за невиновен и оправдан
в извършването на престъплението, за което е осъден.
В закрито съдебно заседание, по реда на
чл. 327 от НПК, въззивният съд е приел,
че за разкриване на обективната истина по делото не се налага разпит на
подсъдимия, събирането на нови писмени или гласни доказателства, както и
изслушването на допълнителни експертизи.
В открито съдебно заседание, проведено
на 13.03.2019 год., пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия – адв. Б.,
моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена. Счита, че съдът е
проявил предубеденост при формиране на своето вътрешно убеждение за виновността
на подсъдимия А., както и че пренебрегването на доказателствената стойност на
обясненията на подсъдимия е направено в нарушение на закона. Твърди се още, че
неправилно първоинстанционният съд е изключил от доказателствената съвкупност и
не е обсъдил приложената по делото експертна справка, която би следвало да бъде
ценена като експертиза. Защитникът заявява още, че деянието, извършено от
подсъдимия А. не осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като липсва умисъл за нарушаване на обществения ред и за демонстриране
на явно неуважение към обществото. С тези мотиви прави искане за отмяна на присъдата
на първоинстанционния съд и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен.
Подсъдимият, в своя защита заявява, че
поддържа казаното от адвоката си.
Представителят на държавното обвинение
счита присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, поради което моли изцяло
да бъде потвърдена.
В последната си дума, подсъдимият моли
да бъде оправдан изцяло.
Софийският градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и в
съответствие с разпоредбата на чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.П.А. е роден на ***
год. в гр. Червен бряг, българин, български гражданин, женен, неосъждан с адрес
гр. София, ж.к. „*********ЕГН **********.
На 13.07.2018 год., около 07:10 ч.,
подсъдимият М.А. пътувал заедно със св. Е.Е.
с автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ , с рег. № ******ВА в гр.
София, по ул. „Цв. Лазаров“, с посока на движение – към бул. „Хр. Колумб“.
Автомобилът бил управляван от св.Е., а до него, на пасажерското място седял
подс. А..
По същото време, на кръстовището на
ул. „Цв. Лазаров“ и бул. „Хр. Колумб“, на
червен сигнал на светофарната уредба, изчаквал св. А.с управлявания от него
автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ********. Бил първи в колоната от
коли, изчакващи в лентата, предназначена за завой наляво – от ул. „Цв. Лазаров“
към бул. „Хр. Колумб“. Св.Е. предприел неправомерна маневра, изпреварвайки от
дясната страна всички автомобили, изчакващи в лента за завой наляво и
навлизайки в кръстовището, се позиционирал, непосредствено пред автомобила на А..
Възмутен от случващото се, св. А. натиснал продължително клаксона, включително
и по време на реализирания от двата автомобила завой наляво – по бул. „Хр.
Колумб“ .
В резултат на действията от страна
на св. А., св.Е. го последвал до
паркинг, находящ се в гр. София, бул. „*********, където подсъдимият А. излязъл
от автомобила и с ръка ударил задното панорамно стъкло на лекия автомобил
„Хонда“, вследствие на което стъклото се счупило.
Във връзка с инцидента бил подаден
сигнал и на място пристигнали служители на 07 РУ- СДВР, които задържали подс. А..
Горната фактическа обстановка съдът
приема въз основа на следните събрани по
делото доказателствени материали:
обясненията на подс. А., показанията на свидетелите П. А., И.Д., А.Б., Е.Е., Д.П.и
К.Д., протокол за доброволно предаване, веществено доказателство - диск, заключение
на СТЕ, справка за съдимост.
Софийският градски съд изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд, като намира същите за пълни, точни и
детайлно анализирани.
Така събраните доказателствени източници
са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, като от тях
следва да се разграничат единствено обясненията на подсъдимия, в няколко части.
На първо място в частта, в която заявява, че спрямо него и спътника му – св. Е.
е имало заплахи и вербални закани от страна на другия водач – св. А., както и
реализирано ПТП с трети автомобил и ругатни. Така представени, обясненията на
подсъдимия А. не се подкрепят от останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал, по – конкретно показанията на свидетелите – очевидци А.,
Д. иЕ.. В показанията на св. Д. и А. се съдържа информация относно
настоятелното подаване на звуков сигнал с клаксона и ръкомахане от страна на
последния, но не и отправянето на ругатни или последвало ПТП, каквато теза развива
подсъдимият. В показанията на св. Е. -
спътник на А. също липсват твърдения за провокация от страна на св. А., извън
подадения продължителен звуков сигнал с клаксона на автомобила.
Обясненията на подсъдимия в частта, в
която заявява, че не е искал и целял да счупи задното стъкло на автомобила, а
ударът му е бил насочен към тавана на същия, но поради потеглянето му, е попаднал
върху стъклото, също се опровергават от събрания и проверен доказателствен
материал, като съдът счита, че по този начин, подс. А. цели изграждането на
една защитна версия, насочена към разколебаване на обвинителната теза.
Въззивният съд намира, че обясненията на подсъдимия са, както важен доказателствен
източник, така и основно средство за защита, упражняването на което не води до
задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина. Разпоредбата
на чл. 55, ал. 1 от НПК дава възможност на подсъдимия да депозира обяснения,
каквито намери за нужно, без да държи сметка за тяхната истинност. В този
смисъл, твърденията на подсъдимия, че целта му е била единствено да удари
автомобила по покрива, без да чупи стъклото не намира опора в останалия събран
по делото доказателствен материал, поради което следва да се третира и от
настоящия съдебен състав като своеобразна защитна теза, целяща да оправдае собственото
му противоправно поведение, поради което и съдът не кредитира.
Подобен опит за разгръщане на
защитната версия в полза на подс. А. се открива и в показанията на спътника му и
водач на лекия автомобил, марка „Фолксваген“ – Пасат с рег. № *******- св. Е.Е.,
който също е заявил, че подсъдимият, вместо покрива на автомобила, е ударил
задното му стъкло. При преценката на тези гласни доказателствени средства
настоящата съдебна инстанция отчита факта, че двамата /св.Е. и подс. А./ са
колеги и на инкриминираната дата и място са пътували заедно, като намира
показанията на св.Е. за заинтересовани, тенденциозни и най- вече некореспондиращи
с останалия доказателствен материал. Следва да се подчертае още, че това какви
са били действителните намерения на подс. А. е било невъзможно да е известно на
св.Е., доколкото се касае за обстоятелства от субективен характер, които не са
намерили обективно изражение.
Съдът кредитира като достоверни, в
синхрон и унисон с останалия доказателствен материал показанията на свидетеля - очевидец Б., който се е намирал непосредствено след л.а. „Фолксваген“–
Пасат, поради което е имал възможността да
възприеме отблизо действията на подсъдимия, като същият посочва, че
подсъдимият е ударил именно стъклото на автомобила на пострадалия.
Показанията на свидетелите – полицейски
служители – Д.П.и К.Д. възпроизвеждат последващите им действия във връзка с
установяване и изясняване на фактите, имащи значение за разкриване на
обективната истина, поради което и не се открояват с информативност от гледна
точка на съществените факти, свързани с предмета на доказване, респ. не пораждат
противоречие в събрания по делото доказателствен материал.
По отношение на изготвеното експертно
заключение и по повод възраженията на защитата за третирането му от районния
съд като експертна справка, настоящият съдебен състав е длъжен да подчертае, че
независимо от отбелязването, че не се касае за експертиза, първата инстанция му
се е доверила. Това заключение, обаче, се преценява и от настоящия съдебен
състав като такова, подкрепящо обвинението по начина, формулиран в обвинителния
акт. Експертното изследване установява, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното
деяние, както и това, че ударът е нанесен върху задното стъкло на автомобила,
управляван от св. А.. В същото се уточнява още, че ударът е бил нанесен от
подсъдимия с дясна ръка, в момент, в който автомобилът е потеглял, като от цялостния
прочит на изследването не може да бъде направен изводът, подържан от защитника,
че ръката на подсъдимия е била насочена конкретно към покрива на автомобила,
респ. А. не е целял да удари и счупи задното му стъкло.
Предвид изложеното съдът намира, че с
деянието си, подс. А.. е осъществил от обективна страна всички признаци от
престъпния състав по чл. 325, ал. 1 от НК.
От обективна страна, в гр. София, на
паркинга на бул. „*********, без провокация, подсъдимият А. е осъществил
действия по физическа саморазправа, счупил е задното панорамно стъкло на
автомобила, собственост на св. А., марка „Хонда“, модел „Сивик“ ДК № *******. Действията се
явяват непристойни, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Деянието е извършено
на обществено място, с потенциално неограничен кръг лица, които обективно са
разполагали с възможност да възприемат поведението му, извършено в светлата
част на денонощието.
От субективна страна, деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл. Правилно районният съд е приел, че
подсъдимият гради версия за липса на умисъл от субективна страна, акцентирайки
върху това, че е искал да удари автомобила в областта на покрива, а не
стъклото, но поради причини, стоящи вън от неговото поведение /а именно поради
това, че се движел/ ударът е попаднал и е счупил задното, панорамно стъкло. Въззивният
съд не може да се съгласи с този довод и намира, че деянието е извършено
умишлено, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като А.
е предвиждал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. В
съзнанието му са били формирани представи, за това, че силен удар с ръка е възможно
да причини престъпния резултат и въпреки това, у него не се е намерил
контрамотив. Изводът за наличие на умисъл се извежда и от факта, че подсъдимият
е осъществил инкриминираното деяние целейки да демонстрира надмощие, било е съпроводено
и със словесни закани /„Ще те запукам“/, отправени към св. А..
В пледоарията пред настоящия
съд, защитата изтъква довод, че
извършеното от подсъдимия деяние не
обосновава характеристиката на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК.
Този довод се явява несъстоятелен и
въззивният съд не може да се съгласи с него. В трайно установената съдебна
практика, по – конкретно в Постановление № 2/1974 год., постановено по н.д. №
4/1974г. на ПВС са посочени признаците, чрез които се осъществява
престъплението хулиганство и които признаци се откриват и намират опора в
доказателствената маса по настоящето дело. От една страна, за съставомерността
на деянието по този законов текст се изисква да е била създадена възможност
хулиганските действия да станат достояние на трети лица, каквато възможност
като цяло в случая е била създадена, предвид обстоятелството, че деянието е
извършено на публично място, на паркинг, в светлата част на деня. От друга
страна, на мястото на извършване на деянието са се намирали освен подсъдимият и
пострадалия, и св. Д. - майка на св. А., водачът на л.а. „Фолксваген“ – Пасат-
св.Е., св. Б., както и други случайно преминаващи в района лица. Хулиганството
съдържа един характерен за това престъпление признак – специален мотив, който се
заключава в израз на явно неуважение към обществото от страна на дееца. Този
мотив е налице, когато със своите действия деецът показва, че не се смята
обвързан от съществуващите социални норми на поведение – стои над тях и се
отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се съди по това, че
хулиганските действия се извършват без смислена причина, което ги обяснява
единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред.
Наистина, подсъдимият и неговият приятел
– св.Е. не са се укрили, не са избягали, както посочва защитата, това обаче не
обосновава извод за несъставомерност на деянието, както и за липса на умисъл.
Последващите действия от страна на подсъдимия се явяват своеобразно положително
поведение след вече извършено престъпление.
Поради изложените съображения,
въззивният съд преценява, че деянието, неговото авторство и вината на
подсъдимия М.П.А. са доказани по несъмнен начин.
При индивидуализацията на наказанието,
правилно е подходил първостепенният съд, като е провел диференцираната
процедура по реда на Глава ХХVІІІ НПК, предвид наличието на предпоставките за
прилагането на разпоредбата на чл. 78а НК, като при разглеждане на делото не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Размерът на
наложеното наказание се явява законосъобразно определен, като са взети предвид
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото се касае
за първо въздействие спрямо подсъдимия със средствата на наказателноправната
принуда.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.12.2018 г., постановена по НОХД
№ 14844 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, НО, 11 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.