№ 1413
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110158426 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. В. Н. срещу Н.
С. П. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за постановяване на акт на
спорна съдебна администрация за изменение на определения режим на лични
контакти на бащата с общото на страните дете, чрез неговото стесняване.
В исковата молба се твърди, че с решение от 06.02.2015 г., постановено
по гр. дело № 52169/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Трето
гражданско отделение, 80-ти състав, бракът между страните е прекратен, като
родителските права и местоживеенето на детето им Ивайла Н. П.а са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лично контакти с
него. Сочи се, че първоначално родителите са имали единомислие по
въпросите, свързани с отглеждането на дъщеря им, но в момента, в който
ответникът споделял решенията им с неговата майка, забравял за обещанията
и отговорностите си и се конфронтирал с ищцата. Излага се, че детето
споделило на последната, че в негово присъствие баба му по бащина линия
непрекъснато повтаряла по неин адрес, че е лоша майка и ще й гледа „сеира“,
като пак падне успехът на Ивайла, като настройвала баща й срещу нея и това
натоварвало и наранявало дъщеря й. Поддържа се, че детето е тормозено от
баба си, поради което и отказва да ходи при баща си и търси защита от
ищцата да не бъде принуждавана да се вижда с него в присъствието на бабата.
Поради което се счита, че постановеният режим на лични контакти на Ивайла
с ответника не е в неин интерес, тя го изпълнява по принуда и с нежелание,
като последният реално не се вижда с нея, а я оставя на грижите на майка му.
Отправя се искане да бъде постановено решение, с което да бъде изменен
режимът на лични контакти на детето с неговия баща, като същият да има
право да го вижда всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10:00
часа до 19:00 часа /при съобразяване направеното в проведеното на
1
05.10.2022 г. о.с.з. в тази насока уточнение/.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответната страна, в който се оспорват изцяло изложените в
последната фактически твърдения, като се релевират подробни съображения
в тази насока. Заявява се искане за отхвърляне на предявената претенция.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 0147/01.04.2010 г. на Столична
община, Район „Витоша“, се установява, че страните са родители на детето
Ивайла Н. П.а.
С влязло в сила решение от 06.02.2015 г., постановено по гр. дело №
52169/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 80-ти състав, е прекратен бракът между Н. В. Н. и Н. С. П. поради
тяхното сериозно и непоколебимо съгласие за това, като упражняването на
родителите права по отношение на Ивайла Н. П.а е предоставено на майката,
при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата е
предоставен режим на лично контакти с него всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, както и
за една седмица по време на Коледната ваканция, пет дни през пролетната
ваканция и осемнадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, както и същият е задължен да му заплаща
месечна издръжка в размер на сумата от 150 лева.
В изготвените в хода на производството социални доклади се
потвърждава заявеното и от страните, че към момента на подаване на
исковата молба /а и към момента на постановяване на настоящия съдебен
акт/, основните грижи по отглеждането и възпитанието на Ивайла П.а се
полагат от нейната майка, на която са предоставени и родителките права и с
която имат изградена силна емоционална връзка, като са осигурени безопасни
социално – битови условия за правилното физическо и психическо израстване
на детето. В доклада на ДСП – Костинброд е отразено, че при разговор с
Ивайла тя е споделила, че не всеки път има възможност да се вижда с баща
си, тъй като примерно „може да му е ядосана“ или „има ангажимент“, като
баба й по бащина линия я настройва спрямо майка й.
За нуждите на производството е изготвен и социален доклад от ДСП –
Люлин /основен и допълнителен такъв/, в който се посочва, че Н. П. живее в
гарсониера 48 кв.м. заедно с неговата майка на адрес в гр. София, бл. 914, вх.
В, ет. 6, ап. 39. Жилището е преустроено в двустаен апартамент, като
кухненската част е обособена в коридора, едната спална е обзаведена с голяма
трапезна маса, гардероб, секция, голяма спална и телевизор, а в другата стая
има също гардероб, по-малка спалня, секция с телевизор и по-малка масичка.
Отразено е, че по данни на бащата за времето, през което той е отглеждал
Ивайла, за нея е било осигурено двуетажно легло, което след като детето
отива да живее с майка си е било демонтирано и заменено със спална, а
бюрото, което е използвало, е преместено на стълбищната площадка, тъй като
2
дъщеря му предпочитала да подготвя уроците си на голямата маса. Посочено
е, че към момента на изготвяне на доклада за момичето е осигурено друго
легло, единично, което Н. П. планира да ремонтира след освежителен ремонт
на едната стая и тя да бъде стая за Ивайла.
При личното изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК Н. Н. поддържа,
че не желае дъщеря й да губи връзка с баща си, но предвид нейното състояние
и тренировките й по баскетбол би могла да го посещава в неделя, като желае
изцяло да отпадне преспиването на детето при ответника.
При личното изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК Н. П. заявява, че
държи Ивайла да преспива при него, като преди месец и половина си е купил
апартамент в Люлин заради отношения на дъщеря му с майка му.
Във връзка с така поддържаните от ответника твърдение за закупуването
на ново жилище по делото е постъпил и социален доклад от ДСП – Люлин, за
изготвянето на който социален служител е посетил адреса на последното,
находящо се в гр. София, жк Люлин, бл. 984, вх. Ж, ет. 6, ап. 178, и е
констатирал, че апартаментът е в основен ремонт и ремонтните дейности ще
продължат около 2-3 месеца, като същият е двустаен и бащата възнамерява да
обособи две самостоятелните спални – за него и за дъщеря му, която да си
избере къде иска да спи.
При личното изслушване по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД Ивайла Н. П.а
споделя, че има проблеми с баща си, тъй като той не иска да я чуе какво му
казва и не зачита нейното мнение. Разказва, че след раздялата на родителите
й е имало един период, когато е била трети или четвърти клас, по време на
който е живяла постоянно заедно с баща си и баба си по бащина линия, като
много е искала да отиде да живее при баща си и докато е била там
комуникация й с него и с баба й ту е била добре, ту зле. Посочва, че общо
взето се е разбирала с баба си, като съобщава и за случката, след която се е
върнала да живее при майка си. Тогава баба й по нейна молба й купила
депилиращ крем, като след неговата употреба – Ивайла е премахнала космите
на единия си крак, тя се обадила и споделила за това на майка си, която не
била съгласна, скарала се с баща й и дошла да я вземе. През същото лято
Ивайла осъзнала разни неща за баба си и решила да прекъсне връзка с нея,
защото тя всъщност е лош човек – тази преценка прави на базата на това,
което майка й и нейните приятелки са й казвали. Споделя, че често баща й й
говори лоши работи за майка й, а баба й само веднъж й е казала нещо лошо за
нея. Заявява, че ще ходи при баща си ако той спре да говори срещу майка й и
ако започне да я слуша и да зачита мнението й.
В хода на производството са разпитани свидетелите Велислав Стойнов
Г.ев /живеещ във фактическо съжителство с ищцата/ и Любка Михайлова П.а
/майка на ответника/, от показанията на които се установяват конфликтните
отношения между страните. Съдът не кредитира заявеното и от двамата
свидетели във връзка с отношенията на Ивайла с нейния баща и баба по
бащина линия /с изключение на споделеното от св. Г.ев за това, че детето му е
казало как баща му обижда майка му/, доколкото в посочената част в
заявеното и от двамата свидетели се наблюдава съответна тенденциозност,
непоследователност и противоречие с останалия събран по делото
доказателствен материал и най-вече със заявеното от самата Ивайла в хода на
нейното изслушване пред съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
3
правна страна следното:
Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените
по-рано мерки спрямо детето /по чл. 59, ал. 1 от СК/ и да определи нови. За да
бъде уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, следва да бъде
установено възникването след влизане в сила на съдебния акт, с който са
предоставени за упражняване родителските права, определено е
местоживеене, режим на лични отношения и издръжка, на нови
обстоятелства, които са от съществено значение за защита на интересите на
децата. Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС
относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването
на родителските права и определяне на личните отношения между децата и
родителите, пункт V. „Изменение на мерките относно упражняване на
родителските права“, при допукането на такива във всички случаи съдът е
длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на
детето /децата/ и на ефикасността на мерките, които определят същото. Към
промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата спадат: а)
влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък
подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на
живот се разбират не само жилищни и битови условия, но и социалната среда
и другите обстоятелства в решението по чл. 29, ал. 1 СК; б) изпадане в
невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските
права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок,
напускане пределите на страната без разрешение и други такива; в) загубване
на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се
справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе
положително; г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата
родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната
ефективност, спадат: а) невъзможност да се изпълни решението поради
поведение на самото дете; б) нерационален режим, като в течение на
изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; в) болест
на детето и невъзможност за прилагане на мерките; г) други подобни случаи.
Съгласно съдебната практика /вж. Р. № 1019 от 19.11.2008 г. по гр. д. №
3730/2007 г., I гр. отд. на ВКС/ „Когато и двамата родители имат добри
родителски и възпитателски качества, съдът в интерес на детето трябва да
вземе предвид и факти, от значение за по-добрата психологическа среда, в
която следва да израсне то, а не само за материалното му обезпечаване.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. правната
възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето.
Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата,
поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на
взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Ако
обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на
родителските права, се изменят съществено, то тогава се налага вземане на
нови мерки съобразно изменените обстоятелства“.
Съобразявайки горепосочените законови положения настоящият съдебен
състав намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства същият не е в състояние да мотивира извода, че от влизането в
сила на решението, с което е уредено упражняването на родителските права,
до момента на постановява на настоящия съдебен акт, е настъпило
4
съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо необходимостта от
стесняване на определения на бащата режим за лични контакти с детето и
интерес на последното от това.
В хода на производството несъмнено се установи, че след развода на
страните непосредствени грижи за Ивайла е полагала нейната майка, като
детето е имало чести и регулярни контакти с нейния баща, включително и
извън определения от съда режим за тях. В периода, когато Ивайла е била
трети/четвърти клас, същата се е установила трайно да живее заедно с баща
си и баба си по бащина линия, като самото дете много е искало да живее с
баща си. За този период то споделя, че комуникация между тях ту е била
добре, ту зле, като излага пред съда няколко примерна във връзка с лошата
комуникация, а именно как веднъж баща й не направил достатъчно
настоятелно забележка на малкия й братовчед да не й „рови в нещата“, както
и как баба й, въпреки че ответникът й разрешил да излезе навън да кара
колело с братовчедка си, не им позволила, тъй като вечерята била готова.
Въпреки това детето е категорично, че в този период като цяло се е разбирало
с баба си. В тази връзка, не се установяват по делото доводите на ищцата, че
бабата на Ивайла непрекъснато говорила пред нея сочените в исковата молба
негативни твърдения по отношение на майката, както и че детето е тормозено
от същата. В действителност, детето заявява, че е било свидетел на един
единствен разговор между баща й и баба й, на който последната говорила
„лоши работи за майка й“ – че някаква „нейна постъпка не е правилна“, но
извън това по никакъв начин не е чувала негативни коментари от страна на
баба й по адрес на майка й, както и не е имала конфликти с нея. Нещо повече,
при изслушването на Ивайла пред съда тя споделя, че едва след като се изнася
от дома на баща си през пролетта на 2021 г. и отива да живее с ищцата,
всъщност „осъзнала“, че баба й е лош човек, която преценка прави „от това,
което майка ми е споделила и от това, което приятелки на майка ми са ми
казвали“. Детето по никакъв начин не можа да обоснове свои лични ситуации
или емоции, които да са го довели до конфликтни отношения с неговата баба,
а напротив – казва, че се е разбирало с нея. Силно впечатление прави
спорната ситуация между страните, довела до развилите се впоследствие
бурни отношения между тях – детето е споделило вкъщи /докато все още е
живеело с баба си и баща си/, че се притеснява от започналото окосмяване на
определени част от тялото му, за което баба му е купила депилиращ крем,
който Ивайла е използвала. Разбирайки за това, ищцата изразява бурно
неодобрението си и прекратява престоя на дъщеря си при баща й, като си я
взима обратно в дома си. И едва след това детето „осъзнала“, че баба й е лош
човек, а отношенията му с баща му се влошават значително. Тук е мястото да
бъде посочено, че по делото действително се установява, че след връщането
на Ивайла при нейната майка през пролетта на 2021 г., ответникът е имал
няколкото прояви, по време на които е изразявал негативно отношения за
майката пред него, но предвид развилата се динамика в семейните отношения
и инцидентния им характер съдът намира, че те сами по себе си не могат да
обосноват основателност на исковата претенция, още повече предвид
обстоятелството, че несъмнено се доказа по делото, че преди тях между
ответникът и дъщеря му е имало силна емоционална връзка, като усилията на
всички участници в настоящото производство следва да бъдат насочени за
нейното съхраняване и заздравяване. Затова настоящият съдебен състав
намира за необходимо да отбележи, че детето има потребност от пълноценни
контакти и с двамата си родители, на което кореспондира задължението им да
5
му осигуряват такъв контакт, както и задължението да имат разбирателство и
добра комуникация помежду си, без нападки. И двамата родители са длъжни
да осъзнаят колко травмиращо в случая е за едно дете да бъде въвлечено в
техните лични дразги и противоречия. За изграждането на детето като
личност двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение.
Отношенията между тях не следва по никакъв начин да рефлектират върху
психическото и емоционалното състояние на детето. В настоящия случай
страните следва да преустановят конфликтните помежду си и да не
позволяват в тях да бъде въвличана и Ивайла. Те са хората, които следва да
осигурят нормална и спокойна среда за развитието й, тъй като тя съществува
по волята и тяхното желание. Бащата следва да прояви дължимите грижа и
внимание към детето си, без да засяга авторитета на майката и
омаловажаването й като родител, както и без да предизвиква скандали и
спорова с нея или със семейството й. Майката, от своя страна, следва да
изпълнява задължението си да съдейства за режима на личните контакти на
бащата с детето, като не допуска да се стига до нежелание на детето да отиде
при баща си, до евентуално предаване на детето, чрез съдия изпълнител, респ.
поведение, насочено към отчуждаването на детето от бащата и препятстване
на контактите им. И двамата родители следва да се стремят да осигурят на
детето възможност за поддържане на подходящи лични отношения, при което
следва да зачита и желанието на самото дете. Във висш интерес на детето е да
общува пълноценно и с двамата си родители, които не следва да го въвличат в
конфликт на лоялност между тях, а от тук да го поставят в риск по отношение
на неговото психическо и емоционално развитие, поради което всеки от тях
следва да прояви известна търпимост и да не отхвърля взаимодействието на
другия. Чрез лични действия на всяка от страните по делото, различаващи се
по своя интензитет според потребностите на детето, родителите трябва да
създадат необходимото спокойствие и увереност у него. По този начин,
съобразявайки се с предписанията на закона, добрите нрави и съдебното
решение, страните трябва да се опитат да подобрят стандарта на живот на
Ивайла, за да не се чувства тя разкъсана в търсенето на одобрение и подкрепа
от своите родители. В конкретния случай съдът намира, че основата на
горепосочените задължения е поставена от бащата, който е закупил
самостоятелно жилище, за да може дъщеря му да се чувства по-спокойна по
време на престоя си при него, но това по никакъв начин не изчерпва обемът от
действията, усилията за които трябва да бъдат положени и от двамата
родители в изложената по-горе насока.
Поради което и при съобразяване най-добрия интерес на детето,
включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието на същото, и с
оглед конкретните специфики на настоящия казус, съдът не намира по делото
да се установяват такива обстоятелства, обуславящи необходимостта от
стесняване на определения на бащата режим на лични контакти с него. Нещо
повече, настоящият съдебен състав намира, че при съобразяване с изяснената
в хода на производството фактическа обстановка, уважаването на едно
подобно искане би довело до допълнително влошаване отношенията между
родителите, които, както вече беше посочено, следва да насочат основно
усилията си към тяхното подобрявано, но и крие риск от отчуждава на детето
от неговия баща и от нарушаване на тяхната връзка.
По изложените съображенията, исковата претенция се явява изцяло
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
6
Така мотивиран, СРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. Н., ЕГН **********, срещу Н. С. П.,
ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК – за
изменение на определения с решение от 06.02.2015 г., постановено по гр. дело
№ 52169/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 80-ти състав, режим на лични контакти на бащата с детето Ивайла
Н. П.а, ЕГН **********, чрез неговото стесняване, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7