№ 1130
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300501144 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.121 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Й.И.К., действаща като
майка и законен представител на малолетното дете М.Т.К., чрез
пълномощника й по делото адв. З.Х., против Определение №2218 от
28.02.2022г., постановено по ч.гр.д.№20225330102684 по описа на РС-
Пловдив, V гр.с., с което е прекратено производството по делото и
същото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Варна. В жалбата се
излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като
се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане от Районен съд-
Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е
основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба на Й.И.К.,
действаща като майка и законен представител на малолетното дете
М.Т.К., с която е поискано на основание чл.130, ал.3 от СК издаване на
1
разрешение за извършване на отказ на малолетната от наследството,
останало от покойния й баща Т.В.К., починал на 13.02.2021г. С
обжалваното определение съдът е приел, че тъй като последното
местожителство на наследодателя е било в гр. Варна , то наследството
му е открито там, поради което и съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1
от ЗН делото е подсъдно на Районен съд- Варна.
Определението е неправилно.
Действително съгласно разпоредбите на чл.49, ал.1, чл.52 и чл.61,
ал.1 от Закона за наследството приемането и отказът от наследство се
извършват с писмено заявление до районния съдия, в района на който е
открито наследството и се вписват в съответната книга. В случая по
делото се установява от писмените доказателства, че последното
местожителство на наследодателя Т.В.К. е било в гр. Варна, където е
открито наследството му, поради което, както правилно е приел
първоинстанционният съд, съответните действия по приемане и отказ от
наследство следва да се извършат пред Районен съд- Варна. В случая
обаче първоинстанционният съд не е бил сезиран с молба за вписване на
приемане или отказ от наследство, а с искане за издаване на разрешение
по чл.130, ал.3 от СК на малолетно лице да извърши отказ от наследство,
компетентен за което съгласно посочената разпоредба е районният съд
по настоящия адрес на детето. Доколкото настоящият му адрес е в
района на Районен съд- Пловдив, то компетентен да се произнесе по
допустимостта и основателността на така подадената молба е Районен
съд- Пловдив.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде
отменено, а делото- върнато за разглеждане от Районен съд- Пловдив за
произнасяне по молбата, с която е бил сезиран.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №2218 от 28.02.2022г., постановено по
ч.гр.д.№20225330102684 по описа на РС- Пловдив, V гр.с., с което е
прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност
2
на Районен съд- Варна.
ВРЪЩА делото за разглеждане на Районен съд- Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3