№ 4467
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110152727 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на шести декември 2021 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
52727/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „,,, ЕИК: ,, адр. гр. София, ул. „,, твърди че за периода ноември 2018 г. – април 2020
1
г. е доставял топлинна енергия на ответника ГР. Б. ГР., ЕГН: **********, адр. гр. София
1510, ж.к. „,,, на същия адрес. Твърди, че за този период стойността на потребената от
ответника топлинна енергия възлизала на сумата от 1 477,46 лв. , която сума не е заплатена
от ответника. Твърди, че поради неплащането на сумата ответницика е в забава, като за
периода от 15.09.2019 г. – 31.05.2021 г. , размерът на обезщетението за забавено плащане
възлизал на 178,53 лв. Твърди, че за периода май 2018 г. – април 2020 г. доставил на
ответника услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, възнаграждението за което
възлизало на 51,38 лв. , което не било заплатено от ответника, поради което му дължал и
лихва за забава в размер на 10,22 лв. за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г. Твърди, че
поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответника
подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето
защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответника
му дължи сумите в размер на 1 477,46 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за
периода ноември 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на 178,53 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 15.09.2019 г. – 31.05.2021 г. Моли още, да бъде признато
за установено, че ответника му дължи сумите в размер на 51,38 лв. – стойността на
доставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2018 г. – април 2020 г. , и в размер
на 10,22 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2018 г. –
31.05.2021 г. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „,,, адр. гр. София, ул. „,,, който не оспорва
предявения иск.
Ответникът оспорва предявения иск по съображения, изложени в писмен отговор на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ищеца е доставял на ответника топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2
от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответниците за липса на облигационна
2
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
приложените под л.л. №№ 36-37 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и документите, приложени под л.л. №№ 14-15 от делото, от които е видно, че
ответника е собственик на процесния топлоснабден имот. В този смисъл, и във връзка с
изложеното до тук за наличието на процесния договор за доставка на топлоенергия, съдът
приема, че страна по него, като купувач, е ответникът.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 86-91/, която съдът кредитира, за процесния
период ответникът е ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 1 473,48 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 70-83/ ответникът не е заплатил процесни
вземания на ищеца .
Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 36-37 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъдат канени от ищеца,
доколкото задълженията им са били срочни.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 36429/2021 г. на СРС, ІІ ГО, 78-ми с-в, ищецът е поискал
осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплати главницата и лихвата,
предмет на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата държавна такса, но
срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражения по реда на чл. 414
3
от ГПК.
Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 07.12.2021 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответника
топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са
налице нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на цена за доставена топло-енергия по твърдяна
облигационна връзка за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за
възникване на вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница –
цена на доставената топлоенергия.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответникът – от една страна, и ищеца – от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода ноември 2018 г. – април 2020 г. ответникът не е заплатили потребена топло-
енергия, цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 1 473,48 лв. – по-
малко отколкото се твърди в исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ,
защото последната, като прието по делото доказателство, установява факта на доказване по
делото – ползвали ли са топлинна енергия ответниците за процесния период и каква е
нейната цена. Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това
заключение е изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по
изчисляване и отчитане на ползваната от ответниците топлоенергия. Воденото счетоводство
от ищеца не може да бъде доказателство за процесното облигационно отношение във връзка
с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха
предпоставките на цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено
редовно, а така също и двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този
смисъл, искът, в частта за главницата, е основателен до размера по СТЕ.
4
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно 15.09.2019 г. – 31.05.2021 г. , ответникът е в забава. Съдът приема, че не
може да се ползва предложението на ССЕ /70-83/, доколкото то не е съобразено с главница,
която съдът приема по делото. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че
иска в частта за лихвата е основателен до размера от 178 лв. За да приеме това, съдът взема
предвид, както приетата по делото главница, така и периода за който се начислява лихвата.
Искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сума в размер на 51,38 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“
за периода май 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на 10,22 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г. следва да се приеме за
установен по факт и право изцяло. Това е така, доколкото фактът на доставената услуга се
установява, както от документите, приложени под л.л. №№ 18-19 и 27-35 от делото, така и
от приетата по делото СТЕ /л.л. 86-91/.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 660 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 84 лв. по заповедното производство.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника ГР. Б.
ГР., ЕГН: **********, адр. гр. София 1510, ж.к. „,, дължи на ищеца „,,, ЕИК: ,, адр. гр.
София, ул. „,, следните суми: 1 473,48 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна
енергия за периода ноември 2018 г. – април 2020 г. , 178 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата от 1 473,48 лв. , за периода 15.09.2019 г. – 31.05.2021 г. , като
отхвърля иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК в следните части: в частта за признаване за
установено, че ответника ГР. Б. ГР., ЕГН: **********, адр. гр. София 1510, ж.к. „,, дължи на
ищеца „,,, ЕИК: ,, адр. гр. София, ул. „,, сума в размер над 1 473,48 лв. до пълния предявен
размер от 1 477,46 лв. – цена за ползвана топлоенергия и в частта за признаване за
5
установено, че ответника ГР. Б. ГР., ЕГН: **********, адр. гр. София 1510, ж.к. „,, дължи на
ищеца „,,, ЕИК: ,, адр. гр. София, ул. „,, сума в размер над 178 лв. до пълния предявен
размер от 178,53 лв. – лихва за забава върху главницата.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника ГР. Б.
ГР., ЕГН: **********, адр. гр. София 1510, ж.к. „,, дължи на ищеца „,,, ЕИК: ,, адр. гр.
София, ул. „,, следните суми: 51,38 лв. – стойността на доставена услуга „дялово
разпределение“ за периода май 2018 г. – април 2020 г. , 10,22 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата от 51,38 лв. , за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника ГР. Б. ГР., ЕГН: **********, адр. гр. София 1510, ж.к. „,, да заплати на
ищеца „,,, ЕИК: ,, адр. гр. София, ул. „,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 660 лв.
– деловодни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника ГР. Б. ГР., ЕГН: **********, адр. гр. София 1510, ж.к. „,, да заплати на
ищеца „,,, ЕИК: ,, адр. гр. София, ул. „,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 84 лв. –
деловодни разноски по заповедното производство.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „,,, адр. гр.
София, ул. „,,.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6