СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 4981 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 308619 от 09.01.2018 г., постановено по гр.д. № 63587/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 125 с-в, е отхвърлен предявения от В.Й.Н. против „ЧЕЗ Е.Б.” АД иск за
признаване за установено, че В.Й.Н. не дължи на „ЧЕЗ Е.Б.” АД сумата от 630,25
лв. за електрическа енергия, начислена служебно от ответника по констативен
протокол № 3017850 от 26.04.2017 г. за периода от 27.01.2017 г. до 26.04.2017
г. по партида с клиентски номер 310206247944 за обект с адрес: гр. Ботевград,
ул. „Пейо ********, за която сума е издадена фактура № 02271444502/22.08.2017
г.
Срещу
постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от В.Й.Н.,
в която са развити съображения за неправилност и необоснованост на решението. Посочва,
че първоинстанционният съд е допуснал нарушение при доклада на делото като е
отделил определени обстоятелства като безспорни и не е обсъдил възражението на
ищцета по приемане на писмените доказателства, представени от ответника.
Релевира доводи, че съдът неправилно тълкува чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Оспорва
Общите условия да съдържат ред за уведомяване на потребителя за извършената
корекция. Твърди, че Общите условия не го обвързват. Сочи, че за процесния
период ПИКЕЕ е бил отменен. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „ЧЕЗ Е.Б.” АД е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което е допустима. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевиранитевъззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявен е пред СРС отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
По делото не се спори, че между страните е
налице облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия, както и
че сумата, предмет на отрицателния установителен иск, е начислена въз основа на
клаузата на чл. 51, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.), като корекция, след съставянето
на
констативен протокол от страна на ответника на 26.04.2017 г., подписан
отсъпруга на ищцата, и издадена въз основа на него фактура № 02271444502/22.08.2017 г. Останалите
обстоятелства, отделени за безспорни от първоинстанционния съд действително,
както се твърди във въззивната жалба, се оспорват от ищцата и подлежат на
доказване от ответника по делото, тъй като е предявен отрицателен установителен
иск. Видно от материалите по делото ищцата е оспорила доклада в тази част с
писмена молба след получаването му. Това процесуално нарушение на СРС не води
до неправилност на решението. Въззивният състав следва да извърши преценка
установяват ли се отделените неправилно като безспорни обстоятелства въз основа
на доказателствата по делото и да направи правни изводи въз основа на тях, като
по този начин се санира допуснатото процесуално нарушение от СРС.
В чл. 48, ал. 1 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ (отм.), е предвидено че при липса
на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
По делото се установява, че корекцията на
сметка в процесния случай е била направена въз основа на констативен протокол
от 26.04.2017 г., съставен на клиентски номер ****** за обект с адрес: гр. Ботевград, ул. „Пейо ********.
В протокола е отразено, че при проверка на
електромера, е установена намеса (подробно описана), изразяваща се в липса на
пломба на щита на ел. таблото, фирмената и метрологични пломби на СТИ са
нарушени, пломбата на капака е нарушена и е измерена грешка на СТИ. Направен е
извод, че в следствие на това консумираната електрическа енергия не се измерва
точно. Протоколът е съставен от двама служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, като е отразено, че са присъствали
и двама свидетели от Федерацията на потребителите. Протоколът е подписан от
въпросните лица и от съпруга на ищцата в графа „потребител“. От приетия по делото констативен протокол от метрологична
експертиза на средството за измерване, изготвен от Българския институт по
метрология,се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера,
от вътрешната страна на клемнния блок между входа и изхода на токовата верига
допълнително е поставен меден проводник (шунт), има изменение на електричексата
схема и по този начин е постигнато отклонение на преминаващата през електромера
електрическа енергия в посока минус. Съдът намира за неоснователно възражението
на въззивницата за неотносимост към правния спор на приетите по делото писмени
доказателства, представени с исковата молба. От тях се установява, че е
осъществена нерегламентирана намеса в електромера, отчитащ дължимата от ищцата
към ответника електрическа енергия, в резултата на която същата не се измерва
точно, а в по-малък размер, видно от протокола на БИМ.
С изменението на ЗЕ (обн. ДВ бр.54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) и приетите въз основа на законовата делегация
ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидена възможност
за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по
този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима
на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване
на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В този смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 118/18.09.2017 г. по т. дело № 961/2016 г. на
ВКС, Т.К., ІІ Г.О.
Въз основа на протокола е направено
предложение за корекция на сметка, като на потребителя се доначисли за процесния
период количество от 4417 kWh. За дължимата вследствие на корекцията сума в
размер на 630,25 лв. е издадена фактура 02271444502/22.08.2017 г. По делото не е оспорен
размерът на сумата, съответстваща на неотчетеното количество електроенергия.
Съгласно чл. 51, ал. 1, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.) от
издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн.
"ДВ", бр. 98 от 12.11.2013 г., операторът на разпределителната мрежа
предоставя на крайния снабдител информация за дължимата сума от съответния
клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване,
определена на база коригираните количества електрическа енергия. Съгласно чл. 17,
ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, одобрени през 2007 г. и изменени и допълнени през 2010 г., е
предвидено уведомяване на потребителя в случаите на направена корекция на
сметка, като на последния се изпраща в 7-дневен срок справка за дължимите суми,
респ. за подлежащите на възстановяване такива. Неоснователно е възражението на
ищецата, че Общите условия не я обвързват. Видно от приетия по делото като
писмено доказателство сертификат за публикувана реклама Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, одобрени от КЕВР в
Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. са публикувани на стр. 7 и 8 от брой 927 от
26.11.2007 г. на вестник „Телеграф”. Поради изложеното, съдът намира, че Общите
условия обвързват ищцата и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ОУ е валидно
действаща спрямо нея. Поради гореизложеното съдът счита, че ответникът е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, където е
регламентирано, че продажбата на електрическа енергия се извършва при Общите
условия, които съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 от
ЗЕ. Ирелевантно е обстоятелството, че общите условия са приети преди правната
разпоредба. От значение е фактът, че в тях има предвиден ред за уведомяване,
каквото е и законовото изискване. По делото са представени и приети
доказателства, че „ЧЕЗ Б.“ АД е уведомило ищцата за констативния протокол и
доначислената сума за консумирана, но незаплатена електрическа енергия, като й
е изпратило с писма с обратни разписки копие от констативен протокол № 3017850
от 26.04.2017 г. и констативен протокол на БИМ. Видно от подадената исковата
молба по настоящото дело ищцата е узнала за корекцията на сметката и е имала
възможността и е упражнила защита на правата си, подавайки иск до съда. Поради
изложеното съдът намира за неоснователно възражението във въззивната жалба, че
Общите условия не съдържат ред за уведомяване на потребителя за извършената
корекция и че първоинстанционният съд неправилно тълкува чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ. Относно посочването в решението на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, каквато
разпоредба не съществува, както е отбелязала ищцата във въззивната жалба, касае
се за техническа грешка. Видно от въззивната жалба страната е разбрала волята
на съда и е оспорила по същество правните му изводи.
Неоснователно е възражението на въззивницата, че за
процесния период ПИКЕЕ е бил отменен. Към момента на извършване на корекцията правните
разпоредби на чл. 48-чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.), на които съдът се позовава в решението
си, са били действащи и последващата им отмяна от административния съд в сила
от 23.11.2018 г. има действие занапред и е правно ирелевантно за настоящия
казус.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
По
разноските.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК разноски
се дължат на ответника за въззивното
производство в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 308619 от 09.01.2018 г.,
постановено по гр.д. № 63587/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 с-в.
ОСЪЖДА В.Й.Н., ЕГН ********** да плати на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК *******сумата от 100 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.