Р Е Ш Е Н И Е
№ 3385 11.10.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5581 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на евентуалност частични искове с правна квалификация, както следва -
главен иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, и евентуален - по чл.
55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
Ищецът С.Г.В., ЕГН: **********,***, чрез п. си адв. Д.Б.,
е предявил срещу „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от и.
д. Н. В. Н. и В. Х. Х. съединени при условията на евентуалност осъдителни
искове:
Главен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 1 250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), като частична от
14 300, 42 лева (четиринадесет хиляди и триста лева и четиридесет и две
стотинки) - получена без основание по повод нищожен договор за цесия от
12.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 03.04.3018 г., до окончателното изплащане.
Евентуален иск за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 1 250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), като частична от
14 300, 42 лева (четиринадесет хиляди и триста лева и четиридесет и две
стотинки) - получена на отпаднало основание, по повод разваляне на договор за
цесия от 12.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 03.04.3018 г., до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил авалист по
запис на заповед от 27.04.2007 г., издаден от Г. Т. А., ЕГН: **********, в
полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, за сумата от 12 000 лева, платими
при предявяване в срок до 27.04.2017 г. Записът на заповед бил предявен на
ищеца на 18.04.2012 г. с нотариална покана, като на издателя предявяването не
станало лично, а н. извършил връчването чрез залепване на уведомление по чл. 47
от ГПК. Банката се снабдила с изпълнителен лист от 24.04.2015 г., издаден по
частно гр. дело № 4567/ 2015 г. по описа
на ПРС, за сумата по записа на заповед. На 12.08.2016 г. банката продала на
ищеца вземанията срещу него и А. с договор за цесия за сумата от 14 300,
42 лева, която била заплатена, като се задължила да уведоми главния длъжник,
който отново бил уведомен по реда на чл. 47 от ГПК, защото не бил открит на
адреса. При възмездна цесия, кредиторът отговарял за съществуване на вземането
по смисъла на чл. 100 ал. 1 от ЗЗД, но ищецът твърди, че към момента на
сключване на договора за цесия вземането на банката спрямо издателя не
съществувало, поради опорочаване на процедурата по предявяване на записа на
заповед. Не били положени достатъчно усилия за намиране на длъжника, нямало три
посещения в рамките на един месец, не били събрани сведения дали лицето
пребивава на адреса. При това положение нямало изискуемо вземане и банката
реално не била прехвърлила нищо, като поради несъществуване на вземането,
цесията била нищожна поради липса на предмет.
Отделно от това,
договорът за цесия се твърди, че бил нищожен на още две основания - погасяване
поради тригодишна давност (чл. 531 ал. 1 от ТЗ) и нарушение на материалния
закон (чл. 99 от ЗЗД- по смисъла на нормата при прехвърляне на вземане имало
двама кредитори и един длъжник, а в случая липсвали три лица). В тази връзка,
предвид нищожността, липсвало основание за плащане и банката дължала връщане на
платената сума.
При условията на
евентуалност, се твърди, че с настоящата исковата молба се прави изявление за
разваляне на договора за цесия, поради неизпълнение на задължението на банката
за уведомяване на длъжника за извършената цесия при съображенията, изложени по-
горе. Така договорът следвало да се развали поради неизпълнение на цедента,
чието изпълнение в момента вече било безполезно за ищеца. С разваляне на
договора отпадало основанието за разместване на имуществените блага и банката
дължала връщане на получената по договора сума. В тази връзка се моли за
постановяване на решение. Моли за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
в който се твърди, че с договора за цесия банката прехвърлила своето вземане по
изпълнителния лист по заповедното производство. Посочва се, че по заповедта за
изпълнение не било постъпило възражение нито по чл. 414 от ГПК, нито по чл. 423
от ГПК, поради което към момента на прехвърлянето на дълга вземането
съществувало. Предявяване на записа на заповед било редовно, нямало изтекла
давност, като ищецът бил получил и бил запознат с документите по вземането, но
не направил възражения тогава, поради което сега не били налице новонастъпили
обстоятелства. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез съответния п.
п., поддържа тезата си и моли същата да бъде възприета от съда, като претендира
разноски.
Ищецът представя писмена защита, с която счита исковете
за доказани по основание и размер, взема се за пръв път становище по
възраженията на ответника, като се твърди заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК да не е влязла в сила, а записът на заповед да не е бил предявен редовно,
за което да има формирана трайна съдебна практика. Отделно от това,
доказателства за предявяване на записа на заповед по настоящото дело не били
представени. Твърди се вземането да е погасено по давност преди цедирането му. Цитира
се съдебна практика, която, според ищеца, застъпва становището, че вземане,
погасено по давност, не съществува, поради което договорът за прехвърлянето му
е нищожен. По евентуалния иск счита, че е доказан изцяло, в случай, че съдът
приеме главния за основателен, тъй като цесията вместо в срок до 12.09.2016г.
била съобщена на длъжника на 03.10.2016г. по чл. 47 от ГПК, което съобщаване
обаче не било редовно. Доколкото в хода на делото банката не изпълнила
задължението си да уведоми длъжника за цесията, то развалянето на договора е
породило действие и ответникът дължи връщане на цената.
Ответникът представя писмена защита, с която излага
подробно съображенията си за това, че е прехвърлил вземане по изп. лист по ч.
гр. д., издаден по чл. 417 от ГПК, въз основа на запис на заповед, редовен от
външна страна, чиято редовност е проверена от съда, издал изпълнителния лист.
заповедта била редовно връчена на длъжника по действащия към съответния момент
процесуален ред и влязла в сила, като възражение нито по чл. 414 от ГПК, нито
по чл. 423 от ГПК било постъпило. Оспорва твърденията за нередовност на
предявяването на записа на заповед, както и за последващото уведомяване на
длъжника за цесията. Твърди вземането да не е било погасено по давност към
момента на прехвърлянето и предметът да е бил възможен. Всички обстоятелства,
изложени в исковата молба, са били известни на ищеца към момента на сключване
на договора за цесия, поради което същият нямал право да претендира нищожност
или разваляне на договора на тези основания в по-късен момент. Твърди се дори
вземането към завеждане на ИМ да е погасено по давност, това да е станало
впоследствие в резултат на бездействието на приобретателя на вземането, което
към момента на цесията било валидно и съществуващо. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр. д. № 4567/2015г. на ПРС, XVII-ти гр. с-в се
установява, че на 17.04.2015г. „Първа инвестиционна банка” АД е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
срещу двама длъжници – Г. Т. А., ЕГН ********** и С.Г.В., ЕГН ********** –
ищецът в настоящото производство, за сумата от 12000 лева, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, дължима по запис на заповед, издаден на
27.04.2007г. от Г. Т. А., ЕГН ********** и авалиран от С.Г.В., ЕГН **********,
целия за сумата от 12 000 лева, платим на предявяване в срок до
27.04.2017г. и предявен, както следва – на издателя с изпратена на 11.04.2012г.
нот. покана, връчена на 07.05.2012г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и
на авалиста – с изпратена на 11.04.2012г. нот. покана, връчена на 18.04.2012г.
срещу разписка.
По делото е приложено заверено копие на записа на
заповед, ведно с отбелязването за издадения ИЛ на 24.04.2015г., като видно от
същото, записът на заповед е редовен от външна страна. Същият е издаден на
27.04.2007г. от Г. Т. А., ЕГН ********** в полза на „Първа инвестиционна банка”
АД за сумата 12 000 лева, записът на заповед е платим на предявяване, в
срок до 27.04.2017г. Същият е авалиран от ищеца при условията, при които е
поето първоначалното задължение. По ч.гр. д. са приложени и двете нот. покани –
тази, с която записът на заповед е предявен на авалиста – ищец на 18.04.2012г.,
и тази, с която е предявен на издателя, чрез залепване, на 07.05.2012г. Именно
това предявяване се оспорва от ищеца като нередовно.
На 24.04.2015г. със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. 4567/2015г. на ПРС е разпоредено
длъжниците Г. Т. А., ЕГН ********** и С.Г.В., ЕГН ********** да заплатят
солидарно на „Първа инвестиционна банка” АД сумата от 12 000 лева, дължима
по запис на заповед, издаден на 27.04.2007г., ведно със законната лихва от
17.04.2015г. до окончателното плащане, както и 685 лева – разноски по делото.
на 24.04.2015г. е издаден изп. лист по делото. Същият е получен от заявителя на
01.07.2015г., а на 26.07.2016г. заявителят е получил обратно оригинала на
записа на заповед. Няма данни за събиране на сумите по издадения изп. лист да е
образувано и.. д..
Ищецът представя доказателства, че записът на заповед му
е прехвърлен с джиро, в което е отбелязано „без отговорност на джиранта ПИБ АД
за предявяването, приемането и плащането по записа на заповед”. Представя се и
договор за цесия, сключен на 12.08.2016г., между „Първа инвестиционна банка” АД
и ищеца С.Г.В., ЕГН **********, съгласно който банката като цедент прехвърля на
ищеца като цесионер вземането си срещу длъжника Г. Т. А., ЕГН ********** в
размер на 14 300, 42 лева, както следва – 12 000 лева главница, 1615,
42 лева законна лихва от 17.04.2015г. до датата на цесията, и 685 лева разноски
по ч. гр. д. 4567/2015г. на ПРС, за сумата от 14300, 42 лева. С подписването на
договора е поето задължение цедентът да предаде на цесионера в оригинал
следните документи - записа на заповед от 27.04.2007г., който освен с договора
за цесия е прехвърлен и с джиро, изпълнителния лист от 24.04.2015г. и два броящ
заповеди за изпълнение по ч. гр. д. № 4567/2015г. на ПРС. Цедентът е поел
задължение в едномесечен срок да уведоми длъжника за цесията и в едноседмичен
такъв да уведоми цесионера и да му предаде документите – нот. покана, за това
уведомяване. В чл. 7 от договора цедентът е декларирал, че вземането към
момента на сключване на договора съществува, но не отговаря за
платежоспособността ан длъжника. Съставен е протокол от 18.08.2016г. за
предаване в оригинал на следните документи -
записа на заповед, изпълнителния лист и заповеди за изпълнение 2 бр.. Представя
се нот. покана от 22.08.2016г., с която длъжникът се уведомява за цесията, и
констативен протокол от 03.10.2016г., удостоверяващ връчването й чрез залепване
на уведомление по чл. 47 от ГПК поради това, че длъжникът е търсен на три дати
– 22.08.2016г., 02.09.2016., и на 12.09.2016г., поради което е залепено
уведомление на 12.09.2016г., двуседмичният срок за получаване на книжата е
изтекъл на 27.09.2016г., но длъжникът не се е явил да получи книжата. Ищецът
представя доказателства, че на 12.08.2016г. е платил цената по договора за
цесия в размер на 14300, 42 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
За да се уважи главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва ищецът да установи, че договорът за цесия е нищожен по наведените в
исковата молба съображения- изтекла давност и нарушение на материалния закон,
както и да докаже, че процедурата по предявяване на записа на заповед на
издателя е опорочена, като предвид нищожността, ответникът му дължи връщане на
цената по договора.
Съдът намира този иск за неоснователен. Прехвърлено е на
изпълнилия авалист на 12.08.2016г. вземане по запис на заповед, платим на
предявяване в срок до 27.04.2017г. Крайният срок, в който записът на заповед би
могъл да бъде предявен за плащане, следва с няколко месеца цесията, като освен
с договор за цесия, вземането по самия запис на заповед е прехвърлено и с
джиро. В случай, че предявяването чрез връчена чрез залепване нот. покана е
било нередовно, то предявяването на записа на заповед би могло да се извърши от
цесионера в срок от 18.08.2016г., когато е получил записа на заповед, до
датата, посочена в него – 27.04.2017г., като преди предявяването, давност не
тече. Ето защо неоснователно е твърдението, че вземането по записа на заповед е
било погасено по давност към момента на прехвърлянето. Твърдението, че липсата
на редовно предявяване по записа на заповед прави вземането несъществуващо,
също е неоснователно, тъй като записът за заповед е платим на предявяване, в
срок до 27.04.2017г., прехвърлен е с джиро, преди тази дата, предаден е
фактически на ищеца на 18.08.2017г., поради което е могъл да бъде предявен за
плащане от приобретателя на вземането. Към момента на сключване на договора за
цесия записът на заповед, който е редовен от външна страна, е бил в срок за
предявяване на издателя. Ето защо наличието или липсата на редовното му
предявяване с нот. покана преди подаване на заявлението не се отразява на
съществуването на вземането.
Касателно погасителната давност, в случая следва да се
установи кога е настъпил падежът - датата, от която започва да тече приложимата
в случая специална тригодишна погасителна давност по чл. 531 ал. 1 от ТЗ.
Относно приложимостта на предвидената в тази норма
тригодишна погасителна давност е налице задължителна съдебна практика за
съдилищата - Решение № 102 от 23.07.2014 г. по т.д.№ 2680/2013 г. на
ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е прието,
че не само относно прекия осъдителен иск по чл. 538 ал. 1 от ТЗ, но и по
отношение на установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за вземане
срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага
специалната тригодишна погасителна давност по чл. 531 ал. 1 от ТЗ.
Нормата на чл. 537 от ТЗ препраща към уредбата на
менителницата, доколкото разпоредбите, които я регламентират, са съвместими с
естеството на записа на заповед. По силата на това препращане следва да бъдат
съобразени начините за определяне падежа на менителницата, като в чл. 486 ал. 1
от ТЗ изчерпателно са уредени четири възможни варианта: 1/ на предявяване; 2/
на определен срок след предявяването; 3/ на определен срок след издаването и 4/
на определен ден. Според чл. 487 ал. 1 от ТЗ, когато падежът на менителницата е
на предявяване, тя е платима с предявяването й и трябва да се предяви за
плащане в срок до една година от издаването й, който срок може да бъде скъсен
или удължен от издателя. В конкретния случай се установи, че сумата от 12 000
лева, за която е издаден процесният запис на заповед от 27.04.2007г.
г., е платима на предявяване, като изрично е посочено, че записът трябва да се
предяви за плащане в срок до 27.07.2017г. – 10 години от издаването. Предвид
това изявление на издателя следва извода, че записът на заповед е платим на
предявяване, т.е. падежът му е определен съгласно чл. 486 ал. 1, т. 1 от ТЗ, а
издателят му се е възползвал от предвидената в чл. 487 ал. 1, изр. 3 от ТЗ
възможност да определи различен от посочения в изречение второ на цитираната
разпоредба 1-годишен срок за предявяване за плащане, който в случая е по-дълъг.
Следователно в случаите, в които записът на заповед не е
предявен, в посочения срок, то съгл. трайната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 от ГПК (Решение №69/05.07.2016 по дело №81/2015 на ВКС, ТК, I
т.о., Решение №102 от 23.07.2014г. по т.д. 2680/13г. на ВКС, І т.о.), при
непредставяне доказателства да е предявен записа на заповед, уговорен като
платим на предявяване, специалният тригодишен давностен срок по чл.531, ал.1 ГПК тече от момента на изтичане на срока по чл.487, ал.1 ТЗ, определен от издателя. Тоест, в случай, че се възприеме тезата
на ищеца, че записът на заповед не е бил редовно предявен, то давностният срок е
тригодишен и тече от 27.04.2017г. и към настоящия момент все още не е изтекъл,
независимо от спирането или прекъсването.
В случай, че се приеме връчването с нот. покана на
07.05.2012г. да е редовно, то тази дата е падежът и от тази дата насетне тече
тригодишният давностен срок. Същият обаче се прекъсва с подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК, съгл. т. 9 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. на
ОСГТК на ВКС, тъй като, в случай, че длъжникът упражни правото си да подаде
възражение, което до момента не е сторено, и в случай, че бъде предявен
установителен иск за вземането, исковата молба по чл. 422 от ГПК се счита
предявена от датата на подаване на заявлението, с което давностният срок бива
прекъснат. Доколкото тези факти към момента не са се осъществили, а заявлението
е подадено преди изтичане на тригодишния срок от връчването по чл. 47, ал. 5 от ГПК, то и по този ред вземането по записа на заповед и по изп. лист по приложеното
ч.гр. д., което е цедирано на ищеца, не е погасено по давност.
Ето защо, доколкото менителничният ефект не е
прескрибиран по отношение на издателя си, вземането по записа на заповед е
съществуващо, а договорът за цесия – действителен, и платената по същия цена не
подлежи на връщане поради неосъществено основание.
Само за пълнота следва да се посочи, че самият ищец в
исковата си молба излага противоречиви твърдения – от една страна твърди
падежът на вземането, което му е прехвърлено, да не е бил настъпил към датата
на цесията, а от друга – вземането към този момент да е било погасено по
давност, които две твърдения взаимно се изключват, тъй като давността за
вземането, която е тригодишна, тече от падежа. Що се отнася до това, че ищецът
приравнява настъпването на падежа на самото вземане със съществуването на
същото, то няма пречка вземане по непредявен за плащане запис на заповед да
бъде цедирано, респ. прехвърлено с джиро. Отделно от това, законът предвижда
специален ред за цедиране на вземане по запис на заповед – с джиросването му,
като лицето, в чиято полза е джиросан записът на заповед, следва да го предяви
за плащане на издателя. Джиратарят е лицето, което става собственик на записа
на заповед. Предявяването на записа на заповед прави вземането по същия
изискуемо, като доколкото процесният такъв е прехвърлен и с джиро – л. 9,
джиратарят е лицето, което от тук насетне е оправомощено да предяви записа за
плащане. Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК
на ВКС, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо
записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност
предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение. Предявяването за плащане се явява предпоставка
само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие
от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на
заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на
регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти. Това не
се отнася за издателя на записа на заповед и неговия
авалист. Кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист въз основа
на неплатения на падежа запис на заповед. В случая изп. лист е издаден,
редовността на записа на заповед е проверена в производството по чл. 417 от ГПК, по което ищецът в настоящото производство също е бил длъжник, и на
последния всички наведени в настоящото производство факти и обстоятелства, са
му били известни към момента на цесията, още повече, че и в самата заповед за
изпълнение, и в издадения изп. лист са посочени датите и начина на връчване на
записа на заповед на издателя и на авалиста – ищец по делото и един от
длъжниците в заповедното производство. В случай, че същият е имал някакви
съмнения в тяхната валидност, е разполагал с възможността да ги оспори в
момента на сключване на договора за цесия, което не е сторено.
Досежно твърденията за недействителност на договора за
цесия поради това, че в случая няма три лица в правоотношението по договора за
цесия, без да се посочва каква страна се твърди да липсва, следва да се
отбележи, че обстоятелството, че вземането е цедирано на авалиста по записа на
заповед, който е изпълнил задължението на издателя, не прави нито договора за
цесия, нито джирото, недействителни. Договорът за цесия не е тристранен
договор, страни по същия са цедент – прехвърлител, в случая ответника, и
цесионер, в случая – ищецът, като се прехвърля вземане, което цедентът има по
отношение на трето лице – длъжникът Г. Т. А., издател по записа на заповед.
Обстоятелството, че цесионерът С.Г.В. е авалист по записа на заповед и
заповедта за изпълнение и изп. лист са издадени и срещу него, солидарно с
издателя на записа на заповед, не прави договора за цесия недействителен. В
случая е прехвърлено вземането срещу издателя на записа на заповед, който се
явява трето лице-длъжник в правоотношението по договора за цесия. Записът на
заповед е джиросан на изпълнилия авалист, като съгл. чл. 485, ал. 3 от ТЗ поръчителят,
който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е
поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата.
За пръв път в писмената защита се навеждат възражения за
прехвърленото вземане не спрямо издателя Г. Т. А., а спрямо трето лице – самият
ищец по делото, който е и авалист, и за това, че вземането, което банката има
спрямо него и което същият би имал спрямо себе си, е било погасено по давност,
което било отделно основание за нищожност на цесията. Това водело до нищожност
на договора за цесия. За пръв път в писмената защита се излагат съображенията и
се развиват възраженията, че вземането, което банката е имала спрямо него, е
било погасено по давност към момента на прехвърлянето. Това възражение е
абсолютно неоснователно, на самия ищец нот. покана е връчена на 18.04.2012г.,
заявлението е подадено на 17.04.2015г., преди изтичане на тригодишната давност,
същият не е възразил срещу заповедта, а вместо това е изпълнил задължението, за
което е поел отговорност да отговаря солидарно с издателя на записа на заповед,
като е приел вземането, което банката има спрямо издателя на записа на заповед
и спрямо него като авалист, да му бъде прехвърлено, и той да плати цялото
вземане под формата на продажна цена по договора за цесия. Със сключване на
договора и плащане на цената вземането, което банката е имала спрямо него, се е
погасило, поради сливане качеството му на длъжник с това на кредитор, като в
случай, че вземането е било погасено преди това по давност, възражение за
изтекла такава е могло да се направи най-късно до момента на цесията. Оттам
насетне това вземане се погасява поради сливане качеството му на длъжник по
изп. лист и по записа на заповед, с качеството му на приобретател по договора
за цесия.
Само за пълнота, следва да се посочи, че изтичането на
давностен срок, каквото обаче в случая не е налице, не погасява самото вземане,
и не превръща определен договор за прехвърлянето му в нищожен поради липса на
предмет. Изтичането на давността единствено препятства възможността вземането
да бъде събрано принудително, и то при осъществяване на определени предпоставки
– извършване на определени действия по предявяване на това възражение от
длъжника, в точно определен срок. Възражението за изтекла погасителна давност
не прави едно вземане несъществуващо. Единствено в случай, че същото бъде успешно
упражнено, лишава кредитора от възможността да събере вземането си по
принудителен път. В случай, че длъжникът пропусне срока да упражни това си
възражение, който срок в конкретния случай би бил, както следва – на първо
място, с подаване на възражение в срок, и на следващо място - с отговора на
исковата молба по чл. 422 от ГПК, това възражение се губи, и вземането може да
бъде събрано принудително. В случай, че
длъжникът не подаде възражение, заповедта влиза в сила и тече нова, тригодишна
давност. В случай, че длъжникът Г. А. подаде възражение, и ищецът предяви
установителен иск в срок, за длъжника съществува възможност да направи
възражението си за изтекла давност най-късно в срока за писмен отговор. Ето
защо, дори и давността за вземането срещу длъжника А. да бе изтекла към момента
на цесията, което не е така, то същата отново би имала за предмет съществуващо
вземане и не би била нищожна.
С оглед на всичко дотук изложено, договорът за цесия е
действителен, има за предмет съществуващо вземане срещу длъжника Г. А. –
издател на записа на заповед, което не е погасено поради сливане качествата
кредитор и длъжник, платената цена е по действителен договор и не подлежи на
връщане. С оглед на така изложеното, искът за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата 1 250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), като частична от
14 300, 42 лева (четиринадесет хиляди и триста лева и четиридесет и две
стотинки) - получена без основание по повод нищожен договор за цесия от
12.08.2016 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърляне на главния иск, налице са
предпоставките за разглеждане на евентуалния такъв за осъждане на ответника да
върне същата сума на ищеца, на отпаднало основание – поради разваляне на
договора за цесия поради неизпълнение задължението на цедента да уведоми надлежно
длъжника, което изявление за разваляне се прави с исковата молба.
По този иск съдът намира следното:
Установи се от приложените по делото доказателства, че с
договора за цесия прехвърлителят на вземането се е задължил да уведоми длъжника
за прехвърлянето с нотариална покана в едномесечен срок от подписване на
договора, който е подписан с дата 12.08.2016г., както и че цедентът се е
задължил в едноседмичен срок от връчването да предаде на цесионера документите,
удостоверяващи връчването. Съдът намира, че в случая цедентът е изпълнил това
си задължение – изпратил е нотариална покана на длъжника на посочения в записа
на заповед адрес, на 22.08.2016г., в рамките на уговорения срок. Във връзка с
връчването й са извършени три посещения на адреса на длъжника – на
22.08.2016г., на 02.09.2016г. и на 12.09.2016г. в извънработно време, като не е
намерен нито длъжникът, нито друго лице, съгласно да получи съобщението. Било е
залепено уведомление на посочения адрес на 12.09.2016г., двуседмичният срок за
получаване на книжата в нотариалната кантора е изтекъл на 27.09.2016г., като в
срок до 03.10.2016г. длъжникът не се е явил в нотариалната кантора, за да
получи изпратената му покана, с която се уведомява за прехвърлянето на
вземането. Самото вземане по записа на заповед е прехвърлено и с джиро. Сам
ищецът представя така посочените документи, като твърди връчването да е било
нередовно, тъй като длъжникът бил търсен по-малко от един месец на адреса и не
били посочени часовете, в които е търсен, твърди вече да няма интерес от
изпълнение на задължението за уведомяване поради погасяване на вземанията по
давност, поради което прави изявление за разваляне на договора и претендира
връщане на част от цената.
По така направеното изявление за разваляне на договора,
съдът намира следното:
Съгл. чл. 87 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма. Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля
договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
В конкретния случай, цедентът е изпълнил задължението си
да прехвърли вземането и да предаде на цесионера документите, на основание на
които се легитимира като кредитор, а цесионерът е изпълнил задължението си по
договора да заплати продажната цена на вземането. Уведомяването на длъжника по
цедираното вземане не е елемент на договора за цесия, дотолкова, до колкото не
се отразява върху отношенията между цесионера и цедента. Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
чл. 6 от договора за цесия задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. В тази насока е и Решение
№ 123 по т.д. № 12 за 2009г. на ВКС ІІ т.о.. За възникването на задълженията по
договора за цесия от страна на цесионера към цедента е достатъчно постигането
на съгласие за сключването на сделката. Задължението за уведомяване
на длъжника произтича от закона, същото е спрямо трето лице по договора за
цесия, което не е страна по същия, и неизпълнението му от страна на цедента не
представлява неизпълнение на договорно задължение по договора за цесия, за
което същият да може да бъде развален. Съгласно чл.100, ал.1 ЗЗД кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време
на прехвърлянето, но не отговаря за платежоспобността на длъжника, освен ако се
е задължил за това и то само до размера на онова, което е получил срещу
прехвърленото вземане – чл.100, ал.2 ЗЗД. В случая изпълнението или неизпълнението от страна на стария
кредитор на задължението за уведомяване на длъжника в определен срок не може да
доведе до последица развалянето на договора за цесия, при условие, че
прехвърленото вземане е съществуващо и цената за същото е платена.
В конкретния случай обаче, съдът намира задължението на
стария кредитор да изпрати до длъжника уведомление за цесията да е изпълнено.
Същият е изпълнил задължението си именно в предвидената в договора форма,
изпратил е нотариална покана до длъжника в срок, по-кратък от предвидения в
договора, п.-н. е извършил три посещения на адреса на длъжника, едно от които в
извънработно време, като съгл. действащата нормативна уредба за връчването към
датите, на които същото е извършено, не е имал задължение да го търси повече от
един месец на адреса, преди да залепи уведомление на същия. Доколкото длъжникът
не е бил намерен на посочения от самия него адрес, а старият кредитор е
извършил уведомяването чрез връчване на нотариална покана, длъжникът е търсен
три пъти на адреса, посочен в записа на заповед, залепено е уведомление,
съставен е констативен протокол за това, че в двуседмичния срок длъжникът не се
е явил да получи нотариалната покана, и съобщението за цесията е прието за
редовно връчване. Самото уведомление под формата на нот. покана, изхожда от
стария кредитор и е предадено на новия такъв, ведно с констативния протокол
относно начина на връчване. По делото липсват каквито и да било данни при
получаването им ищецът да е възразил за нередовно връчване или за неспазена
процедура по връчването. В случая старият кредитор не носи отговорност за обстоятелството
дали длъжникът пребивава или не на адреса, същият е изпълнил задължението си,
изпращайки нот. покана и спазвайки реда за връчването й, като възраженията на
ищеца, наведени за пръв път с исковата молба, повече от година и половина след
съставяне на констативния протокол, и след промяна в нормативната уредба
относно връчването, неприложима към м. 08 и 09.2016г., представляват
недобросъвестно поведение от негова страна. Ищецът е получил книжата,
удостоверяващи съобщаването на цесията, получил е запис на заповед в оригинал,
прехвърлен с джиро, само по силата на който същият се легитимира като носител
на вземането и не е необходимо последващо уведомяване на длъжника, доколкото за цесията на вземане по
запис на заповед важат специалните правила на ТЗ и в случая следва да бъде
уведомен от джиратаря, чрез предявяване на менителничния ефект за плащане.
Същевременно съгл. трайната съдебна практика, при предявяване на иск срещу
длъжника от цесионера, последният има възможността с исковата молба да му връчи
уведомлението за цесията, което изхожда от стария кредитор, същият разполага с
него, и в този случай задължението за уведомяване се счита изпълнено.
Отделно от това,
не е налице хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД - за кредитора да е налице
основание за разваляне на договора без даване на подходящ срок за изпълнение
поради това, че изпълнението е станало невъзможно или безполезно – договорът за цесия е изпълнен със
сключването му, плащането на цената и предаването на книжата, което е извършено
на 18.08.2016г., на тази дата са предадени с приемо-предавателен протокол
записът на заповед, джиросан, в оригинал, изпълнителния лист и два броя
заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК в оригинал, като повече насрещни
задължения по договора за цесия към насрещната страна по същия прехвърлителят
на вземането няма. Същият не е поемал задължение да отговаря за
платежоспособността на длъжника, и към датата на цесията, както и към момента,
вземането е било съществуващо и не е било погасено по давност.
С оглед на така изложеното цесионерът няма право да
развали договора, тъй като всички задължения, които цедентът има спрямо него по
договора за цесия, са изпълнени. Ето защо договорът не може да се счита
развален с предявяване на исковата молба, не е отпаднало основанието за плащане
на цената по договора за цесия и сумата от 1250 лева, частично от 14 300,
42 лева, не подлежи на връщане. Ето защо и евентуалният иск следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото, разноски се следват на
ответната страна. Същата е претендирала такива с отговора на исковата молба, по
делото е представлявана от юрисконсулт, на когото на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК,
вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, платими от ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.В., ЕГН: **********,***,
чрез п. си адв. Д.Б., срещу „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37,
представлявана от и. д. Н. В. Н. и В. Х. Х. главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 250 лева (хиляда двеста и
петдесет лева), като частична от 14 300,42 лева (четиринадесет хиляди и
триста лева и четиридесет и две стотинки) - получена без основание по повод
нищожен договор за цесия от 12.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.04.3018 г., до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.В., ЕГН: **********,***,
чрез п. си адв. Д.Б., срещу „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37,
представлявана от и. д. Н. В. Н. и В. Х. Х. евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 250 лева (хиляда двеста
и петдесет лева), като частична от 14 300,42 лева (четиринадесет хиляди и
триста лева и четиридесет и две стотинки) - получена на отпаднало основание, по
повод разваляне на договор за цесия от 12.08.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.04.3018 г.,
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.Г.В., ЕГН: **********,***,
чрез п. си адв. Д.Б., срещу „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37,
представлявана от и. д. Н. В. Н. и В. Х. Х., чрез п. ю. М. М. сумата от 200
лева (двеста лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/
Вярно с оригинала!ВГ