№ 926
гр. Плевен, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105630 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по гр.д.№5630/2021г. по описа на ПлРС е образувано
въз основа на искова молба от „***, представлявано от *** чрез адв. В.Г.,
САК, със съдебен адрес: гр. *** против Ф. АТ. АС. от с.***. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №115/2021г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, като на кредитора са били дадени указания за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Ищецът
предявява иска си, въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г. с
прехвърлител ****, което от своя страна е цесионер и собственик на
вземанията на *** спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложание №1 от договора. Ищецът твърди, че е встъпил в правата на
кредитор въз основа на валидно правно основание преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящето производство е ищец по
установителния иск. Твърди, че е придобил права върху цедираните вземания
заедно с всички произтичащи от това права и задължения , обезпечения,
други принадлежности, включително и с изтекли лихви и неустойки. Ищецът
твърди, че въз основан на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяни от дружеството мобилни услуги като потреблението било
фактурирано под клиентския номер, посочен в молбата. Съгласно чл.29 от
ОУ, предоставените и услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца
1
следващ този на ползването им с период на плащане 15 дни от издаване на
фактурата. Твърди, че между *** и ответницата бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 04.08.2017г., с който абонатът
добавил мобилен номер по избран тарифен план с месечна такса от 49,99 лева
за 24 месеца На същата дата добавил за ползване мобилен номер с тарифен
план с такса 21,80 за 24 месеца. Въз основан на сключените договори били
издадени фактури за отчетен период на потребление 01.12.2017г. до
28.02.2018г. на обща стойност 217,95 лева за трите последователни месеца.
Твърди, че поради неплащането им, на основание общите условия, ***
прекратил договора с абоната. След едностранното прекратяване издал
фактура от 01.03.2018г. платима в срок до 16.03.2018г., в която била
начислена и неустойка за прекратяване, която не е предмет на настоящия иск.
Твърди, че датата на деактивация е 30.03.2018г. като същата се генерира
автоматично при неплащане. Ищецът твърди, че претендираната главница е
формирана само от дължимите суми за текущо потребление, но не и от
неустойката по договора. Ищецът претендира мораторна лихва за периода
17.03.2018г. – 30.11.2020г. в размер на 60,05 лева. Ищецът твърди, че
ответницата е уведомена за прехвърляне на вземанията, тъй като
уведомлението е връчено с преписа от исковата молба. Твърди, че длъжникът
би могъл да противопостави възражение, че не му е надлежно съобщена
цесията само, ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението
си на стария кредитор. В заключение моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата му дължи претендираната
сума за главница и лихва. Съдът счита, че не следва да бъде уважавано
направеното доказателствено искане за представяне на договорите за цесия в
оригинал, тъй като касаят множество вземания по отношения на множество
длъжници и представянето им в оригинал е практическо невъзможно.
В едномесечния срок ответницата чрез назначения си особен
представител оспорва претенциите. Навежда доводи, че спрямо нея не е
породило действие, тъй като не е уведомена за цесията. Твърди, че липсват
доказателства за определен размер на задълженията на ответницата. Поради
това **** не е придобило вземане срещу ответницата и не може да прехвърли
такова.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
От приложеното ч.гр.д. №115/2021г. по описа на ПлРС се установява,
че първоначално ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По образуваното ч.гр.дело е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, чрез залепване на
уведомление. Съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да
предяви искова молба. Разпореждането е получено на 11.08.2022г., а на
01.09.2021г. е подадена настоящата искова молба. Исковете се явяват
допустими и следва да се разгледат по същество.
2
От представения по ч.гр. дело препис на Договор от 04.08.2017г.,
сключен между **** в качеството на доставчик и ответника Ф. АТ. АС., в
качеството на абонат се установява, че по силата на това писмено съглашение
доставчикът се задължил да предоставя на абоната уговорена
далекосъобщителна услуга за мобилен номер ********** по избран тарифен
план SMART U с месечна абонаментна такса в размер на 49,99 лв. с ДДС за
срок от 24 месеца.
По делото е представено споразумение от 24.10.2017г. по силата на
което доставчикът се задължил да предоставя на абоната уговорена услуга
*** за адрес ***ул.*** с месечен абонамент 21,80 лева отново със срок на
договора 24 месеца.
Въз основа на така сключените договори, за използваните услуги, на
ответника били издадени фактури, които са приложени по делото.
На 02.01.2018г. била издадена фактура ********** за отчетен период
01.12.2017г. – 31.12.2017г. за сума в размер на 73,24 лева, от които за
мобилни услуги 42,86 лева, за интернет услуги 18,17 лева и ДДС на стойност
12,03 лева, която сума е платима в срок до 29.01.2018г.
На 01.02.2018г. била издадена фактура ********** за отчетен период
01.01.2018г. – 31.01.2018г. за сума в размер на 73,24 лева, от които за
мобилни услуги 41,99 лева, за интернет услуги 18,17 лева и ДДС на стойност
12,03 лева, която сума е платима в срок до 28.02.2018г.
На 01.03.2018г. била издадена фактура ********** за отчетен период
01.02.2018г. – 28.02.2018г. за сума в размер на 72,01 лева, от които за
мобилни услуги 41,84 лева, за интернет услуги 18,17 лева и ДДС на стойност
12,00 лева, която сума е платима в срок до 29.03.2018г.
В последната фактура е посочена общата стойност на всичките
неплатени фактури в размер на 217,95 лева, от която сума балансът от
предходните фактури е в размер на 145,43 лева.
Съдът не споделя доводите на особения представител, че от фактурите
не става ясно за какво е начислена сумата във всяка от тях. Видно от същите,
на втора страница, дължимите суми са конкретизирани, като е отразено каква
част от сумата е дължима за такса за месечния абонаментен план и за
използвани съобщения и интернет.
Чл.41 от ОУ предвижда, че оспорване на дължимите по фактура суми
пред *** следва да бъде извършено в срок до 6 месеца от датата на издаване
на фактурата, а съгласно чл.35.1 от ОУ неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок.
Видно е от приложените Общи условия, за които абоната е декларирал,
че приема, в чл.29 е бил регламентиран срок за плащане цената на
предоставяните услуги 15 дни от издаване на съответната фактура, като ***
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
3
29-то число.
Не се твърди от ответника плащане на начислените суми за периода от
сключване на споразуменията до датата на прекратяването им от оператора
или оспорването им в посочения в чл.41 от Общите условия в срок.
Съгласно чл.50.6, б.“в“ от ОУ, в полза на оператора е уговорено право
едностранно да прекрати договора с 30-дневно предизвестие в случай на
неплащане в срок от потребителя на дължими суми по подписаните
съглашения.
От представените преписи на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г., сключен между ***, в качеството на цедент и „*** в качеството
на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., сключен
между „*** в качеството на цедент и ***, в качеството на цесионер и
извлечение от Приложение №1 към втория договор се установява, че
вземанията на *** за задължения по неплатени фактури за текущо
потребление в общ размер на 217,95 лв., произтичащи от сключените с
ответника съглашения са били прехвърлени първоначално в полза на ***”, а
след това в полза на ищеца.
По делото е представено копие на пълномощно, изходящо от ***, от
което се установява, че дружеството е упълномощило ***” да уведоми по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента лицата, чиито задължения са
били прехвърлени по силата на сключения договор за цесия от 16.10.2018г.
По делото не са представени доказателства за съобщаване на цесиите на
длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но по делото на лист 21 е приложено
уведомление до длъжника Ф.А. за извършените цесии, изходящо от цедента
по договора от 16.10.2018г., чрез пълномощника му и от цедента по договора
от 01.10.2019г., което съдът приема за връчено на ответника като приложение
към исковата молба по правилото на чл.47, ал.1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи от обсъдените доказателства валидно
възникнало облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
абонат и „*** по сключения между тях договор за мобилна услуга от
04.08.2017г. На 24.10.2017г., страните са сключили договор за домашен
интернет на адрес. От договорите се установяват задълженията на страните.
Установи се също, че за периода от 01.12.2017г. – 28.02.2018г. е била
начислена уговорената стойност на предоставените по процесните
съглашения далекосъобщителни и интернет услуги, като са били издадени
фактури № ********** за отчетен период 01.12.2017г. – 31.12.2017г. за сума в
размер на 73,24 лева; № ********** за отчетен период 01.01.2018г. –
31.01.2018г. за сума в размер на 73,24 лева е с предходното задължение
145,43 лева; № фактура ********** за отчетен период 01.02.2018г. –
28.02.2018г. за сума в размер на 72,01 лева, а с предходните задължения в
общ размер на 217,95 лева. Начисленията по тези фактури са били извършени
4
в срока на действие на договорите, съобразно избрания от абоната план за
съответните услуги. Не се установи ответника да е възразил пред доставчика
в срока на действие на договорите за неизпълнение на задължението за
предоставянето им, нито да е оспорил в срока по чл.41 от ОУ фактурираните
суми пред ***.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за извършени
плащания на тези услуги на уговорените дати на падеж.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми за предоставените
му услуги за периода от 01.12.2017г. до 28.02.2018г., за оператора е
възникнало уговореното в негова полза право по чл.50.6, б.”в” да прекрати
едностранно съглашенията за предоставяне на мобилни и телевизионни
услуги. Такова писмено волеизявление не е представено, но безспорно
операторът е спрял доставката на уговорените услуги след 28.02.2018г.,
доколкото стойност за такива не е била начислявана след тази дата, поради
което потребителя несъмнено е узнал за едностранното прекратяване на
договорите.
В хода на производството съдът е възложил на ответника да представи
доказателства за заплащане на задълженията си по договорите, но такива не
са представени и съдът приема, че ответникът е потребил предоставените му
от оператора услуги и не е заплатил стойността им.
От обсъдените договори за цесия се установи, че процесните вземания
са били прехвърлени на 16.10.2018г. от страна на *** в полза на „*** а
последното ги е прехвърлило на ищеца *** на 01.10.2019г. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от
деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че
правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от
цесионера. В практиката си ВКС приема, че няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014г., III г. о., ГК).
Установи се по делото, че ***” ООД е изготвило уведомление до длъжника за
цесиите, извършени с двата сочени по-горе договора, в качеството на
пълномощник на цедента по договора от 16.10.2018г., съгласно изрично
пълномощно за това действие и в качеството на цедент по договора от
01.10.2019г. Няма данни уведомлението да е достигнало до длъжника преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Уведомителното писмо, заедно
с пълномощното от цедента по договора от 16.10.2018г. е връчено на
ответника по правилото на чл.47, ал.5 от ГПК, като този факт следва да бъде
съобразен в съответствие с нормата на чл.235, ал.3 от ГПК. При така
изложеното, съдът приема, че цесиите, извършени с обсъдените договори от
5
16.10.2018г. и 01.10.2019г. са породили действие спрямо ответника и той
дължи плащане на задълженията за ползваните услуги, произтичащи от
процесните договори в полза на последния цесионер - ищеца ***.
С оглед изложеното, съдът счита за установено, че ответникът е
неизправна страна по договора и дължи на ищеца заплащане на дължимите
по фактурите суми. Ищецът претендира сума в общ размер на 217,95 лева и
съдът приема, че предявеният иск е основателен изцяло, като следва да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 217,95 лева, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга включително разговори и интернет – стационарен
и мобилен за периода 01.12.2017г. – 28.02.2018г. , дължими по валидно
действал договор с клиентски номер 15143513001, сключен между ответника
и мобилния оператор „***“ ***, за което са издадени описаните фактури.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били
сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. или общо разноски в размер
на 205лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. и за
възнаграждение на особен представител в размер на 150 или общо 355лв. С
оглед изхода на спора направените в заповедното и исковото производство
разноски са изцяло дължими.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Ф. АТ. АС. от с.*** ДЪЛЖИ на „***, със седалище и адрес на управление гр.
*** ет. 8, сумата от 217,95 лева, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода 01.12.2017г. – 28.02.2018г., дължими
по валидно действал договор с клиентски номер 15143513001, сключен между
ответника и мобилния оператор „***“ ***, за което са издадени фактури №
********** за отчетен период 01.12.2017г. – 31.12.2017г.; № ********** за
отчетен период 01.01.2018г. – 31.01.2018г.; № фактура ********** за отчетен
период 01.02.2018г. – 28.02.2018г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.01.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №89/13.01.2021г. по ч.гр.д.№115/2021г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Ф. АТ. АС. от с.*** А ЗАПЛАТИ
на „***, със седалище и адрес на управление гр. *** ет. 8, следните суми:
6
сумата от 205лв., представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 355лв., представляваща разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7