Определение по дело №18/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. В. В. против решение № 857/31.1.2011 г., постановено по гр.д. № 3775 по описа за 2011 г. на Районен съд-Б..

Твърди се във въззивната жалба, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че за отглеждането и възпитанието на 9-годишната Й. Р., е прието от Районния съд, че са необходими 270 лв., от които 100 лв. следва да се плащат от бащата, останалите от майката. Според жалбоподателката, това противоречи на установената практика, а именно, съдът да отчете обстоятелството, кой родител полага ежедневни грижи по възпитанието и отглеждането на детето. В този смисъл се твърди, че решението е неправилно и необосновано, тъй като издръжка в по-голям размер е определена да се плаща от родителя, който полага непосредствени грижи за детето. Твърди се, че така както е прието от РС, състоянието на детето по отношение на необходимостта от закупуване на специални очила и ортодонтско лечение не е перманентно, но съдът е следвало да се съобрази със становището, според което детето се нуждае от лечение, което е процес с неясен срок. Ето защо, искат първоинстанционното решение в отхвърлената част да се отмени и се постанови уважаване на предявения иск. Изразено е становище и за незаконосъобразност на решението в частта, с която малолетното дете е осъдено да заплати ДТ.

В отговора от пълномощника на ответника се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението на РС - правилно и законосъобразно. Твърди се, че за 6 г. от прекратяването на брака, когато е определена първоначалната издръжка не са нараснали нуждите 4 пъти, както е поискано от ищцата. Изразява се становище, че решението е правилно, като съдът е съобразил, че за отглеждането на детето полагат грижи родителите и близките на неговата бивша съпруга. В тази връзка съдът е съобразил, че той е с крайно ограничени възможности предвид получаваното от него възнаграждение в размер на 360 лв. Ето защо счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционният акт - правилен и законосъобразен.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона срок.

За преценка на основателността й окръжният съд съобрази доказателствата по делото, обжалвания акт и доводите на страните, въз основа на които счита за установено следното:

С атакуваното решение РС е изменил месечната издръжка, която Е. Р. следва да заплаща на малолетното си дете Й.Р. чрез нейната майка и законна представителка Р. В. като е увеличил размера й от 50 лв. на 100 лв. и е отхвърлил иска в частта над този размер до претендирания от 200 лв. като неоснователен.

Видно е, че ответникът е осъден с решение по гр. д. №1565/2004 г.,влязло в законна сила на 19.10.2005 г. да плаща издръжка за детето си в размер на 50 лв., считано от 20.12.2003 г. Тогава Й. Р. е била на четири години, а сега е на 10 г., ученичка в начален клас, посещава английски език два пъти седмично, за което са заплаща по 10 лв. на час. От свидетелските показания се установява, че майката е тази която се грижи за детото, като поради паричните си затруднения е търсила от свидетелите пари на заем, които е връщала. Свидетелите сочат, че за издръжката на детото изключително много й помагат нейните майка и брат, които работят в чужбина. Представят се фактури за платено ортодонтско лечение на детото от 1450 лв. и закупени специални детски корекционни очила от 200 лв. От разпита на свидетелите се установява още, че майката Р. В. не работи.

Ответника представя трудов договор № 1/6.7.2009 г. и удостоверение от работодателя “ИМВ С.”, ООД от което е видно, че работи като ел. монтьор по безсрочен трудов договор и получава нетно месечно възнаграждение в размер на 360,74 лв.

С оглед така приетите за установени факти и от първоинстанционния съд, според окръжният съд законосъобразно е счетено, че е налице изменение в нуждите на детето, които са трайни и съществени, тъй като Й. Р. в момента е ученичка и се нуждае от лечение, което по арг. от чл. 150 от СК, поради изменение на обстоятелствата размера на първоначално присъдената издръжка може да се измени.

Тази възможност за конкретно изменение чрез увеличение размера на издръжката следва да отчита и възможностите на родителите, както правилно е приел Районният съд на основание чл. 143, ал. 1 от СК, вменяващ в безусловно задължение родителите да издържат ненавършилите пълнолетие деца като им осигуряват условия на живот, необходими за развитието на детето, съобразно своите възможности и материално състояние. Според чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Тази норма очевидно не е съобразено от РС при приемането, че за отглеждането и възпитание на Й. Р. са необходими 270 лв., от които 100 лв. платими от бащата, а останалите от майката. Очевидно е, че при определяне на този общ размер РС не е съобразил, че майката Р. В. е безработна, без каквито и да е трудови доходи, като средствата за препитанието й се осигуряват от работещите в чужбина нейни майка и брат. Ако бе съобразил този факт не би определил непосилния за нея размер от 170 лв. Неправилно е оценен от РС факта, че тя е безработна. Ето защо окръжният съд счита, че определения общ размер съобразно нуждите на детото и конкретните възможности на родителите следва да е 160 лв. от които 100 лв. платими от бащата, а останалите от майката, на която са предоставени ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание. В тази насока оплакването в жалбата, че издръжка в по-голям размер е определено да се плаща от родителя, който полага непосредствени грижи за детето е основателно, но това не влияе върху крайния извод на въззивния съд, съвпадащ с този на РС, че увеличението на издръжката съобразно възможности на бащата и отчитайки нуждите на детето, следва да е с 50 лв. или общо дължимата от бащата месечна издръжка възлиза на 100 лв. В преценката при определяне на общия размер и кой каква част от нея да поема настоящият състав съобразява и здравословното състояние на детето и необходимостта от съответните лечения. При извършването й съдът отчита, че двамата родители участват не по принцип с осигуряване на всички средства необходими за посрещане по най-добрия начин нуждите на детето, а доколко конкретните им възможности позволяват посрещането на тези нужди по този начин, като се държи сметка, че и на самите тях се следва нормално съществуване. Районният съд е определил, че бащата може да участва в размера на издръжката със 100 лв., изхождайки освен от нуждите на детето, така и от получаваното трудово възнаграждение от 360 лв. и липсата на каквито и да било други доходи, недвижими имоти, сметки и притежаването на МПС – лада нива – вж. представената декларация. По изложените съображения поради съвпадане на крайни извод с този на РС, въззивният съд потвърждава атакуваното решение.

Решението в частта, в която детето е осъдено да плати държавна такса, следва да се отмени, тъй като не е налице законно основание за такова плащане.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

Отменява решение № 857/31.1.2011 г., постановено по гр.д. № 3775 по описа за 2011 г. на Районен съд-Б., в частта в която Й. Е. Р. чрез нейната майка и законна представителка Р. В. В. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Б. държавна такса в размер на 145 лв.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: