Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 253 31.08.2020 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седемнадесети август, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1836 по описа за 2020 година
Производството
по делото е образувано по повод въззивна жалба на П.А.К. ЕГН
**********,***, действащ чрез адв. Янко Петков Арнаудов, съдебен адрес: гр.
София, 1606, ул. „Владайска“ № 34, ет. 1, ап. 6, – ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №58/17.06.20г., постановено по гр.д.№65/20г. по
описа на Районен съд Царево, с което са отхвърлени предявените
от въззивника, против Община Царево, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от Кмета на
Общината - Георги Иванов Лапчев, обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед за налагане
на дисциплинарно наказание № ТЗ-12-84/18.12.2019 г. на Кмета на Община Царево,
възстановяване на предишната му работа и заплащане на обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради уволнението - от 23.12.2019 г. до
19.01.2020 г. (за 14 работни дни) в размер на 485.38 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното
плащане, както и сумата от 31.88 лева, представляваща обезщетение за разликата
между получаваното от ищеца възнаграждение до незаконното му уволнение и по-
нископлатеното му възнаграждение по последващо трудово правоотношение за
периода от 20.01.2020 г. г. до 12.02.2020 г. (за 18 работни дни), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане и ищецът е осъден да заплати на Община Царево, сумата
от 910.00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение
на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете му да бъдат уважени.
Излагат
се съображения за липса на основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение, доколкото същото е наложено за системни нарушения на
трудовата дисциплина, а в заповедта за уволнение не са посочени най-малко три,
а само едно конкретно нарушение. Това според въззивника, съставлява и липса на
мотиви на заповедта. Излагат се съображения.
Според
въззивника, така посоченото нарушение на трудовата дисциплина не попада в
хипотезите на чл.190, ал.1 КТ за налагане на най-тежкото наказание. В тази
връзка се твърди и несъразмерност на наложеното наказание с извършеното
нарушение. Освен това твърди, че такова не е извършено – не е напуснал работа 1
час и 15 минути преди края на работното време.
Въззиваемият – ответник Община Царево представя писмен отговор
на жалбата по реда на чл.263 ГПК. В него
излага съображения, че в заповедта освен напускането на работа е посочено и
„редовно неподчинение на нарежданията на прекия ръководител“, което съставлява
неизпълнение на възложената работа. Според въззиваемия в заповедта са изложени
фактите и обстоятелствата, съставляващи нарушение, поради което дори да е
допусната фактическа грешка при посочване на правното основание, това не води
до незаконосъобразност на заповедта. Според въззиваемия, от свидетелските
показания се установяват нарушенията на трудовата дисциплина, а наказанието е
съразмерно с нарушението.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което
съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в
срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е
редовна и допустима.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение.
Същото е възникнало по силата на трудов договор от 21.05.2008г. и допълнителни
споразумения, като съгласно последното от 05.01.2017г., работникът е назначен
на длъжност „работник поддръжка“, с място на работа с.Варвара, с трудово
възнаграждение, в размер на 460 лева.
Не
се спори, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед №ТЗ-12084/18.12.2019г.,
на осн. чл.188, т.3, вр.чл.190, ал.1, т.3 КТ. Изложени са съображения за
преждевременно напускане на работа с 1 час и 15 минути на 10.12.2019г. Извън
изложението във връзка с така посоченото нарушение, е посочено още следното: „Поведението
на служителя, по данни на прекия ръководител, се изразява в редовно
неподчиняване на нарежданията му, грубо отношение към него, както и
пренебрежение към работата“.
След
прекратяване на процесното правоотношение, на 21.01.20г., видно от представения
трудов договор, ищецът е започнал работа при друг работодател – „Пасат
България“ – АД – гр.Царево.
Ищецът
твърди, че заповедта е незаконосъобразна на следните основания: нарушена е
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание – писмените обяснения по
чл.193 КТ не са взети предвид при налагане на наказанието; заповедта е
немотивирана – не е посочено кога е извършено нарушението – в какво се изразява
нарушението на трудовата дисциплина - не са посочени конкретните действия,
съставляващи нарушения на чл.190 КТ. Твърди се, че не е извършено нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото е налице практика кметският наместник на
с.Варвара с устни разпореждания да променя работното време – в периода ноември
– декември 2019г. работното време започва н 8.10 и завършва в 16.00 часа.
Претендира
отмяна на заповедта като незаконосъобразна; възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност; присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода
от 23.12.2019 г. до 19.01.2020 г. (за 14 работни
дни) в размер на 485.38 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от
31.88 лева, представляваща обезщетение за разликата между получаваното от ищеца
възнаграждение до незаконното му уволнение и по- нископлатеното му
възнаграждение по последващо трудово правоотношение за периода от 20.01.2020 г.
г. до 12.02.2020 г. (за 18 работни дни), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ответникът
оспорва исковете. Заявява че уволнението е законосъобразно. На първо място – от
работника са поискани и получени обяснения по чл.193 КТ. В тях не е изложена
защитна теза, която да бъде коментирана в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Освен това видно от трудовото досие на работника,
същият в рамките на осем месеца е извършил три нарушения на трудовата
дисциплина, за които са му наложени дисциплинарни наказания. От докладната
записка на кметския наместник на с.Варвара, работникът е „с явно вкоренени
навици за неспазване на трудовата дисциплина“. Оспорва се твърдението за установена
практика и устно разпореждане на кметския наместник за освобождаване на
работниците в 16.00 часа.
За
установяване на твърденията на ответника, по делото е представено личното
трудово досие на ищеца. Видно от същото, със заповед №ТЗ-14-450/22.04.19г. на
същия е наложено дисциплинарно наказание „забележка“; със заповед
№ТЗ-14-697/17.06.19г. му е наложено наказание „предупреждение за уволнение“.
За
установяване твърденията на ответника са разпитани свидетелите Т.П.Б. - бригадир, И.Д.Р. – координатор в
Община Царево, кметство с.Варвара, Бистра Димитрова Димова – кметски наместник
на с.Варвара. Свидетелите установяват факти и обстоятелства, относно предходни
нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца, както и във връзка с
нарушението, за което е наложено тук оспореното дисциплинарно наказание.
Бургаският
окръжен съд, преди проверка правилността на обжалваното решение извърши
проверка на неговата валидност и допустимост и установи, че същото не страда от
пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението на Бургаски
районен съд е валидно и допустимо. След като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото
е неправилно и незаконосъобразно.
По посочените основания на иска по чл.344,
ал.1, т.1 КТ:
- Съгласно
нормата на чл.193, ал.1 КТ, задължителна предпоставка за налагане на
дисциплинарно наказание е изслушването на работника или служителя или приемане
на неговите писмени обяснения. В настоящия случай не се спори, че ищецът е дал
писмени обяснения; спорът касае дали те са били взети предвид от работодателя.
В тази връзка въззивната инстанция намира, че за да е законосъобразно
приложението на чл.193 КТ, не е необходимо работодателят да излага съображения
защо приема или не за основателни обясненията на работника. Ето защо Бургаският
окръжен съд не констатира нарушение от страна на работодателя на горната
императивна правна норма.
- Съгласно
чл.195, ал.1 от Кодекса на труда, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и
кога е извършено наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. За
законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание (от
формална страна) не е достатъчно само да се посочат законовите текстове, които
са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание, нито да се изложат общи
формулировки, без конкретизация. Необходимо е максимално обстоятелствено да се
посочи нарушението – т.е. да се изложат в писмен вид действията (бездействията)
на работника, за които се твърди, че съставляват нарушение на трудовата
дисциплина. В това отношение съдебната практика е постоянна и изобилна – напр.
Решение №10/94г. по гр.д.№825/93г.; Р №341/95г. по гр.д.№1627/94г.; №448/98г.
по гр.д.№948/97г.; №204/03г. по гр.д.№2941/01г.; 1191/02г. по гр.д.№1522/01г. и
Решение от 03.08.03г. по гр.д.№3124/01г. и много други.
В
настоящия случай работодателят не е изпълнил задължението си да мотивира
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В обстоятелствената част на
заповедта е конкретизирано едно единствено нарушение – преждевременно напускане
на работа 1 час и 15 минути преди края на работното време. Такова поведение на
работника е санкционирано от чл.187, т.1 КТ като нарушение на трудовата
дисциплина, но същото не е посочено в нормата на чл.190 КТ, регламентираща
хипотезите, в които се налага най-тежкото дисциплинарно наказание –
„уволнение“. В тази норма като тежки нарушения, водещи до най-тежкото наказание
са посочени три закъснения или преждевременни напускания в един календарен
месец; неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.
Настоящото нарушение не е от този тип.
С
отговора на исковата молба и с ангажираните доказателства, работодателят се
домогва да докаже наличие на предпоставките на чл.190, ал.1, т.3 КТ – системни
нарушения на трудовата дисциплина, каквото формално нормативно основание е
посочено в заповедта за уволнение.
Посочването
на нарушените законови текстове като номерация, не представлява мотивиране на
заповедта чрез изложение на извършеното нарушение. Не е достатъчно да се каже,
че „поведението на служителя, по данни на прекия ръководител, се изразява в
редовно неподчиняване на нарежданията му, грубо отношение към него, както и
пренебрежение към работата“. Трябва да се посочат, конкретизират и датират конкретните
действия, с които е изразено твърдяното неподчинение и грубо отношение, за да
може работникът да реализира правото си на защита, а съдът – да прецени дали
такива са извършени и дали обосновават налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание.
Извън
казаното, представените по делото доказателства – заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания, биха могли да обосноват системно нарушение на
трудовата дисциплина, но такова основание като фактическо изложение, като
текстова част не се съдържа в заповедта. За да бъде мотивирано основание по
чл.190, ал.1, т.3 КТ, в заповедта следваше да се посочи на първо място
словесно, че е налице системност на нарушенията и на второ място – да се опишат
текстово предходните две нарушения, които заедно с процесното да доведат до
квалификация за системност. Бланкетното изявление „поведението на служителя, по
данни на прекия ръководител, се изразява в редовно неподчиняване на
нарежданията му, грубо отношение към него, както и пренебрежение към работата“ не
съставлява нито посочване на основанието, нито на конкретни нарушения, които да
бъдат квалифицирани като системни.
Ето
защо заповедта е немотивирана. Поради това, като не е изготвил заповедта в
съответствие с казаното по-горе, работодателят е нарушил формалното
производство по налагане на дисциплинарно наказание. Затова заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание “уволнение” е незаконосъобразна, което като
последица води до отмяна на заповедта без спорът да се разглежда по същество.
Първоинстанционното
решение, постановено в обратния смисъл е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с
което искът следва да бъде уважен.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Последица
от признаване на заповедта за уволнение за незаконна е възстановяване на
работника или служителя на заеманата преди това работа. И т.к. в настоящия
случай уволнението е незаконно, искът за възстановяване на ищеца на заеманата
длъжност „работник поддръжка ” в с.Варвара, следва да бъде уважен.
Първоинстанционното
решение, с което искът е отхвърлен е неправилно и незаконосъобразно. Същото
следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с
което искът следва да бъде уважен.
По
иска по чл.225, ал.1 и 2 КТ.
Съобразно
разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ, когато уволнението бъде признато за незаконно,
работникът или служителят има право да получи обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Доказателствената
тежест за установяване факта на оставане без работа носи работника и при
разпределянето й, съдът следва да я укаже по реда на чл.146, ал.1, т.5 ГПК. В
настоящия случай с исковата молба е заявено твърдение и е представено
доказателство, че след прекратяване на трудовото правоотношение, на 20.01.20г.,
ищецът е започнал работа при друг работодател, с основно месечно
възнаграждение, в размер на 610 лева. Ето защо, следва да му бъде заплатено
обезщетение за оставането без работа, за 14 работни дни, в размер на исковата
сума – 485.38 лева, съгласно представения фиш за работна заплата за м.декември,
както и 31.88 лева – за периода 20.01.20г. – 12.02.20г. – обезщетение по
чл.225, ал.2 КТ.
Решението
на Районен съд Царево, с което тези искове са отхвърлени, е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с
което исковете следва да бъдат уважени.
В
полза на ищеца следва да се присъдят направените съдебно – деловодни разноски,
в размер на 900 лева – адвокатско възнаграждение във въззивното производство. В
първоинстанционното производство разноски не са направени.
Ето
защо Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №58/17.06.20г., постановено по гр.д.№65/20г. по описа на Районен съд
Царево, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № ТЗ-12-84/18.12.2019 г. на Кмета на Община Царево, с която на ищеца на П.А.К. ЕГН
**********,***, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
трудовото правоотношение между страните.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца П.А.К. ЕГН
**********,***, НА ЗАЕМАНАТА преди уволнението ДЛЪЖНОСТ „работник поддръжка“ в
с.Варвара.
ОСЪЖДА Община Царево, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 36,
представлявана от Кмета на Общината - Георги Иванов Лапчев, ДА ЗАПЛАТИ на П.А.К. ЕГН
**********,*** ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за времето, през което е останал без работа поради
уволнението - от 23.12.2019 г. до 19.01.2020 г. (за 14 работни дни) в размер на
485.38 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска до окончателното плащане, както и сумата от 31.88 лева, представляваща
обезщетение за разликата между получаваното от ищеца възнаграждение до
незаконното му уволнение и по- нископлатеното му възнаграждение по последващо
трудово правоотношение за периода от 20.01.2020 г. г. до 12.02.2020 г. (за 18
работни дни), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Община Царево, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 36,
представлявана от Кмета на Общината - Георги Иванов Лапчев, ДА ЗАПЛАТИ на П.А.К. ЕГН
**********,*** СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, в размер на 900.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от датата, посочена с протоколно определение от 17.08.2020г. за обявяване на
решението – 31.08.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.