РЕШЕНИЕ  

 

           №   149                       31.10.2019г.            град  Пазарджик

 

 

В        И  М  Е  Т  О      Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

  ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

  В закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и     деветнадесета  година

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ралинова т.д.№230 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър.

Производството по делото е образувано по жалба вх.№9175/16.10.2019г.  от  „АДИД“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик ул.“Клокотница“ №8,представлявано от управителя И А Д,срещу ОТКАЗ на длъжностното лице от Търговския регистър към АВп под №20190627202137-2/08.10.2019 година по заявление с вх.№ 20190627202137,с който е отказано вписване по партидата на „АДИД“ ООД,ГФО за 2018 година с мотив,че в законоустановения срок не били изпълнени дадените указания,а именно –към заявлението не било представено решение на Общото събрание взето от двамата съдружника.

 В жалбата се твърди,че дадените указания били незаконосъобразни,не съответствали на правните норми уреждащи регистърното производство.Твърди се,че били представили протокол за приемане на ГФО за 2018 година,като решенията били взети от съдружник,притежаващ 80 % от капитала,т.е. при наличие на изискуемия от закона кворум.Сочи се,че съобр. чл.30 от дружествения договор б.“д“ – приемане на КФО и баланса,разпределяне на печалбата и вземане на решение за нейното изплащане се вземало с обикновено мнозинство от гласовете, определени съгласно дяловото участие.Сочи се,че небили заявени за вписване нови обстоятелства,а само обявяване на ГФО.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на ДЛР за вписване на заявените обстоятелства.

По допустимостта на жалбата:

Съдът констатира, че жалбата е подадена е в срока по чл.25 ал.1 от ЗТР, от оправомощено лице, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата д.такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.Въпреки липсата на доказателства за връчване на отказа, като се съпостави датата на постановяването му – 8.10.2019 г. с тази на подаване на жалба – 13.10.2019г.,може да се направи извод за срочността на жалбата.

Окръжният съд,след като се запозна с изложените оплаквания в жалбата,счита същата за основателна.

           От представената по делото преписка  и от справка в ТР е видно, че жалбоподателят е заявил за вписване ГФО за 2018 година,в качеството му на управител и съдружник притежаващ 80 % дялово участие.

Съдът констатира,че към заявлението са били представени изискуемите документи ГФО на дружеството за 2018г., декларация по чл. 13, ал.4 ЗТР, протокол от проведено общо събрание от 25.03.2019г., документ за внесена държавна такса.

         Съдът счита, че жалбоподателят е подал всички изискуеми от закона доказателства за вписване на ГФО по партидата на дружеството, поради което обжалваният отказ следва да бъде отменен по следните съображения:

Изложените в отказа съображения, основани на извършената проверка за законосъобразността на проведеното ОС в хипотезата на заявен за обявяване ГФО, не намират опора в закона, нито съдебната практика, обективирана в Решение № 273/28.05.2013 г. по т.д. № 592/2013 г., Решение № 415/23.07.2013 г. по т.д. № 708/2013 г., Решение № 69/23.02.2015 г. по т.д. №103/2015 г. – всички по описа на Апелативен съд-Пловдив.

Съобразно текста на чл.21 т.5 от ЗТР, ДЛР проверява дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и дали съответствието му със закона се установява от представените документи по т.4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

         В този смисъл и предвид единственият довод за постановяване на процесния отказ от ДЛР, съдът приема в конкретният казус, че обхвата на дължимата проверка, която ДЛР извършва в рамките на регистърното производство в случай на искане за обявяване на актове в Търговския регистър, се свежда само до проверката дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, т.е. до формалната преценка за редовността му от външна страна и наличието на доказателства за приемането му от съответния орган – в случая единствено на решението на общото събрание.

Съдът счита, че отказът е незаконосъобразен.

От представените към заявлението документи се установява, че са налице изискванията на закона, посочени в чл. 62а, ал.2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър относно обявяване на представения ГФО. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.1 т. 3 от ТЗ именно общото събрание е компетентният орган за приемане на ГФО на дружеството, като в алинея 3 е посочено, че решението се взема с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор. Няма изискване за квалифицирано мнозинство в случая, видно от чл. 30 във вр. чл. 29, б. „д“ от договора.

В ТЗ не е предвидено изрично изискване за кворум, при наличието на който заседанието да се счита редовно.

Видно е от съдържанието на приложения протокол е, че решението на ОС за обявяване на ГФО е взето на 25.03.2019 година с мнозинство 80 % от капитала на ООД, макар и от единственият присъствал – управителя и Д. Следователно освен акта, който подлежи на обявяване (редовен от външна страна ГФО, отговарящ на изискванията на ЗСч), към заявлението е било представено и редовно от външна страна решение за приемането му от страна на ОС на съдружниците, което е взето с необходимия кворум, съобразно изискванията на чл. 137, ал.3 във вр. с чл. 137, ал.1, т.3 от ТЗ и в съответствие с дружествения договор.

Ето защо като е извършил преценка за законосъобразност на решението на общото събрание в хипотезата на обявен ГФО, ДЛР е действал извън своята компетентност, установена в  разпоредбата на чл.21, т.5 от ЗТР, поради което отказът му на това основание се явява незаконосъобразен.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира че постановеният отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, като на осн.чл.25 ал.5 от ЗТР следва да се задължи Агенцията да извърши вписване на заявените за вписване обстоятелства – обявяване на ГФО за 2018 година.

                          Воден от горното, съдът

                  

                                  Р    Е    Ш   И:

         

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказ под №20190627202137-2/08.10.2019 година по заявление с вх.№ 20190627202137 на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията -Търговски регистър, за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на „АДИД“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик ул.“Клокотница“ №8,представлявано от управителя И А Д,като  ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.25 ал.5 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията - Търговски регистър  ДА ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ  по партидата на „АДИД“ ООД с ЕИК *********, на заявените обстоятелства- обявяване на ГФО за 2018 година.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението, да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за изпълнение.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: