Решение по дело №2473/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1866
Дата: 10 декември 2021 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20213100502473
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1866
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100502473 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията" No 4-6, срещу
решение №262025/22.06.2021г., постановено по гр.д. № 366/2020 г. на ВРС, с
което:
- е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Д.
ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес в **** не дължи на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр. София като
правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"ЕАД по Конкретен
договор за цесия от 17.10.2014г. заплащане на сумата от 4102.27 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2012г. до
окончателно изплащане на вземането, представляваща неиздължена главница
по Договор за банков кредит от 20.08.2008г. и Анекс №1/24.07.2009г., сумата
от 367.12 лева, представляваща редовна лихва за периода от 05.07.2011г. до
01.07.2012г., сумата от 244.59 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 05.08.2011г. до 30.09.2012г., както и сумата от 375.28 лева,
представляваща направените по делото разноски, за които е издаден
изпълнителен лист на 16.10.2012г. въз основа на Заповед №7584/03.10.2012г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№14076/2012г. на ВРС, 16
състав и е образувано изп.д. № 374/2019г. по описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717,
1
поради погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.
- е осъден въззивникът да заплати на Д. ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес
в **** сумата от 2838.48 лева, събрана без основание по изпълнително дело
№ 374/2019г. по описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717 с район на действие ВОС,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба в съда-14.01.2020г. до окончателното й заплащане, на осн.чл.55 ал.1 от
ЗЗД.
- е осъден въззивникът да заплати на Д. ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес
в **** сумата от 274.24 лева, събрана без основание по изпълнително дело №
374/2019г. по описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717 с район на действие ВОС, ведно
със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба
в съда-14.01.2020г. до окончателното й заплащане, на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
противоречие с материалния закон. Поддържа се, че с влизане в сила на
заповедта за изпълнение на 07.12.2012г. е започнала да тече пет годишната
давност за вземанията. Изпълнителното производство е перемирано на
07.12.2014г., поради което по отношение на него намират приложение
постановките на ППВС 3/18.11.1980г., че давност не тече докато трае изп.
процес. Новото разрешение на правния въпрос, дадено с ТР 2/2015г., се
прилага занапред от момента на постановяването му – 26.06.2015г.
Прекратяването на изп.производство, ако не се дължи на несъществуване на
изпълняемото право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, а от
прекратяването започва да тече нова давност. Следователно считано от
07.12.2014г. е започнала да тече нова пет годишна давност, която е
прекъсната, преди да е изтекла, с молбата за образуване на новото
изпълнително дело от 23.07.2019г., с която е поискано да бъде насрочена дата
за опис на движими вещи на длъжника, таксите за което са надлежно
заплатени. Молбата за образуване на изп. дело е нередовна, ако в нея не е
посочен изпълнителен способ и подлежи на връщане (съгласно ТР 2/2015г.).
Следователно след като молбата не е върната, същата е редовна и прекъсва
давността. От значение за прекъсването на давността е изявлението на
кредитора, с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му, а
не самото извършване на изпълнителните действия от ЧСИ или наличието на
резултат от предприетите действия (цитира се практика в този смисъл).
Новото изпълнително производство е образувано в срок и извършените след
образуването му изпълнителни действия са законосъобразни и валидни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Счита за правилен извода на съда, че всички
действия, извършени след 08.12.2014г., не прекъсват давността, защото изп.
дело е било прекратено по силата на закона. Поради липса на извършени
изпълнителни действия след 07.12.2012г., давността е изтекла на 07.12.2017г.
Второто изп. дело е образувано при действието на ТР 2/2015г., поради което
2
приложение следва да намери даденото с него задължително тълкуване, че
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Тъй като по прекратеното предходно изп. дело не са
били предприети годни изпълнителни действия, давността е започнала да тече
от влизане в сила на заповедта - 07.12.2012г., или от 30.10.2012г., когато
според ЧСИ в изпратено до длъжника уведомление е извършено последното
изп. действие. Проследена е хронологията на предприетите по двете
изпълнителни дела процесуални действия, за да се обоснове становището, че
към датата на подаването на молбата за образуването на новото изп. дело –
06.08.2019г., давността е била изтекла. Ищецът не е признавал дължимостта
на сумите по ПДИ и издадената заповед за изпълнение и не е предприемал
доброволно плащане. Сумите са събрани принудително чрез запор на
единствената му банкова сметка, след погасяването на вземанията по давност.
Наложеният запор на банкова сметка не представлява годно изпълнително
действие, което да прекъсне погасителната давност, тъй като същата вече е
била изтекла. Съответно събраните по принудителен начин суми също са
недължими, тъй като са били събрани след изтичане на погасителната
давност.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Първостепенният съд е сезиран с предявени от Д. ИВ. Т. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове както следва:
- иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на сумата от
4102.27 лева, главница по Договор за банков кредит от 20.08.2008г. и Анекс
№1/24.07.2009г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2012г. до
окончателно изплащане, сумата от 367.12 лева, редовна лихва за периода от
05.07.2011г. до 01.07.2012г., сумата от 244.59 лева, наказателна лихва за
периода от 05.08.2011г. до 30.09.2012г., сумата от 375.28 лева, разноски по
делото, за които е издаден изпълнителен лист на 16.10.2012г. в полза на
„Райфайзенбанк (България)“ЕАД въз основа на влязлата в законна сила
Заповед по чл.417 от ГПК №7584/03.10.2012г. по ч.гр.д.№14076/2012г. на
ВРС и е образувано изп.д. № 374/2019г. по описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от
17.10.2014г., поради погасяването им по давност и
- иск с правно основание чл.55, ал.1, пред.първо от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 2838.48 лева, представляваща недължимо
платени суми след погасяване по давност на вземанията по изпълнителния
лист, събрани по принудителен начин, (с която са погасени: 100.00 лева -
юрисконсулско възнаграждение по изп.д., 103.80 лева - обикновени такси по
изп.д., 375.28 лева - съдебни разноски по издадения изпълнителен лист,
244.59 лев - наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до 30.09.2012г.,
367.12 лева - редовна лихва за периода от 05.07.2011г. до 01.07.2012г. и
3
1647.69 лева - частично законна лихва върху главницата, считано от
01.10.2012г. до окончателно изплащане на вземането), както и сумата от
274.24 лева - пропорционална такса с ДДС в полза на ЧСИ р. Т.а с рег.№717
по образуваното изпълнително дело № 374/2019г., ведно със законната лихва
върху сборната главница от 3112.72 лева от подаване на исковата молба-
14.01.2020г. до окончателното изплащане.
Искът е основан на твърдения, че въз основа на влязла в сила Заповед №
по чл. 417 от ГПК №7584/03.10.2012г. по ч.гр.д.№14076/2012г. срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист в полза на кредитора „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, въз основа на който е образувано изп.д.№971/2012г. по описа на ЧСИ р.
Т.а с рег.№717. От момента на издаването на изпълнителния лист -
16.10.2012г. погасителната давност не е била прекъсвана, поради което е
изтекла на 16.10.2017г. По изп.д.№971/2012г. не са извършвани изпълнителни
действия, в резултат на което същото е било прекратено ех lege по силата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 30.10.2014г. След прекратяването на делото с молба
вх.№8094 от 10.11.2014г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че е
прехвърлил вземанията си на ответника с договор за цесия от 17.10.2014г. С
молби от 19.01.2015г. и 15.07.2015г. ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател само спрямо другия солидарен длъжник без да е
направил искане за извършване на изпълнителни действия. Съдебният
изпълнител е изпратил уведомление до дружеството, че не е посочен способ
за изпълнение. С молба вх.№6110/11.08.2015г. взискателят е посочил способ
за изпълнение. Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение
№1375/08.09.2015г. до поделение №32140, гр.Варна, МО, по което
началникът на „ФС" е отговорил, че няма такъв човек. Съдебният изпълнител
е изпратил съобщение до ответника, че последното изпълнително действие е
извършено по делото на 30.12.2012г., поради което на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК делото е прекратено. По искане на ответника съдебният изпълнител е
образувал ново изп.д.№374/2019г., въпреки че към този момент вземанията по
изпълнителния лист са били погасени по давност. Наложеният по изп.д.
№374/2019г. запор на банковата сметка на ищеца в ЦКБ не съставлява годно
изпълнително действие, което да прекъсне погасителната давност, тъй като
същата вече е била изтекла към 16.10.2017г. Сумите, събрани по
принудителен начин от запорираната банкова сметка по образуваното изп.д.
№374/2019г., са недължими, тъй като вземанията са били погасени по давност
преди образуването му - на 16.10.2017г., поради което същите подлежат на
връщане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
оспорва предявените искове, с твърдения, че дори да се приеме, че изп. д. №
971/2012г. се е прекратило по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, то при изследване на въпроса дали вземането е погасено по давност,
следва да се вземе предвид кога е настъпило основанието за прекратяването.
Счита, че предвид приложението на ППВС № 3/1980г., до момента на
обявяване на TP 2/2015г. давност не е текла по висящите към 26.06.2015г.
4
изпълнителни производства. Последното изпълнително действие по делото е
извършено на 30.10.2012г. Срокът на давността е продължил да тече след
прекратяване на изпълнителното дело на 30.10.2014г. Следователно давността
е щяла да изтече най-рано на 30.10.2019г. Новото изпълнително дело №
374/2019г. е образувано на 24.07.2019г. - преди изтичане на давностния срок.
По евентуалния иск се поддържа, че дори погасено по давност вземането
продължава да съществува и ако длъжникът изпълни задължението си след
изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно
плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право
на защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането и оттам
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се
основава на новонастъпили факти.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на решението, а именно погасяване на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
Ответникът се легитимира като кредитор на процесното вземане в
качеството си на частен правоприемник на взискателя по силата на сключен
договор за цесия от 17.10.2014г., за който не е спорно между страните, че
ищецът е бил уведомен.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство в контекста на института на погасителната давност, са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по
5
време на изпълнителното производство давност не тече, а считано от
евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност. С приетото на
26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е дадено съвсем различно разрешение, според
което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от
всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило
сила. Настоящият съдебен състав възприема разбирането, че постановеният
нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото задължително
тълкуване и се възприема ново такова, поражда действие за в бъдеще.
Прилагането му с обратна сила би довело до правна несигурност, доколкото
правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно
предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие
ex tunc. С оглед изложеното съдът приема, че извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС промяна в тълкуването се прилага
от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това. Налага се изводът, че определянето на приложимия тълкувателен
акт е обусловено от фактическата преценка дали изпълнителното
производство е висящо към 26.06.2015г.
В конкретика, от приложеното като доказателство изп.д.№971/2012г. по
описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717 се установява, че в полза на „Райфайзенбанк
/България/" ЕАД по ч.гр.д. № 14076/2012г. на ВРС е издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК срещу солидарните длъжници Т.И.И. и Д. ИВ. Т.. Посоченото
изпълнително производство е образувано по молба на взискателя от
30.10.2012г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца Д.Т.
лично на 22.11.2012г., ведно с издадената заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, респективно последната е влязла в законна сила поради отсъствие на
подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК – на 06.12.2012 г., от който
момент тече и новата петгодишна давност за всички вземания по
изпълнителния лист, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давността не следва да
се диференцира в зависимост от това дали се касае за главница или за лихва,
доколкото стабилизираната заповед за изпълнение има последиците на влязло
в сила съдебно решение.
Като се съобразят извършените изпълнителни действия по
първоначално образуваното изпълнително производство, първото и
единствено такова в рамките на определен изпълнителен способ е
конституирането на ответника като взискател по силата на настъпилото
частно правоприемство с постановление на ЧСИ от 15.07.2015г. Това е така,
доколкото изпращането и връчването на покани, извършването на справки и
проучване на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни
действия съгласно мотивите по т.10 на горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС,
с които за първи път се формира задължително тълкуване по този въпрос.
Други същински изпълнителни действия по делото не са извършвани в
рамките на срока по чл.433 от ГПК, поради което с изтичането му същото се е
6
прекратило по право на 30.10.2014г.
Доколкото изп.д.№971/2012г. е образувано и прекратено при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно даденото с него задължително тълкуване
на чл. 116 от ЗЗД е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с Тълкувателното решение
от 26.06.2015г. С оглед даденото с ППВС разрешение погасителната давност
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а
докато трае изпълнителното производство същата и спира. От горното следва,
че с подаването на молбата от 30.10.2012г. взискателят е прекъснал теченето
на давностния срок, като същият е и спрян до прекратяването на
производството. След прекратяване на производството по изпълнителното
дело на 30.10.2014г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност за вземането, която би изтекла на 30.10.2019г.
Новото изпълнително производство по изп.дело № 374/2019г. по описа
на ЧСИ р. Т.а с рег.№717 е образувано на 06.08.2019 г., след постановяване на
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Съгласно
дадените с него разяснения давностният срок не е прекъснат с това действие
на ответника. Това е сторено с поискания на 06.08.2019г. и наложен на
13.08.2019г. запор на банковата сметка на ищеца при „ЦКБ“ АД, като видно
от обратното писмо от банковата институция, запорът върху наличните
сметки е наложен, т.е. същият е произвел действие с ефект от поискването му.
Изпълнителният запор следва да бъде зачетен, тъй като е наложен в рамките
на ново изпълнително дело, образувано преди изтичане на давността. Нещо
повече, същият би прекъснал давността независимо дали беше образувано
ново изпълнително дело, тъй като това е въпрос на дължимото от ЧСИ
канцеларско действие (Решение 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
ВКС). Следователно към този момент – 06.08.2019г., давността, започнала да
тече от 30.10.2014г. не е изтекла, а като прекъсната новата петгодишна
погасителна давност би изтекла на 13.08.2024г.
До същия краен извод би се достигнало и ако не бъде възприето
становището за спиране и прекъсване на давността по време на изп.д.
№971/2012г. Това е така, тъй като първото изпълнително действие –
конституиране на цесионера като взискател на 15.07.2015г., е предприето в
рамките на давностния срок, започнал да тече на 06.12.2012 г. В т. 10 от ТР №
2/26.06.15 г. не е проведено разграничение между различните хипотези на
присъединяване на взискател, поради което следва да се приеме, че даденото
задължително тълкуване обхваща и случаите на конституиране на цесионер,
суброгирал се в правата на първоначалния кредитор за същото вземане. В
този смисъл е и решение № 42/26.02.16 г. по гр. д. № 1812/15 г. на ВКС, в
което е прието, че давността не е прекъсната с молбата за конституиране като
взискател в изп. производство на цесионера, но не защото конституирането на
взискател не прекъсва давността, а защото в конкретния случай е
констатирано, че тази молба е оставена без уважение от съдебния изпълнител
и впоследствие е оттеглена, т. е. прието е, че не е имало конституиране на
7
взискателя от ЧСИ. Доколкото давността е санкция за пасивния кредитор,
проявената от цесионера активност следва да бъде квалифицирана като
прекъсващ давността факт, независимо, че молбата за конституиране не
съдържа искане за прилагане на определен изпълнителен способ. Касае се за
нередовност на процесуалното действие, отстраняването на която е от
правомощията на ЧСИ (т.10 от TP 2/2015г.). В случая такива са дадени с
разпореждане на ЧСИ от 15.07.2015г. и изпълнени с молба на взискателя от
11.08.2015г., в която като изпълнителен способ е посочен запор на трудово
възнаграждение. След прекъсването на давността с конституирането на
цесионера на 15.07.2015г., е започнала да тече нова давност, която е
прекъсната, преди да е изтекла с наложения считано от 06.08.2019г.
изпълнителния запор.
Налага се изводът, че и според двата разгледани варианта към момента
на подаване на исковата молба – 14.01.2020г., задължението на ищеца не е
погасено по давност. Установеният по делото факт обуславя
неоснователността на предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предявеният в условията на обективно кумулативно съединяване иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е неоснователен, както с оглед
изложените по-горе съображения, така и на самостоятелно основание.
Съгласно господстващото становище в правната теория и практика,
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на
чл.118 от ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след
изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно
плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява
погасяване на съществуващо задължение. Ирелевантно е, че в случая
плащането е извършено при условията на образувано изпълнително дело, тъй
като е направено преди позоваване на давността. Давността е правен
институт, чийто фактически състав включва два елемента – обективен
(изтичане на определен период от време) и субективен (позоваване на
последиците от давността). Без позоваване фактическият състав е
незавършен, поради което направените до този момент плащания са
извършени на годно основание и не подлежат на връщане. Касае се за
изявление, което зависи изцяло от волята на длъжника, поради което същият
не може да засегне правната сфера на кредитора заради това, че не го е
извършил своевременно. В този смисъл основание за плащането на сумата от
2838.48 лева в полза на ответника като взискател е налице и това е издадения
в негова полза изпълнителен лист, поради което същата не подлежи на
връщане.
8
По отношение на събраната от длъжника пропорционална такса в
размер на 274.24 лева с ДДС в полза на ЧСИ р. Т.а с рег.№717 по изп.д. №
374/2019г., искът по чл. 55 от ЗЗД е неоснователен поради липсата на пасивна
материална легитимация. В случая не е налице неоправдано разместване на
имуществени права между ищеца и ответника, тъй като липсва директно
(между ищеца-длъжник и ответника-взискател) предаване на имуществени
блага, а плащане в полза на ЧСИ.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на въззивника се следват направените в производството съдебно-
деловодни разноски в размер на 150 лева за първа инстанция и 100 лева
въззивна инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение,
определено служебно от съда по реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, броя и естеството
на извършените по делото процесуални действия, свеждащи се до изготвяне
на отговор на искова молба и подаване на въззивна жалба без явяване в
съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262025/22.06.2021г., постановено по гр.д. №
366/2020 г. на ВРС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес в ****,
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията" No 4-6, иск с правно
основание чл.439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи сумата от 4102.27 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.10.2012г. до окончателно изплащане
на вземането, представляваща неиздължена главница по Договор за банков
кредит от 20.08.2008г. и Анекс №1/24.07.2009г., сумата от 367.12 лева,
представляваща редовна лихва за периода от 05.07.2011г. до 01.07.2012г.,
сумата от 244.59 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
05.08.2011г. до 30.09.2012г., както и сумата от 375.28 лева, представляваща
направените по делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист на
16.10.2012г. въз основа на Заповед №7584/03.10.2012г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№14076/2012г. на ВРС, 16 състав и е
образувано изп.д. № 374/2019г. по описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717.

9
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес в ****,
срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията" No 4-6, искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 2838.48 лева, претендирана като недължимо платена след
погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист сума, събрана и
разпределена в полза на ответника по изпълнително дело № 374/2019г. по
описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717 с район на действие ВОС, ведно със законната
лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда-
14.01.2020г. до окончателното й заплащане и сумата от 274.24 лева,
претендирана като събрана без основание пропорционална такса с ДДС в
полза на ЧСИ р. Т.а с рег.№717 с район на действие ВОС по образуваното
изпълнително дело № 374/2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на исковата молба в съда-14.01.2020г. до окончателното
й заплащане.

ОСЪЖДА Д. ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията" No 4-6, сторените в
производството съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева за първа
инстанция и в размер на 100 лева за въззивна инстанция, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10