Р Е Ш Е Н
И Е
№ 200
град Велико Търново, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 531/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба
на „Елит 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев“ № 2, против Ревизионен акт (РА) №
Р-04000418007243-091-001/13.05.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 106/09.08.2019 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП. РА се оспорва като незаконосъобразен и необоснован, поради постановяването
му в противоречие с ДОПК, ЗКПО, ЗДДС и практиката на ВАС по идентични казуси.
Според жалбоподателя от органите по приходите е направен неправилен анализ на
данните за оборотите от свалената база данни, като най – съществения пропуск,
допуснат от ревизиращите се изразява в това, че последните не са изискали
информация от фирмата производител на ПП „Бар и ресторант“, чрез който са
отчитани извършените продажби, дали може да се свали информацията, съдържаща се
в ПП, да се разчете и да се анализира чрез друг софтуер за анализ на данни, а
именно използвания от органите по приходите ПП „Arbutus“. В тази връзка оспорва твърденията на органите
по приходите, че ПП „Arbutus“ не може да промени оригиналните данни, като
твърди, че същите не са подкрепени с никакви доказателства. Отделно от това
посочва, че не е ясно как е копирана и свалена информацията, съдържаща се в
софтуерния продукт за отчитане на продажби „Бар и ресторант“ в Кафе-аперитив
„Елит“, което води до съмнение за нейната достоверност, още повече, че
информацията първо е свалена на флаш памет и едва след това е записана на CD-R. Жалбоподателят оспорва и извършването на ревизията по особения ред за
облагане, като счита, че не е доказано наличието на обстоятелствата по чл.122,
ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Посочва, че констатациите на органите по приходите са
направени при непълно изследване на фактическата обстановка, като събраните
доказателства не са анализирани задълбочено и всеобхватно и не са достатъчни да
обосноват фактическите и правни изводи в РА. Необосновано според него е прието от органите по
приходите, че част от информацията отбелязана с флаг за фискализация тип „0“
касае извършени, но неотразени във ФУ продажби. В тази връзка посочва, че
въпросният програмен продукт е използван освен за отразяване на действителни
продажби, а също и за обучение на служителите за работа с него, поради което е
възможно отразените „продажби“, отбелязани с флаг за фискализация тип „0“ да
отразяват сторно, корекции, брак, върнати поръчки, консумация на персонала и
пр. В подкрепа на горното са и обясненията, дадени от салонния управител в
търговския обект на дружеството, според които компютърът и операторската
система са свързани с ФУ по начин, по който при приключване на всяка сметка се
издава фискален бон, като е възможно да се правят редакции при погрешно
въведени продукти и е можело същите да бъдат изтрити. Излага съмнения и относно
достоверността на свалените данни (съответно съмнение относно правилността на
изводите в РА), предвид извършените от органите по приходите корекции в
съдържанието му. Отделно от това посочва,
че от страна на органите по приходите не са взети предвид сведенията, дадени от
управителя на дружеството, което поддържа складовата система - „Перфект – инженеринг“ ЕООД, че софтуерната
система е остаряла и надграждана и не е ясно кой вариант на базата е свален от
ревизиращите органи и анализиран.
Посочва
обаче, че дори и да се приеме, че действително са налице реализирани приходи от
недекларирани продажби (което според него не е така), то РА е издаден в
нарушение на закона, тъй като размерът на допълнително начисления ДДС е
погрешно определен. В тази връзка посочва, че основата върху която се изчислява допълнително
дължим ДДС, не е общия размер на приходите от продажби (намален със съдържащия
се в тях косвен данък), а разликата между изискуемия като начислен от
ревизираното лице ДДС и този, който му е начислен и по отношение на който има
право на данъчен кредит.
Възразява и относно
определянето на данъчната основа за корпоративен данък, като посочва, че в
случая органите по приходите са увеличили приходите на дружеството с
установените от тях укрити приходи, без да съобразят наличните и съпоставими на
тях разходи. Отделно от това намира, че в случая неправилно и в противоречие с
указанията на НАП и с практиката на ВАС е прието от органите по приходите, че
облагането по ЗКПО следва да бъде извършено по реда на чл.122 от ДОПК. В тази
връзка посочва, че в хода на ревизията по ЗКПО не е доказана нито една от
предпоставките за протичане на ревизията по особения ред. Предвид
изложеното моли за отмяната на РА и присъждане на направените разноски.
В
представени писмени бележки излага подробни доводи, че действията на органите
по приходите при обезпечаването на информацията не гарантирали автентичност на
данните, тъй като информацията първо била записана на преносима флаш памет и
това е станало преди създаването на контролните числа.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В.
Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.
Твърди законосъобразност и правилност на ревизионния акт,
като се позовава на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК. Моли жалбата да бъде
отхвърлена, като
претендира за разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на 2130,89
лева, съгласно приложен списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На „Елит 2016“ ЕООД е извършена
ревизия за установяване на задълженията му по Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди от 29.05.2016 г. до
31.10.2017 г. и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за
периода от 01.01.2016 г.
до 31.12.2016 г. Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 221/20.11.2018
г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което по реда на чл. 155,
ал. 4 от ДОПК е отменен PA №
Р-04000418001405-091-001/23.08.2018 г. в обжалваната част относно определените
задължения за ЗДДС и ЗКПО и преписката е върната на компетентния орган за
възлагане на нова ревизия за определяне на задължения за данък върху добавената
стойност и корпоративен данък за посочените данъчни периоди. В резултат на отменителното
решение ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-04000418007243-020-001/27.11.2018 г., издадена от началник сектор
„Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Велико Търново. ЗВР е връчена
на ревизираното лице по електронен път на 29.11.2018 г. Същата е изменена относно
срока за извършване на ревизията със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-04000418007243-020-002/21.01.2019 г. на същия орган по приходите. И тази ЗВР
е връчена на ревизираното лице по електронен път на 24.01.2019 г. От ревизиращите органи е бил
съставен Ревизионен доклад № Р-04000418007243-092-001/18.03.2019
г., срещу който ревизираното
лице не е подало възражение в продължения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-04000418007243-091-001/13.05.2019 г. от Боян Иванов Бончев на длъжност
Началник сектор, в качеството на възложил ревизията и Мариана Делчева Начева на
длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на
ревизията.
С РА на дружеството са определени
допълнителни задължения за ДДС за периода от
29.05.2016 г. до 31.10.2017 г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г., общо в размер на 53
371,52 лв. Посочените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен
ред пред
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП, който с Решение
№ 106/09.08.2019 г. е отменил РА в частта, в която са определени
допълнително задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 6,99 лв. и
лихви в размер на 1,51 лв. В останалата част, а именно в частта, в която за периода от 29.05.2016 г. до 31.10.2017 г.
са определени допълнително задължения за ДДС в размер на 38 482,25 лв. и лихви
върху него - 8646,72 лв., и за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. са
определени допълнително задължения за корпоративен данък в размер на 5132,01
лв. и лихви за просрочието му в размер на 1102,04 лв., РА е потвърден
като законосъобразен. Решението на
горестоящия административен орган е връчено на жалбоподателя на 23.08.2019 г.
по електронен път. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез деловодството на
ответника на 04.09.2019 г., където е заведена с вх. № 1609/04.09.2019 г.
От доказателствата се установява, че „Елит 2016“ ЕООД е вписано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията, считано от 05.03.2015 г., със
седалище и адрес на управление - гр. Горна Оряховица, ул. „Георги
Измирлиев" № 2. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 15.03.2018
г., на основание чл.100 от ЗДДС – регистрация по избор, независимо от
облагаемия оборот, т.е. през ревизирания период същото не е регистрирано по
ЗДДС лице. Установено е, че през ревизирания период дружеството е извършвало
дейност в питейно заведение - „кафе аперитив Елит“, находящо се в гр. Горна
Оряховица, ул. „Георги Измирлиев“ № 2, наето от „ПроКредит Банк България“ ЕАД,
съгласно договор за наем от 06.11.2015 г., подновен на 01.11.2017 г. за срок от
една година. Установено е също, че дружеството има регистриран касов апарат,
наличен в обекта и разкрита банкова сметка *** „Райфайзен Банк" АД. За
част или изцяло от ревизирания период в дружеството са били заети общо осем
лица на действащи трудови договори.
От жалбоподателя в хода на настоящата ревизия с ИПДПОЗЛ с изх. №
Р-04000418007243-040-001/04.12.2018 г. са изискани писмени обяснения и
документи относно извършваната стопанска дейност в питейното заведение, в т.ч.
конкретна информация относно софтуерния продукт за отчитане на продажбите „Бар
и ресторант“ (видът и предназначението му, документи относно придобиването и
завеждането му в счетоводството на дружеството, дата на въвеждането му в
употреба, всички служители, оторизирани да работят с продукта през ревизирания
период и пр.); използван ли е софтуера в предходни периоди от други дружества
и/или физически лица; каква е причината за установените при контролните
производства различия в данните от програмния продукт отчитащ продажбите и
продажбите, отчетени в счетоводството на дружеството; по какъв начин е организирана
дейността в търговския обект „Кафе-аперитив Елит“ и отчитане на служителите в
края на работния ден; как е организиран документооборотът на дружеството и
счетоводното отчитане на дейността - завеждане и изписване на стоките, отчитане
на продажбите и пр. Изискани са също аналитични регистри на счетоводни сметки
от гр.70 за периода от 2016 г. до 31.10.2017 г., конкретни фактури за извършени
продажби на „Елит 2016“ ЕООД, заплатени по банков път, контролна лента на
електронен носител (КЛЕН) за ревизираните периоди и др. В отговор от
жалбоподателя са представени част от изисканите документи и писмени обяснения с
вх. № 33844/28.12.2018 г. (писмени обяснения, извадки от счетоводни регистри на
сметки гр.70 за периода на 2016 г. и до 31.10.2017 г., фактури с № 2/05.05.2016
г., № 3/14.06.2016 г., № 9/16.06.2017 г. и № 11/09.10.2017 г. и извлечения от
банкова сметка ***, Договори във връзка с фактурите и Договор за наем от
06.11.2015 г. и Анекс от 01.11.2017г. към него, сключен от жалбоподателя с
„ПроКредит Банк България“ ЕАД за наем на питейното заведение. В писмените си
обяснения Кирил Асенов Кирилов е посочил, че не е закупувал програмният продукт
„Бар и ресторант“. За целите на търговската дейност „Елит 2016“ ЕООД е наело
помещението „Кафе-аперитив Елит" от „Прокредит банк“ АД, ведно с един брой
компютър, на който впоследствие било установено, че е инсталиран ПП „Бар и
ресторант“. Посочени са три имена на служители, работили в обекта на
дружеството - Ал.Ст. Др., А.И.Х.и Г.Ан.Б.. К.К.е посочил още, че отчитането на
дневните обороти на управителя се извършвало от служителят, който е втора
смяна, по дневен отчет за деня по ЕКАФП. Програмният продукт бил свързан с
регистрирания ЕКАФП в обекта и през него се отчитали само продажби в брой. Не
разполага с документи, удостоверяващи различията между декларираните приходи и
тези в ПП „Бар и ресторант“. Относно организацията на документооборота на
дружеството и документите, с които е извършвано счетоводното отчитане на
продажбите в обекта, е посочено единствено, че това се осъществява въз основа
на вътрешни правила за документооборота, а отчитането ставало посредством
първични счетоводни документи и вътрешни първични счетоводни документи, но от
страна на жалбоподателя не са посочени или представени такива правила и
документи.
В хода на настоящата
ревизия отново са извършени насрещни
проверки на посочените от жалбоподателя служители на „Елит 2016“ ЕООД - отново
са изискани писмени обяснения от Ал.Ст. Др.-салонен управител, както и от А.И.Х.и
Г.Ан.Б. (които не са представили обяснения в хода на първото ревизионно
производство) и за първи път от Ив.Хр.Ив., също служител в дружеството, от който
не са били изискани писмени обяснения при първата ревизия. Ал.Др.е представил
писмени обяснения, идентични с тези дадени при предходното производство.
Останалите три лица-служители на дружеството, в т.ч. и към момента на
извършените им проверки, са посочили че са работили в питейното заведение като
бармани и сервитьори, имали са достъп до програмата с персонални кодове и са
издавали касови бонове за приключване на поръчките. Лицата са посочили, че
програмата позволява да се въвежда поръчка, преди да е приключена предходната,
като Г.Б.е посочила, че всяка поръчка се е приключвала въз основа на това, че
колегата след нея като маркира, ще излезе на неговата бележка, тъй като програмата
е с натрупване.
С ИПДПОТЛ № Р-04000418007243-041-001/04.12.2018г. от „Перфект-
инженеринг“ ЕООД (фирмата разработила
софтуера) са изискани писмени
обяснения относно това в кои точно таблици и полета се съхранява информацията
за всяка от регистрираните продажби в програмния продукт, в кои файлове се
съхраняват архивните данни от регистрираните продажби в предходните периоди,
какво е предназначението на полетата „duty
flag"/„duty bon no" в Таблица Bons.blg и пр., които разяснения са предоставени от
дружеството-разработчик на ПП „Бар и ресторант", по електронен път, с вх.
№ 33661/27.12.2018 г. на ТД на НАП Велико Търново.
С ИПДПОТЛ №
Р-04000418007243-040-002/04.12.2018г. от „Фромит“ ООД са изискани разпечатки от контролната лента на електронен носител за
периода от 01.12.2016 г. до 28.02.2017 г. Същите са предоставени по електронен
път с вх.№ 32997/17.12.2018 г. на ТД на НАП Велико Търново.
С Протокол № 1180693/24.01.2019 г. е документирано извършено посещение в
счетоводството на „Елит 2016“ ЕООД, при което са прегледани първични и вторични
счетоводни документи за ревизираните периоди, в т.ч. фактури за доставки на
стоки, фактури за продажби, счетоводни регистри и договори във връзка с
дейността на ревизираното лице, и са събрани разпечатки от конкретни счетоводни
регистри - хронологични регистри - кредит на сметка 493 „Разчети със
собственици“ за 2016 г. и 2017 г., кредит на сметка 709 „Други приходи от
дейността“ за 2016 г. и 703 „Приходи от продажба на услуги“ за 2017 г.
Управителят К.А.К.е декларирал, че дружеството е започнало да осъществява дейност
в „Кафе-аперитив Елит“ от м.11.2015 г. Компютърното устройство в обекта и
инсталираният на него ПП „Бар и ресторант“ са свързани, а счетоводната
отчетност на дружеството се води отделно, за което се използва програмен
счетоводен продукт „Микро Инвест Делта Про".
В хода на настоящата ревизия са изпратени ИПДПОТЛ до дружества-доставчици
на стоки на жалбоподателя, за които е установено от счетоводната отчетност на „Елит
2016“ ЕООД, че част от издадените от тях фактури не са отразени в счетоводните
му регистри - „Тим“ ООД с ЕИК *********, „Лайтс 2011“ ООД с ЕИК ********* и „Метро
кеш енд кери България“ ЕООД с ЕИК *********. В отговор на връчените им ИПДПОТЛ,
всички доставчици са потвърдили извършените търговски сделки и са приложили
издадените в тази връзка фактури за продажби на стоки към „Елит 2016“ ЕООД.
С Протокол № Р-04000418007243-ППД-003/28.02.2019 г. са приобщени всички
документи, събрани в хода на извършената оперативна проверка, както и
обезпечената информация по реда на чл.40 от ДОПК, към оперативна проверка с УИН
№ ОП-04000417032140 (папка 3, л.1 и л.2 от преписката).
С Протокол № Р-04000418007243-ППД-002/13.02.2019 г. са приобщени всички
документи, събрани в хода на извършената ПАДЕФ с УИН № П-04000417175968 (папка
3, л.18 и л.19 от преписката), в т.ч. Протокол за анализ на данни №
П-040004171755968-073-001/08.03.2018 г., обективиращ извършен анализ на
електронната база данни на програмен продукт „Бар и ресторант“ (папка 3, л. 26-32)
С Протокол: № Р-04000418007243-ППД-001/10.01.2019 г. са
приобщени всички доказателства, събрани в хода на предходното ревизионно
производство на „Елит 2016“ ЕООД, приключило с PA № Р-04000418001405-091-001/23.08.2018 г. (папка 3,
л.168 до л.170 от преписката).
В хода на настоящата ревизия информацията, обезпечена по реда на чл. 40,
ал. 1 от ДОПК от питейното заведение „Кафе-аперитив Елит“, отново е подложена
на анализ с помощта на програмен продукт „Arbutus“ и въз основа на предоставената информация от „Перфект-инженеринг“ ЕООД,
от която се установяват всички функционалности на таблиците в програмния
продукт и възможните релации между тях. За целите на проверката са взети
предвид данните, съдържащи се в таблица bons.blg, архивните файлове BXXDDMMN.blg, обединени
на годишна база във файловете В2016 и В2017, както и информацията, съхранявана
в таблица PLUCASHE.BLG – с данни за кода и наименованието на
продаваните артикули.
Установено е, че в обезпечената база данни от
ПП „Бар и ресторант“ и по-конкретно в архивните копия на базите данни - таблици
(файлове) В2016 и В2017, се съдържа информация за извършени продажби в обекта
на жалбоподателя за период от 03.10.2015 г. - 10.10.2017 г., като няма
дублирани записи. При анализ на данните органите по приходите са установили, че
крайната дата на последния запис е точно с 90 дни по-късна от датата на
обезпечаване на данните - 10.10.2017 г. За определяне на действителната дата/период на регистрираните продажби в
ПП „Бар и ресторант“ е извършена съпоставка на регистрираните продажби в
програмния продукт с отчетените продажби по издадени фискални касови бонове от
ЕКАФП на жалбоподателя. Установено е, че
разликата от 90 дни в записите на продажбите е константна величина за целия
период. Коригирането на датата е извършено като в двата файла с данни за
продажбите Extr_2016_ALL.xlsx и Extr_2017_ALL.xlsx (Приложение № 18 на РД), непосредствено до колоната съдържаща данни за
датите на продажбите „DATE1“, е добавена нова колона „DATE_90“ в която се съдържа действителната дата на всеки регистриран запис.
След коригирането на датата, е установено, че всички регистрирани записи на
продажби, за които са издадени фискални касови бонове напълно съответстват като
дата, артикули и стойност с данните от касовите бонове (по дата, артикулите и
стойността) издадени за тях от дружеството (таблица 2 на стр. 8-14 на РД).
Установено е също от органите по приходите, че
в програмния продукт са регистрирани потребители за работа с програмата с
кодове „galq",
„Ailin", „Uprawitel" съответстващи на служители, назначени на трудови договори за работа в
обекта - Г.Ан.Б. (барман), А.И.Х.(сервитьор) и Ал.Ст. Др. (салонен управител). Установено
е също, че тези потребителски имена на оператори фигурират и в предоставените
от „Фромит“ ООД контролни ленти от регистрирания ЕКАФП на жалбоподателя.
След изправяне на датата е направен анализ на
обезпечените данни и е установено, че общата сума на отчетените продажби в брой
за периода от 01.01.2016 г. до 10.10.2017 г. е в размер на 288 047,18 лв.
по 116 340 броя записи.
От органите по приходите е направено обобщение
на продажбите по месеци (таблица 3 на РД), като продажбите са разграничени и по
допълнителен признак – начин на приключване/фискализиране на продажбите чрез
зададен код „1“ и „0“ в колона FP1. В резултат на
това е установено, че за
периода от 01.01.2016 г. до 10.10.2017 г. в заведението на жалбоподателя са
регистрирани продажби на 449 различни вида артикули на обща стойност 288 047,18
лв., част от които записи на продажби са с посочен знак за фискализация тип „1“
(общо 32 049 броя записи на стойност 74 826,86 лв.), а останалите с
флаг за фискализация „0“ (общо 84 291 броя записи на стойност 213 220,32
лв.).
След установяване на размера на общия оборот
по месеци от фискалното устройство с peг. № на ФУ ZK071362, функционирало в обекта на дружеството (въз
основа на данните от информационната система за регистрираните фискални
устройства с дистанционна връзка към НАП, данните предоставени от „Фромит“ ООД,
извършващо техническата поддръжка на ЕКАФП и представените от ревизираното лице
справки за отчетените продажби в брой в обекта - за 2016 и до м. 10.2017 г.) и
размера на счетоводно отчетените приходи в счетоводните регистри и подадените
ГДД за периода, е извършена съпоставка на отчетените от дружеството данни за
реализирани продажби (таблица 5 на РД), при което органите по приходите са
направили извода, че е налице съответствие (с изключение на незначителни
разлики за м.03 и м.04.2016 г.) на отчетените в счетоводството приходи от стоки
и на регистрираните в касовият апарат продажби в брой в питейното заведение.
Отделно от това, стойностите на регистрираните
продажби в ПП „Бар и ресторант“ за всеки данъчен период-месец, са съпоставени с
данните, подавани от ЕКАФП чрез дистанционната връзка с НАП, съответно с
отчетените приходи по счетоводни регистри и приходите, декларирани в ГДД (таблица
4 на стр. 17-18 и таблица 6 на стр.24-25 от РД). За 2016 г. са установени
регистрирани продажби в ПП „Бар и ресторант“ на обща стойност 171 816,64 лв.
при отчетени чрез ЕКАФП продажби в обекта на стойност 39 913,73 лв., счетоводно
отчетени приходи от продажба на стоки по сметка 702 „Приходи от продажба на
стоки“ на стойност 39 913,73 лв. и общо отчетени приходи по ГДД по чл.92 от ЗКПО в размер на 43 039,84 лв. (формирани от приходи по сметка 702 „Приходи oт продажба на стоки“ в размер на 39 913,73 лв., по сметка 709 „Други
приходи от дейността“ - извършени услуги, заплатени по банков път в размер на
3000 лв. и приходи от финансирания по сметка 713 „Приходи от финансирания по
програми“ в размер на 126,11 лв.) или регистрираните продажби в програмния
продукт са в повече със 131 902,91 лв. За периода от 01.01.2017 г. до
31.10.2017 г. са установени регистрирани продажби в ПП „Бар и ресторант“ на
обща стойност 116 230,54 лв. при отчетени чрез ЕКАФП продажби в обекта на
стойност 38 518,70 лв. и счетоводно отчетени приходи от продажба на стоки по
сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ на стойност 38 518,70 лв. или за този
период регистрираните продажби в програмния продукт са в повече със 77 711,84
лв.
С оглед на така установените факти, ревизиращият
екип е приел, че „Елит 2016“ ЕООД е
реализирало продажби на стоки/услуги в питейното заведение в брой, част от
които не са отчетени по предвидения законов ред. С оглед на това органите
по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т. 2 и
т.4 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи и доходи и воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане. По отношение на
обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК директорът на ДОДОП – В.
Търново е допълнил, че закупуваните от жалбоподателя стоки не се завеждат
аналитично по количества и вид на стоките, а само стойностно, като така се и
изписват с еднократни записи в края на отчетния период (за 2016 г. на
31.12.2016 г. и в края на месеца през 2017 г.), което
препятствало проследяването на заведените и наличните стоки по количества и
артикули, съответно последващото им изписване.
За констатациите на приходната администрация за наличието на основания за
облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по
аналог, ревизираният субект е уведомен с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК
изх. № Р-04000418007243-113-001/11.01.2019 г. Едновременно с това на
жалбоподателя е връчено Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК изх. №
Р-04000418007243-139-001/11.01.2019 г. и ИПДПОЗЛ изх. № Р-
04000418007243-040-002/11.01.2019 г., с което е изискано представяне на
декларации по чл.124, ал.З от ДОПК за 2016 г. и 2017 г. и е дадена възможност
за вземане на становище. В отговор лицето е представило такива
декларации, но не е представило становище.
Предвид установените в хода на ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1
от ДОПК, данъчните основи за облагане с данък върху добавена стойност и
корпоративен данък са определени по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, като при
определянето им органът по приходите е взел предвид относимите към
жалбоподателя обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 15 и 16 от
ДОПК.
При анализа на установените размери на
недекларираните приходи от продажби за ревизирания период органите по приходите
са констатирали, че през м.04.2016 г. „Елит 2016“ ЕООД е достигнало облагаем
оборот в размер на 52 904,43 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2016
г. Приели са, че при реализиран облагаем оборот в размер на 52
904,43 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2016 г., на основание чл.
96, ал. 1 от ЗДДС, лицето е следвало
да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.05.2016 г.
Органите по приходите са се позовали на
разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, като са приели, че ревизираното
лице дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от 29.05.2016
г. до 31.10.2017 г. На основание чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС и при съобразяване с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС (когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се
приема, че той е включен в договорената цена) и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС (относно
датата на възникване на данъчното събитие при продажбата на стоките), органите
по приходите са определили допълнително задължения за ДДС за данъчните периоди
от 29.05.2016 г. до 31.10.2017 г. – данък за внасяне общо в размер на 38 482,25
лв. и лихви за просрочие в размер на 8 646,72 лв.
Данъчната основа за облагане с корпоративен
данък за 2016 г. е определена като разлика между установените приходи и
установените разходи.
Приходите за ревизирания период от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. са установени, като сбор между декларираните от дружеството
приходи по ГДД с вх. № 0400И0115999/29.03.2017 г. в размер на 43 039,84
лв. и установените недекларирани приходи за същия период, определени в размер
на 118 711,04 лв. Общо установените при ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК приходи са в размер на 161 750,88 лв.
Размерът на неотчетените приходи за целия
отчетен период на 2016 г. е определен, като за периода до 28.05.2016 г. са
взети общите размери на установените неотчетени приходи, а в периода от
29.05.2016 г. до 31.12.2016 г. вкл. -
размера на неотчетените приходи, след изключване на размера на ДДС,
съдържащ се в тях.
С оглед спазване на принципа за съпоставимост
между приходи и разходи, при установяване на данъчната основа в частта по ЗКПО,
при ревизията е признат допълнителен разход в размер на отчетната стойност на
продадените стоки, във връзка с които са налице укрити приходи. За обективно
определяне на размерите на разходите ревизиращите органи са използвали данните
за отчетната стойност на продадените стоки през годината, осчетоводена по
кредита на сметка 304 „Стоки“ в размер на 22 638,40 лв. и съответно отчетените приходи от стоки
през същия период, осчетоводени по сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“.
По този начин допълнително признатите разходи са определени въз основа на
процентното съотношение между счетоводно отразените разходи за закупени стоки и
приходите от продажба на стоки за същия период или изчисленото процентно
съотношение за 2016 г. по описания начин е 56,71% (22 638,40 лв. / 39 913,73 лв.)
Допълнително признатите разходи за 2016 г. са в размер на 67 321,03 лв. (56,71
% от 118 71,04 лв.) Общо установените при ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК
разходи са в размер на 110 024,76 лв.
Предвид това, данъчната основа за облагане с
корпоративен данък за 2016 г. е определена в размер на 51 726,12 лв.,
получена като разлика между определените при ревизията общо приходи в размер на
161 750,88 и определените при ревизията
общо разходи в размер на 110 024,76 лв. Върху така определената данъчна основа
по реда на чл. 122 от ДОПК, органите по приходите са установили дължим
корпоративен данък за 2016 г. в размер на 5172,61 лв., от които допълнително
установен в размер на 5139,00 лв. и лихви за просрочие в размер на 1103,55 лв.
Допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2016 г. са
отменени от решаващия орган за сумата в размер на 6,99 лв. и лихви в размер
на 1,51 лв.
В хода на съдебното
дирене от ответника е представена и приета административната преписка по
съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени са и доказателства за
валидността на приложените като хартиени разпечатки електронни документи,
заповеди за назначаване и длъжностни характеристики на органите по приходите,
участвали при обезпечаването на информацията. По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя е открито производство по оспорване истинността –
верността на съдържанието на документи, подробно описани в писмена молба на
л.71 от делото. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е
изслушана съдебно – техническа експертиза от в.л. Л.Н.. Заключението по нея е
оспорено от жалбоподателя, като е направено искане за допускане на повторно
заключение от друго вещо лице, което да отговори на вече допуснатите въпроси и
на допълнителни такива. Предвид това е назначена повторна съдебно –
компютърно-техническа експертиза от в.л. Я.С., чието заключение е прието без
оспорване от страните. Заключенията ще бъдат обсъдени по-долу.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по
същество.
В настоящото производство
и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. След
служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Заповедите за възлагане и изменение на ревизията също са издадени от
компетентен орган съгласно приложената Заповед № 6/03.01.2017 г.
на директора на ТД на НАП – В. Търново, в кръга на неговите правомощия и
отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Не се спори, че електронните
документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от
съответните органи по приходите на посочените в тях дати, като това се
потвърждава и от заключението на в.л. С.. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120
от ДОПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Следователно не се установяват пороци, касаещи формалната
законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му. Не се
установяват и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията,
които да обуславят незаконосъобразността на РА единствено на това основание.
По приложението на
материалния закон:
Предмет на спор е дали по
делото е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК – данни за
укрити приходи и водене на счетоводството на дружеството по начин, който не
дава възможност за установяване на основата за данъчното му облагане с ДДС и
корпоративен данък. Всъщност обжалваните задължения на дружеството-жалбоподател
и констатациите на ревизията на практика са базирани на обезпечената и
впоследствие обработена информация, претендирана като обезпечена по реда на чл.
40 от ДОПК и съдържаща се в технически носители, представляващи веществени
доказателства по чл. 71 от ДОПК, събрани /приобщени/ в хода на ревизията и
впоследствие анализирани. Основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е
обосновано с укрити приходи от доставени и продадени стоки по неотчетени
фактури, издадени от горепосочените трима доставчици на дружеството („Тим“
ООД, „Лайтс 2011“ ООД и „Метро кеш енд кери България“ ЕООД) или с
данни относно финансирането на дружеството от управителя му със суми с
недоказан произход. В хода на ревизията са предприети процесуални действия по
установяване на такива факти, като на доставчиците са извършени насрещни проверки
и събраните в тази връзка доказателства формират част от ревизионната преписка.
Независимо от това, констатациите при тези процесуални действия не са послужили
като самостоятелно основание за преминаване на ревизията по особения ред,
поради което същите няма да се обсъждат.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да
предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на
информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането
й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. В
случая от съставения протокол за извършена проверка от 10.10.2017 г. е
установено, че обезпечаването на доказателства е извършено чрез копиране на
данни, съхранявани в компютър, находящ се в търговския обект на ревизираното
лице, в присъствието на негов представител. В този случай по силата на чл. 54,
ал. 3, изр. второ от ДОПК се смята, че данните са създадени или ползвани от
субекта.
Следва да се посочи, че
протоколът за обезпечаване на доказателства, както и самата обезпечена
информация, протоколът за анализ на базата данни от 08.03.2018 г. и обобщените
резултати от извършения анализ бяха оспорени като недостоверни по реда на чл.
193 от ГПК от страна на жалбоподателя, като съдът в определението си указа, че
в тежест на последния е да установи неверността им. След анализ на събраните
доказателства съдът намира, че оспорването е неуспешно, предвид следното:
Протоколът за
обезпечаване на доказателствата (официален
документ с обвързваща доказателствена сила) е надлежно приобщен към доказателствата в
ревизионното производство. Същият е съставен от двама органи по приходите и от
експерт в ТД на НАП – В. Търново в присъствието на управителя на
дружеството-жалбоподател, който не е вписал никакви забележки или възражения.
Действията по обезпечаване на доказателствата също така не са били обжалвани по
реда на чл. 41 от ДОПК. Противно на твърденията на жалбоподателя, компетентността
на органите по приходите, извършили обезпечаването на доказателствата чрез
копиране на информацията от компютъра в търговския обект се установява от
приложените Заповед № 564/12.07.2016 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново (папка 1, л. 99), заповеди за преназначаване и длъжностни
характеристики на Б. Шабанов и П. Русев. Участието в действията по обезпечаване
на М. Тошев – експерт в отдел „Информационни системи“ в териториалната
дирекция, също е правомерно съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ДОПК.
От заключението на съдебно – техническата
компютърна експертиза на в.л. С., което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че обезпечаването на информацията от ПП „Бар
и ресторант“ е извършено чрез копиране на данните от компютър, намиращ се в кафе-аперитив
„Елит“ в гр. Горна Оряховица, като копираните данни са се намирали на диск „С“,
директория „Danni.bmp“, а информацията е архивирана във файл
"Elit2016.rar", като са формирани контролни суми SHA1
и SHA256, които да гарантират автентичност на информацията. Въпросната
информация, заедно с контролните суми са записани на 3 броя оптични носители,
които са надписани с перманентен маркер с номера и датата на протокола, имената
на присъствалите лица и подписите им, като един диск е предоставен на
проверяваната фирма и два диска са били за органите по приходите (един
приложен по делото и един – контролен в ТД на НАП – В. Търново).
Според заключенията на в.л. Н. и в.л. С. запазването
на автентичността на информацията е осигурено с генерирането на контролни
числа, преди прехвърлянето на информацията на 3 бр. оптични носители. По този
начин същата е била защитена при нейното създаване и генериране. Експертът С. е
установил в отговора на въпрос 3 (л. 150 от делото),
че няма промени в контролните суми, което означава, че свалената информация не
е променяна. Обстоятелството, че записът на обезпечената
информация на трите броя оптични носители (CD-R) е извършен на преносимия
компютър на представителите на НАП посредством използването на флаш памет, не
представлява никакво нарушение и не е в състояние да компрометира процеса по
обезпечаването на доказателства, доколкото проверяващите очевидно няма как да
знаят предварително дали техническите характеристики на компютъра в заведението
биха позволили подобно прехвърляне на информация да се извърши на него. Във
връзка с възражението, че контролните числа не били създадени преди копирането
на информацията от компютъра на жалбоподателя следва да се посочи, че съвсем
логично е първо да се индивидуализира информацията, която се обезпечава, чрез
нейното копиране, а след това непосредствено преди записването й на технически
носител бъдат създадени контролните числа
за гарантиране на автентичността на копираната информация. Съдът намира за неотносима цитираната и
възпроизведена от жалбоподателя съдебна практика, доколкото разгледаните там
случаи са постановени при различна фактическа обстановка. Съмненията на
жалбоподателя за възможна промяна на информацията при копирането или
записването посредством предварително инсталирани програми на флаш паметта и на
преносимия компютър на органите по приходите, не намират никаква опора в
събраните по делото доказателства. Следва да се посочи, че действията по
обезпечаване са станали в присъствието на управителя на ДЗЛ без да е налично
негово възражение за неправомерни действия или за недостоверно документиране на
действителни факти и обстоятелства, а същевременно в хода на съдебното
производство жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, с които да
опровергае автентичността или верността на копираните данни, вкл. чрез
представяне на предоставения му оптичен носител или чрез проверка от вещо лице на
място на компютъра в обекта. Също така в.л. С. в отговора на въпрос 3 е
установило пълно съвпадение на информацията, съдържаща се на представения по
делото диск с тази, намираща се на контролния диск в ТД на НАП – В. Търново.
С оглед изложеното следва
да бъде прието, че оспорените протоколи са съставени от орган по приходите при
изпълнение на правомощията му, поради което съставляват годно доказателство
както по отношение на извършените действия, така и по отношение на установените
факти и обстоятелства по време на проверката. Предвид изложеното по-горе не
може да бъде прието, че информацията, която е събрана в хода на проверката
относно действителните обороти в търговския обект, е недостоверна. След като в
случая информацията е копирана от използван в обект на ревизираното лице
програмен продукт за управление на продажбите, то тя е създадена от
ревизираното лице и не е било необходимо управителят на ревизираното дружество
или органът по приходите да подписват копираната информация с електронен
подпис.
Неуспешно е и оспорването на анализа на
съдържанието на обезпечената информация. Вещите лица са посочили програмните
продукти, които са използвани от органите по приходите за разчитането и анализа
на обезпечената информация. В.л. С. е установило, че информацията от програмния
продукт „Бар и ресторант“ може да се разчете и от други приложения, а не само
от лицензирана програма на „Перфект-инженеринг“ ЕООД. Установило е, че процесът
на конвертиране на данните извършва обединяване на файлове и е до голяма степен
автоматизиран, което изключва изкривяване/манипулиране на данни, а използваният
от органите по приходите ПП „Арбутус“ само анализира данните, без възможност за
промяна. В заключението е подробно описан механизма, по който файловете от
обезпечената информация, отразяващи извършените продажби според предоставената
информация от „Перфект-инженеринг“ ЕООД, са трансформирани в текстови формат, обединени
и импортирани в ПП „Арбутус“ за анализ. Обработената от този програмен продукт
информация е експортирана в екселски таблици, за които в.л. С. е установило, че
са подписани с електронен подпис от М. Христова – член на ревизиращия екип (Приложение № 18) към РД, като за целите на анализа на
експортираните таблици от текущата база-данни са използвани дефинициите за
полетата на същите таблици от архивните копия съгласно получената информация от
„Перфект-инженеринг“ ЕООД. В.л. С. е посочило, че използването на друга
програма за разчитане и анализ на базата-данни извън ПП „Бар и ресторант“ не
води до компрометиране на информацията и също така е потвърдило констатациите
на органите по приходите, че датата на компютъра в обекта показва с 90 дни напред
от реалното време, което било съобразено при анализа на информацията и
определянето на задълженията на дружеството.
В отговор на въпрос 6 в.л. С. е посочило, че е извършило сравнение на
колоните от екселските таблици със съответните полета от таблица bons.blg (таблицата, в която се съхранява информацията
за продажбите съгласно отговора на „Перфект-инженеринг“ ЕООД), при което е установено съответствие между
съответните колони и полета, като е направен извод, че при анализа на
обезпечената информацията органите по приходите са направили цялостен анализ на
файловете, съдържащи данни за приключените продажби.
Изцяло недоказани са
твърденията на жалбоподателя, че програмният продукт бил използван не само за
отразяване на действителни продажби, а и за обучение на новопостъпили
служители. Такова е и оплакването, че било възможно отразените продажби,
отбелязани с флаг за фискализация тип „0“ да отразяват сторно, корекции, брак,
върнати поръчки, консумация на персонала или нещо др. Съдът не кредитира писмените
обяснения на служителите на дружеството, събрани при извършените им насрещни
проверки, според които същите са издавали фискални бонове за всяка поръчка,
доколкото тези твърдения имат характер на защитна теза, като в противен случай
лицата биха уличили себе си в извършване на правонарушение. По делото не се
установяват данни органите по приходите да са извършвали намеса в данните от
обезпечената информация. Единствената корекция от тяхна страна, както бе
посочено, е свързано с установеното и от вещото лице обстоятелство, че датата
на компютъра в обекта показва с 90 дни напред от реалното време, поради което
органите по приходите са изготвили в екселските таблици допълнителна колона “DATE_90”, която съдържа
действителната дата на всеки регистриран запис.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на РА, тъй като по делото
не били приложени разпечатки на копираната база данни и на таблицата с
анализираната информация. На първо място следва да се посочи, че органите по
приходите безспорно не са събирали като доказателства разпечатки от програмния
продукт в обекта на дружеството, т.е. не е налице хипотезата на чл. 54, ал. 3,
изр. първо от ДОПК (която
предвижда такава възможност, а не създава задължение за администрацията). Същевременно съгласно чл. 71 от ДОПК като
веществени доказателствени средства могат да се прилагат технически носители на
данни, какъвто е настоящия случай. Следва да се посочи, че чл. 184, ал. 1 от ГПК също предвижда възможност, а не задължение, за представянето на електронни
документи под формата на заверени хартиени носители, а в хода на съдебното
производство жалбоподателят не поиска представянето на разпечатки от
електронните документи.
Неоснователно е и
възражението, че след като при извършената оперативна проверка на 10.10.2017 г.
не били установени нарушения във връзка с издаването на фискални бонове, това
било косвено доказателство, че всички крайни продажби се приключвали с
издаването на фискален бон. Следва да се отбележи, че в предходен момент, на
13.07.2017 г. в обекта на дружеството е била извършена друга проверка, при
която е установена контролна покупка на обща стойност 3,40 лв., като за
приетото плащане не е бил издаден фискален бон, а самото плащане е намерило
отражение в ПП „Бар и ресторант“ (стр. 7
от РД), което всъщност подкрепя
констатациите на органите по приходите.
Предвид това съдът намира
за доказано твърдението на органите по приходите, че ДЗЛ чрез ПП „Бар и
ресторант“ е отразявало продажби на стоки, които не са отразени като стойност в
подадените от него СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО за процесните данъчни периоди, като
са прикривани действителни продажни обороти от отчуждени в обекта стоки.
Посочените факти попадат в състава на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, според
която разпоредба „Органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: налице са данни за
укрити приходи или доходи; ".
От друга страна, въпреки
дадените от съда указания във връзка с разпределение на тежестта на доказване с
разпореждането за насрочване на делото, от жалбоподателя не бяха ангажирани
никакви доказателства, които да опровергаят констатацията, че в счетоводството му
не се води аналитична отчетност по обекти, т. е. няма заведена аналитична
отчетност на стоките по вид, асортимент, количество, единична цена и стойност,
която организация за отчитане на стоките не дава възможност да се проследи
процеса от заприхождаване на всеки вид стока по асортимент, количество,
единична цена, стойност до нейното изписване при реализацията й. Посоченото е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 3 от Закона за
счетоводството, което реализира хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК – воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане.
При доказаност на
обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, приложима е презумпцията на чл. 124,
ал. 2 от ДОПК, която не бе опровергана в процеса при тежест за това, лежаща
върху жалбоподателя. При това следва да се приеме, че в търговския обект на
дружеството са отчуждавани стоки, при което са реализирани доставки по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС, за които обаче не е отразяван в съответните СД дължим ДДС,
респ. печалбата от тях не е обложена с корпоративен данък.
В хода на съдебното
производство не бяха събрани доказателства, които да опровергаят размерите на
установените от органите по приходите данъчни основи, респ. определените
задължения, като подробни съображения за това са изложени в РД. Правилно е
определен периода, през който „Елит 2016“ ЕООД е достигнало прага за
задължителна регистрация по ЗДДС, съответно законосъобразно е прието, че
дружеството е следвало да начислява ДДС за ревизираните периоди, което не е
сторено. При определяне на задълженията по ЗДДС отразените в програмния продукт
продажби са третирани съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, като съдът намира, че този
подход е правилен с оглед на неизчерпателното изброяване на приложимите за
определянето на данъчната основа фактори по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Данъчните
основи за облагане са формирани от всички регистрирани в ПП „Бар и ресторант“
продажби в питейното заведение, заплатени в брой, като са взети предвид и издадените
от жалбоподателя фактурите за доставки на услуги №№ 3/14.06.2016 г.,
9/16.06.2017 г. и 11/09.10.2017 г., платени по банков път. Размерите на
данъчните основи за всеки данъчен период са посочени в табл. 10 от РД, като
съдът не намира основание за тяхната корекция. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че основата върху която се изчислява допълнително дължимия ДДС
следва да е разликата между нетните приходи на ДЗЛ и сумата на получените от
лицето облагаеми доставки, т.е. ДДС следва да се начислява единствено върху
надценката (добавената стойност). Това му становище не е съобразено с
разпоредбите на чл. 26 от ЗДДС, като според него излиза, че при продажба „на
загуба“ ДДС не би следвало да се начислява. Освен това самото лице чрез
неправомерното си поведение се е лишило от възможността да ползва правото на
данъчен кредит за закупуваните от него стоки
(което право на практика
се претендира чрез въвеждането на това възражение). Предвид това органите по приходите
законосъобразно са начислили ДДС общо в размер на 38 482,25 лв. за
данъчните периоди от 29.05.2016 г. до 31.10.2017 г., ведно със съответните
лихви в размер на 8646,72 лв.
Неоснователни и
несъобразени с констатациите в РА са и възраженията срещу определената данъчна
основа за облагане с КД за 2016 г. Както бе посочено, органите по приходите са
увеличили декларираните от жалбоподателя приходи с нетния размер на
неотчетените приходи, но същевременно са увеличили и разходите му с процентното
съотношение между декларираните от дружеството приходи и разходи (56,71%), т.е. съобразен е счетоводният принцип за
съпоставимост между приходите и разходите, противно на твърденията в жалбата. По
този начин и след извършената корекция от решаващия орган в хода на
административното обжалване, законосъобразно е определена данъчна основа за
облагане с КД за 2016 г. в размер на 51 320,12 лв., върху която се дължи
КД в размер на 5132,01 лв. и лихви – 1102,04 лв.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че обжалваният ревизионен
акт в обжалваната част е издаден от компетентни органи и в съответната форма,
като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му
и не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. Жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
При
този изход на делото на жалбоподателя не се следват разноски. На основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК разноски за ***ско възнаграждение следва да се присъдят на
Национална агенция за приходите – юридическото лице, в чиято структура се
намира директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.
Велико Търново – страна по делото. Същите са в размер на 2130,89 лв. съгласно
защитения материален интерес.
По
изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елит 2016“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.
„Георги Измирлиев“ № 2, против Ревизионен акт (РА) №
Р-04000418007243-091-001/13.05.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 106/09.08.2019 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП, с която по ЗДДС за периода 29.05.2016 г. – 31.10.2017 г. са
определени допълнително задължения за ДДС в размер на 38 482,25 лв. и
лихви – 8646,72 лв., а по ЗКПО за 2016 г. са определени допълнителни задължения
за корпоративен данък в размер на 5132,01 лв. и лихви – 1102,04 лв.
ОСЪЖДА „Елит 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев“ № 2 да заплати на
Национална агенция за
приходите-гр. София разноски по делото в размер на 2130,89 лв. (две хиляди сто
и тридесет лева и осемдесет и девет стотинки).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: