РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 45/27.1.2021г.
По
Протокол от открито съдебно заседание на 27.01.2021г., по адм. дело № 81 по
описа на Административен съд Пазарджик за 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
На основание
чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № Л-109 от 15.01.2021 г. на Началник Затвора Пазарджик, с която на Д.Р.А.
е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7
денонощия“.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София да заплати на Д.Р.А., ЕГН:**********,***,
сумата от 10 (десет) лева, извършени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред три членен
състав на Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от днес.
МОТИВИ
към Решение
от 27.01.2021г., постановено по адм. дело № 81 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2021 г.
I. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда
чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
във връзка с на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК.
2. Образувано е Жалба на Д.Р.А.,
ЕГН:**********,***, чрез пълномощника адв. В.С. с посочен съдебен адрес,***,
срещу Заповед № Л-109 от 15.01.2021г. на Началник Затвора Пазарджик, с която
за
нарушение по чл.96 т.3, т. 4 и т. 5 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 100, ал.1, ал.
2, т. 1 и 5 от ЗИНЗС, нему е наложено дисциплинарно наказание изолиране в
наказателна килия за срок от 7 дена.
А. поддържа, че при извършената
проверка не е намерено нищо уличаващо го в нарушение. Сочи се също така, че е
наложено и наказание спиране на кабелната телевизия, тоест за едно нарушение са
наложени две наказания, като второто от тях се отнася до целия коридор. Устно било
казано на А., че е намерен алкохол, за който друг лишен от свобода - М.Ж.Ч. си
е признал, че негов.
В съдебно заседание, жалбоподателя
заяви, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол, защото е поискал да бъде сменен мундщука на апарата и това
било отказано от надзирателите. При това положение, поради опасения за
собствено си здраве, А. отказал да бъде извършена проверката.
3. Началник затвора Пазарджик, чрез
процесуалния си представител юрк. Р. е на становище, че оспорването е
неоснователно. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи изложени
в оспорената заповед. Счита, че осъществяването на процесното дисциплинарно
нарушение от страна на А. е несъмнено установено. Лишеният от свобода А. е
нарушил вътрешния ред, като е отказал съдействие да даде проба за алкохол. В
случая е съществувало основателно предположение, че е имало алкохол в килията и
съмнение, че лишените от свобода са употребили алкохол. Сочи се, че ако лишения
от свобода А. не беше отказал да даде проба за алкохол и тази проба е била
извършена, той веднага е щял да бъде оневинен, ако пробата е отрицателна. По
време на изслушването пред Началника на затвора и комисията, А. не е бил
самокритичен, държал се е грубо. При това положение се счита, че издадената
заповед е основателна, компетентно издадена и правомерна и се иска да бъде
оставена в сила
ІІ. За допустимостта :
4. Въпроса относно допустимостта на жалбата с
която е сезиран съда бе разрешен в открито съдебно заседание.
ІІІ. За фактите:
5. По делото спор между страните не се формира
относно фактите, че на 12.01.2021г., при извършена проверка от служители на
администрацията на Затвора Пазарджик за употреба на алкохол от страна на
изтърпяващите наказание лишаване от свобода, жалбоподателя А. е отказал да бъде
проверен с техническо средство за установяване на концентрация на алкохол в
издишания въздух. Това не се отрича от А.. Безпротиворечиви в тази насока са
показанията на разпитаните по делото свидетели
М.Ж.Ч. и М.П.Ш..
6. В съдебно заседание обаче, А. заяви, че непосредствено
преди да бъде поискано той да бъде проверен с техническо средство за употреба
на алкохол, със същото техническо средство е била извършена проверка на друго
лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода. Поради тази причина, той
поискал да бъде сменен накрайника „мундщука“ на техническото средство. Това
било отказано от служителите от администрацията на затвора. При това положение,
опасявайки се за собственото си здраве, А. отказал да бъде подложен на проверка
със същия накрайник на техническото средство.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Ч. и Ш.,
еднозначно и безпротиворечиво потвърдиха описаните факти и обстоятелства. Това
налага, твърденията на А. да бъдат приети за истинни.
Данните съдържащи се в показанията на свидетеля
Г. Ф. Ф., на длъжност Началник сектор „Надзорна и охранителна дейност“ в
Затвора Пазарджик, не разколебават възприетия вече извод, доколкото той не е
бил свидетел на проверката и отказа на А., а твърденията за наличието на
необходимото количество накрайници и инструктажа на служителите от
администрацията на затвора да сменят същите при всяка проверка с техническото
средство, не означават сами по себе си, че това е сторено и в процесния случай.
IV. За правото:
7. Според чл. 97, т. 5 от ЗИНЗС, лишените от
свобода не могат да употребяват спиртни напитки и наркотични вещества.
Съобразно чл. 96, т. 5 от ЗИНЗС, лишените от
свобода са длъжни да оказват
съдействие при проверка за употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, а според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът преценява
всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта, и се произнася с
решение, което се обявява на страните в съдебно заседание.
Съобразно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
8. С оглед правилата възведени в последно
цитираните чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 168 от АПК, съдът е длъжен да прецени
всички факти и обстоятелствата при които са проявени, ако те са свързани със
законността на оспорената заповед.
При това положение, независимо, че възражението
за това, че отказа да бъде извършена проба за употреба на алкохол, поради отказ
от страна на служителите в затвора да сменят накрайника на техническото
средство, бе направено от А. едва в пледоариите по същество на спора, същото
следваше да бъде изяснено от фактическа страна съобразено при проверката за
законосъобразност на процесната заповед.
9. Забраната за лишените от свобода да
употребяват спиртни напитки и наркотични вещества и задължението им да оказват
съдействие при проверка за употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества
са безусловни и императивни. Тяхното неизпълнение без съмнение съставлява
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ВЕНЗС.
Осъществяването на правото на служителите
от администрацията на затвора да извършат проверка за употреба на алкохол и
задължението на лишения от свобода да окаже съдействие за извършване на тази
проверка обаче, не могат да бъдат осъществени в нарушение на изискванията на
чл. 3 от ЗИНЗС.
В случая, с оглед опазване здравето и
живота на лишеният от свобода, при
отказа на служителите да заменят вече използвания накрайник на техническото
средство с което са искали да извършат проверка на А., неговият отказ да се
подложи на исканата проверка не съставлява противоправно деяние и не следва да
бъде квалифициран като дисциплинарно нарушение, за което може да се наложи
процесното наказание.
Изложеното до тук е достатъчно за да се
приеме, че в случая не се констатира А., виновно да е извършил твърдяното
дисциплинарно нарушение, поради което процесното наказание е наложено в
нарушение на материалния закон.
Административен съдия : /п/
РЕШЕНИЕ №
344 от 22.04.2021 г. по адм. дело № 233/ 2021 г. на Административен съд –
Пазарджик, ХІІ-ти състав:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
45 от 27.01.2021 г., постановено по адм. дело № 81/2021 г. по описа на
Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати по
сметка на ПАдмС държавна такса в размер на 70,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.