РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 30.12.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА и в присъствието на прокурора
……..………………………….................................. като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА гражданско дело № 104 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
ИСК с правно основание чл. 327, ал.1 от Търговския
закон във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите.
Постъпила е искова молба вх. № 6038/ 09.09.2019 година, подадена от „Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град ***** представлявано от управителя И.ц.Б., чрез адв. Д.Д.Н.,
ЛАК, съдебен адрес ***, против „ТЕХНОКОРОЗА"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. с посочено основание чл.327,
ал.1 от ТЗ във вр. с чл.326,ал.1 от ТЗ и цена на иска 99 467,15 лева – главница.
Изтъкват, че са извършили
двустранни търговски сделки по доставка на инструменти и материали на ответната фирма, като от тяхна
страна са изпълнили задълженията си и са
извършили доставките. Твърди, че представляващите дружеството-длъжник са декларирали, че доставките ще бъдат заплатени на
по-късен етап, като приемали без възражение доставените им суровини,
инструменти и материали, но плащане по издадените във връзка с осъществените
доставки данъчни фактури № **********/26.10.2018 г. на стойност 17 936,35 лева
с ДДС с остатък по нея с остатък от 8 881,26 лева, №
001000032086/23.11.2018 г. на стойност 10 812,99 лева с ДДС, № 001000032089/24.11.2018
г. на стойност 9977,90 лева с ДДС, № 001000032215/21.12.2018 г. на стойност 14
711,39 лева с ДДС към фирма, № 001000032350/01.02.2019 г. на стойност 11 803,43
лева с ДДС, № 001000032522/13.03.2019 г. на стойност 10 084,96 лева с ДДС, № 001000032761/17.04.2019
г. на стойност 12 754,27 лева с ДДС, № 001000032903/16.05.2019 г. на стойност
10 697,93 лева с ДДС и № 001000033377/19.07.2019 г. на стойност 9743,02 лева с
ДДС към „Б." ЕООД, ЕИК ********* не постъпило.
По фактура № **********/26.10.2018 г. на
стойност 17 936,35 лева с ДДС лева към 14.08.2019 г. било извършено частично
плащане и същата е с остатък от 8 881,26 лева, а по останалите фактури
плащане не било извършено, като същото се отложило за
неопределен срок във времето.
Сочи, че фактурите са осчетоводени и е внесен дължимия
по тях данък в полза на държавния бюджет, като към
момента вземанията им възлизат в общ размер на 99 467,15 лева. Моли, след разглеждане на
приложените доказателства и преценка на приложимите норми да бъде постановено
решение, с което да бъде осъдено „ТЕХНОКОРОЗА"АД, *****
със седалище и адрес на управление: гр. **** да
заплати на „Б."' ЕООД, ЕИК ****,
сумата в размер на 99 467,15 лева -
главница, представляваща остатакът от цената на извършената доставка на
инструменти и материали, ведно със законна лихва начиная момента на завеждане
на исковата молба 09.09.2019 г. до пълното изплащане на сумата. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Направени са доказателствени
искания.
В срока по чл.367 от ГПК е
постъпил писмен отговор, в който
посочват, че предявените искове
са допустими и
основателни, признават исковете и всички факти, на които се позовава ищецът
в обстоятелствената част на исковата молба. Изтъкват, че претендираната сума е налична по банкова сметка ***, по която е наложен
запор по изп. дело №545/2019 г. по описа на СИС при РС-Ловеч до размер на 104
46715 лева Запорът е обезпечителен и е наложен по издадена от ОС - Ловеч
обезпечителна заповед
в производство по чл. 390 ГПК -
обезпечение на бъдещ иск, в полза на „Б.” ЕООД. С ищеца не успяли да постигнат
споразумение за вдигане обезпечението, за да бъде платена претендираната сума.
Никога не са отричали задълженията си към ищеца и са готови да платят дълга
изцяло при отмяна на наложеното обезпечение и вдигане на запора. Към момента
ответникът няма други запори към други кредитори. Единствената причина ищецът
да не получи цялостно плащане до момента е фактът, че сметката, по която са
налични сумите, е запорирана от „Б." ЕООД. Кредитиращата банка на ответника контролира всички
плащания към кредитори на дружеството и е невъзможно отпускането на паричен
ресурс, освен този по запорираната сметка, който е наличен и към момента в
размер на 104 467.15 лева. Имат готовност, при желание от страна на ищеца, да сключат съдебна спогодба, която да е удовлетворителна за
ищеца.
Подадена е и допълнителна искова молба с която се уточняват обстоятелствата в първоначалната искова молба, с оглед
направените в отговора на ответника възражения и доказателствени искания и
отделяне па спорното от безспорното. Няма спор,
че исковете ни са основателни и допустими.Няма спор, че за обезпечаване на иска
е образувано ИД 545/2019г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч, като запорираната сума
е в размер на 104 467,15 лева. Спорни са
обстоятелствата относно липсата на финансов ресурс у ответника, тъй като към
момента на налагане на запора същия има отпуснат кредит в размер на около 6 000
000 лева от контролиращата ги банка. Изразяват готовност
за сключване на съдебна спогодба с ответното дружество.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от адв. Д. Н.,***. Моли да бъдат изцяло уважени предявените искове,
предвид на това, че по безспорен начина се установява, че ищецът е
извършил твърдените доставки, издавани са и съответните данъчни фактури. Към част от фактурите са съставяни и приемо-приемателни
пратоколи. Не се оспорва от ответника задължението за плащане на сумата от
99 467.15 лева. Моли да бъде присъдена претендираната сума, включително и
с направените разноски ощо в размер на 10 079 лева.
Ответното
дружество се представлява от адв. Ст. Т., който моли да бъде постановено решено
съобразно доказателствата по делото. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, с оглед правната сложност на делото и моли да бъде
редуциран на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
От събраните по делото писмени
доказателства и от становището на ищеца, преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
Между
страните по делото са съществували търговски отношения за доставка на
инстументи и материали, за което са издадени данъчни фактури №№
**********/ 26.10.2018 г. на стойност 17 936,35 лева с ДДС, 001000032086/ 23.11.2018
г. на стойност 10 812,99 лева с ДДС, 001000032089/ 24.11.2018 г. на стойност 9977,90 лева с ДДС, 001000032215/ 21.12.2018 г. на стойност 14 711,39 лева с ДДС,
001000032350/ 01.02.2019 г. на стойност 11
803,43 лева с ДДС, 001000032522/ 13.03.2019
г. на стойност 10 084,96 лева с ДДС, 001000032761/ 17.04.2019 г. на стойност 12 754,27 лева с ДДС,
001000032903/ 16.05.2019 г. на стойност 10
697,93 лева с ДДС и № 001000033377/ 19.07.2019
г. на стойност 9743,02 лева с ДДС.
Не се
спори, че описаните във фактурите стоки са доставени, като единственото
частично плащане е станало на 14.08.2014 година по фактура №
**********/ 26.10.2018 г., от която е останал незаплатена сума в размер на 8 881.26 лева Безспорен е и незаплатеният остатък по процесните
фактури – 99 467.15 лева.
При горните данни съдът приема, че е сезиран с иск
по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ, предявен „Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя И.Ц.Б.,
чрез адв. Д.Д.Н., ЛАК, съдебен адрес ***, против „ТЕХНОКОРОЗА"АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, за присъждане на общо сумата 99 467,15 лева - главница, представляваща остатакът от цената на
извършената доставка на инструменти и материали, ведно със законна лихва
начиная момента на завеждане на исковата молба 09.09.2019 г. до пълното изплащане
на сумата, както и
разноски по делото, както и направени
разноски в
обезпечителното и настоящото производство.
Между страните по делото са
съществували търговски отношения, свързани с продажба на стоки, за които са
издадени процесните фактури на обща стойност от 108 552.24 лева. Не се
спори, че стоките са доставени, като единственото плащане е по фактура № **********/ 26.10.2018
г., като по нея е
останала неплатена сума от 8 881.26 лева. При това положение задължението
на ответното дружество възлиза на сумата от сумата 99 467,15 лева, поради което исковата претенция следва да бъде
уважена, ведно с претендираната законна лихва върху сумата, начиная от датата
на предявяване на иска – 09.09.2019 година до окончателното плащане.
По делото са представени
доказателства за направени разходи за обезпечително производство по ч.т.д. № 482/
2019 година по описа на Окръжен съд – Ловеч, по което е допуснато обезпечение,
чрез налагане на запор върху сметка на длъжника. Представени са доказателства
за платена държавна такса в размер на 40 лева по сметка на ЛОС за образуване на
обезпечително производство; 1 000 лева - платено адвокатско възнаграждение за образуване и
водене на обезпечителното
производство; 1 000 лева - платено
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на обезпечителното производство,
както и 60 лева по изп.дело № 545/ 2019 година, образувано по обезпечителната
заповед. Тези обстоятелства не се оспорват от ответното дружество.
При тези съображения предявеният
от „Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *****, представлявано от
управителя И.Ц.Б., чрез адв. Д.Д.Н., ЛАК, съдебен адрес ***, против „ТЕХНОКОРОЗА"АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, за присъждане на общо сумата 99 467,15 лева - главница, представляваща остатакът от цената на
извършената доставка на инструменти и материали, се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода от главния иск
основателен и доказан се явява и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата начиная момента на завеждане на
исковата молба 09.09.2019 г. до пълното изплащане на сумата.
Основателна и доказана с оглед
приложените по делото доказателства е и претенцията относно направени разноски за обезпечаване на вземането, както следва: 40 лв. - държавна такса,
изплатена по сметка на ЛОС за образуване на
обезпечително производство и 60 лева – държавна такса по сметка на РС – Ловеч за образуване на
изпълнително производство за налагане на обезпечителната мярка; общо 2 000 (1000+1000) лева - платено адвокатско
възнаграждение,
съгл. чл. 7, ал.7 от Наредба №1/ 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждение за
образуване и водене на ч.гр.д. № 482/ 2019 година по описа на Окръжен съд – Ловеч и изп.
производство за по налагане на обезпечението – изп. д. № 545/ 2019 година по
описа на СИС при РС-Ловеч, както и поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за
разноски за настоящото производство. От приложените по делото доказателства се
установява, че разноските за адв. хонорар за настоящото производство е в размер
на 4 000 лева, платени в брой. С оглед направеното възражение за
прекомерност, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
При този изход на процеса и с
оглед изложеното по-горе във връзка с разноските, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, съдебно-деловодни разноски в размер на 9 593.14
лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА"АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, да заплати на „Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град *****, представлявано от управителя И.Ц.Б., на основание чл.
318 от ТЗ във вр. чл. 79 от ЗЗД сумата от 99 467,15 (деветдесет и девет хиляди четиристотин шестдесет и седем
0.15) лева - главница, представляваща остатакът от цената на
извършената доставка на инструменти и материали по данъчни
фактури №№ **********/ 26.10.2018 г. на стойност 17 936,35 лева с ДДС с остатък 8 881.26
лева, 001000032086/ 23.11.2018 г. на стойност 10 812,99 лева с ДДС,
001000032089/ 24.11.2018 г. на стойност
9977,90 лева с ДДС, 001000032215/ 21.12.2018
г. на стойност 14 711,39 лева с ДДС, 001000032350/ 01.02.2019 г. на стойност 11 803,43 лева с ДДС,
001000032522/ 13.03.2019 г. на стойност 10
084,96 лева с ДДС, 001000032761/ 17.04.2019
г. на стойност 12 754,27 лева с ДДС, 001000032903/ 16.05.2019 г. на стойност 10 697,93 лева с ДДС и №
001000033377/ 19.07.2019 г. на стойност
9743,02 лева с ДДС,
ведно със законната лихва върху главницата
начиная момента на завеждане на исковата молба 09.09.2019 г. до
пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „ТЕХНОКОРОЗА"АД, ЕИК ******, с горните данни, да заплати на „Б.” ЕООД, ЕИК *****, с горните данни, съдебно-деловодни разноски общо в
размер на 9 593.14 (девет хиляди петстотин деветдесет и три 0.14) лева, от които: за обезпечаване на вземанията: 40 лева – държавна такса за
образуване на обезпечително производство и 60 лева – държавна такса за образуване на изпълнително
производство за налагане на обезпечителната мярка; общо 2 000 лева - платено адвокатско възнаграждение; разноски в настоящото
производство - 3 514.14 лева адвокатско възнаграждение и 3 979 лева
държавна такса, като в останалата част до пълния претендиран размер от 4000
лева адвокатски хонорар, отхвърля.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: