№ 491
гр. Плевен, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Н.ев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Н.ев Административно
наказателно дело № 20234430201997 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0256-000217/04.07.2023 г. на
началника на РУ в ОД МВР Плевен, РУ Долна Митрополия на Н. С. Т., ЕГН
********** са наложени на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП
административни наказания глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца, за това, че на 07.06.2023г. в 08:45 часа в гр.
*** управлява лек автомобил *** като по време на извършване на полицейска
проверка напуска мястото на извършената проверка:1. Отказва да предаде
документите си, или осуетява извършването на проверка от контролните
органи, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва и моли съда да го отмени като
незаконосъобразно. Твърди, че на въпросната дата 07.06.2023г., в посочения
час действително е бил спрял автомобила си пред здравната служба в гр. ***.
Твърди, че е инвалид с ампутиран ляв крак и се предвижда трудно с две
патерици. Твърди още, че при него отишъл полицейски служител, когото не
познавал и го попитал защо е спрял неправилно.Обяснил му, че постоянно
1
имал нужда да спира пред здравата служба. Сочи, че не е подал възражение
по акта и не го е подписвал.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно
заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил
административнонаказателната преписка в съда, е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
878839 e съставен на 07.06.2023г. от И. Т. И. на длъжност младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, РУ Долна Митрополия против Н.
С. Т. от гр. ***, ЕГН **********, затова, че на 07.06.2023г. в 08:45 часа в гр.
*** управлява лек автомобил *** като по време на извършване на полицейска
проверка напуска мястото на извършената проверка:1. Отказва да предаде
документите си, или осуетява извършването на проверка от контролните
органи, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДП.Отказът на жалбоподателя
да подпише акта е удостоверен по надлежния ред чрез подписа на св. ***.
От показанията на актосъставителя и свидетел по делото И. Т. И. се
установява, че заема длъжността автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, РУ
01 Долна Митрополия. Установява се, че на посочената в акта дата спрял със
стоп палка по образец управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
Твърди, че при извършване на проверката жалбоподателя привел в движение
автомобила и си заминал.
Показанията на актосъставителя се подкрепят и от показанията на
свидетеля Д. И. Ц. – присъствал при установяване на нарушението и при
съставянето на АУАН. Свидетелят заявява, че на посочената в акта дата бил
наряд с колегата си И. И. в гр.***. Заявява, че колегата му И. И. спрял
управлявания от жалбоподателя лек автомобил със стоп палка. Твърди, че
водачът бил без поставен обезопасителен колан, за което нарушение И. И.
започнал да му съставя акт, при което Т. при- привел в движение автомобила
2
и си заминал.
Съдът се отнася с доверие към заявеното от посочените по- горе
свидетели, тъй като показанията им са изчерпателни, логически –
последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно.
В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения, че на датата на
процесното събитие спрял лекия си автомобил пред здравната служба.
Твърди, че при него отишъл полицейски служител, който го попитал защо е
спрял неправилно и му поискал документите. Отрича да е бил спиран със
стоп палка. Обясненията на жалбоподателя, в частта им, в която твърди, че не
е бил спрян по време на движение, съдът не кредитира, тъй като се
опровергават от показанията на разпитаните свидетели.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за
спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден
от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез
които може да бъде подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в
нормите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагане на
закона за движение по пътищата /ППЗДвП/. Съгласно посочените разпоредби,
при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде
ясен сигнал със стоп-палка.
Съгласно чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за
контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от
органите за контрол.
Следва да се отбележи, че нито в АУАН, нито в НП са изложени
факти, които да съответстват на посочените като нарушени материално-
правни норми. Липсват изложени факти и за това жалбоподателят да не е
изпълнил указания на органите за контрол, с което виновно да е нарушил
3
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП
От показанията на свидетелите Ц. и И. се установява, че
жалбоподателят е спрял на подадения му сигнал със стоп палка и е
предоставил документите си за проверка, но не си е заминал без да изчака
да му съставят АУАН.
При тези фактически положения е налице и несъответствие между
посочената в НП нарушена материално-правна норма на чл.103 от ЗДвП и
приложената санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Както вече
бе посочено, чл.103 от ЗДвП предвижда задължение на водачите на МПС при
подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълняват неговите указания, докато чл.175, ал.1, т.3 от
ЗДвП предвижда наказание за лице, което откаже да предаде документите си
на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на
проверка от органите за контрол.
Съдебната практика е безпротиворечива, че за да е налице съответствие
между фактическите и правни рамки на НП при вменено нарушение на тази
разпоредба от ЗДвП, е необходимо в обстоятелствената част на същото да
бъдат описани конкретни нареждания на контролните органи и тяхното
неизпълнение от страна на санкционираното лице.
Съдът споделя изложените от процесуални представител на
жалбоподателя доводи, че при вменено нарушение на разпоредбата на чл.103
от ЗДвП, водачът следва да бъде санкциониран по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
съгласно който се наказва водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. Изложеното налага изводът,
че освен, че в НП не са изложени факти, съответстващи на състава на
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, налице е и неправилно приложение на
санкционната разпоредба въз основа на която е наложено административното
наказание.
На следващо място от показанията на свидетелите се установява, че
жалбоподателят е управлявал автомобила бил поставен обезопасителен колан.
От приложената справка за нарушител/водач се установява, че на
жалбоподателя е съставен АУАН GA №878838/07.06.2023г. и е издадено НП
№23-0256 – 000219/06.07.2023г. от началника на РУ в ОД МВР Плевен, РУ
4
Долна Митрополия, с което на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДВП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
В този случай следва да се приеме, че се касае за т.нар. идеална
съвкупност, при която с едно деяние са осъществени съставите на
две административни нарушения, за които са се развили две производства с
наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ .
По отношение на едното от нарушенията по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е
налице влязло в сила наказателно постановление НП №23-0256 –
000219/06.07.2023г. на Началник на РУ в ОД МВР Плевен, РУ Долна
Митрополия. За другото нарушение по чл.103 от ЗДвП е издадено
Наказателно постановление № 22-0256-000217/04.07.2023 г. на началника на
РУ в ОД МВР Плевен, РУ Долна Митрополия, с което е ангажирана
паралелно административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Ето защо към момента на съдебното производство при наличие на
влязло в сила НП за същото деяние са приложими правилата на т.1.2.3 от
посоченото ТР № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС и обстоятелството, че с
горното деяние е осъществен състав и на друго административно нарушение е
ирелевантно. АНО е следвало да ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя в рамките на едно административнонаказателно
производство.
При тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна, с
оглед което оспореното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните
са поискали това.
По делото се констатираха действително направени разноски от
страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар,
съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане, а от страна на АНО не се претендира такива.
Поради това и с оглед изхода на делото е налице основание заплатеното
от жалбоподателя възнаграждение на адвокат да му бъде възстановено от
5
бюджета на органа, издал отмененото НП. Същото е в минималния размер от
300 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Предвид всичко изложено и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0256-000217/04.07.2023 г.
на началника на РУ в ОД МВР Плевен, РУ Долна Митрополия, с което на
Н. С. Т., ЕГН ********** са наложени административни наказания на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца, за това, че на 07.06.2023г. в 08:45
часа в гр. *** управлява лек автомобил *** като по време на извършване на
полицейска проверка напуска мястото на извършената проверка:1. Отказва да
предаде документите си, или осуетява извършването на проверка от
контролните органи, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на Н. С. Т., ЕГН **********
от гр. ***, ул. *** направените по делото разноски в размер на 300/триста/
лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6