№ 3
гр. Ивайловград, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Йорданова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20215650100096 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Десета, Раздел 1 -ви, чл. 145-178
от АПК.
Делото е постъпило в Районен съд - Ивайловград след произнасяне с
Определение за прекратяване на Административен съд– Хасково.
Делото е образувано по жалба на ИВ. Т. Д. от гр. Пловдив, ул. „Свети
Наум“ № 1, със съдебен адрес – гр. Кърджали, ул. „Опълченска“ № 3, чрез
адв. В.М. против Заповед с № 114/22.03.2021 г. на Кмета на Община
Ивайловград.
Със Заповед № 114/22.03.2021 г. Кметът на Община Ивайловград, на
основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 12, т.7 от Договор за наем на
земеделска земя от 18.07.2019 г. е прекратил, считано от 22.03.2021 г.,
Договор за наем на земеделска земя от 18.07.2019 г., сключен между Община
Ивайловград и ИВ. Т. Д. за ПИ с идентификатор 03681.59.3. (стар номер
059003) с площ 90614 кв.м., находящ се в землището на с. Белополци, в
местността „Гъзълджък чукур“, с начин на трайно ползване пасище.
Жалбоподателят твърди, че Договорът за наем е бил надлежно вписан в
Служба по вписванията гр. Ивайловград, с вх. № 451/31.10.2019 г., акт 112,
том. І, дв. вх. № 449, партида 13788. С процесната заповед, Кметът на Община
Ивайловград е прекратил горепосочения Договор. Заповедта е била получена
от жалбоподателя на 29.04.2021 г. Счита същата за незаконсъобразна като
излага съображения в насока, че оспорения административен акт е издаден в
нарушения на материалния закон и административнопроизводствените
правила, нормативно регламентирани в АПК.
1
При прекратяване на Договора за наем не били спазени нормативните
предписания на разпоредбата на чл. 37л, ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ, като счита, че
Кметът на Общината е излязъл извън рамките на правомощията си, като е
прекратил едностранно процесния договор за наем, без да са налице
законовите основания за това. Изтъква, че се касае за управление на имоти –
ПОС, като условията за прекратяване на договора за наем не зависят от
свободната воля на страните, а са императивно разписани в разпоредбите на
ЗСПЗЗ.
Изтъкват се и допуснати процесуални нарушения при осъществяване на
административното производство на чл. 26, ал.1 от АПК, на чл. 34, ал.2 от
АПК, както и на прокламираните в административно - процесуалното
законодателство принципи на равенство, истинност и законност. При
издаване на оспорения административен акт, административния орган не бил
спазил и нормативните предписания на чл. 35 от АПК.
Сочи се, че в оспорения административен акт липсват мотиви относно
правното и фактическото основание за неговото постановяване. Посоченото
като мотиви единствено и кратко изречение, че договорът за наем се
прекратява, поради това, че имотът попадал в територията на дивечовъден
участък „Балдарана“, не можело да изпълни изискванията за мотивиране на
акта. Било напълно неясно какви са констатациите на административния
орган за да приеме наличието на това прекратително основание и какви
доказателства са налице с оглед неговото обосноваване. Жалбоподателят бил
поставен в пълна невъзможност да разбере, провери и установи от какви
точно съображения се е ръководил административния орган, за да издаде акта
си с разпоредените в него правни последици.
Моли да се отмени Заповед № 114/22.03.2021 г. на Кмет на Община
Ивайловград за прекратяване на Договор за наем на земеделска земя от
18.07.2019 г.
Ответникът - Кмет на Община Ивайловград оспорва жалбата като
недопустима по следните съображения - на осн. чл. 159, т.5 от АПК срокът за
оспорване на посочената заповед бил изтекъл. Датата на която била съобщена
заповедта на жалбоподателя била 29.04.2021 г., а датата на входиране на
жалбата в Община Ивайловград била 14.05.2021 г. Сочи се, че сроковете за
оспорване на индивидуални административни актове били преклузивни. В
условията на алтернативност се моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна, както по отношение на твърденията относно неспазване на
разпоредбите на АПК, че жалбоподателя не е информиран за започнатата
процедура за прекратяване на договора, че не му е дадена възможност да
изложи своята позиция и да се защити, така и по отношение на твърденията,
че административния акт страда от липса на мотивираност. Сочи се, че
издадената заповед е индивидуален административен акт, с който се
упражняват определени права и задължения. Оспорваната заповед била
издадена от материално овластен орган при упражняване на своите права и
задължения и при спазване на изискванията за форма и съдържание.
2
Заповедта била издадена при съблюдаване на договорните условия, като се
посочва чл. 12, т.7 от Договора. Като причина за прекратяване на договора се
сочат множество заповеди на МЗХГ относно забрани за придвижване в
територии попадащи в дивечовъден участък „Балдарана“, свързани с
неразпространение на заболяването от Африканска чума.
В съдебно заседание жалбоподателят ИВ. Т. Д., не се явява,
представлява се от адв. В.М. от АК - Кърджали. Ответникът - Кмет на
Община Ивайловград, не се явява, представлява се от финансов контрольор
Д.Н.
Жалбоподателят, чрез своя пълномощник поддържа жалбата си като
излага своите съображения за това. Възразява срещу становището за
недопустимост и неоснователност на жалбата на ответната страна. Представя
доказателства в насока, че жалбата е подадена в законоустановения срок.
Моли жалбата да бъде уважена, като посочената заповед бъде отменена като
незаконосъобразна, Претендира да му бъдат присъдени направените
разноски. Представя и допълнителна писмена защита.
Ответникът счита, че така подадената жалба срещу издадената
заповедна Кмета на Община Ивайловград следва да бъде отхвърлена.
Позовава се на договорни условия, според които жалбоподателят е бил
информиран и изтъква теза в насока, че жалбоподателят е бил информиран за
започване на административно производство срещу него, още с подписване на
договора през 2019 г. и се е съгласил с договорните условия. Заповедта била
издадена при спазване на принципите на АПК, като нямало нарушение нито
на целесъобразността, нито на законосъобразността при издавено на акта.
Моли за присъждане на разноски в р-р на юрисконсултско възнаграждение.
Представя допълнително писмени бележки.
Приобщени доказателства:
Жалбата от ИВ. Т. Д.; Заверено копие на Заповед № 114/22.03.2021 г. на
Кмета на Община Ивайловград; Заверено копие на договор за наем;
Становище от Диана Димитрова Овчарова – кмет на Община Ивайловград,
Известие за доставяне, Системен касов бон от 12.05.2021 г.
Установена фактическа обстановка:
На 18.07.2019 г. е сключен Договор между ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД
като наемодател и ИВ. Т. Д. като наемател, с който договор наемодателя
предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване земеделска земя
от ОПФ с начин на трайно ползване пасище, представляващ ПИ в землището
на с. Белополци с ЕКАТТЕ 03681 и идентификатор 03681.59.3, с площ 90614
кв.м. в местност „Гъзълджък чукур“, 9 категория при неполивни условия.
Договорът е бил вписан в Службата по вписвания –гр. Ивайловград, с вх. №
451 от 31.10.2019 г., Акт № 112, т.І, дв. вх. № 449, партида 13788.
Със Заповед № 114/22.03.2021 г., на Кмет на Община Ивайловград,
3
договорът е прекратен, считано от 22.03.2021 г. Като мотиви за
прекратяването е посочено, че имотът попада в територията на дивечовъден
участък „Балдарана“.
Заповедта е била връчена на жалбоподателя лично на 29.04.2021 г.
На 12.05.2021 г., видно от известието за доставяне и приложения касов
бон жалбата против заповедта на Кмета е изпратена по пощата на Община
Ивайловград. Видно от известието същата е била получена в Общината на
14.05.2021 г. и входирана под № 94-00-1075/14.05.2021 г.
Правни изводи
Жалбата срещу Заповед № 114/22.03.2021 г. е подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато неблагоприятно от заповедта и е
насочена срещу годни за обжалване административни актове, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата срещу заповедта е основателна.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия, съгласно чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, и представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и като
такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК.
Съдът счита, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на
процесуалните разпоредби – чл.24 и сл. от АПК, свързани с производството
по издаване на индивидуален административен акт. На практика
административната преписка се ограничава единствено с издаването на
оспорваната заповед – липсват каквито и да е било данни, свързани с това по
чия инициатива е започнало производството по издаването на индивидуалния
административен акт, кога е започнало, не е спазено задължението за
уведомяване на заинтересованите страни за започване на административното
производство и тяхното последващо участие в производството.
В Становището на ответната страна се сочи, че причина за издаване на
заповедта са множество заповеди на МЗХГ относно забрани за придвижване в
територии попадащи в дивечовъден участък „Балдарана“, свързани с
неразпространение на заболяването от Африканска чума. Това твърдение не
се доказа с никакъв конкретен документ, въпреки дадените указания към
ответника във връзка с разпределената доказателствена тежест, относно
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения
административен акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
Освен нарушаване на правото на жалбоподателя да участва в
административното производство по издаването на заповедта като
заинтересована страна, то от мотивите на самата заповед не става ясно какви
са фактите, мотивирали административния орган да издаде процесната
заповед. На практика мотивите са сведени до едно изречение, че имотът
4
попада в дивечовъден участък „Балдарана“. Това само по себе си е
констатация, но по никакъв начин не дава яснота какво е накарало
административния орган да вземе такова решение и на какво основание.
Липсата на мотиви не дава възможност на съда да прецени съобразен ли е
акта с целта на закона. Съгласно ТР 4/22.04.2004 г. по адм. дело № ТР-4/2002
г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава
възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са
фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност
на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или
законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е
свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна
или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. Настоящият случай не попада в кръга на тези изключения.
В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на
мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения
административен акт. Така и когато органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
За пълнота следва да се отбележи, че действително в чл. 12, т.7 от
договора се сочи, че същият се прекратява едностранно от наемодателя без
предизвестие, но в конкретния случай не се касае за гражданскоправен спор
по ЗЗД, сключен между гражданскоправни субекти, а за оспорване на
административен акт, издаден от овластен административен орган, действащ
в рамките на своята компетентност и оперативна самостоятелност. Поради
тази причина, съдът не споделя и становището на ответника, че
административното производство е било започнало още със сключване на
договора.
По изложените по – горе съображения, съдът счита, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон, поради което жалбата е основателна и оспорената заповед следва да се
отмени.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 143, ал.1 от АПК, направените от
жалбоподателя разноски в р-р на 410 /четиристотин и десет/лв., следва да
бъдат възложени в тежест на ответната страна.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 114/22.03.2021 г., с която Кметът на Община
Ивайловград, на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 12, т.7 от Договор за
наем на земеделска земя от 18.07.2019 г. е прекратил, считано от 22.03.2021
г., Договор за наем на земеделска земя от 18.07.2019 г., сключен между
Община Ивайловград и ИВ. Т. Д. за ПИ с идентификатор 03681.59.3. (стар
номер 059003) с площ 90614 кв.м., находящ се в землището на с. Белополци, в
местността „Гъзълджък чукур“, с начин на трайно ползване пасище.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК,
ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Т. Д. с ЕГН ********** от гр. Пловдив с посочен
съдебен адрес гр. Кърджали, ул. „Опълченска“ № 3, разноски за адвокатско
възнаграждение в р-р на 410 лв. /четиристотин и десет лв./
Решението подлежи на обжалване пред АС - Хасково в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
6