Решение по дело №365/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на З. С. С. от [населено място], чрез адв. Е. Й., против решение № 116/22.05.2024 г., постановено по а.н.д. № 679/2023г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено наказателно постановление № 22/18.05.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, за налагане на касатора на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), на административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответната страна – директорът на РДГ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на А. съд – Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя като лице, упражняващо лесовъдска практика, е ангажирана за това, че на 24.10.2022 год. на територията на РДГ Кюстендил, землището на [населено място] чифлик, община Кюстендил е издал електронен превозен билет (ЕПБ) № 6669/00079-ARZ5AAC от 24.10.2022 год., който ЕПБ е бил предназначен за многократно преместване на дървесина, която вече е била местена с друг ЕПБ с код 7ЕX07E4 на 19.10.2022 г., като за издаването на втория ЕПБ З. С. не е изпратил SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ – Кюстендил. Посоченото деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. За констатираното нарушение е съставен АУАН № 000389/12.01.2023 г. и впоследствие е издадено процесното наказателно постановление.

За да постанови оспорения правен резултат, районният съд е приел, че при установяване на нарушението, съставянето на АУАН и постановяването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на правилата на ЗАНН. Изследвал и анализирал е подробно както писмените, така и гласните доказателства, и е извел извод за безспорност на установеното нарушение от страна на касационния жалбоподател.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. Фактите са установени правилно от първоинстанционния съд, като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен правен извод за законосъобразност на процесното наказателно постановление.

Правилни са изводите за районния съд за подробно и конкретно описание на обстоятелства от състава на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, който предвид общата формулировка, изисква точно и ясно описание на действията, респ. бездействията на нарушителя като лице упражняващо лесовъдска практика, съставляващи неизпълнение на конкретни задължения, възложени му със закона или подзаконовите актове по неговото прилагане. Налице е и привръзка с разпоредбите на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, в които е предвидено поведението, дължимо от лицата по чл. 211, ал. 2 от ЗГ при необходимост от многократно преместване на една и съща дървесина.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушителят като лице, упражняващо лесовъдска практика е издал последващ превозен билет за процесната дървесина без да изпрати SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ. Представеният констативен протокол, който е официален свидетелстващ документ с необорена материална доказателствена сила, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, установяват категорично нарушението и неговия извършител. На последния принадлежи задължението да провери дали има необходимост от многократно преместване на дървесината и в зависимост от това да издаде последващ превозен билет. В случая такъв е издаден, но без преди това да е изпратено SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ, каквото е изискването на чл. 16, ал. 7 от Наредбата. Отделно, налице е многократно преместване на дървесината, видно от приложените по делото доказателства - издадените превозни билети, надлежно описани в Констативен протокол Серия № 142704 от 15.12.2022 г.

Касационният състав не споделя доводите изложени в касационната жалба за липса на точно описание на нарушените разпоредби. Въззивният съд е разгледал и обсъдил всички представени с административната преписка писмени и събраните гласни доказателства, които в пълна степен разкриват белезите на установеното административно нарушение. Обсъдил ги е и постановил правилен и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане за разноски от ответника, съдът присъжда такива в минимален размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ .

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, А. съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116/22.05.2024 г., постановено по а.н.д. № 679/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА З. С. С. от [населено място] да заплати на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.