№ 4895
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110111645 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.128, т.2 КТ и по чл.221, ал.1 КТ.
Ищецът Н. А. П. моли за осъждането на ответника ДЕЛТАКОМ
ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД да й плати следните суми: на осн. чл.128, т.2 КТ -
4404,99 лв. представляваща трудови възнаграждения по трудов договор от
7.11.2011 г., за изплащането на които страните са се договорили със
споразумение от 23.11.2021 г., заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 6.3.2023 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.221, ал.1 КТ
– 1159,40 лв. – обезщетение за прекратяване на трудовия договор на осн.
чл.327, ал.1, т.2 КТ – едностранно от работника поради забава в плащането на
трудовите възнаграждения, заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 6.3.2023 г., до изплащане на сумата.
Ответникът ДЕЛТАКОМ ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД представя отговор на
исковата молба с който оспорва исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:
1
Относно иска по чл.128, т.2 КТ: Този иск е обусловен от доказване от
страна на ищеца на трудовия договор и полагането на труд при ответника, а
от страна на ответника – плащането на трудовото възнаграждение.
В сбора на претендираните суми на това основание се включва
неплатените трудови възнаграждения, които са конкретизирани от страните в
споразумение от 23.11.2021 г.
По делото е безспорно, че страните са обвързани от трудов договор от
7.11.2011 г., който е прекратен едностранно от работника- ищцата на осн.
чл.227, ал.1, т.2 КТ – порази забава в плащане на трудовите й възнаграждения
и това е обективирано в заповед №996/4.10.2021 г.
От приетото по делото споразумение между страните от 23.11.2021 г. се
установява, че ответникът извънсъдебно признава, че е задължен да плати на
ищеца сумата от 4704,99 лв. – трудови възнаграждения по прекратения
трудов договор, като страните са се съгласили за разсрочване изплащането на
задължението за период от една година, като последният падеж е на
31.12.2022 г.
По делото не се събраха доказателства ответникът да е платил
задължението си в претендирания от ищеца размер – 4404,99 лв. (за разликата
до пълния размер на сумата по споразумението от 23.11.2021 г. ищецът
представя извлечение от банковата си сметка, от което се вижда, че
ответникът частично е погасил задължението си).
Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
Възражението на ответника за намаления обем на работата по време на
Ковид-пандемията е неотносимо към предмета на делото. Също така
недоказано е и възражението ищцата да е работила по-малко от записаното в
трудовия договор работно време. Именно ответникът носи тежестта да
докаже това възражение и да обори презумпцията по чл.8 от КТ за
добосъвестност на работника при изпълнение на трудовите му задължения.
Относно иска по чл.221, ал.1 КТ: При прекратяване на трудовото
правоотношение от работника без предизвестие в случая по чл.327, ал.1, т.2
КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
2
правоотношение (чл.221, ал.1 КТ). Срокът на предизвестието при
прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са
уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В настоящия случай
ищецът доказа твърденията си - страните са обвързани от безсрочен трудов
договор, който е прекратен едностранно от работника-ищеца на поради забава
в плащане на трудовите му възнаграждения – на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ,
размерът на брутното трудово възнаграждение е 1159,40 лв. Ответникът не
доказа да е платил задължението си.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр.
чл.38, ал.1, т.2, вр. ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.1, т.2 вр. ал.2 от Наредба 1/2004 на
ВАдвС ответникът е задължен да плати на процесуалния представител на
ищеца - адв.И. В. Ю. от САК възнаграждение за оказаната по делото
безплатна правна помощ да ищцата в предвидения с посочената Наредба
минимален размер - 856,43 лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на
СРС сумата от 226,19 лв., представляваща държавна такса съразмерно на
уважените части от исковете.
На осн.чл.242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта по чл.128, ал.1, т.2 КТ.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ДЕЛТАКОМ ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД с ЕИК
********* да плати на ищеца Н. А. П. с ЕГН ********** следните суми:
- на осн. чл.128, т.2 КТ - 4404,99 лв. представляваща трудови
възнаграждения по трудов договор от 7.11.2011 г., за изплащането на които
страните са се договорили със споразумение от 23.11.2021 г., заедно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 6.3.2023 г., до изплащане на
сумата;
- на осн. 221, ал.1 КТ – 1159,40 лв. – обезщетение за прекратяване на
трудовия договор на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ- едностранно от работника
поради забава в плащане на трудовите му възнаграждения, заедно със
3
законната лихва от подаване на исковата молба – 6.3.2023 г., до изплащане на
сумата;
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2, вр. ал.2 ЗА, вр.
чл.7, ал.1, т.2 вр. ал.2 от Наредба 1/2004 на ВАдвС ответника ДЕЛТАКОМ
ЕЛЕКТРОНИКС ООД с ЕИК ********* да плати на адв.И. В. Ю. от САК, с
адрес в гр.София, ул.Позитано 9, вх.Б, ет.4, офис 12 сумата от 856,43 лв. –
възнаграждение за оказаната по настоящото дело безплатна правна помощ да
ищеца Н. А. П. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответника ДЕЛТАКОМ
ЕЛЕКТРОНИКС ООД с ЕИК *********, да плати по сметка на
СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 226,19 лв., представляваща
държавна такса съразмерно на уважените части от исковете.
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
настоящото решение само в частта касаеща сумата по чл.128, т.2 КТ от
4404,99 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета ГПК –
с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните. В частта по чл.242, ал.1 ГПК съдебният акт
представлява определение и обжалването му е възможно по реда на Глава
двадесет и първа от ГПК – с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срокът съобщението.
Преписи от решението да се връчат на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4