Р Е Ш Е Н И Е № 128
гр. Сливен, 27.06.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на трети юни
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия:
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 124 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл. 47 от ЗПЗП във вр. с чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано
по жалба на К.И.К. против уведомително писмо изх. № 02-200-6500/1198 от
15.02.2019 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.
за кампания 2017 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
поради съществено нарушение на административно- производствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби на закона
и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че обжалваният административен
акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като нямало никакви мотиви, които да обосноват неговото издаване.
Счита, че неправилно е отказано предоставяне на подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие”. Контролът за изпълнение на дейността се извършвал на
база сключен договор със сертифицираща фирма „Кю Сертификейшън“АД. С писмо от 20.10.2017 г. оспорващият бил
уведомен, че не е спазено изискването на чл. 63, параграф 1, буква „а“ от Регламент
ЕО № 889/2008 г. На 30.10.2017 г. той попълнил и изпратил нужната информация,
като получил уверение, че е изпълнил в цялост изискванията на писмото. На
26.10.2018 г. уведомил и ДФ“Земеделие“, че к. лице не е изпълнило задълженията
си. Твърди, че не носи вина за неизпълнение на задълженията на сертифициращата
фирма. Не бил уведомяван от ДФ“Земеделие“, че не е представил някакви
документи. Вместо да обсъди и анализира представените документи, ДФ“Земеделие“
издал писмо за пълен отказ, който смята за незаконосъобразен. Моли съда да
постанови решение, с което отмени оспореното уведомително писмо.
В
съдебно заседание оспорващият, чрез п. си адв. К.
подържа жалбата. Заявява, че процесните 8,29 ха представлявали орехови градини
в имоти с №№ 81534-799-22 и 81534-933-7. Твърди, че след като не получил
подпомагане, направил справка в ДФ“Земеделие“ каква е причината за да не получи
оторизиране на средствата и получил информация, че няма подадена информация от
сертифициращата фирма. Говорил със сертифициращата фирма и получил отговор, че
е подадена тази информация, но по неизвестни причини, тя не е достигнала до ДФ “Земеделие“.
Поради това в административното производство представил нужната информация и
пред административния орган с писмо, озаглавено искане до ДФ “Земеделие“, входирано с № 02-02600/5576 от 26.10.2018 г.. Счита, че
административния акт е издаден при съществено процесуално нарушение, като не са
обсъдени всички представени по преписката доказателства. Моли съда да отмени
оспорения административен акт. Претендира за направените по делото разноски.
Ответната
страна Зам. Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – София,
редовно призован, се представлява от ст. юриск. Д. Б.,
която моли, да бъде оставена без уважение жалбата. От жалбоподателя по
направление „Биологично растениевъдство”
от мярка 214, били заявени процесните парцели през 2016 г. и те били одобрени
за подпомагане по тази мярка, като 2016 г. се явявала първа година по така
поетия ангажимент. Основанието за отказ било, че не са спазени изискванията на
регламента. След извършените административни проверки от административния орган
се установявало, че не са спазени изискванията за управление, която информация,
била предоставена от к. лице, с което
той имал сключен договор, в случая „Кю сертификейшън” АД. За кампания 2017 г. това к. лице е
подало информация в системата за въвеждане на данни от външни институции за бенефициера, като за тези парцели, за които е отказано
финансово подпомагане, вписаното от к. лице било неспазване на изискванията на
регламента. ДФ”Земеделие” нямал нито възможностите, нито компетенциите да
извършва собствена преценка за това, дали дейността, която осъществява з. с. –
к. за ф. п. по процесната мярка в рамките на поетия от него ангажимент отговаря
на всички изисквания за б. з.. Между з. с. и к. лице били налице договорни
правоотношения, по което ДФ”Земеделие” бил трета страна и нямало как да бъде
запознат с особеностите на неговия предмет, както и правата и задълженията на
страните. Счита, че з.с. при условие, че е бил уведомен от к. лице за съответни
пропуски в извършваната от него дейност по отношение на б.з., не е проявил
достатъчно активност, не е положил достатъчно
усилия, за да проследи на какъв етап са предприетите от него действия. Моли
съда, да постанови решение, с което да потвърдите законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира
за направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар заплатен от оспорващия.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Оспорващият
К.И.К. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 208905 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Същият
бил одобрен за подпомагане за кампания 2016 година по схеми и мерки за
подпомагане на з.с., включително и по мярка 11 "Биологично земеделие"
за б. р. относно БЗС 81534-799-22 и 81534-933-7 с площ 8,29 ха и код БРП3, в
землището на с.Ч., община С..
С
вх.№ 18567366/09.05.2017 г. К.И.К. подал Заявление за подпомагане за кампания
2017 година с УИН 20/120617/14125, по схеми и мерки за подпомагане на з.с.,
представляващо и заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие"
за направление б. р. съгласно приложените таблици, като посочила за подпомагане
по тази мярка БЗС 81534-799-22 и 81534-933-7 с площ 8,29 ха и код БРП3, в
землището на с.Ч.. (л.85-112).
При
подаването на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни
от служител на ОбС Земеделие, при която проверка е
генерирано предупреждение за грешка „Заявили сте парцел в преход по мярка 11,
за който след изтичане на минималните периоди на преход към б. п. не се
получава подпомагане“ за парцели 81534-799-22-1 и 81534-933-7-1 (л.91).
На 14.05.2017 г. оспорващият подал
ново заявление за подпомагане, за редакция на заявените парцели, в което за
подпомагане по мярка 11 "Биологично
земеделие" са заявени БЗС 81534-799-22 и 81534-933-7 с площ 8,29 ха и код
БРП3. (л.116-125). На това заявление също е извършена автоматична проверка на
въведените данни от служител на ОбС Земеделие
гр.Сливен, при която проверка е генерирано същото предупреждение за грешка
относно процесните БЗС (л.115).
На
28.12.2012 г. между оспорващия и „Кю Сертификейшън“АД е сключен договор за контрол и
сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007.
С
писмо Изх. № 139656/20.10.2017 г. „Кю Сертификейшън“ АД e уведомил К.И.К. за установени НС и
приложени мерки съгласно Общ списък от мерки при нередности и нарушения -
Приложение 3 към чл. 40, ал 6 от Наредба н.1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане
на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни,
тяхното етикетиране и контрола върху производство и етикетирането, а именно
че в резултат на кръстосана проверка е
установено несъответствие между подадената информация към МЗХГ, ДФЗ-РА и „Кю Сертификейшън" АД, като
не е спазено изискването на чл. 63, параграф 1, буква а) от Регламент ЕО № 889/2008,
(към „Кю Сертификейшън"
АД оспорващия не е декларирал всички дейности, и/или парцели, и/или животни,
които е декларирал към ДФЗ-РА). Това се класифицирало като несъответствие с Код
4.10 Описанието на единицата, посочено в чл. 63, параграф 1, буква а) от
Регламент (ЕО) № 889/2008, е непълно, за което се налага Мярка 5.1 Предписание
за предприемане на корективни действия от страна на
оператора при установени пропуски или нередности, които не засягат биологичното
състояние на продукта, с определяне на срок не по- дълъг от 10 дни, в който
предписанието следва да бъде изпълнено (за с. в преход и с., преминали периода
на преход). Като е указано на жалбоподателя, че следва да подадете актуално
Заявление за сертификация с пълно описание на производствената единица съгласно
чл.63 от Регламент (ЕО) 889/2008 в срок от три дни, като приложения формуляр MD 182 е необходимо да бъде
попълнен, подписан и изпратен до офиса на „Кю Сертификейшън" АД в срок до три дни заедно с
доказателства за предприетите коригиращи действия. (л.68)
В
отговор жалбоподателя изпратил с препоръчано писмо от 31.10.2017 г. до „Кю Сертификейшън" АД
попълнени на 30.10.2017 г. формуляр МД 10 и МД 182 (л.46-51)
На
26.10.2018 г. оспорващият подал искане до Държавен фонд „Земеделие“ заведено с
вх.№ 02-2600/5576, в което описал водената с к. орган „Кю
сертификейшън” АД кореспонденция и получената
информация, че не са предприети мерки по предоставяне на актуална информация за
състоянието на б. п. от к. лице. Представени са всички документи във връзка с тази
кореспонденция и е поискано административния орган да установи фактите от
значение за случая.
С
писмо изх.№ 02-2600/5576 от 11.03.2019 г. на Заместник изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“ това искане е изпратено на Зам.министъра на земеделието, храните
и горите по компетентност. С писмо изх.№ 10-304 от 22.03.2019 г. е върнато на
ответника по оспорването. (л.155-157)
С Уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/1198
от 15.02.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, е
отказано оторизиране на суми във връзка със заявление за подпомагане УИН 20/120617/14125
и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017
г., като на заявителя К.И.К. е оторизирана субсидия в размер на 0 лв.. В
Уведомителното писмо е посочено, че е констатирано неспазване на биологичните
изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008, поради което
установената сума се намалява със 100 % и е наложена санкция в размер на
11933,20 лв. съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания
по управление за направленията от мярка 11 „БЗ" от ПРСР 2014-2020"
буква „а" направление „Биологично растениевъдство“ буква Б) „Изисквания за
управление" от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11
„БЗ" от ПРСР 2014-2020", утвърдена със Заповед № РД 09-233 от
12.03.2018 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства и обясненията на страните.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването. Оспореният административният акт е съобщен на жалбоподателя на 14.03.2019
г.. Жалбата против него е подадена на 26.03.2019 г., т.е. в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна
по следните съображения:
В
съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган - Зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”.
Съгласно §1 т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз, като според чл.20а, ал.2,
т. 2 от с.з., тя се представлява от изпълнителния директор. Изпълнителният
директор, на основание чл. 20, т.2 и т.3 и чл. 20а, ал. 1,2 и 4 от ЗПЗП, чл.
10, т. 1, т. 2, т.7 и т.13 и чл. 11, ал.
2 от Устройствения правилник на ДФ “Земеделие” е делегирал правомощието за
издаване и подписване на уведомителни писма по мярка 11 „Биологично земеделие“ на
заместник изпълнителния директор на ДФЗ със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017
г. (л.126).
Актът е издаден в писмена форма,
подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за
издаването му, въпреки, че от изложените мотиви не става ясно, кое е
конкретното основание за налагане на санкцията и отказ от оторизация
на сумата за подпомагане. В обжалваното уведомително писмо липсва изложение на
конкретни фактически основания, обосновали отказа за финансиране, като в хода
на съдебното производство се установи, че въпросът за отказ от подпомагане се
дължи на подадена информация от к. лице „Кю сертификейшън” АД, че не са спазени изискванията на
Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008.
Нормата на чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г., изд.
от министъра на земеделието и храните (Наредба № 4/24.02.2015 г.) разписва, че когато
при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните
парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания
съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на
продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по
управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват
съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. В
уведомителното писмо не е посочено конкретно базово изискване или изискване по
управление, което представлява нарушение на изискването за форма на акта по чл.
59, ал.2, т.4 от АПК, състоящо се в липса на фактически основания за издаване. Административният
орган е следвало да впише по какъв начин е приложил изискванията на чл.13 от Наредба
№ 4/24.02.2015 г. и утвърдената методика за отказ или намаления. На следващо
място, направените констатации за неспазени изисквания за подпомагане по мярка
"БЗ" следва да бъдат подкрепени със съответни доказателства. Едва в
хода на съдебното производство, от обясненията на пълномощника на
административния орган е установено че конкретното основание за отказ е
предоставената информация по чл.49 от Наредба № 4/24.02.2015 г. от к. лице.
Според чл.49, ал. 1 от Наредба № 4
от 24.02.2015 г. Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна
система, в която контролиращите лица въвеждат всички необходими данни за
извършените през текущата година проверки. Тези данни се въвеждат в
"Системата за въвеждане на данни от външни институции", като срокът
за въвеждането им се определя в заповедта за функциониране на системата. При
допусната техническа грешка от страна на външните институции, отстраняването й
може да се извърши отново в сроковете определени със заповедта по чл.49 ал.6 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г..
Съгласно
чл.49 ал.5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, и Министерството на земеделието, храните и горите може
да поискат от контролиращите лица всички необходими документи, свързани с
въведените резултати от извършени през текущата година проверки на з.с..
Оспорващият
е сигнализирал административния орган, че к. лице не изпълнява задълженията си
за предоставяне на данни за извършените през текущата година проверки, както и
за отразяване актуалното състояние относно заявените за подпомагане площи. Това
е станало с искане с вх.№ 02-2600/5576 от 26.10.2018 г., което оспорващият
подал до Държавен фонд „Земеделие“, преди издаването на оспорения
административен акт. Административният орган в нарушение на изискването по
чл.36 ал.1 във вр. с чл.53 от АПК не е изискал
становище от к. лице, като не се е възползвал и от възможността по чл.49 ал.5
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. да
поиска от к. лице всички необходими документи, свързани с въведените резултати.
Обстоятелството, че има проблеми в работата на к. лице се установява от писмо
изх.№ 91-307 от 29.03.2019 г. на и.д. Директор на дирекция „Растениевъдство и
биологично производство“ на МЗХГ, от което става ясно, че е отказано издаване
на временно разрешение на „Кю Сертификейшън“
АД за осъществяване на дейност като к. лице.
Всичко
това не може да се вмени във вина на з.с., от когото не зависи въвеждането на
данните. Както вече беше отбелязано същият е направили постъпки за отразяване
действителния резултат от извършени през текущата година проверки от к. лице.
Обстоятелството, че тази редакция не е била нанесена не може да се вмени във
вина з.п.. Всъщност бездействието на ДФЗ да извърши проверка, дали е следвало
да се извърши редакцията на данните от к. лице е причина при административната
проверка да се установят данни, които не съвпадат с обективната действителност.
(В този смисъл Решение № 2873 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 4929/2016 г., IV о.,). По този начин административния орган е нарушил
задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт като прецени
всички действителните факти от значение за случая и обсъди доводите относно него,
както по чл.9 ал.2 от АПК като събере
всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Като
не е изпълнил тези свои задължения административния орган е издал
административен акт при неизяснени факти, при изясняването на които би могъл да
достигне до различен извод от формирания. В този смисъл допуснатите процесуални
нарушения са съществени и са основание за отмяна на оспореното уведомително
писмо на основание чл.146 т.3 от АПК.
По изложените съображения, депозираната жалба
от К.И.К., следва да бъде уважена, като обжалваното уведомително писмо бъде
отменено и в съответствие с нормата на чл.173, ал.2 от АПК, следва преписката
да се изпрати на компетентния административен орган, тъй като въпросът не може
да бъде решен от съда.
На
основание чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
и направените от него разноски по производството, представляващи заплатена д.т.
и адвокатски хонорар. Ответникът по оспорването е направил възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Делото е с
определен материален интерес относно подпомагане в размер на 11933,20 лв..
Минималния хонорар съгласно чл.8 т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 888
лв., заплатения от оспорващия хонорар е 700 лв. и следователно не е прекомерен.
Предвид изложеното ДФЗ следва да заплати на оспорващия разноски възлизащи общо
на 710 лева и представляващи 10 лева заплатена държавна такса за разглеждане на
жалбата и 700 лева заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/1198
от 15.02.2019 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.
за кампания 2017 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“, с което на заявителя К.И.К. е отказано подпомагане по Заявление
за подпомагане за кампания 2017 година с УИН 20/120617/14125 по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020
г..
ИЗПРАЩА
делото като преписка на ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция за ново
разглеждане и произнасяне по Заявление за подпомагане за кампания 2017 година с
УИН 20/120617/14125 за финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично
земеделие", съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" -Разплащателна
агенция, гр.София 1618, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, да заплати на К.И.К.,
ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 710 (седемстотин
и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: